РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 02.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В открито съдебно заседание на 10.04.2018 г. Ямболския окръжен съд, в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Н. Иванов

Г. Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 53/2018г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от И.С.И. *** срещу решение № 704/13.11.2017 г. постановено по гр.д. № 635/2017 г. по описа на Ямболския районен съд, в частта, с която: 1/ искът срещу "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЬЛ"ЕООД гр. София за присъждане на обещетение за неимуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука, е отхвърлен за горницата над 5 000 лв. до 15 000 лв. 21 искът срещу "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ"ЕООД гр. София за присъждане на обещетение за имуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука, е отхвърлен за горницата над 2 834,13 лв. до 5 668,25 лв. 3/ искът срещу "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ"ЕООД гр. София за присъждане на обещетение за забава върху тази сума е отхвърлен за горницата над 148,02 лв. до 296,04 лв. 4/ искът срещу "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪГГЕООД гр. София за присъждане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 680,84 лв., изразяваща се в разликата между полученото обезщетение за ползван отпуск поради временна нетрудоспособност и брутното трудово възнаграждение, както и за присъждане на обезщетение за забава върху тази сума, е отхвърлен изцяло и 5/ ищцата е осъдена да заплати на "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ"ЕООД гр. София сумата 2 191,63 лв. деловодни разноски. Иска се отмяна на решението в тези му част и уважаване на предявените искове в пълния им размер. Неправилно съдът е приел, че ищцата е проявила груба небрежност, в резултат на която е настъпило увреждането и е приложил разпоредбата на чл.201 ал.2 КТ като е определил обективния и принос за съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50 % и с оглед на това е намалил отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди. Приетият от съда размер на обезщетението за причинени на ищцата неимуществени вреди не отговоря на критериите за справедливост. Предявеният с исковата молба размер на обезщетението за тези вреди от 15 000 лв. е справедлив и би обезщетил ищцата, като се има предвид интензитета и времетраенето на вредите, както и трайните среди от увреждането.

Неправилен е извода на съда, че ищцата е проявила груба небрежност като не е спазила елементари технически правила за безопасна работа, станала причина за настъпването на трудовата злополука. Неправилно съдът е приел, че в случая ищцата не е спазила Инструкция № 23 за извършване на ръчна работа с тежести. Самият ответник не твърди, че с действията си ищцата е нарушила конкретни, установени от работодателя технически и технологични правила, както и правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Освен това ищцата не е била запозната с представените по делото от ответника инструкции и ПВТР. По делото не се установява на ищцата да е провеждан първоначален и периодичен инструктаж в тази връзка.

Постъпила е и въззивна жалба от "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЬЛ" ЕООД гр. София срещу решението на съда в частта, с която : 1/ "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪГГЕООД гр. София е осъдено да заплати на ищцата И.С.И. обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука, в размер на 5 000 лв., 21 "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ"ЕООД гр. София е осъдено да заплати на ищцата И.С.И. обещетение за забава в размер на 148,02 лв., 3/ "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ"ЕООД гр. София е осъдено да заплати на ищцата И.С.И. сумата 395,37лв., представляваща деловодни разноски. Иска се отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на предявените искове. Счита се, че решението на съда в тази му част е незаконосъобразно и немотивирано. Съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото писмени доказателства, от които следва извода, че ищцата в условията на груба небрежност, действайки неумишлено, а възможно и умишлено, си е самопричинила последващите травмата болки и страдания. Същите са получени и от неправилно проведена рехабилитация от трето неквалифицирано лице с одобрението на ищцата. Ищцата е причинила и агресия към себе си, поради получени в миналото психически травми и от некачествено лечение. С оглед на това работодателят не може да отговаря за причинени от това поведение на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в получените по този начин болки и страдания. При присъждане на сумата за обещетение за забава върху определения с решението размер на обезщетението за причинени на ищцата имуществени вреди, съдът не се е съобразил със събраните по делото свидетелски показания, установяващи, че от страна на работодателя на ищцата е предложено заплащане на лечението.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното: Безспорно е, че страните са в трудово - правни отношения по силата на които ищцата работи в предприятието на ответника на длъжността „манипулант" с местоизпълнение на работата - цех гр. Ямбол. На 02.04.2016 г. на работното си място ищцата И.С.И. претърпяла трудова злополука - по време и при изпълнение на трудовите си функции се е спънала в палета на който е нареждала кашоните с готовата продукция и паднала. При падането получила счупване на лявата бедрена кост. Непосредствено след злополуката ищцата постъпила постъпила в болницата в гр. Ямбол, където счупената кост е била имобилизирана с метален пирон с два антиротационни винта. В процеса на лечение, поради появилите се болки и дискомфорт при ходене, се наложило антиротационния винт да бъде премахнат, което се отразило на стабилността на заздравяване на костта, поради недоброто консолидиране на фрактурата. Това, както и постоянните болки, които ищцата изпитвала вследствие недоброто консолидиране на фрактурата, наложило оперативно отстраняване на поставения в болницата в гр. Ямбол метален пирон. Последният бил отстранен през м. ноември 2016 г. в болница в гр. Стара Загора, като на ищцата била поставена двуполюсна ендопротеза. Счупването и проведеното във връзка с това лечение /наложило извършването на три хирургични интервенции/ били съпроводени със силни болки и ограничена възможност на пострадалата да се движи. Последиците от травмата са куцаща походка, дискомфорт на мястото на травмата /следствие опертивните намеси/, болки в кръста. При провеждане на добра рехабилитация се очаква да настъпи подобрение в състоянието на ищцата. Вследствие физическата травма у ищцата настъпило и разстройство в адаптацията, изразяващо се в депресивно настроение, тревожност, безпокойство, чувство за невъзможност за справяне с рутинни ежедневни дейности. Настъпилото разстройство на адаптацията продължило до м. ноември 2016 г.. С експертно решение на ТЕЛК на ищцата е определена 50% намалена трудоспособност за срок от две години. Във връзка с лечението на получената при трудовата злополука травма ищцата направила разходи общо в размер на 5 668,25 лв..

Изложената фактическа обстановка се гради на събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели- св. Ц П., св. Г. М., св. Р. В., св. Д. Г. и св. Г. С., писменните доказателства, заключенията на изслушаните по делото медицинска, психологична и счетоводна експертизи и не се оспорва от страните. Въз основа на установените факти районният съд ,като приел, че на осн. чл.200 ал.1 КТ, работодателят носи отговорност за претърпените от ищцата неимуществените вреди следствие на трудовата злополука, определил обещетение, което да възмезди ищцата за претърпените болки и страдания, отговарящо на характера и интензитета им, както и на продължителността на възстановителния процес, в размер на 10 000 лв., което работодателят да заплати на ищцата. Направените от ищцата разходи по лечението в размер на 5 668,25 лв., които са в причинно -следствена връзка с настъпилата трудова злополука, съдът на осн.чл.200 ал.1 КТ, определил като неимуществени вреди, за причиняването на които работодателят също следва да обезщети ищцата със заплащането на тази сума. Приемайки обаче, че ищцата е проявила груба небрежност, като не е спазила елементарни технически правила за безопасна работа /Инструкция № 23 за извършване на ръчна работа с тежести/и по този начин е допринесла за настъпването на вредите на 50%, съдът, на осн. чл.201 ал.2 КТ, намалил размера на дължимото от работодателя обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени и имуществени вреди наполовина.

По въззивната жалба на И.С.И. Според въззивния съд неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че ищцата е проявила груба небрежност, с което е допренесла за застъпване на трудовата злополука. Този си извод районният съд обосновал с неспазване от страна на ищцата на елементарни технически правила за безопасна работа, в конкретния случай - да не върви с гръб към посоката си на движение. Настоящият състав на въззивния съд не споделя този извод . От данните по делото не може да се направи извода,че при трудовата злополука ищцата е нарушила правилата за безопастност на труда, в частност на Инструкция № 23 за извършване на ръчна работа с тежести. От показанията на разпитаните свидетели - св. Д. Г. и св.Г.С., се установява, че при злополуката работния процес е бил вече приключил и ищцата е тръгнала да ползва обедната си почивка, когато се е спънала в палета за готовата продукция и паднала, следстие на което са настъпили уврежданията. Следователно злополуката не е настъпила в резултат на неспазване на правилата за безопасен труд при осъществяване на работния процес . Освен това, според константната практика на върховния съд не всяко нарушение на правилата на безопасността на труда мотивира приложението на чл.201 ал.2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия, довели до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като елемент от неговото виновно действие. По реда на чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно когато работникът е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Следователно по ал.2 на чл.201 КТ е правно релевантна не всяка форма на вина на работника, а само грубата небрежност. Този вид небрежност се изразява в субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринесли за настъпване на вредоносния резултат, което означава работникът да е знаел, че с тези си действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. Наличието на груба небрежност не може да се основава на предположение, а трябва да бъде установена по категоричен начин като доказателствената тежест е на работодателя. По делото не са събрани доказателства за наличие на подобно субективно отношение и фактически действия, предприети от ищцата при настъпване на злополуката. Доказателства по делото сочат като причина за злополуката случайно, инцидентно и неволно движение от страна на ищцата, което е довело до спъването в палета за готовата продукция, падане и впоследствие и до трудовата злополука. Дори и да се приеме, че с това свое действие ищцата е допринесла за злополуката, то това нейно действие може да се приеме като несъзнавана непредпазливост, но не и като „груба небрежност" по смисъла на закона. Затова настоящата инстанция счита, че това нейно действие не е основание за намаляване на дължимото по чл.200 КТ обезщетение, тъй като законодателят е предвидил намаляването му само при хипотезата на чл.201, ал.2 КТ, но не и когато е налице по-ниска степен на допринасяне на трудовата злополука.

Съгласно чл.200 ал.1 КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, следва да се определи по справедливост въз основа на конкретните обстоятелства в случая. В случая се касае се за жена в предпенсионна възраст, при която увреждането е довело до 50 % инвалидизиране, до невъзможност да упражнява занапред професията, до усложнения в ежедневното й обслужване, до нараняване на самочувствието й и затруднение в социалните й контакти. Като отчита тези обстоятелства, както и претърпените от ищцата болки и страдания, вкл. и при предприетите за лечението й хирургичните интервенции, затрудненото ходене и съпровождащите го болки, времето за възстановяване от травмата и психологическия дискомфорт, настъпил след увреждането, въззивният съд счита, че в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД първоинстационният съд правилно е определил размера на обещетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди на сумата от 10 000 лв., като е най-подходяща/справедлива да репарира ищцата за претърпените болки и страдания, следствие на злополуката. В предвид на изложеното въззивният съд счита, че искът по чл.200 ал.1 КТ е основателен до посочения размер, в който следва да бъде и уважен, като първоинстанционното решение бъде отменено в частта, с която искът за неумуществените вреди е отхвърлен за разликата над размера на 5 000 лв. до размера на 10000 лв., като на ищцата допълнително бъде присъдена тази разлика. Като основателна в пълен размер следва да се уважи и претенцията на ищцата за претърпени имуществени вреди -общо до размер на 5 668,25 лв. с присъждане и на обещетение за забава върху тази сума в размер на 296,04 лв.. Решението на съда в частта, с която искът за имуществени вреди е отхвърлен над размера на 2 834,13 лв. до размер на 5 668,25 лв. - направени разходи по лечението, както и в частта, с която искът за присъждане на лихви за забава е отхвърлен над размера на 148,02 лв. до размер на 296,04 лв., следва да бъде отменено и на ищцата бъдат присъдени допълнително разликите, съответно сумата 2 834,13 лв. за имуществени вреди и сумата 148,02 лв. лихви за забава върху тази сума.

Решението на ЯРС следва да бъде отменено, като неправилно и в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 680,84 лв., изразяваща се в разликата между полученото обезщетение за ползван отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 02.04.2016 г. до 26.01.2017 г. и брутното трудово възнаграждение, е отвдърлен. От събраните делото доказателства се установява по безспорен начин, че в следствие на злополуката, ищцата е загубила възможността да извършва активна трудова дейност, респективно да получава трудово възнаграждение за периода от настъпване на злополуката от 02.04.2016 г. до 26.01.2017 г.. За този период е получила обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО в размер на общо 3 572,33 лв.. Съгласно разпоредбата на чл. 200 ал. 3 от КТ, работодателят дължи разликата между причинените вреди и обезщетението по общественото осигуряване. Обезщетението представлява разликата между трудовото възнаграждение, което би получила и полученото обезщетение по КСО. По заключението на счетоводната експертиза изслушана по делото, размерът на брутното трудовото възнаграждение на ищцата, което би получила за процесния период е сумата 4252,97 лв., представляваща общата сума на трудовите възнаграждения, които ищцата би получила за периода, ако не е била в болнични поради трудовата злополука. От тази сума следва да се приспадне общата сума на полученото от нея обезщетение поради временна нетрудоспособност - 3 572,33 лв.. Разликата в размер на 680,64 лв. е пропуснатата полза за ищцата. С това се е обеднила реално в резултат на невъзможността да полага труд по трудовото си правоотношение. В този смисъл, решаващият съд неправилно е счел, , че дължимото обезщетение следва да бъде изчислено на база нетното трудово възнаграждение на ищцата, която тя би следвало да получи за периода - 3332,30 лв. по заключението на допълнителната счетоводна експертиза. Сумата от 3332,30 лв. представлява нетното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за процесния период по време на изпълнение на трудовите си задължения, определено на база брутното трудово възнаграждение, намалено с дължимите съгласно КСО, и ЗДДФЛ осигурителни вноски и данъци. Тъй като разликата между нетното трудово възнаграждение на ищцата, която тя би следвало да получи за периода - 3332,30 лв . и полученото обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО в размер на общо 3 572,33 лв., е отрицателна величина съдът е приел, че работодателят е изплатил дължимите на ищцата обезщетения и не и дължи други суми.

В конкретния случай и при определяне на дължимото обезщетение по чл.200 от КТ, нетното трудово възнаграждение не може и не следва да бъде базата за определяне на размера на претърпените вреди, като този извод следва от нормата начл.24, ал.2, т.8 от ЗДДФЛ, чл.1, ал.8, т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, съгласно които върху обезщетението по чл.200 ал.1 от КТ не се дължат данъци и осигуровки. Противното разрешение, а именно определяне на обезщетението като разлика между намаленото с дължимите осигуровки и данъци брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност противоречи константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение под № 258 от 20.02.201 Зг. на ВКС по гр.д.№ 81/2013г., IV го, ГК. и Решение № 335 от 10.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1230/2010г., IV го, ГК, според което обезщетението следва да се определи на базата на брутното трудово възнаграждение, дължимо през исковия период за заеманата длъжност, упражняването на която е довело до увреждането на здравето на ищцата, а не на базата на чистото възнаграждение /след приспадането на дължимите данъци и осигурителни вноски/. Решението в тази му част следва да бъде отменено, като в полза на ищцата бъдат присъдена сумата 680,84 лв. представляваща разликата между брутното и трудово възнаграждение за процесния период (без да бъде облагано и намалявано с данъци и осигурителни вноски) и полученото от нея обезщетение от ДОО,като и бъдат присъдени и лихви за забава върху тази сума в размер на 35,25 лв, по заключението на вещото лице.

По въззивната жалба на "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ"ЕООД

Неоснователни са доводите, изложени в жалбата на "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД гр. София, че ищцата в условията на груба небрежност, действайки неумишлено, а възможно и умишлено, си е причинила травмата, което сваля отговорността на работодателя за обезщетяване и за последвалите болки и страдания. Както бе вече отбелязано по горе в изложението, грубата небрежност се изразява в субективното отношение на пострадалия към неговите действия, допринесли за настъпване на вредоносния резултат, което означава работникът да е знаел, че с тези си действия би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но да се е надявал да го предотврати. Факти в тази насока не се установиха по делото, а груба небрежност не може да се основава на предположение. Същата трябва да бъде установена по категоричен начин, като доказателствената тежест за това е на работодателя. С оглед изложеното, въззивният съд намира подържаното от работодателя възражение за липса на основание за заплащане на обезщетението поради съпричиняване на злополуката в хипотезата на чл.201 ал.1 и ал.2 КТ за неоснователно и недоказано. Без значение за определяне на обезщетението по реда на чл.200 ал.1 КТ , вкл. и за присъждане на лихвите за забава върху определения от съда размер на обезщетението, е и обстоятелството, че работодателят е предложил на ищцата да заплати лечението й след злополуката. Това обстоятелство е неотносимо към предмета на спора.

С оглед изхода на делото решението на районния съд следва да бъде отменено и в частта за разноските, като: "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД, на основание чл.78 ал.1 от ГПК,следва да бъде осъдено да заплати на И.С.И., направените от последната разноски по делото пред двете съдебни инстанции, съразмерно уважаната част от предявените искове, общо сумата 2106 лв., а И.С.И., на основание чл.78, ал.З от ГПК, следва да бъде осъдена да заплати на "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД направените от последното разноски по делото пред двете съдебни инстанции, съразмерно отхвърлената част от предявените искове, общо сумата 788 лв.

