Р Е
Ш Е Н И Е
№ 03.04.2018 г. гр.Ямбол
На 26 март 2018
година
В открито заседание, при закрити врати в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Секретар П.У.
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
търг. дело №65 по описа на 2017 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.И. *** против В.И.В. ***, с която се претендира
да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответникът В. дължи на ищеца сумата
50000 лв., представляваща парично
вземане по Запис на заповед, издаден на 25.02.2016г., предявен за
плащане на 09.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.02.2017г. до окончателното й изплащане, на основание на който е издадена
Заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д. №400/2017г. по описа на ЯРС.
Претендира се и присъждане на разноски в заповедното и исковото производство.
Твърди
се, че със Запис на заповед, издаден от ответника на
25.02.2016г., последния се е задължил да заплати на ищеца сумата от 50000лв на
предявяването му. Сочи се, че Записа на заповед е бил предявен на ответника за
плащане, с нотариална покана с рег.№6809, том I, №193 на нотариус
№487-Е. Щ., на 09.01.2017г. Сочи се, че въпреки
предявяването на записа на заповед, плащане на падежа не е било извършено от
длъжника.
Твърди се, че в ЯРС е
било образувано ч.гр.д. №400/2017г., по заявление на В.И.С. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответника, с което е
претендирана сумата по издадения запис на заповед. Сочи се, че ЯРС на осн.
чл.417, т.9 и 418, ал.2 ГПК е издал изпълнителен лист срещу длъжника за сумата
от 50000лв. Твърди се, че тъй като ответникът е възразил срещу
издадената Заповед за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на иска.
В писмен отговор
на ИМ ответникът е заявил, че предявеният срещу
него иск е неоснователен, и претендира отхвърлянето му. Посочил е, че никога не
е получавал от В.И.С., каквито й да са парични суми и не е издавал и подписвал
представеният като доказателство по делото Запис на заповед издаден на
25.02.2016г., предявен за плащане на 09.01.2017г. Възразил е, че не е имал и
няма никакви уговорки за плащане на парични задължения към ищеца. Твърди, че
някой се е възползвал от това, че знае личните му данни и е съставил изцяло
неистински документ - Запис на заповед издаден на 25.02.2016г. Заявил е, че
оспорва истинността на представеният писмен документ
представляващ - Запис на заповед издаден на 25.02.2016г., предявен за плащане
на 09.01.2017г. с твърдения, че този
документ не е подписан от него на мястото на „издател", както и че и нито
един от саморъчно изписаните по същият документ текстове, не е изписан от него.
Направено е искане за откриване на производство по чл.193 ГПК, в случай, че
ищеца заяви, че ще се ползва от оспорения документ, както и искане за
назначавнане на съдебно -почеркова експертиза.
В Доп. ИМ ищеца е посочил, че предмета на установителния иск, предявен по
чл.422 ГПК, какъвто е настоящия е съществуването на вземането,
произтичащо единствено от редовен от външна страна запис на заповед, и редовността на
записа на заповед е достатъчно за да е налице съществуването на вземането,
материализирано в него и всички други основания и доводи са нетърпими и
неотносими. По повод направеното оспорване на истинността на
представения документ - Запис на заповед, издаден на 25.02.2016г. от ответника В.И.В.
за сумата от 50000лв., е заявявил, че ще се ползва от този документ. В молба вх.№6764/09.11.2017г., в
изпълнение на указанията на съда, същият е заявил че оспорва, твърденията на
ответника: че ръкописните текстове в документа не са изпълнени от В.И.В., и че документът не е подписан
от това лице.
В с.з. исковата претенция се поддържа. Претендира се уважаване на иска
и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез своя пълномощник, оспорва
исковата претенция и претендира отхвърлянето й, както и присъждане на
направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от ч.гр.д. №400/2017г. по описа на ЯРС, същото е образувано по
заявление на ищеца В.И.С. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК против В.И.В. *** за осъждането на последния да заплати на заявителя сумата 50000лв., представляваща
от задължение по Запис на заповед от 25.02.2016г. Към заявлението е бил
представен Запис на заповед от 25.02.2016г. От съдържанието на документа е видно, че на 25.02.2016г. В.И.В. неотменимо и безусловно се е задължил при предявяване на Записа на заповед, без протест да заплати на В.И.С. сумата 50000лв. Видно от приложената нотариална
покана с рег.№6809, том I, №193 на нотариус №487-Е. Щ., Записът на заповед е бил
предявен за плащане на 09.01.2017г.
Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е било уважено от ЯРС, като с разпореждане
от 09.02.2017г. е била издадена Заповед за
изпълнение №255/09.02.2017г., с която съдът е разпоредил
длъжникът В.И.В. *** да заплати на кредитора сумата 50000лв.- представляваща сума по Запис на заповед от 25.02.2016г., издаден
в полза на В.И.С., предявен за плащане на 09.01.2017г., ведно със зак. лихва считано
от 08.02.2017г. до изплащане на вземането, както и
сумата 1800лв.- съдебно- деловодни разноски. Допуснато е незабавното
изпълнение на Заповедта и е разпоредено
издаването на изпълнителен лист. Срещу заповедта длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК на 02.05.2017г., че не дължи присъдените суми. С оглед на това, ЯРС е разпоредил на 03.05.2017г., да бъде уведомен заявителя,
че следва да предяви иск по чл.415 ГПК в едномесечен срок, срещу длъжника.
Във връзка с направеното оспорване от ответника на Запис
на заповед от 25.02.2016г., като неистински документ, с оглед твърдението, че всички ръкописни текстове в документа не са изпълнени от него и подписът върху документа след "издател"
не е положен от него, и становището на ищеца по отношение на този документ, ЯОС
с Определение от 10.11.2017г. е открил производство по чл.193 ГПК, във връзка с
направеното от ответника В.И.В. оспорване на Запис на заповед от 25.02.2016г., като неистински документ, с оглед твърдението, че
всички ръкописни текстове в документа не са изпълнени от В.И.В. и подписът
върху документа след "издател" не е положен от В.И.В., и е назначил
съдебно-графическа експертиза, която да даде заключение по въпросите:
1.Ръкописните текстове в Запис на заповед от 25.02.2016г. изпълнени ли са от ответника В.И.В.? и 2.Подписът, положен след
"издател" в посочения Запис на заповед от
25.02.2016г., принадлежи
ли на ответника по делото В.И.В.?
От заключение вх.№7240/30.11.2017г. по Протокол №253/30.11.2017г. на изслушаната по делото СПЕ на ВЛ-це Р. Г. /вещо лице от състава на НТЛ към ОД на МВР гр.Ямбол/, е видно, че: 1. Ръкописните текстове в Запис
на заповед от 25.02.2016г. не са изпълнени от В.И.В. и 2. Подписът, положен след " подпис на издателя" в Запис
на заповед от 25.02.2016г., не е изпълнен от В.И.В..
След изслушване на ВЛ-це Р. Г. в о.с.з. на 08.01.2018г., ищецът, чрез своя
пълномощник е заявил, че не оспорва заключението в частта му по т.1, касаещо
ръкописните текстове в документа, като е направил изрично изявление, че не
поддържа твърденията си, че ръкописните текстове в Запис
на заповед от 25.02.2016г. са положени от
ответника В.. Заявено е, че ръкописните текстове са били изпълнени от В.И.С.. Заключението е било оспорено в частта му
по т.2 относно подписа положен срещу издател в Запис на
заповед от 25.02.2016г. Направено е искане
за назначаване на повторна СПЕ, в тази част, и е представен от страна на ищеца
допълнителен сравнителен материал, съдържащ подписи на ответника в различни
документи.
С определение в същото о.с.з.,
съдът е назначил частична повторна съдебно графическа експертиза, която да се
изготви от вещо лице от състава на НТЛ към ОД на МВР гр. Стара Загора, като
вещото лице след като се запознае с делото и представения в оригинал Запис на
заповед от 25.02.2016 г. (същият приложен към ч.гр.д № 400/2017 г. на ЯРС,
приложено към настоящото дело), да даде заключение по въпроса: Подписът,
положен след "издател" в посочения Запис на заповед от 25.02.2016 г.,
принадлежи ли на ответника по делото В.И.В.?
От заключение вх.№1033/21.02.2018г. по Протокол №101/19.02.2018г. на изслушаната по делото повторна СПЕ на ВЛ-це И. И., е видно, че подписът,
положен след " подпис на
издателя" в Запис
на заповед от 25.02.2016г., не е изпълнен от В.И.В..
