РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 24.04. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Д. Кючуков

Членове: Н. Иванов

Г. Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 91/2018г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от Х.Г.Х. срещу решение № 125/28.02.2018 г. по гр.д. № 509/2018 г. по описа на Ямболския районен съд, с което е уважена молбата на К.Х.Х. за издаване на заповед за защита, с която е наложена мярка за незабавна защита срещу осъщественото спрямо нея домашно насилие от Х.Г.Х., като задължава последния да се въздържа от извършване на домашно насилие, забранява му да приближава жилището на К.Х.Х.,*** и местата и за социални контакти и отдих на разстояние по малко от 50 метра за срок от шест месеца. Решението е обжалвано и в частта, с която на Х.Г.Х. е наложена ГЛОБА в размер на 200 лв.. Като счита решението за неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, жалбоподателят иска неговата отмяна и отхвърляне на молбата или намаляване на срока на наложените мерки. Съдът необосновано и преимуществено се е позовал на обясненията на ищцата и декларацията и по чл.9 ал.З ЗЗДН, а не е кредитирал показанията на очевидци на случилото се, какъвто е св. Д. Д.. Неоснователно съдът е ценил и показанията на св. С., която не е очевидец на случилото се и е пристрастна. Неправилно е ценена и Декларацията по чл.9 ал.З ЗЗДН, която поради непълноти не може да бъде ценена като доказателствено средство, а от друга страна не отразява фактите, които се съдържат в молбата и за които не са събрани конкретни и безспорни доказателства за извършено насилие над ищцата на 22.01.2018 г..

Насрещната по жалбата страна К.Х.Х., чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло твърденията изложени в жалбата за неправилност на съдебното решение. Неоснователни са оплакванията за неправилност на съдебното решение, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Съдът правилно е анализирал показанията на разпитаните по делото свидетели и е стигнал до изводите, залегнали в решението му. Не следва да се отменя решението, както по отношение на определените мерки, така и по отношение на техния срок.

За да се произнесе въззивният съд съобрази следното:

Производството по делото е по реда на чл. 8 ал.1 т.1 ЗЗДН във вр. счл.4ал.1 ЗЗДН.

Ямболският районен съд е сезиран с молбата на К.Х.Х., чрез нейната майка и законен представител Р.Х.Д., с която се иска защита от домашно насилие посредством налагане на предвидените в разпоредбата на чл.5 ЗЗДН мерки срещу домашното насилие.

Молител ката К.Х.Х. е дъщеря на Х.Г.Х. от брака му с Р.Х.Д.. След развода на родителите детето останало да живее при майката, която упражнява и родителските права по силата на бракоразводното решение. Отношенията между родителите са влошени, най вече по повод на неизпълнение на мерките за свиждане на бащата с детето. Влошените отношения между родителите са рефлектирали и в отношенията между детето и неговия баща. Поради грубото отношение на бащата по време на осъществяване на личните контакти с детето , то започнало да изпитва страх от бащата и не искало да се вижда с него.

На 22.01.2018 г. преди обед бащата потърсил детето на училище. След отказа на детето да се види с баща си, на същият ден по обяд, прибирайки се от училище, в близост до сградата на съдебната палата К. била сграбчена отзад от баща си, който започнал да я дърпа в една странична уличка. Детето се уплашило. Започнало да се дърпа и да вика за помощ. Въпреки съпротивата му било завлечено от бащата до паркинга на сградата на Община Ямбол, където е качено на колата на брата на бащата и отведено в Агенция за закрила на детето. Според твърденията на бащата -за да му окажат съдействие за осъществяване на личните контакти с детето. Служители от Агенцията се обадили на майката, която отишла да прибере детето. След тези действия на Х.Г.Х. детето К. изглеждало видимо стресирано и уплашено. Започнало да изпитва страх случката да не се повтори. За преодоляване на психическата травма се наложило да посещава психолог.

Изложеното се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели - св. И.В. и М. С., от обясненията на детета К., изслушана по делото по реда на чл.15 ЗЗД, и от събраните по делото писмени доказателства - декларация по чл.9 ал.З ЗЗДН. Възприетата от районния съд фактическа обстановка не се опровергава от показанията на св. Д. Х. и Д.Д.. Свидетелят Д. Д., макар и очевидец на случилото се, е бил далеч от мястото на събитието, поради което не е могъл да прецени случващото се като акт на агресия от страна на бащата спрямо детето. Свидетелят Д. Х. не е пряк свидетел на агресията на бащата спрямо детето. Същият само е транспортирал бащата и детето с личната си кола от паркинга на Общината до Агенция за закрила на детето и не е очевидец на случилото се по рано. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че декларацията по чл.9 ал.З ЗЗДН не може да бъде ползвана като доказателствено средство. Декларацията по смисъла на чл.13 ал.2 т.З ЗЗДН е доказателствено средство в производството по издаване на заповед за защита срещу домашно насилие. Още повече ,че изложените в нея обстоятелства изцяло се потвърждават от обясненията на пострадалата, дадени пред съда.

Правилно районният съд при вземане на решението си за налагане на мярка на защита на детето срещу осъщественото от нейния баща домашно насилие не се е занимавал с изследването на въпроса дали тази мярка е в интерес на детето, респ. дали няма да доведе до трайно отчуждаване между бащата и детето. Както правилно е преценил и районния съд, този въпрос би бил предмет на изследване в производство по определяне режима на личните контакти между бащата и детето, но не и в производството по настоящото дело.

Какви правни изводи следват от така изложени факти.

Молбата е подадена от легитимирано лице - пострадала от домашно насилие от лице, намиращо се в родствени отношения - чл.З ал.1 т.4 ЗЗДН, поради което е допустима.

Разгледана по същество молбата за защита е основателна.

Действията на бащата Х.Г.Х. спрямо дъщеря му К.Х.Х., както правилно е приел в мотивите към решението си и Ямболският районен съд, следва да се квалифицират като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН - проява на физическо насилие извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка

Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви.

Наложените от районния съд мерки по чл.5 ал.1 т.1 и 3 ЗЗДН, изразяващи се в задължение за бащата да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, както и забрана да приближава жилището, училището и местата за социални контакти и отдих на същата на разстояние по малко от 50 метра за срок от 6 месеца, кореспондират със обема на търсената защита и съответстват на тежестта и степента на упражненото домашно насилие. Наложената на ответника, на осн. чл.5 ал.4 ЗЗДН, глоба от 200 лв. е в рамките на предвидената в тази разпоредба.

Поради изложените съображения въззивният съд счита жалбата срещу решението на Ямболския районен съд за неоснователна, и като такива същата следва да бъде оставена без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено.

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

РЕШИ: