РЕШЕНИЕ

_{РЕШЕНИЕ}

гр.Ямбол....... 2.05....... 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На................................. десети... април..................................................

През две хиляди и осемнадесета година,........... в състав:

Председател: Добрин Кючуков

Членове: Николай Иванов

Галина Вълчанова

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 75

по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по две въззивни жалби против решение № 124/11.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 344/2017 г. по описа на PC Елхово - от А. С. - прокурор при ЕРП и от Й.И.С. ***. С атакуваното решение съдът е осъдил Прокуратурата на РБ на основание чл.2 ал.1 т.З вр. чл.4 от ЗОДОВ да заплати на С. обезщетение за неимуществени вреди в размер 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 5.01.2016 г. като в разликата до претендирания размер от 15 000 лв. и за лихва за периода 2.01.-4.01.2016 г. искът е отхвърлен. Присъдени са и разноски на С. в размер 119 лв.

Прокурорът при ЕРП счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ищецът не е доказал, че са настъпили вреди, както и че тези вреди са настъпили в резултат от незаконосъобразен акт. Въпреки, че е прието от съда, че спрямо ищеца е било предявено обвинение, а наказателното производство е прекратено, не се установява, че незаконосъобразен акт на прокуратурата, от който С. да е претърпял неимуществени вреди, както и те да са в причинна връзка с дейността на прокуратурата. С оглед изложените възражения се желае да бъде отменено атакуваното решение, а в случай, че искът не бъде отхвърлен изцяло се желае намалянето му по размер.

Жалбоподателят Й.И.С. твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при непълнота на доказателствата, допуснати процесуални нарушения и не е съобразено със събраните в хода доказателства. От установените от районния съд обстоятелства би следвало да се направи извод за пълното уважаване на иска, а не само частично по размер. Неправилно съдът е присъдил и разноските по делото в размер 109 лв., приемайки, че размерът от 1090 лв. адвокатско възнаграждение не е прекомерен. Иска се решението да бъде отменено в отхвърлителната част и бъде постановено ново за уважаване на иска в пълен размер.

В законоустановения срок страните не са депозирали отговор на съответната въззивната жалба, а в съдебно заседание представителите им поддържат становищата по жалбите си.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Пред Елховски PC Й.И.С. от гр.Б. е предявил против Прокуратурата на РБългария гр.София искове по чл.2, ал.1, т.З във вр.т.4 от ЗОДОВ да му бъде заплатено обезщетение в размер 15 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 2.01.2016 г. - датата на влизане в сила на постановлението. Ищецът твърди, че на 21.04. 2012 г. против него е образувано ДП № 152/2012 г. по описа на РУ - гр.Елхово за престъпление по чл. 195, ал. 3, вр. ал.1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, чл. 2 от НК като от 11.06.2012 г. е привлечен в качеството на обвиняем и против него е внесен обвинителен акт. С присъда от 27.10.2014 г. ЕРС е признал С. за невиновен и бил оправдан, а с решение от 7.05.2015 г. ЯОС е отменил присъдата, досъдебното производство бил върнато на ЕРП и впоследствие с постановление от 27.11.2015 г. ЕРП е прекратила воденото срещу него досъдебно производство. През изминалите три години и осем месеца С. претърпял негативни изживявания и ограничения, стрес и притеснения от отзвука сред обществеността, поради което е предявил претенциите си за обезщетение.

Ответникът Прокуратура на РБ в депозирания отговор твърди, че наказателното производство, водено срещу ищеца е протекло в рамките на разумните срокове и спрямо него не е била взета мярка за неотклонение. В хода на досъдебното производство с ищеца са били извършени само две процесуално - следствени действия: привличане като обвиняемо лице и разпит в това му качество, което е сторено на 05.06.2012 г., а разследването по делото е приключило на 15.06.2012 г., с предявяване на разследването по отношение на друг обвиняем. Няма ангажирани доказателства за претърпени морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Претенциите на С. са неоснователни, респ. завишени по размер.

Видно от приложеното ДП №152/2012 г. по описа на РУ „Полиция" гр.Елхово, същото е образувано на 21.04.2012 г. в по чл.212 ал.2 от НПК, с първото действие по разследването -оглед на местопроизшествие срещу лицето И. С. Ж. и ищеца Й.И.С. за това, че на 21.04.2012 г. около 17.00 ч. в с.М. обл.Я., по ул. „Г. Д." чрез използване на техническо средство - 1 бр. права лопата, 1 бр. крива лопата и 1 бр. лост са направили опит да отнемат чужди движими вещи - 10 м многожилен меден проводник на стойност 100.00 лв., собственост на „БТК"АД без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят като деянието е останало недовършено по независещи от тях причини - престъпление по чл. 195, ал.З във вр. ал.1,т.З във вр. чл.194, ал.1 и вр. чл.20, ал.2 от НК. В хода на досъдебното производство ищецът Й.И.С. с постановление от 05.06.2012 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.второ, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и вр. чл.20, ал.2 от НК. Взета му е мярка за неотклонение „подписка", бил е разпитан в качеството на обвиняем по делото на 05.06.2012 г., а разследването не му е предявено.