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 ГПК вр. с чл.535 ТЗ, същият е предявен с оглед установяване на твърдяно
вземане на ищеца към ответника за суми по Запис
на заповед от 25.02.2016г. /ищеца не е навел твърдения за наличие на каузално правоотношение, по повод и във
връзка с което е издаден процесния запис на заповед/. За сумата
е подадено заявление по ч.гр.д. №400/2017г. по описа на ЯРС и е
издадена заповед по чл.417 ГПК срещу ответника. Последния е възразил срещу заповедта по см. на чл.414 ГПК, което обуславя правния
интерес от предявяване на иска.
В настоящото производство
ответникът В.В. е навел възражения, че не е подписвал Записа на заповед от 25.02.2016г. т.е., че документът е неистински, както и за безпаричност на
записа, т.е. че между него и поемателя не съществува правоотношение,
въз основа на което или което да е причина за издаване на ценната книга.
Твърдението за липса на причина за издаване на записа представлява общо възражение,
поради което в тази хипотеза съществуването на вътрешно правоотношение между
издателя и поемателя не подлежи на изследване.
Тежестта на доказване е на издателя. В съобразителната част /т.17/ на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предмет на делото по
иска, предявен по чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащото на изпълнение вземане, за което
е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
В случая единственият документ, на който
се основава искането, е процесният Запис
на заповед. От изслушаните по делото
две съдебно-почеркови експертизи:
първоначална и повторна, безспорно е
установено, че подписът,
положен след "подпис на
издателя" в Запис
на заповед от 25.02.2016г., не е изпълнен от
ответника В.И.В., посочен в документа, като негов издател. Ето
защо посочения документ- Запис на заповед от 25.02.2016г., следва на осн.
чл.194 ал.1 ГПК, да бъде признат за неистински и да бъде изключен като
доказателство по делото. С
оглед на това следва да се приеме, че ответникът В.И.В.
никога не се е задължавал по процесния запис на заповед и същият е неавтентичен. След като ответникът не се е задължавал по записа
на заповед, дал повод за издаване на разпореждането за незабавно изпълнение и
изпълнителния лист, то тогава вземането не съществува. Както се посочи по-горе в мотивите, по делото не се твърди и не се установява, да има други договорни
отношения между страните, обуславящи задължение на
ответника с настъпил падеж.
Предвид
гореизложеното предявеният иск с пр. осн. чл.422 ГПК вр. с чл.535
ТЗ срещу
ответника В., като неоснователен следва
да се отхвърли.
Ответникът е направил искане за заплащане на разноските, които е направил по делото, което съгласно разпоредбата
на чл.78 ал.3 ГПК е основателно, и следва ищецът да бъде осъден му заплати съдебно-деловодни разноски за тази инстанция в размер на 1150лв., от които 150лв.-представляващи
депозит за ВЛ-це по СПЕ и 1000лв.- възнаграждение за адвокат /платено по 2бр. Договори за ПЗС:
№67968/15.11.2017г. за сумата 600лв. /на л.25/ и №67969/20.17.2017г. /на
л.40//.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено, на
основание чл.194 ал.2 изр.2-ро вр. с ал.3 ГПК, че Запис на заповед от 25.02.2016г., е НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ, тъй
като подписът положен след "подпис на издателя" в Запис на заповед от 25.02.2016г., не принадлежи на ответника В.И.В., поради което изключва този документ от доказателствата по делото.
След влизане на решението в сила, копие от него и документа, следва да се
изпратят на ЯРП на основание чл.194 ал.3 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.С., с
ЕГН-**********,*** к-с"******" **** против В.И.В., с ЕГН-**********,***, иск с пр. осн.
чл.422 ГПК вр. с чл.535 ТЗ, да се признае за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца В.И.С. съществува
вземане за сумата
50000 лв., представляваща
парично вземане по Запис на заповед, издаден на 25.02.2016г., предявен за
плащане на 09.01.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.02.2017г. до окончателното й изплащане, за която е издадена Заповед №255/09.02.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. №400/2017г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА В.И.С. да заплати на В.И.В. сумата 1150 лв. -разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване, пред Апелативен съд гр.Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: