Р
Е Ш Е Н И Е
№ 18
18.04.2018 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди
и осемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ФАРФАРОВА
И.И.
секретар М. Коматарова
прокурор Г. Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 5 по описа на ЯОС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Д.М.С., против осъдителната
част на Присъда № 165/24.11.2017 г. постановена по НОХД № 419 по описа за 2015 г. по описа на
Районен съд – Ямбол, с която той е признат за виновен в това, че на
24.12.2012 г. около 00.06 часа в гр. Ямбол на ул. „Индустриална“ пред ресторант
„***“, чрез нанасяне на удари с метална тръба в областта на тялото и гърба на И.И.Д.
*** е причинил на същия средна телесна повреда изразяваща се в трайно
затрудняване движенията на снагата на Д., а именно контузия на гръбначния стълб
със счупване на левите напречни участъци на ІІІ, ІV, V - поясен прешлен, с
продължителност на затруднението около 5-6 месеца, при благоприятно протичане
на оздравителните процеси, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 54 от НК
го осъдил на една година и шест месеца „Лишаване
от свобода” и на основание чл. 66, ал. 1 от НК – отложил изтърпяването на така
определеното наказание за срок от три години. Осъдил е подс. С. да заплати на
гражданския ищец И.Д. сумата от 440.20 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 24.12.2012 г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата
от уважения до претендирания размер от 880.03 лв. както и за законната лихва от
23.12.2012 г. до 24.12.2012 г. ЯРС е отхвърлил като неоснователен и недоказан.
Осъдил е подс. С. да заплати на гражданския ищец И.Д. направените по делото разноски
в размер на 1100 лв., както и да заплати направените по делото разноски в
размер на 2303.88 лв. както и държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове в размер на 417.61 лв. в приход на бюджета на съдебната
власт по сметка на ЯРС и 419.80 лв. в приход на републиканския бюджет по сметка
на ОД МВР Ямбол. ЯРС също е осъдил подс. С. да заплати на НБПП гр. София
направените разноски за служебна защита по време на досъдебното производство в
размер на 130 лева. ЯРС е постановил веществените доказателства по делото - 1
бр. метална тръба и 2 бр. диск ДВД, като вещи без стойност да бъдат унищожени.
ЯРС е осъдил подсъдимия С. да заплати на гражданския ищец И.Д. сумата от 10 000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.12.2012 г. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата от уважения до претендирания
размер от 12 000 лв., както и за законната лихва от 23.12.2012 г. до
24.12.2012 г. е отхвърлил като неоснователен и недоказан.
Не е атакувана първоинстанционната присъда в
частите, с които подс. Д.М.С.,
на основание
чл. 304 от НПК е оправдан по трите обвинения по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от
НК, след като е признат за невинен в това: че на 24.12.2012 г. около
00.20 часа в гр. Ямбол, на ул. „Индустриална“ пред ресторант „***“, да се е
заканил на другиго - С.К.П. *** с убийство, с думите „Дошъл съм да Ви избия. Ще
те убия, теб лично ще ти отрежа главата“ и това заканване да е възбудило
основателен страх у П. за осъществяването му; че на 24.12.2012 г. около
00.20 часа в гр. Ямбол на ул. „Индустриална“ пред ресторант „***“, се е заканил
на другиго - И. *** с убийство, с думите „Дошъл съм да Ви избия. Ти ще бъдеш
мъртъв утре, ще бъдеш заклан, лично ще ти отрежа главата. Тебе ще те поръчам“ и
това заканване да е възбудило основателен страх у П. за осъществяването му; че
на
24.12.2012 г. около 00.20 часа в гр. Ямбол на ул. „Индустриална“ пред ресторант
„***“, се е заканил на другиго - Ж.Д. *** с убийство, с думите „Дошъл съм да Ви
избия, който ме е ударил ще го убия“ и това заканване да е възбудило
основателен страх у Д. за осъществяването му. Присъда не е атакувана и в частта
й с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения граждански иск
от Ж.Д.Д. срещу подс. Д.С. за сумата от 5000 лв., представляваща причинени
неимуществени вреди в резултата на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК,
ведно със законна лихва от 23.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба
се твърди, че атакуваната присъда, в осъдителната й част е неправилна,
незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до накърняване на правото на защита на
подсъдимия. В допълнение към нея се развиват виждания, че ЯРС неправилно не е обединил
НОХД № 419/2015 г. и НОХД № ***г. и двете по описа на този съд, тъй като НОХД №
1344 по описа за 2017 г. е образувано по внесен обвинителен акт против И.Д. и Ж.Д.
(пострадали в настоящото производство) с обвинение за престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК с пострадал –
настоящият подсъдим Д.М.С. и при същите свидетелите. В тази връзка се прави
искане, на основание чл. 41 от НПК да бъдат обединени двете наказателни дела, за
да не бъде допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи
се в неизпълнение на задължението на съда за вземане на всички мерки за разкрИ.е
на обективната истина. Алтернативно се прави искане да се приложи разпоредбата
на чл. 288, т. 1 от НПК, като настоящото съдебно производство се прекрати и
делото се върне на прокурора, поради това, че в досъдебното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване
на процесуалните права и на подсъдимия и на пострадалите, изразяващо се в
нарушение на основните принципи на разкрИ.е на обективната истина. Също така
защитата сочи, че мотивите към атакуваната присъда на ЯРС се равняват на липса на такива, тъй като НОХД
№ 419 по описа за 2015 г. на ЯРС е образувано след отмяна на Присъда № 24 от
10.02.2015 г. постановена по НОХД № 97/2014 г. по описа на ЯРС и решаващият съд
твърде едностранчиво и лаконично е обсъдил събраните по делото доказателства, „резултирало
в некачествен анализ, довел и до неправилно приложение на материалния закон, а
именно – вторият състав недопустимо е ползва мотиви на предходния съдебен
състав, което е равносилно на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. З, т. 2,
пр. 1 от НПК”. Също така защитата твърди, че е извършен превратен фактически и
правен анализ на доказателствата, тъй като съда е дал вяра най-вече на
свидетелските показания на свидетелите, които са граждански ищци и частни
обвинители – И.Д., И.П., С.П. и Ж.Д., на служителите на сем. Петрови – свид. А А.,
свид. С.П, свид. С. А., както и полицейския служител Е И.. Сочи се, че съдът се
е позовал на свидетелски показанията от досъдебното производство, които не са
приобщени по реда на НПК. Твърди, че ЯРС сам е провел разпознаване по видео-файловете
от охранителните камери пред ресторант „***”, като в мотивите е посочил – „Според
вещото лице, изготвило назначената лицево-идентификационна експертиза, поради
ниската резолюция на заснемащото устройство, качеството на видео-файловете от
охранителните камери пред ресторант „***”, където се е развил инцидента, не
позволява отграничаване на голяма част от лицевите черти на заснетите лица, и
респ. заснетите лица не са годни за лицева идентификация, а само за евентуално
разпознаване. Независимо от това, на записите от охранителните камери, които
бяха приобщени към доказателствения материал по съответния ред чрез
възпроизвеждане съдържанието им, ясно се вижда, че на 24.12.2012 г. в 00:06
часа лице с физически данни, сходни с тези на подсъдимия, нанася удари с
предмет, наподобяващ метална тръба, с посочените от вещите липа – медици
характеристики, в областта на гърба и кръста на постр. Д. и то по начина,
описан както от самия пострадал, така и от други очевидци - свид. П., П., Д.”. Твърди
също, че съдът неправилно, неточно и превратно е кредитирал това доказателство,
което от своя страна е станало причина да приеме за установено, че не е налице
хипотезата на чл. 12 от НК, тъй като е посочил, че „дори и да се приеме, че
пострадалият реализирал предшестващо нападателно поведение по отношение на
подсъдимия или друго лице, то към момента на нанасяне на ударите по тялото на
пострадалия след събарянето му на земята, нападението му е било отблъснато
окончателно, поради и което действията на подсъдимия не могат да бъдат
определени като защитни и целящи да отблъснат нападението, за да обосноват
обществената полезност на извършеното и да дадат основание за постановяване па
оправдателна присъда.". Защитата сочи, че до 11.06.2014 г. в кориците на
делото не са се съдържали медицински документи, касаещи нараняванията, здравния
статус, лечение, медицински констатации и медицински изследвания на постр. И.Д.,
като по този начин не е ясно откъде ВЛ д-р Ч е ползва документи за да състави
СМУ и СМЕ. Твърди също, че по допуснатата Комисионната съдебно-медицинска
експертиза, вещите лица са извършили преглед на постр. И.Д., като само на тях са
представени и КТ изследвания на 24 и 27.12.2012 година, а при разпита им в
о.с.з., твърдения им са в пълно противоречие с обективната находка,
обективирана във видеозаписа. Сочи, че в мотивите си съда не е отговорил от
къде се съди за пряк умисъл на подс. Д.С. да нанесе такова увреждане и дали в
конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 12 от НК. Защитата намира, че посочените
от нея пороци, могат да бъдат поправени само чрез отмяна на присъдата и връщане
на делото на ЯРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения
в ДП или връщане на делото на ЯРС за разглеждане от друг състав, като те биха
загубили своята значимост само ако подс. Д.С. бъде признат за невинен и
оправдан. С допълнението към въззивната жалба се правят и следните доказателствени
искания: Да се назначи нова лицево-идентификационна и видео-аналитична
експертиза, по която вещото лице само лично да направи запис от твърдия диск,
намиращ се във фирма „***”, на тези записи; Да се назначи нова тройна СМЕ, имайки
предвид, че се касае за едно увреждане, което е изключителна рядкост и в
голямата си част лекарите не познават този вид счупвания, като вещите лица да
бъдат специалистите от болница с включване на съответните специалности или от
ВМА, или от друга такава голяма болница, изхождайки от опита на лекарите там; Да
се допусне повторен разпит на всички свидетели-очевидци с цел да им бъде
предявен записа от охранителните камери и евентуално разпознаване. В
съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от въззивникът и защитата, като
при последната си дума подс. Д.С. иска от съда да бъде оправдан.
Представителят на ЯОП пледира присъдата, в
атакуваната наказателна и гражданска част, като правилна и законосъобразна да
се потвърди.
Въззиваемият И.Д.,
чрез повереника си адв. С. ЯАК счита, че присъдата не страда от пороците
посочени защитата, постановена е в съответствие и със закона и с
доказателствения материал по делото и е справедлива в атакуваните части.
Ямболският окръжен
съд констатира следното:
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по
следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за
установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния
съд досежно главният факт в процеса, основното в която е следното:
На 23.12.2012 г. около полунощ, подс. Д.С. отишъл
в ресторант „***”, находящ се в гр. Ямбол на ул. „Индустриална” (стопанисван от
свид. С. П и свид. И.П.), за да търси обяснения за възникнал по-рано конфликт
между служителите в неговата фирма – Г.С и С.М и охранители на заведението. На
мястото пристигнали и други негови служители и около 00.04 часа на 24.12.2012 г.,
пред ресторант „***”, започнал масов бой в който участвали две групи – от една
страна подс. Д.С. заедно със свидетелите Г.С, С.М, П И., З Д, В Е и М М, а от
друга – свид. И.П., заедно със свидетелите И.Д., Ж.Д. и А А. (охранители в
ресторанта). По време на инцидента пострадалият И.Д. паднал на земята, а подс. Д.С.,
с метална тръба, му нанесъл няколко силни удара в областта на гърба и кръста,
след което свид. И.П. успял да му я отнеме. В резултат на нанесените удари с метална тръба
в областта на гърба и кръста на постр. И.Д., подсъдимият причинил на пострадалия
счупване на левите напречни израстъци на ІІІ, ІV и V поясен прешлен. При сбИ.ето
между групите, подс. Д.С. също получил нараняване – разкъсно-контузна рана в
челната област с оток и кръвонасядане около нея. След като на мястото на
инцидента пристигнали свидетелите полицаи И.К, П Х, Т. Т, Е И., Д Р и Й К, конфликтът
бил прекратен. Пострадалият бил отведен от екип на ЦСМП – Ямбол в МБАЛ „Св.
Пантелеймон”, където бил прегледан. В първия месец след инцидента постр. И.Д. бил
трудно подвижен, не можел да се обгрижва сам, а за периода от 24.12.2012 г. до
06.05.2013 г. (вкл.), бил в отпуск по болест и получавал обезщетение за
временна нетрудоспособност.
Видно от заключението ВЛ по назначената в ДП съдебно-медицинска
експертиза, на пострадалия И.Д. било причинено счупване на III, IV и V поясен
прешлен на гръбначния стълб, което представлява трайно затруднение движението
на снагата и при благоприятно протичане на оздравителните процеси това
затруднение би продължило около 5-6 месеца.
Видно от заключението на ВЛ по тройната
комплексна съдебно-медицинска експертиза, постр. И.Д. получил счупвания на
напречните израстъци на ІІ, ІІІ, ІV и V поясни прешлени, дължащи се на удари с
твърд тъп предмет с цилиндрична форма, с широчина не по-голяма от 1,5 см и
дължина по-голяма от 17 см, нанесени в областта на лявата поясна половина на
гърба. Експертите сочат, че това довело до трайно затрудняване движенията на
снагата на постр. И.Д., като първопричина за получените счупвания са нанесените
три удара с твърд тъп предмет с цилиндрична форма в лявата поясна половина на
гърба.
Видно от заключението на ВЛ по съдебно-счетоводна
експертиза, разликата между нетното трудово възнаграждение получавано от пострадалия
– гражданския ищец И.Д. и обезщетението получено от него за ползван отпуск по
болест за периода 24.12.2012 г. – 06.05.2013 г., е сума в размер на 440.20 лева.
Видно от Протокол за доброволно предаване от
25.03.2013 г. (л. 174 том ДП), лицето И.А.П. е предал доброволно 1 бр. диск DVD
марка HP, съдържащ записи от охранителните камери на ресторант „***” от
23.12.2012 г. от 23.15 ч. до 24.12.2012 г. до 01.00 часа. От назначената в ДП
видео-техническа експертиза се установява, че представения за изследване
DVD-R16x марка HP съдържа две папки с файлове с имена „Converted“ и „Finished“.
От назначената в с.з. видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза се
установява, че записът на диска DVD-R HP съгласно данните за дата и час е за
интервала от време 23:29 на 23.12.2012 год. до 00:30 часа на 24.12.2012 година.
Не са установени следи от манипулация върху записаната информация. Качеството
на видео-файловете не позволява отграничаване на голяма част от лицевите черти
на заснетите лица. Изследван е и 1 бр. СД с надпис „Verbdtim 52x700“ с пълен
запис от охранителните камери за времето от 23:00 часа на 23.12.2012 г. до
01:00 часа на 24.12.2012 г., като при прегледа на видео-файловете съдържащи се
в него се установява, че същите са идентични по съдържание, наименование и
времетраене с видео-файловете на диска DVD-R HP.
Подсъдимият Д.М.С.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
управител на „М“ ЕООД, женен, ЕГН: **********. Към момента на извършване на деянието
подсъдимият е неосъждан (реабилитиран).
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Основният въпрос на който следва да се даде
отговор по това дело, е дали подс. Д.М.С. е нанесъл увреждащите удари с метална
тръба по гърба на пострадалия И.Д. и какво е било причинено вследствие на това.
ЯОС се присъединява към умозаключението на
първостепенния съд, че в тази насока описаната фактическа
обстановка следва да се базира на показанията на свидетелите И.П., С.П., Ж.Д., И.Д., А
А. и П, на заключенията на ВЛ изготвили: съдебно-медицинската, комплексната
съдебно-медицинска, съдебно-счетоводната, техническа и лицево-идентификационната
експертиза и показанията им пред съда, както и на писмените и веществените
доказателства по делото. На тези доказателства първоинстанционният
съд резонно
се е доверил като е преценил, че те поотделно и в тяхната съвкупност
са логични, последователни, непротиворечиви вътрешно и помежду, пълно обхватни.
ЯРС правилно е кредитирал частично и гласните
доказателства събрани от подс. С. и свидетелите П И., Г.С, С.М, З.Д, В.Е, М.М и П П.,
като е игнорирал обясненията и показанията в съответните им части, противоречащи
на извода за авторство на деянието. Решаващият състав точно е преценил, че те се опровергават от
ценените с пълен кредит на доверие показания, които са подкрепени от заключенията
на вещите лица по съдебно-медицинска и комплексната съдебно-медицинска
експертиза описващи безспорно уврежданията на постр. Д. и възможния механизъм на
причиняването им, а така също и хармонични с показанията на т.н.
незаинтересовани свидетели: С. А., Е И., Т, Р, К, С, К и Х. В некредитираните
им части посочените гласни доказателства освен, че влизат в
противоречие с кредитирания доказателствен материал, са нелогични и отчетливо
представляват защитна теза и респективно – подкрепа на защитната позиция. Показанията на свидетелят
Г Г, правилно решаващият съд е приел за достоверни и е съобразил, че същия не е
очевидец на случилото.
ЯОС
намира, че решаващия състав е изложил убедителни аргументи в подкрепа на това, че
подс. Д.С. е автор на деянието – предмет на обвинението
и като ги споделя напълно, счита за ненужно да ги приповтаря детайлно.
Въззивният съд ще отбележи специално, че правилно първостепенният съд е
акцентирал (чрез изричното им посочване)
на показанията на: свид. И.Д. – „видях как Д. ми взима тръбата, усещам удари с
твърд предмет в гърба ми, опитвах се да се изправя но пак падах от ударите в
гърба от тръбата и така 4-5 пъти“; свид. С.П. – „Видях Д., държеше една тръба и
удряше И.Д.. И.лежеше по очи на кантара“; свид. И.П. – „Отидох при кантара и
виждам как Д. зверски нанася удари 4-5 удара с една тръба, около 1 м.- 1,20 м.
по гърба на И.Д.. И.беше паднал на кантара.“; свид. Ж.Д. – „След като излязох,
видях как Д. налагаше зверски с една тръба колегата ми Иван. Удари го 3-4 пъти,
свид. Д Г, дадени в хода на досъдебното производство (л. 213 -215) и прочетени
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК в о.с.з проведено на
05.10.2016 г. – „В този момент чух, че започнаха да се карат помежду си и
видях, че Д. взе един метален кол (тръба) от оградата и с него започна да
нанася удари в гърба на И.Д.”. Съвкупната преценка на показанията на
свидетелите И.Д., И.П., С.П., Ж.Д. и Д Г, намиращи се в унисон и със заключенията
на вещите лица по съдебномедицинските експертизи, подкрепя по безспорен начин извода
относно авторството на деянието от страна на подсъдимия.
Въззивният състав
счита, че събитията развили се преди инцидента (и описвани по различен начин от
участниците в тях), не могат да се отразят на установяването на главния факт в
процеса до такава степен, че да оборят извода за авторството на деянието на
подс. Д.М.. Доказателствения материал касаещ тези събитията подкрепя фактологията,
че възникналия вербален конфликт е ескалирал във физически сблъсък пред
ресторант „***”, между две групи лица – тази на свид. И.П. и тази на подс. Д.С.,
при който последният с метална тръба, нанесъл нараняващите удари на постр. И.Д..
Правилно ЯРС е посочил, че според ВЛ по лицево-идентификационната
експертиза, че ниската резолюция на заснемащото устройство, качеството на видео-файловете
от охранителните камери пред ресторант „***”, не позволява отграничаване на
голяма част от лицевите черти на заснетите лица, и респ. заснетите лица не са
годни за лицева идентификация, а само за евентуално разпознаване. Безспорно „разпознаването”
като способ на доказване, следва да бъде проведено при съблюдаване на
процесуалните правила по чл. 169 – 171 от НПК и по делото не е извършено такова
от лицата, които могат да участват в това процесуално-следствено действие. ЯОС обаче
не възприема довода на защитата, че „ЯРС сам е провел разпознаване, като в
мотивите е посочил – „… Независимо от това, на записите от охранителните
камери, които бяха приобщени към доказателствения материал по съответния ред
чрез възпроизвеждане съдържанието им, ясно се вижда, че на 24.12.2012 г. в
00:06 часа лице с физически данни, сходни с тези на подсъдимия, нанася удари с
предмет, наподобяващ метална тръба, с посочените от вещите лица – медици
характеристики, в областта на гърба и кръста на постр. Д. и то по начина,
описан както от самия пострадал, така и от други очевидци…”. Напълно ясно е (вкл.
и на защитата, която в допълнението към въззивната жалба е поставила този термин
в кавички цит. – Ако съда беше направил усилие да „разпознае” не само Д.С. …), че решаващият съд не е провел
процесуално-следственото действие „Разпознаване”, а е коментирал приобщения към
доказателствения материал запис от охранителната камера пред входа на
ресторанта. Така ЯРС и извършил аналитично-логическа дейност, попадаща изцяло в
правомощията му, която не само не съставлява съзряното от защитата процесуално
нарушение, а тъкмо напротив – води до стриктно изпълнение на задължението на
съда за разкриване на обективната истина по делото, чрез пълно и всестранно
обследване на всички събрани в процеса доказателства. Така впрочем стоят нещата
и по отношение на показанията на свид. В В – полицейски служител обслужващ района
на местопрестъплението, който без да е участвал в разпознаване, излага личните
си възприятия относно видяното от него при възпроизвеждане на този видеозапис. По
отношение на достоверността на записа на диска DVD-R HP за интервала от 23:29
ч. на 23.12.2012 г. до 00:30 ч. на 24.12.2012 г., ВЛ е категорично, че не са
установени следи от манипулация върху записаната информация, а предадения от
управителя на фирма „***” 1 бр. СД с надпис „Verbdtim 52x700“ с пълен запис от
охранителните камери за времето от 23:00 ч. на 23.12.2012 г. до 01:00 ч. на
24.12.2012 г., съдържа същите видео-файловете – идентични по съдържание,
наименование и времетраене с видео-файловете на диска DVD-R HP. Предвид
изложеното, ЯОС намира за несъстоятелни възраженията на защитата, че решаващият
съд сам, недопустимо е провел разпознаване по този видеозапис. Така също
въззивният съд счита, че процесният диск е приобщен към доказателствения
материал по делото в съответствие с процесуалния ред определен в НПК – чрез
доброволното му предаване (Протокол от 25.03.2013 г., находящ се в том ДП – л.
174).
ЯОС подкрепя решението на първата инстанция да
кредитира напълно заключението на ВЛ по тройната комплексна съдебно-медицинска
експертиза. ЯРС правилно не е намерил никакво основание да се
съмнява в обективността, безпристрастността и наличието на специални познания
на тези експерти и затова е изградил изводите си и въз основа на тяхното
заключение. От
тази експертиза се установява, че постр. И.Д. има счупени четири напречни
израстъци, което не може да се получи без външно увреждане в тази област, т.е.
това е станало от удари които са нанесени в областта, с твърд тъп предмет с
цилиндрична форма и широчина не по-голяма от 1,5 см. и дължина по-голяма от 17
см. Въззивният съд се присъединява и към
аргументираното изложение на ЯРС, че не е налице противоречие между съдебно
медицинска експертиза с в.л. д-р Ч и комплексна тройна съдебно медицинска
експертиза относно броя на счупените поясни прешлени. И в двете експертизи е
посочено, че на пострадалия е причинено И.Д. счупване на левите напречни
израстъци на ІІІ, ІV и V поясен прешлен – предмет на обвинението, а в разпита
си в с.з. на 17.11.2017 г. ВЛ са дали становище за установяване на счупването
на II-ри поясен прешлен. Също така ЯОС счита, че резонно решаващият
съд не е възприел доводите на защитата, че при изготвяне на тройната комплексна
съдебно-медицинска не е ясно каква медицинската документация се е ползвала и подробно
е посочил описана в обстоятелствената част на експертизата документация ползвана
от ВЛ.
Безспорно заключението на ВЛ по
съдебно-счетоводна експертиза, свързано с изчислената сума като разлика между
нетното трудово възнаграждение получавано от пострадалия И.Д. и обезщетението
получено от него за ползван отпуск по болест за периода 24.12.2012 г. –
06.05.2013 г., като обосновано и изготвено от професионалист в тази област на
познанието, следва да бъде ценено.
ЯОС счита, че при
така събраната доказателствена съвкупност решаващия съд правилно е приел за
установена описаната по отношение на главния факт фактическа обстановка. Теоретично доказването
представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез
този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването
(т.н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически
очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на
доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства,
които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са
най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102 от НПК за посочени
три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и
размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства, които
имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и
имущественото му положение. Тук настоящият състав ще
посочи, че принципно, при наличие на две групи доказателства които не хармонизират
помежду си и не могат самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът
следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение
основно върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения
на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелки възприятия, които
са в унисон с тези доказателствена база. В случая решаващият съд е процедирал точно
така – стъпвайки на заключенията на вещите лица (лекари) относно телесните
увреждания, техния характер и вероятния механизъм на причиняването им, надграждайки
със свидетелски показания на очевидци и използвайки метода на дедуктивен анализ
и житейска логика, правилно е установил главния
факт в процеса.
Всички доказателствата
в тази насока, кредитирани от ЯРС и настоящия състав, по същество са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно
спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин
установяват фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението – причиняване на конкретните телесни увреждания на
постр. И.Д.
от страна на подс. Д.С., чрез нанасяне на удари с метална тръба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Районният съд е
направил обосновани правни изводи, че подсъдимият Д.М.С.
е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 24.12.2012 г. около
00.06 часа в гр. Ямбол на ул. „Индустриална“ пред ресторант „***“, чрез
нанасяне на удари с метална тръба в областта на тялото и гърба на И.И.Д. *** е
причинил на същия средна телесна повреда изразяваща се в трайно затрудняване
движенията на снагата на Д., а именно контузия на гръбначния стълб със счупване
на левите напречни участъци на ІІІ, ІV, V поясен прешлен, с продължителност на
затруднението около 5-6 месеца, при благоприятно протичане на оздравителните
процеси.
От съвкупната преценка на кредитираните и
от двете съдебни инстанциите доказателства по делото (посочени напред в изложението) се
установява по безспорен начин авторство на престъплението.
Правилно ЯРС е
посочил, че изпълнителното
деяние на типичното резултатно престъплението „телесна повреда” (вкл. и средна
такава) се характеризира с въздействие върху организма на другиго, което
предизвиква изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на
пострадалия или води до промени в тяхното функциониране. Безспорно от
обективна
страна подс. Д.С. е осъществил всички признаци от състава на чл.
129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като вследствие на нанесените от него удари с метална тръба в областта
на тялото и гърба на И.Д. е била причинена средна телесна
повреда – трайно
затрудняване движенията на снагата на пострадалия, а именно контузия на
гръбначния стълб със счупване на левите напречни участъци на ІІІ, ІV, V поясен
прешлен, с продължителност на затруднението около 5-6 месеца, при благоприятно
протичане на оздравителните процеси. ЯОС споделя извода на решаващият съд, че в
конкретния случай е налице каузалитет между действията на подсъдимия –
нанесените удари с металната тръба и причиненото на пострадалия – процесните телесни
увреди.
Проверяващата
инстанция счита за правилен и извода на районния съд, че от субективна страна
деянието е осъществено от подс. С. с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК. Същият е съзнавал, че с действията си ще причини на И.Д. значителни
по характер телесни увреждания, предвид броя, силата, насочеността на ударите и
оръдието което е използвал за осъществяване на престъпната си деятелност (метална
тръба годна до причини тези увреди) и като човек с
достатъчен житейски опит, логично е целял настъпването именно на такъв вредоносен резултат.
Действията му при осъществяване на деянието (нанасяне на поредицата силни удари
с метална тръба по гърба и тялото на падналия пострадал), показват едно
целеустремено поведение, насочено към нараняване на пострадалия. В практиката на ВС и ВКС, а и в
правната доктрина трайно и без противоречиво е изяснено, че за умисъла може да
се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на
ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на
жертвата, и други обстоятелства. В настоящия случай е безспорно установено, че
подс. С., предвид обстановката при която е действувал удряйки пострадалия с
метална тръба няколкократно, със значителна сила и отблизо е искал да му
причини инкриминираната телесна повреда, ерго – действувал е с пряк умисъл.
Ето защо ЯОС
счита, че правилно решаващият съд е приел, че подс. Д.С. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, поради което го признал за виновен по така предявеното му
обвинение.
Първоинстанционната
присъда не е атакувана в частта й по оправдаването на подс. Д.С. по предявените
му три обвинения по чл. 144, ал. 3 от НК. Ето защо в тази му част
първоинстанционният акт е влязъл в сила и не е предмет на въззивната проверка.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
ЯОС прие за
неоснователни исканията на защитата: да бъде допусната нова лицево-идентификационна и
видео-аналитична експертизи; да се назначи нова тройна съдебно-медицинска
експертиза; да се проведе повторен разпит на всички свидетели-очевидци с цел да
им бъде предявен записа от охранителните камери и евентуално разпознаване на
всеки от свидетелите и лицата на записите; за обединяване на настоящото дело с
НОХД № ***г. по описа на ЯРС. По изложените в протокола от открито
съдебно заседание, проведено на 21.02.2018 г. съображения – ги отхвърли.
Неоснователен е
довода на защитата, че подс. Д.С. е действал в условията на неизбежна отбрана
по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК, за да защити себе си или другиго от
непосредствено противоправно нападение на пострадалия И.Д.. Правилно
ЯРС е преценил, че след като подсъдимият е нанасял удари в гърба на падналия на
земята пострадал, той не е целял да предотврати реална и непосредствена
опасност за животът и здравето (на себе си или на другиго), а да нанесе телесни
увреждания на пост. И.Д.. Както точно решаващият съд е посочил, дори да се
приеме (разбира се съвсем условно), че пострадалият е реализирал предшестващо нападение
спрямо подсъдимия (или друго лице), то към момента на нанасяне на ударите от
страна на подс. С. с металната тръба по тялото на пострадалия, нападението е
било отблъснато окончателно (приключило е), поради което действията на
подсъдимия не са изпълнявали критериите за да бъдат разпознати като „неизбежна отбрана”.
Този институт предпоставя непосредствено и
противоправно нападение, изразяващо се в активни действия или бездействие на
пострадалото лице, насочени към увреждане на охранявани от закона интереси и
изисква то да е започнало, и продължаващо във времето.
В тази връзка ЯОС ще посочи допълнително, че в
случая подс. Д.С. не е действал и в състояние на силно
раздразнение, обосноваващо облекчена отговорност на дееца при приложение на чл. 132, ал.
1, т. 2 от НК. Безспорно непосредствено преди и по
време на деянието, той е
бил в „конфликтна” среда, но по делото
няма абсолютно никакви дори данни, към момента на извършване на престъплението подсъдимият
да се е намирал в такова психично състояние, а от свидетелските
показания никъде не личи у него да е била налице т.н. „късо-съединителна“
реакция. Тъкмо против – всички действията на подс. Д.С.
са били целенасочени последователни и методични.
Досежно твърдението на защитата, че ЯРС не
изложил собствени мотиви, а недопустимо е ползвал мотиви на предходен съдебен
състав, което е равносилно на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. З, т.
2, пр. 1 от НПК, ЯОС намира, че решаващият съд е изпълнил задълженията си по чл. 305 от НПК. В този смисъл ЯОС е на
мнение, че вътрешното убеждение на втория по ред първоинстанционен съдебен
състав се основава на собствена проверка на доказателствения материал, събран
по предвидения законов ред – в съответствие с чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Този състав на ЯРС е извършил,
макар и доста близък до този на предходния първоинстанционен състав, но все пак
самостоятелен анализ на събраните доказателства и правилно е възприел фактите
по делото въз основа на които е направил законосъобразни правни изводи. ЯРС безспорно
е установил подлежащите на доказване обстоятелства по авторството на деянията,
механизма на извършване, обективната и субективната страна на престъплението,
причинно-следствената връзка между извършеното от подсъдимия и вредоносния резултат,
като е постановил своя съдебен акт въз основа на обективен анализ
на доказателствените източници. Това, че този анализ не съвпада със мнението
на която и да е от страните не означава, че той е превратен и непълен, а суверенно
право на съда е да прецени кои доказателства да цени и кои да игнорира. В
конкретния случай ЯРС не само е направил достатъчен доказателствен анализ,
но е отговорил на и всички основни възражения по делото. Затова настоящият
състав счита, че решаващият съд е спазил принципите за обективно, всестранно и
пълно изследване на доказателствения материал, необходимо за
правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение. Несъстоятелни
са твърденията на защитата, че ЯРС не е изложил мотиви, които в достатъчна
степен да разкриват вътрешното му убеждение, а е „преписал” мотивите на
отменената първоинстанционна присъда. Тук ЯОС ще посочи, че преповтаряне на
части от мотивите на отменена присъда в съдържанието на следващия по ред
първоинстанционен съдебен акт, би могло да се счита като съществен недостатък само
при отсъствие на мотиви въобще, при наличие
на съществени непълноти, неясноти и вътрешни противоречия, които да водят
до невъзможност за установяване на волята и вътрешното убеждение на решаващия
състав. Тези пороци биха били налице, когато в съдебния акт няма аргументация по
фактите на деянието или те не са квалифицирани от правна гледна точка, не са
обсъдени противоречащи си доказателствени материали, оставени са
безответни съществени възражения на страните. Настоящият случай не е такъв – мотивите
на настоящата присъда разкриват самостоятелна аналитична и оценъчна дейност на първата
инстанция, без да е допуснато недопустимо пълно им и механично заместване с
тези на отменената. Макар и да са налице известни повторения на залегналите в отменения
съдебен акт словесни съчетания, в мотивите на атакуваната присъдата е налице
яснота досежно суверенна воля на този решаващ състав (в този смисъл виж Решение
№ 17/23.03.2018 г. по НВОХД № 323 по описа на БАС за 2017 година).
По възраженията за извършено от първостепенния
съд самостоятелно „разпознаване” по видео-файловете от охранителните камери
пред ресторант „***”, въззивният съд отговори напред в изложението, при
коментара на доказателствата.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Законосъобразно ЯРС е
определил вида и размера на наказанието, което в конкретните му параметри е
необходимо и достатъчно за постигане на целите за специалната и генерална
превенция на наказателната репресия, визирани от законодателя в чл. 36 НК. ЯОС
счита, че правилно районният съд е преценил, че наличните смекчаващи
вината на подсъдимия Д.С., не са нито многобройни, нито изключителни такива,
така че да доведат до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би
се оказало несъразмерно тежко. Правилно при определяне на размера на
наказанието, решаващият съд е взел предвид невисоката степен на лична опасност
на подсъдимия, който е човек в зряла възраст, неосъждан – реабилитиран, това че
от деянието е изминал дълъг период от време, но и е отчел престъпната му
упоритост при причиняване на съставомерния резултат както и сравнително
високата степента на обществена опасност на деянието, обуславяща се от
характера на засегнатите обществени отношения осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и степента на засягането им, характера и
тежестта на причиненото увреждане, начина на причиняване на увреждането. При
това положение правилно и законосъобразно ЯРС е наложил на подс. С. наказание
при условията на чл. 54 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода.
Правилно също така, като е преценил, че са налице всички материално-правни
предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подс. Д.С.
и че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода,
ЯРС е отложил наказанието от изтърпяване за минималния изпитателен срок от три
години.
Така определеното наказание
– като вид, размер и отложено от изтърпяване, въззивния съд намира за справедливо,
подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и
съответстващо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. То ще
допринесе подсъдимият да преосмисли постъпката си и да осъзнае, че той явно е
възприел погрешни методи за решаване на конфликти.
Същото, без да осъществява ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. Д.С.
е такова, че да не създаде у него погрешно усещане за безнаказаност и да му
посочи, че корекция е възможна, че има реален шанс той да се поправи, като
съобразява в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Ето защо ЯОС счита, че конкретното наказание е необходимо и достатъчно за
оказване на предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както
върху подс. Д.С., така и върху останалите членове на обществото.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
При предвидените за това условия в
НПК и по надлежния ред пострадалия И.Д. е бил конституиран като граждански ищец
по делото и първостепенният съд е приел за съвместно разглеждане предявения
против подс. Д.С. гражданските искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди от престъплението, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
За да се ангажира гражданската
отговорност на подсъдим за непозволено увреждане, в адхезионния процес следва
да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи
на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл.
45 от ЗЗД, а именно –
деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на
автора. В случая, предвид изхода на делото, решаващият съд законосъобразно е
приел, че несъмнено е доказано наличието на всички изброени елементи от
визирания фактически състав и предявените искове са доказани по своето
основание несъмнено и категорично. ЯРС, като се е позовал на заключението на ВЛ по
съдебно-икономическата експертиза правилно е преценил,
че искът на гр. ищец И.Д. за присъждане на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 880.03 лева, представляващи разликата между БТВ на
пострадалия и полученото от същия обезщетение за временна нетрудоспособност за
периода от 24.12.2012 г. до 06.05.2013 г., е доказан до размера от 440,20 лева.
Затова законосъобразно е уважил този иск до посочения размер и предвид искането
на гр. ищец, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
24.12.2012 г., до окончателното изплащане на сумата. Резонно ЯРС е отхвърли
като неоснователен и недоказан иска за разликата от уважения размер до
претендирания от 880,03 лв. и за законна лихва от 23.12. до 24.12.2012 година.
Специално ЯОС ще коментира въпроса за
причинената неимуществена вреда, който следва да се разглежда на плоскостта на
гражданскоправните отношения, за да може да се обоснове размера на гражданската
отговорност, който да е адекватен на понесените увреждания. На обезщетяване
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая
се претендират неимуществени вреди под формата на болки, страдания, влошено
здраве и неудобства търпени от непозволеното увреждане на пострадал И.Д.. Този вид вреда е без паричен или друг имуществен
еквивалент сама по себе си, поради което законодателят е приел определянето на
размера на обезщетението за претърпяването й да става въз основа на принципите
на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Тъй като няма
легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно убеждение, но
на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи
най-вече от характера на увреждането и степента на страданието. По
делото ЯРС е установил всички обстоятелства, които се отнасят до този граждански
иск. Така, като е взел предвид начина на извършване на деянието, нанесените
удари, характера на телесно увреждане, търпените от пострадалия значителни
физически и душевни страдания, допълнителни негативни последици – изпитване на
болка при определени движения за цял живот, както и относително продължителния възстановителен
период от 5-6 месеца, правилно решаващият съд е уважи претенцията на
гражданския ищец за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
до размера от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
24.12.2012 г. до окончателното й изплащане. Също така законосъобразно ЯРС е
отхвърлил като неоснователен гражданския иск в останалата му част – до претендирания размер от 12 000 лева и за
законна лихва от 23.12. до 24.12.2012 година.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Правилно, на основание чл. 111,
ал. 1 от НПК, първостепенният съд е постановил веществените доказателства приобщени по делото –
метална тръба и 2 бр. компактдискове, да бъдат унищожени по реда на ПАС след
влизане в сила на присъдата.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
Правилно, в съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал. 3 от НПК, ЯРС е определил размера на разноските и ги присъдил
в тежест на подс. Д.С., осъждайки го да заплати на гражданския ищец И.Д. направените
такива за възнаграждение на повереник общо в размер на 1100 лв. (по НОХД № ***/14
г. – 600 лв. и по настоящото първоинстанционно производство – 500 лева).
Законосъобразно първата инстанция е осъдила подс.
С. да заплати и направените по делото разноски за възнаграждения на ВЛ в
съдебната фаза в общ размер на 2303,88 лв., както и ДТ върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 417,61 лв. – в приход на бюджета на съдебната власт
по сметка на ЯРС; 419,80 лв. за възнаграждения на ВЛ в ДП – в приход на
републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР Ямбол и 130 лв. представляващи
разходи за служебна защита по време на ДП – в полза на НБПП София.
В производството пред тази въззивна инстанция гражданският
ищец И Д.,
видно от Договор да правна защита и съдействие сер. Я № 0000065491, е направил
разноски в размер на 500 лв. за възнаграждение на повереник. Предвид искането
на въззиваемия и изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест
на подс. Д.С. следва да се присъдят и тези разноски.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338,
вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 165/24.11.2017 г.
постановена по НОХД № 419 по описа на Районен съд – Ямбол
за 2015 година.
ОСЪЖДА Д.М.С. *** с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец И И.Д. с ЕГН: **********, направените пред ЯОС
разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.