Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

    № 31                                               25.04.2018 г.                                     гр.Я.В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Ямболският окръжен съд                                             I-ви  Наказателен състав        

    На 21 март                                                                        2018 година

    В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ФАРФАРОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА

                                                                  ИВАН И.    Секретар:Ив.Златева

    Като разгледа докладваното от съдия И.И.  ВНЧХД № 50 по описа за 2018 година

    За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на адвокат С.П.К. *** ,като пълномощник на А.И.М. *** , против  Присъда № 16/29.01.2018г., постановена по НЧХД № 868/2017г. по описа на ЯРС с която е признал подсъдимия Г.Т.М. ЕГН ********** за невиновен в това на *****. в гр.Я.в близост до река Т., да е причинил на А.И.М. лека телесна повреда , по смисъла на чл.130 ал.1 от НК , поради което и на основание чл.304 от НПК , го е оправдал по така предявеното му обвинение.

Със същата присъда ЯРС  е признал подсъдимия , с установена по делото самоличност , за невиновен в това по същото време и на същото място да е казал нещо унизително за честта и достойнството на А.И.М. , поради което и на основание чл.304 от НПК , го е оправдал по така предявеното му обвинение по чл.146 ал.1 от НК.

Във въззивната жалба се сочи ,че атакуваната присъда е незаконосъобразна  и неправилна.Във въззивната жалба не се сочат конкретни доводи и съображения.Същата е бланкетна

В съдебно заседание  въззивникът  М. участва лично и  чрез редовно упълномощен защитник. - адвокат К..Чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата.Настоява се атакуваната присъда на ЯРС да бъде отменена и бъде постановена нова присъда с която подсъдимия Г.Т.М.  да бъде признат за виновен и му се наложи съответно наказание по предявеното му обвинение и да  бъдат присъдени направените по делото разноски на двете инстанции.

Въззиваемият Г.Т.М. редовно призован , участва лично.Оспорва се жалбата.Настоява се  потвърждаване на обжалваната присъда.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт в  съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата като подадена в срок от  лице имащо право,  а и интерес от това  е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява  неоснователна по следните съображения:

За да  постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички възможни и достатъчни за изясняване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието доказателства.На базата на анализ на същите е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи.

Безспорно установено от първоинстанционният съд е , че подсъдимият Г.Т.М. и частният тъжител А.И.М. обработвали две съседни градини/конфута/, находящи се в близост до река Т..

На *****.М. бил в градината си.М. отишъл при него , като на влизане си одрал челото на бодливия тел, поставен над вратата, в резултат на което му потекла кръв.М. и М. се спречкали ¸при което на излизане от градината на М. , М. му казал , че ще си хване двама трима свидетели , че го е бил и ще го вкара в затвора.

М. позвънил на вратата на свидетеля М.К.и поискал от него да каже , че Г.М. го е бил.Свидетелят К.му отказал , като му заявил , че не присъствал на такова действие.К.забелязал , че главата на М. била разранена, като М. му казал , че М. го ударил с правата лопата.К.не му повярвал, защото счел, че нараняването му  твърде леко, за да е причинено по начина , обяснен от М..През това време жена гостувала на свидетелката К.- съседка на К., се обадила на бърза помощ.Пристигналият екип на спешна помощ обработил раната на М. , като на въпроса ,дали е губил съзнание последният им отговорил отрицателно.Полицейския екип в състав свидетелите Т.и И.разговаряли с М. , който им съобщил , че е ударен в главата от Г..При обход на конфутата полицейските служители не намерили М..М. бил отведен от екипа на спешна помощ и оставен на лечение в МБАЛ Св.Пантелеймон със съмнение за комоцио.

Видно от приложената по делото епикриза М. е постъпил в ХО на МБАЛ Св.Пантелеймон гр.Я.на *****. и изписан на ******. с диагноза контузио капитис,комоцио церебри.

Видно от приложеното по делото Свидетелство за съдимост подсъдимия М. е неосъждан.

Изложената и възприета от настоящия състав на ЯОС фактическа обстановка се подкрепя от обясненията на подсъдимия М., от показанията на разпитаните по делото свидетели – К., К., К., Т., И.които съдът кредитира изцяло тъй като са логични, последователни и взаимно допълващи се, както и от събраните по делото писмени доказателства: епикриза, протокол за полицейско предупреждение, лист за преглед на пациент в спешно отделение , справка за съдимост.

Правилно и законосъобразно ЯРС е кредитирал обясненията на подсъдимия  М. и свидетелите К., К.Т.и И.които са логични последователни и взаимно допълващи се .

Правилно и законосъобразно ЯРС е приел , че не са налице безспорни и категорични доказателства подсъдимият Г.М. да е осъществил съствата на чл.130 ал.1 от НК и на чл.146 ал.1 от НК.

Както правилно е посочено от ЯРС единствените косвени доказателства в подкрепа на обвинителната теза на М. по чл.130 ал.1 от НК  са показанията на свидетелите К., К., Т.и И.на които М. е разказал , че е ударен от подсъдимия с лопата в главата.Самия подсъдим категорично отрича да е удрял с права лопата М. по главата.Приложената епикриза установява единствено болничния престой на М. с диагноза контузио капитис , комоцио церебри.Никъде в посочената епикриза не е посечено че се касае за сътресение на мозъка на М. а и това не може да бъде установено по обективен път , чрез съответните изследвания.

При така изложената и установена фактическа обстановка , след извършения обективен и подробен анализ на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, правилно и законосъобразно решаващият съд е приел ,че подсъдимият Г.Т.М.  от обективна и субективна страна не е осъществил състава на чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК е оправдал същия по предявеното му обвинение.

Що се касае до обвинението по чл.146 ал.1 от НК в хода на съдебното следствие пред първоинстнационият съд не са представени никакви доказателства в подкрепа на това обвинение и поради това правилно на основание чл.304 от НПК М. е признат за невиновен.

Възражението на повереника на частния тъжител , че в приложената епикриза по делото ясно е записано че освен откритото нараняване главата М. е имал сътресение на мозъка и мозъчната кора  е неоснователно.Никъде в посочената епикриза не е посочено , че М. е получил "сътресение на мозъка".

 

По изложените съображения и на основание чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК ЯОС

Р      Е      Ш      И      :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА  Присъда № 16/29.01.2018г. , постановена по НЧХД № 868/2017г.  по описа на Ямболски районен съд.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

              

 

                                                                             2.