О П Р Е Д E Л E Н И Е

№ 16.05.2018г. гр.Ямбол

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , I-ви Граждански състав

На 16 май 2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

гр. дело № 78 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по ИМ на В.М.В.М. ***, чрез пълномощника си адв.И.С. против „ТОПАЗ МЕЛ"ООД гр.София, с ЕИК: 121772636, с която се претендира да бъде постановено решение, с което да се признаете за установено по отношение на ищцата като длъжник, че не дължи на „ТОПАЗ МЕЛ"ООД сумата от 15000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2003г. до окончателното й заплащане, както и 301лв. - разноски по делото по изпълнителен лист от 02.07.2003г., издаден по ч.гр.д. №782/2003г. на ЯРС, по който е образувано изп.дело №399/2010г. по описа на ЧСИ И. Х., с рег. №878 с РД-ЯОС /съгласно направено с доп. молба от 19.03.2018г. уточнение на ИМ/. Ищцата твърди, че не дължи процесните суми, поради това, че вземането по ИЛ е погасено по давност, тъй като последното изпълнително действие по делото е било извършено на 03.05.2010г., когато е бил наложен запор върху банковите й сметки в две банки.

В срока за отговор на ИМ ответникът „ТОПАЗ МЕЛ"ООД е признал, че действително последното изпълнително действие е било извършено през 2010г., след което е липсвало активно поведение от негова страна за събиране на вземането. С доп. молба от 30.04.2018г. е направил възражение за недопустимост на предявения иск, предвид обстоятелството, че е бил уведомен от ЧСИ на 26.04.2018г., че производството по изп.дело №399/2010г. по описа на ЧСИ И.Х. е било прекратено.

С молба от 09.05.2018г., ищцата е изразила становище за неоснователност на твърденията за недопустимост на иска.

ЯОС, след като се запозна с исковата молба и приложенията към нея, становищата на страните, изпратените от ЧСИ И.Х., с рег. №878 с РД-ЯОС: копие от изп.дело №399/2010г. и Удостоверение от 14.05.2018г. /вх.№2588/14.05.2018г./, и след проверка по чл.130 ГПК, констатира, че предявения иск против ответника „ТОПАЗ МЕЛ"ООД гр.София, с ЕИК: 121772636 е недопустим. Съображенията на съда за това са следните:

Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Цитираната разпоредба предвижда защита на длъжника по исков ред чрез оспорване на вземането, предмет на изпълнително производство. С този иск се предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен  установителен  иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили факти. След като разглежданият законов текст урежда защита, чрез оспорване на изпълнението, то категорично се налага изводът за допустимост на иска по чл.439 ГПК само при висящо изпълнително производство. В разглеждания случай липсва такова. Същото е било прекратено.

C тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар.”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право.

В конкретния случай независимо, че ЧСИ не е издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело след изтичане на двугодишния срок, през който не са предприети валидни изпълнителни действия, то същото е прекратено по силата на закона, считано от 04.05.2012г., тъй като на 03.05.2010г. е било предприето последното валидно изпълнително действие - налагане на запор на сметки в ОББ АД и ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ България АД. След като нито взискателят, нито ЧСИ са предприели действия по принудителното събиране на сумите в период от две години, считано от 03.05.2010г., то в съответствие с посоченото по - горе Тълкувателно решение, след изтичане на две години делото се прекратявало по право считано от 04.05.2012г. Фактът, че ЧСИ е издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, едва на 23.04.2018г. /върху което е отбелязано, че е в сила от 04.05.2018 г./ е ирелевантен.

Затова и В.М.В.М. няма качеството на страна – длъжник по смисъла на чл.439, ал.1 ГПК и не разполага с възможност да предяви отрицателен установителен иск за оспорване на сумите по прекратеното изпълнение.

По изложените съображения, ЯОС приема, исковата претенция с пр. осн. чл.439 ГПК, е недопустима и производството по гр.д.№78/2018г. по описа на ЯОС следва да се прекрати. 

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски по делото.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

 ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№78/2018г.  по описа на ЯОС, поради недопустимост на предявения иск.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок от съобщаване на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: