Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 36                                    18.04.2018 г.                                         гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА

                                                                                ГЕРГАНА КОНДОВА

секретар М. Коматарова  

прокурор Е. Гоцев

като разгледа докладваното от съдия Петков

ВНОХД № 29 по описа на ЯОС за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Постъпил е въззивен протест от прокурора при РП – Ямбол, против Присъда № 9/17.01.2018 г. постановена по НОХД № 943/2017 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с която подсъдимите И.А.И. и И.К.М. са признати за невинни в това, за времето от 18:30 часа до 22:30 ч. на 13.01.2017г., в гр. Стралджа обл. Ямбол, от гараж находящ се на ул. „Г.С.Раковски“ № 6А, да са действали в съучастие и след предварителен сговор да са  разрушили прегради здраво направени за защита на имот – и да са отнели множество чужди движими вещи на обща стойност 126 лв., от владението на собственика им А.Т.А от гр. Стралджа обл. Ямбол, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието да е извършено в условията на повторност от подсъдимия И.А.И. и не представлява маловажен случай, като макар и непълнолетни да са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, поради което и на основание чл. 304 от НПК ЯРС ги оправдал по така предявените обвинения по чл.195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, от НК, за подсъдимия И.А.И. и по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, от НК. Първата инстанция също е постановила, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските по делото да останат за сметка на държавата.

Оплакванията в протеста са за неправилност – необоснованост на присъдата, която била постановена в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Протестиращият прокурор счита, че показанията на свид. К., дадени в хода на съдебното следствие не следва да се кредитират, тъй като противоречат на останалите събрани по делото доказателства, както и изцяло на показания му дадени на фазата на досъдебното производство. Не са направени искания за събиране на нови доказателства. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова – осъдителна такава, с която подсъдимите бъдат признати за виновни и осъдени по предявените им обвинения. В о.с.з. пред въззивната съдебна инстанция, протестът не се поддържа от представителя на ОП – Ямбол.

Защитникът на подс. И.А.И. и защитникът на подс. И.К.М. вземат становище, че протестът е неоснователен поради което пледират за потвърждаване на постановената оправдателна присъда. Всеки от двамата подсъдими поддържа казаното от своя защитник и също настояват за потвърждаване на присъдата. В последната си думи подс. И.А.И. и подс. И.К.М. заявяват, че не се признават за виновни по предявените им обвинения.

 

Ямболският окръжен съд констатира следното:

 

Протестът е процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и от прокурор, а разгледан по същество е неоснователен, по следните съображения:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е следното:

На 13.01.2017 г. през нощта подс. И.А.И. и подс. И.К.М. *** и видели група от 5-6 човека вкл. и свид. А.К., които носили два чувала и да бягат. тази група била забелязана и от служители на общинска охрана към Община Стралджа – свид. Й. и А.Д., които се опитали да ги задържат, не успели. След това охранителите видели на ул. „Г. С. Раковски“ № 6А в гр. Стралджа, гараж с отворени врати и сигнализирали полицията. Бил уведомен и собственикът на гаража – свид. А.А., който констатирал, че врата на гаража му е разбита и от там липсват следните вещи: 1 бр. ел. скара, 1 бр. ел. скара с два нагорели реотана, 1 бр. пиростия за газова бутилка, 1 бр. газова горелка и 30 м. кабел трижилен.

На 19.01.2017 г. свидетелят А.М.К. *** инкриминираните вещи и заявил, че ги  откраднал заедно с неговите приятели И. ***.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

След съвкупен анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка въз основа на: обясненията на подс. И.А.И. и на подс. И.К.М., показанията на свидетелите А., Й. и К. – дадени пред ЯРС в о.с.з. на 17.01.2018 година.

Правилно решаващият съд е приел, че обясненията на подсъдимите се подкрепят от показанията на свидетелите Й. и А.. Също така правилно ЯРС е ценил показанията на свидетеля А.К., дадени в хода на о.с.з. (а не тези дадени в хода на ДП), като е посочил аргументи, към които въззивният състав се присъединява. Правилно ЯРС не е кредитирал показанията на свидетеля И. – служител на Криминална полиция при РУ Стралджа, в частта им в която заявява, че подсъдимите са признали пред него участието си в кражбата и „поясненията” дадени от свидетеля А.М.К. в протокола за доброволно предаване от 19.01.2017 г., като отново решаващият състав е изложил убедителни мотиви за това. Безсъмнено права е първата инстанция, че по делата не е извършен оглед на местопроизшествието и няма иззети дактилоскопни след, а показанията на свидетелите Г М и Н М допринасят единствено за  установяване на психическото и физическо развитие на подсъдимите.

Във въззивното съдебно следствие беше разпитан свид. М.М.К., като неговите показания не спомагат за изясняване на предмета на доказване по делото.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимите И.А.И. и И.К.М. не са извършили престъплението, предмет на обвинението, като за времето от 18:30 часа до 22:30 ч. на 13.01.2017г., в гр. Стралджа обл. Ямбол, от гараж находящ се на ул. „Г.С.Раковски“ № 6А, да са действали в съучастие и след предварителен сговор да са  разрушили прегради здраво направени за защита на имот – и да са отнели множество чужди движими вещи на обща стойност 126 лв., от владението на собственика им А.Т.А от гр. Стралджа обл. Ямбол, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието да е извършено в условията на повторност от подсъдимия И.А.И. и не представлява маловажен случай, като макар и непълнолетни да са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си и законосъобразно на основание чл. 304 от НПК ЯРС ги оправдал по така предявените обвинения по чл.195, ал. 1, т. 3, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 63 ал. 1, т. 3, от НК, за подсъдимия И.А.И. и по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, от НК.

За да постанови оправдателен съдебен акт, решаващият съд е съобразил разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, а именно, че присъдата не може да почива на предположения, както и правилото, че съдът признава подсъдимия за виновен, само в случай, че когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тук въззивният съд ще посочи, че установената в мотивите на съда фактическа обстановка  отговаря напълно на събраните, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, доказателства. Обосновано и след обективен анализ на събраните по делото доказателства решаващият съд е приел, че по делото не са налице безспорни доказателства относно авторството на деянието, неговото извършване и вината на подсъдимите, както и че в случая е налице хипотезата на  чл. 303 от НПК, и обвинението не е доказано по несъмнен начин. Поради което основателно е признал подсъдимите за невиновни в извършването на деянието, за което са били предадени на съд. Настоящият въззивен съд също намира, че по делото не е  налице онази доказателствена съвкупност (нито от преки, нито от косвени доказателства), позволяваща да се направи непротиворечив и безспорен извод относно виновността на подсъдимите в извършването на конкретното деяние, макар и по делото да са налични показанията на свид. А.К. (дадени в хода на ДП), показанията на свидетеля полицай И. (който заявява, че подсъдимите в беседа са признали пред него участието си в кражбата) и „поясненията” дадени от свидетеля А.М.К. в протокола за доброволно предаване от 19.01.2017 г. – всички не ценени обаче от инстанциите, с изложени от ЯРС убедителни мотиви за това.

Тук настоящият състав ще посочи, че съобразно принципите за непосредственост и устност на процеса (чл. 18 и чл. 19 от НПК) ЯРС е подложил на проверка и изследване събрания по делото доказателствен материал, така както го задължава разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от НПК, а представителя на прокуратурата е имал възможност да запълни делото с несъбрани доказателства, но не е сторил това. Служебно, с цел установяване на обективната истина по делото, ЯОС взе решение за провеждане на въззивно съдебно следствие и разпита свид. М.М.К., но неговите показания не спомогнаха за изясняване на главния факт в процеса.

Ето защо настоящият състав счита, че правилно и обосновано при съвкупната преценка на събраните по делата доказателства ЯРС е приел обвинението за недоказано. ЯОС ще отбележи, че обвинението следва да е подкрепено с конкретни доказателства, събрани по съответния процесуален ред факти за времето, мястото и начина на извършване на деянието, а в конкретния случай това не е така. Наличието на данни за извършена в процесната нощ кражба от гараж в гр. Стралджа и съмненията за участието на подсъдимите в такива деяния, не са достатъчно основаване да бъде ангажирана наказателната им отговорност, тъй като с оглед презумпцията за невинност (очертана в чл. 16 от НПК) и съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК, присъдата не може да почива на предположения. Съгласно чл. 103 от НПК тежестта на доказване на обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи и обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Тук следва да се посочи и това, че присъдата е съобразена и с постоянната съдебна практика, съгласно която при липса на доказателства, обосноваващи в пълнота обвинителната теза, съдът не е връща делото за доразследване (тъй като по този начин би допуснал съществено процесуално нарушение, накърнявайки принципа за обективност и безпристрастност), а прави окончателния си извод въз основа на събраните доказателство, като в случай на недоказване на обвинението по несъмнен начин – постановява оправдателна присъда.

С оглед извършената обоснована преценка на всички събрани по делото доказателства, ЯОС намира за неоснователни оплакванията във въззивния протест и счита, че поради липсата на други основания за отмяна на присъдата при служебната й проверка, същата следва да бъде потвърдена.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

Законосъобразно, при този изход на делото, след като  подсъдимите са били признати за невинни, първостепенният съд на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е постанови разноските по делото (125.58 лв. за експертизи) да останат за сметка на Държавата.

 

Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9/17.01.2018 г. постановена по НОХД № 943/2017 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ______________________

 

 

 

                                                   

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ______________________

 

 

 

 

                                                                            ______________________