В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 10 април 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар Л.Р.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №76 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н.Д.Р.,***Г. *** против Решение №808/29.12.2017г., постановено по гр. дело №2524/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, с която е уважен предявения от С.Ж.Г. против Н.Д.Р. иск с правно основание чл. 45 вр. чл.52 от ЗЗД за сумата 12000 лв. обезщетение за неимуществени вреди -претърпени болки и страдания и травми върху психиката, от деликт извършен на 27.10.2016г., за който ответника е осъден с влязло в законна сила споразумение на наказателния съд, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на исковата молба -19.07.2017г. до окончателното й погасяване, в частта му, в която въззивникът е бил осъден на осн. чл. 86 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 1212,42лв. -обезщетение за забава върху главницата, за периода от настъпването на увреждането - 27.10.2016г. до 17.07.2017 г., както и в частта за разноските и присъдената ДТ /с оглед посоченото в жалбата/.

В жалбата се сочи, че постановения от ЯРС акт, в обжалваната си част е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и необоснован, както и постановен при допуснато съществено процесуално нарушение. Въззивникът е оспорил и размера на обезщетението за неимуществени вреди, като завишен и несъответстващ на принципа за справедливост. Твърди се, че съдът не се е съобразил с безспорните данни от изслушаната съдебно медицинска експертиза, за действително претърпените болки и страдания, а е уважил иска така както е предявен, в прекомерно завишен размер в противоречие с практиката на съдилищата за този вид телесни повреди. Твърди се, че съдът неправилно е приел всички твърдения на свидетелите на ищцата относно последиците от физическата травма, които не отговарят на заключението на в.л. по приложеното нохд, и чиято пряка връзка с деянието и причинената травма от деянието на ответника не е безспорна. Сочи се, че съдът неправилно е уважил изцяло и предявеният иск за неимуществени вреди причинени от ответника виновно според ищцата и изразяващи се в страх от ответника, траен стрес и психически промени и преживявания, тъй като този иск е абсолютно неоснователен и недоказан.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява се становище, че решението на ЯРС, в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Сочи се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения на ответника и доказателствата събрани по делото изчерпателно, подробно и задълбочено в мотивите си в съответствие с процесуалните правила и се аргументирал, защо приема едни и не приема други. Твърди се, че физическите страданията при ищцата продължават с умерена болезненост, травмата върху психиката й не е отшумяла и като увредена всичко това е преживяно и осъзнато, което още повече подсилва въздействието върху физическото и емоционалното й състояние. Сочи се, че физическото и емоционалното й състояние, социалният й живот е бил сринат изцяло по вина на ответника и поради причина за която той отговаря. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът, чрез своя пълномощник поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на подробен анализ на събраните доказателства и настоящата инстанция я възприема изцяло:

Установено е от приложеното НОХД № 427/2017г. по описа на ЯРС и одобреното по него от наказателния съд споразумение, че ответникът Н.Р. е признат за виновен в това, че на 27.10.2016г., около 20,30 ч. в гр.Ямбол по ул.“Граф Игнатиев“, до оградата на „Технически колеж“ гр.Ямбол, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето, причинил на ищцата С.Г., средна телесна повреда, изразяваща се в травматична екструзивна луксация на горен ляв централен резец /зъб 21/, съпроводена с разкъсване на тъкани и прекъсване на съдово-нервния сноп и отчупване на режещия зъб на противостоящия централен долен ляв резец, причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното, за което му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от пет години.

Според приетата от първоинстанционният съд комплексна съдебно-медицинска и психологическа експертиза на ВЛ-ца: д-р Й. С.– специалист по патоанатомия и съдебна медицина, и Д.Й.- психолог, извършена на база медицинските документи по делото и личен преглед на ищцата, в резултат на нанесения й побой Г. е получила контузии в лявата половина на лицето и главата, довели до пукване на лявата слепоочна кост на черепа, стената на левия горночелюстен синус с излив на свободна кръв в него и долния ръб на лявата очница, както и контузията в областта на носа, довела до болезнен травматичен оток и кръвотечение от него са резултат от нанесени удари със значителна сила и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота й. Според ВЛ-це С., увреждания от такъв характер се характеризират със значителна болезненост, спонтанна и функционална, особено в първите дни след получаването на травмата и отзвучават за срок от около две-три седмици при нормален ход на оздравителните процеси. Видно от заключението, ищцата е получила и травматичната екструзивна луксация /частична авулзия, частично излизане на зъба от неговото място в зъбната алвеола/ на горния ляв централен резец /зъб 21/, съпроводена с разкъсване на придържащите го към зъбната алвеола тъкани както и прекъсване на съдово-нервния сноп, който навлиза в зъба през върха на неговия корен и го инервира и изхранва. Това състояние се приравнява на загуба на зъба и заедно с отчупването на режещия ръб на противостоящия централен долен ляв резец е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак избиване на зъб, което затруднява дъвченето и говоренето. Според експертизата, това увреждане е особено болезнено в първите дни след получаване на травмата, като с времето болките постепенно намаляват. ВЛ-це С. е посочило, че поради увреждането на постоянен зъб, довело до неговото отпадане от зъбната редица поради невъзможността за регенерация увреждането е постоянно, за цял живот независимо от възможностите за естетично и функционално възстановяване на съвременната дентална медицина. ВЛ-це Й., е дало заключение, според което състоянието на С.Г. се покрива с клиничната картина на остра стресова реакция в резултат на травмиращото събитие - нанесения й на 27.10.2016г. побой от ответника Н.Р., като това състояние е преминало в посттравматично стресово разстройство, което не е в степен да доведе да дезадаптация в живота на ищцата, но в едногодишен срок съществените симптоми не са отшумели.

Св. С., очевидец на нанесения на ищцата побой, в показанията си пред ЯРС е описала подробно инцидента станал на 27.10.2016г. Посочила е, че ищцата била цялата в кръв и плачела. След инцидента ищцата била за кратко в болнични -7-10 дни. Свидетелката я посетила два пъти дома й, като при срещите си с Г. лицето на последната било подпухнало и носът зачервен. Според свидетелката, след инцидента ищцата се страхувала да върви сама вечер след работа и винаги била посрещана от баща си или брат си. Според свидетелката ищцата след инцидента пиела успокоителни, а в следствие на травмите по зъбите трудно ядяла твърди храни. Свидетелката е посочила, че Г. продължавала да се страхува от ответника, като се е случвало след като види мъжки силует да се стряска, да я хваща за ръка или да иска да се върне обратно.

Майката на ищцата – св. Д.Г. също е дала показания за състоянието на дъщеря си след нанесения й побой. Посочила е, че след инцидента дъщеря й се обадила по телефона, и като отишла до Учителския институт я заварила цялата в кръв. Посетили спешното отделение в Ямбол, а на другия ден и лекар - д-р Ч. в гр. Сливен. Според свидетелката, вечерта след побоя дъщеря и не могла да спи, зъбите й били разклатени, имала травми по главата, трудно се хранела. В последствие се стряскала на сън и имала кошмари. Страхувала се да излиза сама дори до магазина до тях.

Воденият от ответната страна свидетел А. Н.- майка на ответника е депозирал показания, според които страните по делото са били интимни приятели в продължение на три години. Според свидетелката, по обяснението на сина й, побоя станал след конфликт между сина й и ищцата, тъй като ищцата започнала да му се "блещи". Той се ядосал и я ударил. Свидетелката е посочила, че не знае какво е било състоянието на ищцата след побоя.

При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил изцяло предявения иск по чл.45 ЗЗД, касаещ претенцията за обезщетение на неимуществените вреди, като е осъдил ответника Р. да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 12000 лв. /в т.ч. 8000лв.-за причинените й болки и страдания от нанесения побой и 4000лв.- за причинената й продължителна травма върху психиката/. За да постанови този резултат, съдът се е съобразил с одобреното от наказателния съд споразумение, дал е вяра на комплексната съдебно-медицинска и психологическа експертиза, и показанията на св. С. и св.Г..

Решението на ЯРС в обжалваната му част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съображенията за този извод са следните:

Правилни са изводите на първата инстанция за наличие на предпоставките по чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за непозволено увреждане. Съгласно посочената разпоредба, на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – както имуществените, така и неимуществените. За да бъде ангажирана отговорността на деликвента, е необходимо да бъде установен следния фактически състав: че деликвентът виновно е причинил увреждането, т.е. че е налице виновно и противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредоносния резултат, като съгласно ал.2 на чл.45 ЗЗД вината се предполага.

В случая безспорно от доказателствата по делото е установено, че ответникът Н.Р. е осъществил противоправно деяние – нанесения на ищцата побой, в резултат на който на ищцата са причинени неимуществени вреди – болки и страдания. Извършването на противоправното деяние от ответника и причиняването на част от вредоносния резултат –средната телесна повреда /изразяваща се в травматична екструзивна луксация на горен ляв централен резец /зъб 21/, съпроводена с разкъсване на тъкани и прекъсване на съдово-нервния сноп и отчупване на режещия зъб на противостоящия централен долен ляв резец, причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното/, причинната връзка между деянието и този вредоносен резултат, както и вината на дееца, са установени по приложеното НОХД № 427/2017г. по описа на ЯРС, приключило с одобрено от съда споразумение, което съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК има значението на влязла в сила присъда и на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието. Наред с установената в наказателното производство средна телесна повреда, в настоящия процес са доказани и причинените на Г. увреждания от същото противоправно деяние, изразили се в контузии в лявата половина на лицето и главата, довели до пукване на лявата слепоочна кост на черепа, стената на левия горночелюстен синус с излив на свободна кръв в него и долния ръб на лявата очница, както и контузията в областта на носа, довела до болезнен травматичен оток и кръвотечение от него са резултат от нанесени удари със значителна сила и са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота й, съгласно заключението на СМЕ на вещото лице д-р С.. Или за всички причинени болки и страдания, които са резултат от така нанесените й от ответника телесни увреждания, ищцата има право на обезщетение от причинителя на тези увреждания – ответника Р..

С оглед оплакванията в жалбата, спори се по размера на обезщетението за неимуществените вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. С ППВС №4/1968г. са дадени задължителни за съдилищата указания относно понятието справедливост като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, което понятие не е абстрактно, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства – обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психически последици за увредения, преценени адекватно в тяхната съвкупност.

При съобразяване разпоредбата на чл.52 ЗЗД, районният съд неправилно е завишил присъденото обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищцата физически болки и страдания. Присъденото от ЯРС обезщетение от общо 12000 лева въззивният състав намира за несъответно на доказаните болки и страдания, търпени вследствие на получените от ищцата увреждания.

От заключението на СМЕ е доказано, че ищцата е претърпяла травматична екструзивна луксация на горен ляв централен резец /зъб 21/, съпроводена с разкъсване на тъкани и прекъсване на съдово-нервния сноп и отчупване на режещия зъб на противостоящия централен долен ляв резец, причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говореното, и според експертизата независимо от това какво стоматологично лечение ще му бъде проведено, за ищцата загубата на зъб е безвъзвратна. Наред с това следва да се отчете, че в резултат на счупването ищцата е търпяла болки с много висока интензивност и сила в началните периоди след получаване на тази травма. Била е затруднена и изпитвала дискомфорт при ядене и дъвчене на твърди храни. Заедно с болките в резултат на тази средна телесна повреда, ищцата е търпяла в период на две- три седмици болки от контузии в лявата половина на лицето и главата, довели до пукване на лявата слепоочна кост на черепа, стената на левия горночелюстен синус с излив на свободна кръв в него и долния ръб на лявата очница, както и контузията в областта на носа, довела до болезнен травматичен оток и кръвотечение от него /описана от ВЛ-це С./. Установено е по делото, че ищцата не е била хоспитализирана за лечение в болница, а е ползвала отпуск по болест за 8 календарни дни. Отчитайки всички тези физически болки и страдания, техния интензитет и продължителността на възстановителния период, както и факта,че към настоящия момент физическото здраве на Г. е възстановено (с изключение загубата на зъб), вземайки предвид и възрастта на пострадалата, въззивният съд намира, че сумата общо 3000 лв. представлява справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразили се във физически болки и страдания, като пряк резултат от общо причинените й увреждания.

Наред с горните установени обстоятелства, свързани с понесените физичеески страдания, по делото е установено и преживяното от ищцата психическо страдание – полученото посттравматично стресово разстройство. Съгласно заключението на ВЛ-це Й., състоянието на Г. се покрива с клиничната картина на остра стресова реакция в резултат на травмиращото събитие - нанесения й на 27.10.2016г. побой от ответника Р., като това състояние е преминало в посттравматично стресово разстройство, което не е в степен да доведе да дезадаптация в живота на ищцата, но в едногодишен срок съществените симптоми не са отшумели. Увреждането на психичното здраве на ищцата е пряк резултат от нанесения й от ответника побой. За това психическо страдание, понесено от ищцата и с оглед неговата прогноза, Г. има право на справедливо обезщетение със сумата 1000 лв.

