О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 125 11.04.2018 г. гр.Ямбол

Ямболски окръжен съд І-ви наказателен състав

На 11 април 2018 година

В закрито заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ : 1. П.Жекова

2. Ив.Иванов

При секретаря

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Фарфарова

ВЧНД №88 по описа за 2018 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на Д.Т.Т. и Й.Г.К. против Определение от разпоредително заседание проведено на 26.02.2018 г., постановено по НОХД №92/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол, с което съда приема, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите и отказва да прекрати съдебното производство и да върне делото на Районна прокуратура Ямбол за тяхното отстраняване.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение на ЯРС. Сочи се, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени по характера си нарушения на процесуални правила, които са довели до ограничаване на правото на защита на обвиняемите лица, които са отстраними. Сочи се, че у страната е налице съмнение в обективността на разследващия полицай, породена от обстоятелства касаещи събирането на доказателства в хода на досъдебното производство, като се твърди, че същия е следвало да разследва собствените си действия касателно изискан документ в хода на разследването. Прави се извода, че това поставя под съмнение другите действия по разследването, начина на събиране на сравнителен материал касателно извършена експертиза и въобще констатациите в ДП. Твърди се и противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, както и между обстоятелствената част и правната квалификация на деянията, за които са привлечени да отговарят жалбоподателите -подсъдими в производството, като се излагат съображения в тази насока. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и прекратяване на съдебното производство по делото със съответните законни последици.

Настоящия състав на въззивния съд след запознаване с доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт намира жалбата за допустима, като подаден от страна имаща право и интерес от това и в установения от закона срок и неоснователна по същество по следните съображения и доводи :

Съгласно разпоредбата на чл.249 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.248 ал.1 т.3 от НПК съдията докладчик следва да прекрати съдебното производство, като върне делото на прокурора, когато в хода на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. В ал.4 т.1 на чл.249 от НПК са посочени лимитативно кои допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила са съществени и отстраними, а именно - да научи в какво престъпление е привлечен в качеството на обвиняем; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл.55 ал.3 НПК, когато не владее български език.

За да приеме, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуални правила довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемите решаващия съд е приел, че липсват представени доказателства за наличие на основания за отвод на разследващия орган, каквито не се съдържат в представените по делото сигнал от адв.К., писмо от ЯОП до ЯРП, искане за издаване на удостоверение за наследници, справка за преписка №*****г. на ЯРП, като само при наличието на такива основания и продължаване на разследването от разследващия полицай би се стигнало до допускане на съществени процесуални нарушения. Направен е и извода, че не е допуснато съществено процесуално нарушение и при привличане на подсъдимите в качеството на обвиняеми лица и изготвянето на обвинителния акт, като съда е изложил съображения, че в обстоятелствената част на обвинителния акт конкретно е описано участието на всяко едно от лицата в съвместната престъпна дейност, като не е необхоД.това да бъде извършено и в диспозитива на обвинителния акт, както и, че не е налице противоречие дотолкова, доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт е описана деятелността на двамата подсъдими, която индицира участието им в съвместната престъпна дейност в качеството на съизвършители, като за такова съизвършителство им е повдигнато обвинение в диспозитива на обвинителния акт.

От служебната проверка на доказателствата по делото съда констатира, че не са налице лимитативно изброените в т.1 на ал.4 на чл.249 НПК съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство по ДП№19/2016 г. по описа на ОД МВР Ямбол, по което е внесен обвинителен акт, образуван в НОХД №92/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол по отношение на жалбоподателите.

Жалбоподателите са български граждани, владеещи български език, поради което и по отношение на същите не се отнася разпоредбата на чл.55 ал.3 от НПК, всеки от тях е имал упълномощен защитник в досъдебното производство и са участвали в същото, включително и с правени искания за събиране на доказателства, като липсва основание да се счете, че е налице ограничаване на това им право, спазено е и правото им да дават или да откажат да дават обяснения по обвинението, видно от приложените за това протоколи по делото.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че не е нарушено и правото им да научат за какво престъпление са привлечени в качеството им на обвиняеми.

Жалбоподателя Д.Т. е привлечен в качеството на обвиняем с постановления съответно от *****г., *****г., *****г. и *****г. С последното от така визираните постановления, а именно Постановление за привличане в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от *****г. жалбоподателя Т. е привлечен в качеството на обвиняем за осъществено престъпно деяние по чл.309 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от неустановена дата през ****г. до ****.****г. в с.Ч., действайки в условията на продължавано престъпление, в съучастие с Й.Г. К. ***, действайки като извършител, съставил неистински частни документи - саморъчно завещание от ****.****г. и ръкописна автобиография на които е придал вид, че изхождат и са подписани от Г.М.Г.с ЕГН ********** ***, като ги употребил съответно на ****.****г. пред нотариус П.К. и на ****.****г. пред служител от деловодството на Районен съд Ямбол, за да докаже, че има право да получи цялото имущество на Г.М.Г.и, че съществува наследствено право по завещание за него от Г., като са описани конкретно две деяния, включени в продължаваната престъпна дейност.

Жалбоподателката Й.Г.К. е привлечена в качеството на обвиняема с постановления съответно от *****г., *****г. и *****г. С последното от така визираните постановления, а именно Постановление за привличане в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от *****г. жалбоподателката К. е привлечена в качеството на обвиняема за осъществено престъпно деяние по чл.309 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода от неустановена дата през ****г. до ****.****г. в с.Ч., действайки в условията на продължавано престъпление, в съучастие с Д.Т. ***, действайки като извършител, съставила неистински частни документи - саморъчно завещание от ****.****г. и ръкописна автобиография на които е придала вид, че изхождат и са подписани от Г.М.Г.с ЕГН ********** ***, като ги употребила съответно на ****.****г. пред нотариус П.К. и на ****.****г. пред служител от деловодството на Районен съд Ямбол, за да докаже, че Д.Т.Т. има право да получи цялото имущество на Г.М.Г.и, че съществува за Т. наследствено право по завещание от Г., като са описани конкретно две деяния, включени в продължаваната престъпна дейност.

С постановления от 06.12.2017 г. за предявяване на разследване същото е предявено на жалбоподателите К. и Т. за осъществени престъпни деяния по чл.309 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Постановленията за привличане в качеството на обвиняеми и тези за предявяване на разследването на всеки един от тях отговарят на изискванията на чл.219 ал.3 и чл.227 от НПК.

Внесения с изх.№2621/****г. на 19.01.2018 г. обвинителен акт с обвинение по отношение на двамата жалбоподатели за престъпление по чл.309 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 от НК отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 и ал.3 от НПК. Внесеното обвинение по отношение на двамата жалбоподатели в пълнота съответства на престъпното деяние за което са привлечени в качеството на обвиняеми с визираното постановление, както и на това за предявяване на разследването.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е приел, че в хода на досъдебното производство не се констатира допускане на отстраними съществени процесуални нарушения, с които да са нарушени правата на жалбоподателите, в качеството им на обвиняеми в производството. Възражението на жалбоподателите по отношение на обективността на разследващия полицай, породена от обстоятелства касаещи събирането на доказателства в хода на досъдебното производство, като се твърди, че същия е следвало да разследва собствените си действия касателно изискан документ в хода на разследването и направения от това извод, че това поставя под съмнение другите действия по разследването, начина на събиране на сравнителен материал касателно извършена експертиза и въобще констатациите в ДП съда намира за неоснователни. Както правилно е посочил и решаващия съд не са налице доказателства, които да сочат на необективност на разследващия в хода на производството провеждано от същия. Действията му по изискване на визираното доказателство касаят установяване на обективна истина в процеса, като исканото доказателство е било необходимо за това. Изложените в жалбата обстоятелства касаят твърдения за нарушения свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателства - изискване на искане за издаване на удостоверение за наследници изготвено от починалия Г.М.Г., което да послужи за сравнителен материал при изготвяне на съдебно почеркова експертиза, респективно назначаване и изготвяне на същата и разпита на свидетели свързани с издаването и предоставянето в хода на разследването на визираното писмено доказателство. А съгласно разпоредбата на ал.4 на чл.248 от НПК в разпоредително заседание, каквото е това в което е постановено обжалваното определение на първоинстанционния съд, не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства.

Настоящия състав на въззивния съд намира за неоснователно и възражението на жалбоподателите, че е налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт, както и между обстоятелствената част и правната квалификация на деянията, за които са привлечени да отговарят в производството, както и, че липсата на конкретизация и наличието на противоречия ограничава правото им на защита, които имат право да знаят в какво точно са обвинени и по какъв начин са извършили престъпното деяние за което са привлечени да отговарят. Както правилно е посочил и първоинстанционния съд в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени времето, мястото и начина на осъществяване на престъпното деяние, като са конкретизирани обстоятелствата по осъществяване на конкретните действия на всеки един от жалбоподателите в съвместната им престъпна дейност в качеството на извършители в достатъчна степен, даваща възможност и на същите да разберат в какво точно са обвинени, респективно да осъществят правото си на защита в пълен обем. В заключителната част на обвинителния акт в пълнота е посочена правната квалификация на деянието, съответстваща на изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт. Липсва основание да се счете, че е налице противоречие между обстоятелствената и заключителна част на обвинителния акт.

Предвид на изложеното настоящия състав на проверяващия съд намира, че атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден.

По изложените съображения и на осн. чл.345 ал.1 вр. с чл.249 ал.3 от НПК ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.02.2018 г. постановено по НОХД №92/2018 г. по описа на Районен съд Ямбол, с което ЯРС приема, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите и отказва да прекрати съдебното производство и да върне делото на ЯРП за отстраняване на такива.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.