В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,І-ви състав,

в открито съдебно заседание на 03.04.2018 година,

в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар П.У.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Въззивно гражданско дело № 86 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.Т.Ф. ***, подадена от адв.Д.С., против Решение №76/06.02.2018г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3518/2017г. по описа на този съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника против Я.Г.Я. *** иск по чл.30,ал.3 от ЗС, вр. с чл.8 от ЗАЗ за заплащане на сумата от общо 44лв., представляваща полагащата му се част от получената рента за съсобствени земеделски земи за стопанските години 2015/2016г. и 2016/2017г.

Оплакването в жалбата е за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът е оспорил правилността на решаващия извод на районния съд за отхвърляне на иска, че ответникът не е получил пълното плащане по договора за аренда, включващо и полагащата се на останалите съсобственици сума, при което е налице неизпълнение от страна на арендатора на задължението му по договора за аренда, което обаче поражда други правни последици, извън претендираните с иска (чл.28 ЗАЗ). Сочи, че в случая договорът за аренда е сключен в хипотезата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ (редакция преди изменението й с ДВ бр.58/2017г.), т.е. от ответника като съсобственик на отдаваната за ползване земеделска земя, като законовата разпоредба установява, че когато договорът е сключен само от някой от съсобствениците на земята, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. В този случай възниква арендно правоотношение само между този съсобственик, в качеството му на арендодател, и арендатора. Арендаторът дължи плащане само на арендодателя, който от своя страна е длъжен да разпредели полученото между останалите съсобственици съобразно дяловете им. Обстоятелството, че в случая арендодателят не е направил необходимото да получи плащането, според въззивника не го освобождава от отговорност, поради което предявеният от него иск е основателен и доказан.

По тези съображения въззивникът моли за отмяна на решението на ЯРС и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което да бъде уважена претенцията му, с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника - адв.С., който депозира и подробна писмена защита.

Въззиваемата страна Я.Я. ***, чрез пълномощника си адв.К., с депозирания писмен отговор и в с.з., , оспорва жалбата с доводи по същество, според които в случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, тъй като той не е получил рентата за целия имот, а само за своята идеална част, като на останалите наследници рентата е издължена от арендатора. Счита за несъстоятелни доводите на въззивника, че му дължи рентата, независимо дали я е получил от арендатора. Претенция за радноските пред настоящата инстанция заявява и въззиваемата страна.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, предявен от ищеца Г.Т.Ф. *** против ответника Я.Г.Я. *** за заплащане на сумата 44 лв., представляваща полагащата се на ищеца част от получената от ответника рента за съсобствени земеделски земи за стопанската 2015/2016г. и стопанската 2016/2017г., по 22 лв. за всяка стопанска година.

Ищецът е поддържал в исковата молба, че ответникът, като наследник на Р. С., е сключил договор за аренда на останалите в наследство от тази наследодателка земеделски земи в с.Б., като за стопанските години 2015/2016г. и 2016/2017г. е получила арендното плащане, но не е заплатила на останалите наследници добивите, съобразно дяловете им в съсобствеността.

С депозирания писмен отговор ответникът е оспорил иска с възражението, че е получил арендното плащане по договора за аренда само за своята идеална част, а останалите наследници, включително ищецът, са получили плащания от арендатора.

По делото е установено, че с Решение №29-Б/07.07.1997г. по пр. №6923/1992г. на ПК - Елхово, на наследниците на Р. Г. С. е възстановена собствеността върху четири земеделски имота в землището на с.Б.: нива от 6.997дка в м.“Каракашка“ - имот №015003 по плана за земеразделяне, нива от 4.101дка в м.“Граматичка“ - имот № 021007, пасище от 9.804 дка в м. “Сърбинка“ - имот № 032023 и нива от 14.100 дка в м. “Дранголов бозалък“ - имот № 034030 по плана за земеразделяне.

Като наследници на Р. Г. С., б.ж. на с. С., поч. на****., страните са съсобственици в посочените възстановени земеделски имоти, като не е налице спор и е установено от представените удостоверения за наследници, че ищецът Г.Ф. като наследник в коляното на Х. Г.С. (брат на наследодателката) притежава 1/64 ид.ч. от възстановените имоти, а ответникът Я.Я., като наследник в коляното на С. Г.С. (другият брат на наследодателката) притежава 1/20 ид.ч. от имотите.

С нотариално заверен договор за аренда от 07.08.2015г. ответникът Я.Я. е отдал под аренда посочените четири земеделски имота в с.Б. на арендатора А. Я. М. за срок от 15 години. Уговореното арендно плащане е в размер на 10% от средния добив за година или паричната им равностойност по пазарни цени за съответната година.

От заключението на вещото лице - икономист по извършената съдебно-икономическа експертиза, по делото е установено, че средният добив за зърнено-житни култури в землището на с.Борисово за стопанската 2015/2016г. е 412кг/дка, а за стопанската 2016/2017г. - 503кг/дка. На тази база вещото лице е установило, че арендното плащане по процесния договор, дължимо на ответника за неговата 1/20 ид.ч. възлиза в размер на 72.10лв. за стопанската 2015/2016г., а за стопанската 2016/2017г. - в размер на 88.02 лв., като фактически изплатените от арендатора на ответника суми са 70лв. за всяка стопанска година.

По делото ответникът е представил служебна бележка, издадена от арендатора А.М., в уверение на това, че той е изплатил на ищеца рента за стопанската 2015/2016г. и 2016/2017г. в размер на по 20 лв. за всяка стопанска година. Представен е и системен бон от 02.11.2017г. за изплатена от А.М. на Г.Ф. парична сума от 40лв. - “рента за 2016/2017г. за земя в с.Б.“. Ищецът не е оспорил плащането по системния бон, но е посочил, че притежава и други земи в с.Б. и е възможно плащането да е за тях, тъй като от системния бон не се установява плащането да е по процесния договор за аренда.

При тези данни, с обжалваното решение ЯРС е отхвърлил иска по чл. 30, ал. 3 ЗС по съображения, че ищецът не е доказал арендодателят - ответникът да е получил пълното плащане по договора за аренда, включващо и полагащата се на останалите съсобственици сума, а само плащане, съответстващо на неговите идеални части от имотите.

Решението е валидно и допустимо, а по същество - правилно.

Предявеният иск по чл. 30, ал.3 ЗС е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ако някой от съсобствениците е извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на съсобствениците си съответната част от нея. По този иск в тежест на ищеца е да докаже както своето право на съсобственост, така и ползата, която ответникът е извлякъл.

В случая това не е сторено. Ищецът е установил своите права в съсобствените земеделски имоти и сключването на арендния договор за тези имоти от името на ответника. От събраните по делото доказателства - писмени и заключението на вещото лице е установено, че за процесните стопански години 2015/2016г. и 2016/2017г. ответникът е получил арендното плащане по договора, съответстващо само на неговата идеална част в съсобствеността. При това положение искът по чл. 30, ал. 3 ЗС е неоснователен, тъй като в тази хипотеза съсобственикът дължи да сподели само фактически реализираната от него полза. Принципно правилно е становището на въззивника, че когато само един от съсобствениците е сключил арендния договор за целия обект, само този съсобственик има вземане по договора срещу арендатора за арендното плащане в пълния му размер, а правото на останалите съсобственици върху припадащите се части от арендното плащане се изразява във вземане срещу арендодателя, упражняващ като ползвател правото на собственост на другите съсобственици. Когато обаче арендодателят не е получил пълното арендно плащане и не предприема действия за упражняване на това право, а такъв е разглежданият случай, отговорността му не може да се ангажира с иска по чл. 30, ал. 3 ЗС. Ако ищецът твърди, че не е получил плащането по арендния договор от арендатора, че не е потвърдил този договор и същият му е непротивопоставим, за защита на правата му са налице други правни средства- например иск за ревандикация на идеалните му части от имотите и/или иск за заплащане на обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, насочени срещу арендатора (в този смисъл е соченото от въззивника Решение №179/23.07.2015г. по гр.д. №3104/2014 г. на ВКС, IVг.о., Решение №12/01.03.2018г. по гр.д. №1251/2017г. на ВКС, II г.о. и др.). В случая такива претенции не са предявени за разглеждане.

До същите правни изводи и краен резултат по спора е достигнал и районният съд с обжалваното решение, при което като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.

При този изход на делото пред въззивната инстанция, на въззиваемия Я.Я. следва да се присъдят направените от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв. - изплатено на адв. К. адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №76/06.02.2018г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 3518/2017г.

ОСЪЖДА Г.Т.Ф. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Г.Я. ***, ЕГН **********, направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгл. разпоредбата на чл.280, ал.3,т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.