Или в обобщение, анализът на релевантните обстоятелства за преценката на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за търпените неимуществени вреди, мотивира въззивния съд да приеме, че в случая сумата от общо 4000 лева съответства на доказаните вреди. Предвид всичко изложено и на основание чл.271, ал.1 ГПК, решението на ЯРС, като частично неправилно, следва да се отмени в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди над сумата 4000 лв., като иска в разликата над 4000лв. до размера на сумата 12000 лв., следва да се отхвърли.

Що се касае до претенцията за присъждане на лихви за забава върху обезщетението за неимуществени вреди: При задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана и лихви се дължат, считано от датата на увреждането, т.е. в случая от 27.10.2016г. С ИМ ищцата е предявила отделен иск за лихви за периода 27.10.2016г. -17.07.2017г., а главницата е претендирана и присъдена от ЯРС, ведно със законната лихва считано от 19.07.2017г./ датата на предявяване на иска/. В този случай върху посочената главница от 4000 лв. за периода 27.10.2016г. -17.07.2017г. се дължи обезщетение за забава в размер на 293,92 лв. /изчислено от съда, и чрез онлайн калкулатор за изчисляване на зак. лихва /www.calculator.bg/. До този размер искът с пр. осн. чл.86 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Решението на ЯРС, като частично неправилно, следва да се отмени в частта, с която е уважен иска над сумата 293,92 лв., като иска в разликата над 293,92 лв. до размера на сумата 1212,42 лв., следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото, на въззивника следва да се присъдят разноски в размер 67,45 лв.- пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете /видно от представения пред ЯРС -л.97, Договор за ПЗС без номер и дата, страните по същия са договорили възнаграждение от 300лв., от които са били заплатени само 100лв. в брой/. Пред въззивната инстанция липсват доказателства за направени разноски от Н.Р..

В полза на въззиваемата, съразмерно с отхвърлената част от жалбата, следва да се присъдят разноски пред въззивната инстанция в размер на 227,49лв.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №808/29.12.2017г., постановено по гр. дело №2524/2017г. по описа на ЯРС, в ЧАСТТА МУ, с която Н.Д.Р. е осъден, на основание чл.45 вр. чл.52 ЗЗД да заплати на С.Ж.Г. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания и травми върху психиката от деликт, извършен на 27.10.2016 г., за който ответникът е осъден с влязло в сила споразумение на наказателен съд, в разликата над 4000 лв. до размера 12000 лв., в ЧАСТТА МУ с която Н.Д.Р. е осъден на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати на С.Ж.Г. обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от настъпване на увреждането - 27.10.2016г. до 17.07.2017г., в разликата над 293,92 лв. до размера 1212.42 лв., както и в ЧАСТТА МУ, в която съдът е осъдил въззивника да заплати на насрещната страна разноски в разликата над 455,66 лв. до размера 1400 лв., както и да заплати по сметка на ЯРС- ДТ в разликата над 177,09 лв. до размера 533,83лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.Г. иск с пр. осн. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД , в частта му с която се претендира да бъде осъден Н.Д.Р., да й заплати обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания и травми върху психиката от деликт, извършен на 27.10.2016 г., за който ответникът е осъден с влязло в сила споразумение на наказателен съд, в разликата над 4000 лв. до размера 12000 лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.Г. иск с пр. осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, в частта му с която се претендира да бъде осъден Н.Д.Р., да й заплати обезщетение за забава върху посочената главница, за периода от настъпване на увреждането - 27.10.2016г. до 17.07.2017г., в разликата над 293,92 лв. до размера 1212.42 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението на ЯРС в останалата му обжалвана част.

Решението на ЯРС, в частта му касаеща претенцията за имуществени вреди, като необжалвано, е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА С.Ж.Г. да заплати на Н.Д.Р. сумата 67,45лв.- разноски пред първата инстанция.

ОСЪЖДА Н.Д.Р. да заплати на С.Ж.Г. сумата 227,49 лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.