РЕШЕНИЕ

№... 35 03.04.2018 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, П-ри въззивен наказателен състав
на 28 март 2018 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА

ГЕРГАНА КОНДОВА

Секретар: М.Коматарова Прокурор: Е.Гоцев

като разгледа докладваното от съдия КОНДОВА

ВНОХД № 53 по описа на ОС-Ямбол за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 11/23.01.2018 г. постановена по НОХД № 1474/2017 г. по описа на PC-Ямбол, подсъдимият М.К.М. е признат за виновен в това, че през периода от месец януари 2009 година до месец септември 2017 година, включително, в с.Окоп, обл.Ямбол, след като е осъден с Решение № 127/22.02.2005 г. по гр.д № 1898/2004 г. по описа на PC -Ямбол, влязло в сила на 15.03.2005 г., да издържа свой низходящ -детето си Н М. К. с ЕГН **********, като заплаща на В К Г, в качеството й на майка и законен представител на детето месечна издръжка в размер на 35 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 105 месечни вноски по 35,00 лв. всяка, като общият размер на дължимата издръжка възлиза на 3675 лева, поради което и на осн.чл.183, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на пробация при следните пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 10 месеца с периодичност на срещите с пробационен служител два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година и 10 месеца.

Производството пред въззивният съд е образувано по въззивна жалба на адв.Р.С. *** качеството й на защитник на подсъдимия М.К.М., против Присъда № 11/23.01.2018 г. постановена по НОХД № 1474/2017 г. по описа на PC-Ямбол, в частта й, с която на подс.М. е наложено наказание пробация при посочените в присъдата пробационни мерки за срок от 1 година и 10 месеца всяка от тях.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие с продължителността на наложените от първоинстанционния съд пробационни мерки. Претендира се изменение на първоинстанционната присъда чрез намаляване на размера на наложеното на поде.М.М. наказание пробация, респ. на срока на наложените му пробационни мерки от 1 година и 10 месеца на 10 месеца всяка.

В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща представител. Последният оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да потвърди осъдителната присъда на Районен съд-гр.Ямбол като правилна, обоснована и справедлива.

В съдебно заседание въззивникът - подс.М. участва лично и с упълномощен защитник - адвокат от АК-Ямбол. Двамата поддържат жалбата и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения. В допълнение, защитникът моли съда да отчете като смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство и факта, че М. е изплатил 1 600 лв. от общия размер на дължимата за инкриминирания период сума за издръжка. Освен това, според защитника неплащането на издръжката не се дължало на небрежно поведение от страна на М., а на обективна невъзможност да плаща същата, т.к. през процесния период е бил безработен и с финансови затруднения, а освен това имал и други деца, за които полагал грижи.

Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, поради което намира за ненужно да я преповтаря. Правилен и аргументиран е анализа, направен в мотивите към присъдата на събраните по делото доказателства, поради което въззивния съд ги възприема изцяло. Обосновано съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия, показанията на

св. В Г, както и приобщените чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК писмени доказателства, като безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

От представеното от защитника пред въззивният съд писмено доказателство - заверен препис от фискален бон от 26.03.2018 г. се установява, че подс.М. е извършил в полза на св.В Г паричен превод за сумата от 1 600лв., съставляваща част от дължимата издръжка на сина му Н К. за процесния период.

При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че поде.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.183, ал.1 от НК, т.к. през периода от месец януари 2009 година до месец септември 2017 година, включително, в с.Окоп, обл.Ямбол, след като е осъден с Решение № 127/22.02.2005 г. по гр.д № 1898/2004 г. по описа на PC -Ямбол, влязло в сила на 15.03.2005 г., да издържа свой низходящ -детето си Н М К. с ЕГН **********, като заплаща на В К Г, в качеството й на майка и законен представител на детето месечна издръжка в размер на 35 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 105 месечни вноски по 35,00 лв. всяка, като общият размер на дължимата издръжка възлиза на 3675 лева.

Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от материалния наказателен закон на РБ. Авторството на престъпното деяние се установява безспорно от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, от показанията на свидетелката В Г, дадени в хода на проведеното съдебно следствие, от приложените по делото писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка.

Подсъдимият е осъществил признаците на състава по чл.183, ал.1 от НК. Този извод следва от установения по категоричен начин по делото факт относно наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който подсъдимият е осъден да изплаща парична издръжка в размер на 35 лв. месечно за своето дете Н К., както и от констатираното съзнателно неизпълнение на това си задължение за период по-голям от две месечни вноски, а именно - за периода от месец януари 2009 г. до месец септември 2017 г. включително. За съставомерността на извършеното деяние е релевантно единствено това през кои периоди /месеци/ подсъдимият е бездействал и не е плащал дължимата от него издръжка за детето си, като ирелевантно за съставомерността остава дали впоследствие подсъдимия е заплатил издръжката за тези месеци.

Проверяващата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че от субективна страна престъпното деяние е извършено от подсъдимия с пряк умисъл.

Относно вида и размера на наложеното наказание:

Правилно наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл.54 НК, като съдът дори е проявил необоснована снизходителност като е наложил наказание по по-леката алтернатива на предвидените в закона наказания, а именно -пробация, въпреки отчетената от него сравнително висока степен на обществена опасност на извършеното деяние, обусловена от дългия период от време, през който М. не е плащал дължимата издръжка, големия брой на неплатени вноски, сравнително големия размер на неплатена издръжка, както и обстоятелството, че през целия инкриминиран период /който на практика е половината жизнен път на низходящия му до момента/, подсъдимият изобщо не се е интересувал от сина си Н К. нито от морална, нито от материална гледна точка. По делото липсват данни през инкриминираният период подсъдимият да е имал ограничени възможности за трудова реализация, което да е било причина за неплащане на сумите за издръжка на детето. Данните по делото категорично сочат, че подсъдимия не е полагал никакви усилия за заплащане на издръжка на детето си Н, която като размер от 35 лв. месечно е незначителна и почти символична сума за издръжка на едно дете. Поради липса на протест обаче е налице процесуална пречка проверяващия съд да утежни положението на жалбоподателя. По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за намаляване размера на наложеното наказание пробация.

Обстоятелството, че на 26.03.2018 г. /т.е. два дни преди с.з. пред въззивния съд/ поде.М. е заплатил 1 600 лв. от общо 3 675 лева, дължими за издръжката на Н К., според въззвният съд, не би могло да заличи проявената през инкриминирания период пълна незаинтересованост на подсъдимия към своето дете и неговото морално и материално съществуване, както и не би могло да смекчи дотолкова вината му за извършеното, че да доведе до намаляване на срока на наложените от районния съд пробационни мерки.

С оглед на това, съдът намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована и справедлива.

Ето защо и на осн.чл.338 от НПК, Ямболски окръжен съд