След внасяне на обвинителен акт на 11.07.2012 г. пред ЕРС е образувано НОХД №337/2012 г., по делото са проведени деветнадесет съдебни заседания, а ищецът се е явявал при призоваването му в хода на досъдебното и съдебното производство. С Присъда № 976/27.10.2014 г., ЕРС е признал Й.И.С. за невиновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и вр. чл.20, ал.2 от НК, но по ВНОХД № 151/2015 г. ЯОС се е произнесъл с решение № 86/07.05.2015 г., с което е отменил първоинстанционната присъда поради допуснати във фазата на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, свързани с нарушаване правото на защита на ищеца С. и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

След връщане на делото в ЕРП не са извършени никакви действия по разследването и с постановление от 27.11.2015 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство, водено по ДП № 152/2012 г. срещу ищеца С. и лицето И. С. Ж. на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК поради недоказаност на обвинението. Това постановление, видно от разписките за връчването му на страните е влязло в сила на 05.01.2016 г.

В хода на цялото наказателно производство - досъдебно и съдебно, ищецът е твърдял, че не е извършил престъплението, в което е обвинен и не се е признавал за виновен.

Във връзка с твърдението си, че поради обвиненията срещу него е променил адреса си, ищецът е представил удостоверение за настоящ адрес,*** за това, че от 09.07.2015 г. е с настоящ адрес ***.

Относно твърденията за претърпените неимуществени вреди ищецът е представил гласни доказателства в лицето на разпитаните свидетели С. С. - негов син и Щ. С. - негов брат. Свидетелят С. С. знае за воденото срещу баща му наказателно производство и той бил много притеснен, защото друг път не е влизал в такива работи. Изгонили го от работа, после работил от време на време, но не искали да го наемат, защото го мислели за крадец. Хората се отдръпнали от него, което го притеснявало и бил обиден за това. Баща му е споделил на свои роднини, които казали на техни съседи и го осъждали за това, че е крал. След като работодателят му го изгонил от работа, защото го мислел за крадец, баща му си намерил работа в Б. и се преместил да живее там. Свидетелят Щ. С. също потвърждава обстоятелството, че като станала тази работа с брат му, той напуснал селото, намерил си работа в Болярово и се преместил там. Причината, поради която си заминал от селото била, че го правят крадец. Брат му бил обиден, тъй като ги знаели от малки. Някой бил казал и съседите така разбрали. Свидетелят също чувал да се говори, че брат му е крадец. Такъв слух се носел из селото, даже на него са казвали че е крадец, защото ги бъркали с брат му, тъй като били близнаци.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество съдът намира въззивните жалби за неоснователни.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество - атакуваното решение прецени за правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.З във вр.чл.4 от ЗОДОВ и съдът споделя изцяло изводите на районния съд, както за правната квалификация, така и за частичната му основателност.

Страните не спорят относно това, че с постановление от 27.11.2015 г. ЕРП е прекратила наказателното производство по ДП № 152/2012 г. на РУП - Елхово, водено срещу ищеца от 21.04.2012 г. на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 във вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила от 05.01.2016 г. С това съдът приема, че е установен фактическият състав на гаранционно - обезпечителната отговорност на държавата, съгласно текста на разпоредбата, по окоято е предявен искът.

Посредством събраните по делото гласни доказателства, съдът счита, че е установен спорният по делото въпрос относно това дали незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществени вреди и ако е причинило, тези вреди намират ли се в причинна връзка със същото. Именно от свидетелските показания може да бъде направен извода, че действията на прокуратурата по воденето на незаконно наказателно производство срещу ищеца са единствено в причинна връзка с причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в ограничения и стрес от водене на производството. Единстевно не се установява, че в резултат на причинените му притеснения и стрес ищецът е променил местоработата и местоживеенето си.

Според разпоредбата на чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, или че извършеното деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно т.7 от TP № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК, какъвто е настоящия казус.

Въззивният съд счита, че районния съд правилно е определил размера от 1500 лв. на дължимото цифрово изражение на обезщетението на ищеца поради претърпените неимуществени вреди. Отчетени са душевните страдания, които незаконното обвинение е причинило на ищеца вследствие на проведената срещу него наказателна репресия, както и предвид доказаните в настоящото производство конкретни проявления на неимуществените вреди. Моментът на забавата относно лихвата правилно е определи от районния съд, считано от датата на влизане в сила на окончателния оправдателен съдебен акт спрямо С.-постановлението на ЕРП за прекратяване на наказателното производство - 5.01.2016 г.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя С. относно изчисляването на дължимите в производството пред районния съд разноски. Първоинстанционният съд е извършил подробни изчисления, стигайки до правилния извод, че на ищеца предвид уважения размер на иска следва да му се присъдят разноски в размер 119 лв. - 10 лв. за ДТ и 109 лв. адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част. В мотивите си при изчисленията на разноските съдът е посочил, че приема, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 1090 лв. за иска за неимуществени вреди и съразмерното присъждане на разноските спрямо уважената част от иска следва да е 109 лв., колкото са и присъдени.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което не страда от сочените във въззивните жалби пороци и следва да бъде потвърдено изцяло.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 124/11.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 344/2017 г. по описа на PC Елхово.