РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 05.06.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Добрин Кючуков

Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 92/2018г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от "КАЛЧЕВ, Г. И СИЕ" ООД срещу решение № 84/08.02.2018 г. по гр.д. № 1672/2017 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е допусната делба по отношение на имот с инд.№ 47562.502.3, находящ се в землището на с. Меден кладенец, обл. Ямболска. Според жалбоподателите решението на съда е неправилно.незаконосъобразно необосновано. Тъй като в общия съсобствен имот има две самостоятелни сгради, изключителна собственост на някои от съсобствениците, като само терена се явява съсобствен, делбата по отношение на последния се явява недопустима. Поземленият имот изпълнява функциите на обща част по смисъла на чл.38 ал.1 ЗС и предвид ограничението на ал.З не може да бъде обект на делба, което е изключение от общия принцип на чл.34 ал1. ЗС. Обособяването на самостоятелни уригурирани поземлени имоти при наличието на сгради, които не са в съсобственост на всички собственици, е възможно само по общото съгласие на страните и се извършва по административен ред. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба по отношение на процесния имот.

Въззиваемият К.Д.П. *** счита решението на районния съд за правилно и милят за неговото потвърждаване. Съдебната практика допуска делба на общ съсобствен парцел при самостоятелни обекти в режим на етажна собственост.

За да се произнесе съдът установи следното:

Прдявен е иск с правно основание чл.34 ЗС за делба на съсобствения на страните недвижим имот - стопански двор, инд.№ 47562.502.3, находящ се в с.Меден кладенецобл. Ямболска. Имотът е в съсобственост на страните при квоти 4000/7372 ид. части за ищеца К.П. и 3372/7372 ид.части за ответниците "КАЛЧЕВ, Г. И СИЕ" ООД. Имотът е застроен с две самостоятелни сгради в изключителна собственост на всяка една от страните по делото. По изложените фкти не се спори. Спорът е относно допустимостта на делбата по отношение на общия терен върху който са построени сградите.

Делото е във фазата по допускане на делбата.

С решение № 84/08.02.2018 г. по гр.д. № 1672/2017 г. по описа на Ямболския районен съд е допусната делба по отношение на имота при претендираните с исковата молба квоти.

Решението е неправилно.

Съгласно т. 1,6. „г" и „д" от Постановление № 2 от 4.V.1982 г. на Пленума на ВС, недопустима е делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици (хоризонтална етажна собственост), като даденото разрешение по букви „г" и „д" е еднакво, независимо дали съсобствеността върху парцела (поземления имот) е възникнала по регулация или не. В същия смисъл е и трайната съдебна практика

Неоснователно е позоваването от страна на въззиваемите на Решение № 504 от 24. IX. 1996 г. по гр. д. № 376/96 г., I г. о. на ВКС в подкрепа на доводите им за допустимостта на делбата по отношение на общия поземлен имот. Хипотезата в разглеждания от ВКС случай е различна от хипотезата, разгледана в цитираното по горе ППВС, а именно - наличие на вече одобрен дворищнорегулационен план, по силата на който от съсобствения имот са образувани нови парцели, във всеки от които попадат самостоятелните сгради на страните в делбеното производство. В мотивите на решението изрично е посочено, че приложното поле на разясненията, дадени в т. 1 на ППВС № 2/82, се изключва само с оглед на така очертаното отклонение, без да се оспорва валидността на тези разяснения и постоянната съдебна практика в същия смисъл.

В същия смисъл е Решение № 227 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., I г. о., ГК, което сочи, че разрешението, дадено в Решение № 504 от 24. IX. 1996 г. по гр. д. № 376/96 г., I г. о., „не изключва принципната позиция, изразена в т. 1, б. "д" и "е" на ППВС № 2/1982 г., че делбата на дворно място, имащо статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, е недопустима, но държи сметка и за това, че в един по-късен момент общото дворно място е разделено на два нови парцела /сега УПИ/ във всеки от който попадат сгради, лична собственост на отделни съделители".

В същия смисъл е и Определение 67 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 368/2009 г., II г.о., в което се подчертава, специфичността и изключителността на хипотезата, разгледана в Решение № 504 от 24. IX. 1996 г. по гр. д. № 376/96 г., I г. о. Изразено е принципно становище, че това е хипотеза, „при която по реда на съответния закон за устройство на територията преди приключване на първата фаза на делбеното производство от общия съсобствен урегулиран имот по административен ред са образувани два самостоятелни урегулирани имота". Съответно, при липса на такова обособяване, следва да се съобразяват указанията, дадени в ППВС № 2/1982 г.

Необходимостта от предходно разделяне на съсобствения поземлен имот по административен ред като предпоставка за допускането му до делба е изтъкната и в Определение № 710 от 16.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 573/2009 г., I г. о., ГК, и Решение № 99 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2008 г., II г. о., ГК.

С оглед гореизложеното, може да се изведе общ принцип, че релевантна предпоставка за отклонение от указанията на ППВС № 2/1982 г. е реалното обособяване по административен ред на самостоятелни поземлени имоти, обслужващи отделни сгради, което е налично и съществуващо към момента на приключване на устните състезания в първата фаза на делбеното производство.

В конкретния случай не се твърди и не се установява обособяването на отделни ПИ от делбения имот към момента на приключване на устните състезания по делото. Възможното обособяване на такива отделни ПИ /съобразно заключението на вещото лице, депозирано пред районния съд/ представлява бъдещо несигурно събитие, поради което и с оглед горните съображения то е ирелевантно за изхода на спора,предмет на настоящото дело. Към момента процесният поземлен имот все още съставлява обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС поради което делбата му е недопустима.

Като е достигнал до различен правен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а предявения иск за делба по отношение на процесния съсобствен имот-отхвърлен.

Водим от горното въззимният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение решение № 84/08.02.2018 г. по гр.д. № 1672/2017 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е допусната делба по отношение на поземлен имот с инд.№ 47562.502.3, с площ от 7372 кв.м.,находящ се в землището на с. Меден кладенец, обл. Ямболска

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.Д.П. *** ЕГН ********** срещу "КАЛЧЕВ, Г. *** ЕИК 203164479 иск за делба по отношение на поземлен имот с инд.№ 47562.502.3, с площ от 7372 кв.м., находящ се в землището на с. Меден кладенец, обл. Ямболска

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от съобщението на страните.