На осн. чл.78 ал.6 ГПК "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД следва да заплати и допълнителна държавна такса по сметката на ЯОС, съразмерно уважената част от предявените искове, в размер на 470,39 лв и допълнително сумата 119,43 лв. по сметката на ЯРС за изплатени възнаграждения за вещи лица от бюджета на съда.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 704/13.11.2017 г. постановено по гр.д. № 635/2017 г. по описа на Ямболския районен съд в частта, с която предявеният от И.С.И. *** ЕГН ********** против ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД гр. София с ЕИК 202278413 иск с правно основание чл. 200 ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за причинени и неимуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука на 02.04.2016 г., е отхвърлен за горницата над 5 000 лв. до 10 000 лв., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД гр. София с ЕИК 202278413 да заплати на И.С.И. *** ЕГН ********** допълнително 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука на 02.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 704/13.11.2017 г. постановено по гр.д. № 635/2017 г. по описа на Ямболския районен съд в частта, с която предявеният от И.С.И. *** ЕГН ********** против ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД гр. София с ЕИК 202278413 иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за причинени и имуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука на 02.04.2016 г., е отхвърлен за горницата над 2 834,13 лв. до 5 668,25 лв., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД гр. София с ЕИК 202278413 да заплати на И.С.И. *** ЕГН ********** допълнително сумата от 2 834,13лв., представляваща обезщетение за причинени и имуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука на 02.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОТМЕНЯ решение № 704/13.11.2017 г. постановено по гр.д. № 635/2017 г. по описа на Ямболския районен съд в частта, с която предявеният от И.С.И. *** ЕГН ********** против ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД гр. София с ЕИК 202278413 иск с правно основание чл.84 ал.З ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху сумата от 2 834, 13 лв. е отхвърлен за горницата над 148,02 лв. до размер на 296,04 лв., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ"ЕООД гр. София с ЕИК 202278413 да заплати на И.С.И. *** ЕГН ********** допълнително сумата 148,02 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 2 834, 13 лв. за периода от датата на плащането до датата на предявяване на исковата молба - 01.03.2017 г..

ОТМЕНЯ решение № 704/13.11.2017 г. постановено по гр.д. № 635/2017 г. по описа на Ямболския районен съд в частта, с която предявеният от И.С.И. *** ЕГН ********** против ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД гр. София с ЕИК 202278413 иск с правно основание чл.200 ал.З КТ за присъждане на обезщетение за причинена и имуществена вреда в размер на 680,84 лв., изразяваща се в разликата между полученото обезщетение за ползван отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от

02.04.2016 г. до 26.01.2017 г. и брутното трудово възнаграждение, както и за присъждане на обезщетение за забава върху тази сума, е отхвърлен, като вместо това постановява:

ОСЪЖДА "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ "ЕООД гр. София с ЕИК 202278413 да заплати на И.С.И. *** ЕГН ********** сумата 680,84 лв., представляваща имуществена вреда, изразяваща се в разликата между полученото обезщетение за ползван отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 02.04.2016 г. до 26.01.2017 г. и брутното трудово възнаграждение, което би получила за същия период, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата 35,25 лв., представляваща обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.05.2016 г. до

01.03.2017 г..

ОТМЕНЯ решение № 704/13.11.2017 г. постановено по гр.д. № 635/2017 г. по описа на Ямболския районен съд в частта му за присъдените на страните разноски

ПОТВЪРЖДАВА № 704/13.11.2017 г. постановено по гр.д. № 635/2017 г. по описа на Ямболския районен съд в останалата му част.

ОСЪЖДА "ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД гр. София с ЕИК 202278413 да заплати на И.С.И. *** ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, общо сумата 2106 лв. за направените от последната разноски по делото пред двете съдебни инстанции, съразмерно уважаната част от предявените искове

ОСЪЖДА И.С.И. *** ЕГН ********** да заплати на ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД гр. София с ЕИК 202278413, на основание чл.78, ал.З ГПК, общо сумата 788 лв. за направените от последното разноски по делото пред двете съдебни инстанции, съразмерно отхвърлената част от предявените искове.

ОСЪЖДА ЕС ГРУП ХЮМЪН КЕПИТЪЛ" ЕООД гр. София с ЕИК202278413 да заплати, на основание чл.78, ал.6 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯОС допълнителна държавна такса, съразмерно уважената част от предявените искове, в размер на 470,39 лв. и допълнително по сметката на ЯРС сумата 119,43 лв. за изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечесрок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.