Р Е Ш Е Н И Е

№ 05.04.2018 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 06.03.2018 година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.дело № 65 по описа за 2018 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба от Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол и въззивната жалба от М.К. и С.К., чрез адв.А.Д., срещу решение №46/19.01.2018г. на ЯРС по гр.д.№4184/2017г. по описа на ЯРС, с което ЯРС отхвърля молбата на Агенция социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане" - Ямбол, с която молят на осн. чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето да се настани детето С. Ж. С., ЕГН **********, в семейството на М.Г.К., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст, като неоснователна.

Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол счита, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано като излага съображения, че в интерес на детето С. е да бъде настанено по съдебен ред в семейството на баба си и дядо си по майчина линия до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст. Моли ЯОС да отмени атакуваното решение и постанови ново по предявеното искане от Д"СП" Ямбол за настаняване на детето С.С. в семейството на М.Г.К., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст.

С въззивната жалба на М.Г.К. и С.И.К. първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при липса на анализ на доказателствата. Считат, че по делото са събрани доказателства, че бащата не е в състояние да осигури адекватни грижи за детето, което състояние е трайно. Смятат, че изводът на ЯРС, че по отношение на детето не са налице основанията по т.2 и 3 от чл.25 от ЗЗДет, противоречи на събраните доказателства. По тези и останалите подробни съображения във въззивната жалба молят да бъде отменено обжалваното решение и ЯОС да настани детето С.С. в семейството на М.Г.К., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от Ж. И.С., чрез адв.Х.П., с който оспорва въззивните жалби като неоснователни, излагат се подробни съображения и моли ЯОС да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение.

В с.з. М.Г.К. и С.И.К. се явяват лично и с адв.А.Д. и поддържат въззивната си жалба. Процесуалният представител на ДСП - Ямбол също поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично и с адв.П., който оспорва жалбата и иска решението на ЯРС да бъде оставено в сила.

Окръжна прокуратура не участва и не взема становище.

След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0010 от 08.01.2007г. на Община Ямбол, детето С. Ж. С. е родено на ***г. от майка М. С.К. и баща Ж. И.С..

Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 0477/07.04.2017г., М. С. К. е починала на 07.04.2017г..

Със заповед № ЗД/Д-Я-088/30.10.2017г. на Директора на Д„СП"-Ямбол детето С. Ж. С. временно е настанено в семейството на М.Г.К. и С.И.К. - негови баба и дядо по майчина линия. В заповедта е посочено, че на 13.10.2017г. в ОЗД при Д"СП"-Ямбол е постъпил сигнал вх.№ СИГ/Д-Я/499 от М. и С. К. - баба и дядо по майчина линия на детето С., чиято майката е починала след продължително тежко боледуване, а бащата е с неинсулинозависим диабет - диабетна ретинопатия, диабетна полиневропатия, диабетна макроангиопатия, паркинсонова болест, регидно - треморна форма в средна степен, нонпрофилеранс, като за заболяванията си бащата е освидетелстван с 86% трайна нетрудоспособност с ЕР№2501-113/14.07.2015г. на ТЕЛК общи заболявания Ямбол и получава пенсия за инвалидност в размер на 286.33 лв. Предвид здравословното състояние и ниските доходи на бащата грижата за детето С., след смъртта на неговата майка изцяло се е поела от бабата и дядото по майчина линия - М. и С. К. От страна на ОЗД при ДСП Ямбол е дадено положително становище относно годността на К. да полагат грижи за доброто развитие на детето в семейна среда, поради което на основание чл.27 ал.1, във връзка с чл.4 ал.1 т.2 и чл.25 ал.1, т.2 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) е издадена гореописаната заповед.

Представен е социален доклад от 30.10.2007г. на Д„СП" Ямбол относно предприемане мярка за закрила "настаняване в семейство на роднини" спрямо детето С. Ж. С., в който е посочено, че детето учи в четвърти клас в НУ"Св.св.Кирил и Методий" в гр.Ямбол и е отличен ученик, не боледува често. Майката на С. е починала и детето по данни на нейните родители преживява тежко кончината ù. След смъртта на майката, предвид здравословното състояние и ниските доходи на бащата (който за заболяването си е освидетелстван с 86% трайна нетрудоспособност с ЕР№2501-113/14.07.2015г. на ТЕЛК общи заболявания Ямбол и получава пенсия за инвалидност в размер на 286.33 лв.), грижата за детето била поета от неговите баба и дядо по майчина линия - С.И.К. и М.Г.К., като през седмицата детето е при тях, а в събота и неделя - при баща си. Дядото на детето С. - С.И.К., и баба му М.Г.К. с декларации по чл.24, ал.З от ЗЗДет. са дали съгласие за настаняване на детето в тяхното семейство. В доклада е посочено, че детето има хармонични отношения с бащата, че има силна емоционална връзка между детето и бабата и дядото (С.И.К. и М.Г.К.). Констатирано е, че детето има изградени емоционални връзки с баща си и с баба си и дядо си по майчина линия. ДСП-Ямбол прави препоръка, че спрямо детето следва да бъде предприета мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДет. чрез "настаняване в семейство на роднини" при бабата и дядото по майчина линия М.Г.К., ЕГН ********** и С.И.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *** за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст.

Представен е социален доклад за годността на бабата и дядото по майчина линия М.Г.К. и С.И.К., към който е приложена характеристика на С. Ж. С. от НУ„Св.св.Кирил и Методий" от класен ръководител. В доклада е изразено становище, че М.Г.К. и С.И.К. притежават необходимия ресурс и са годни да полагат адекватни грижи за нормалното развитие в семейна среда на техния внук С. Ж. С..

Видно от декларациите по чл.24, ал.З от ЗЗДет. на С.И.К. и на М.Г.К., всеки един е дал съгласие за настаняване на детето С. в тяхното семейство.

По делото е приложен и сигнал вх.№СИГ/Д-Я/499 от 13.10.2017г. от С.И.К. и М.Г.К. до Директора на Д"СП"-Ямбол, в който се твърди, че от септември 2015г. техния внук живее при тях, тъй като майка му не можела да полага грижи заради тежко заболяване. Твърди се, че след смъртта на майката на детето, предвид здравословното състояние и ниските доходи на бащата (който е с неинсулинозависим диабет - диабетна ретинопатия, диабетна полиневропатия, диабетна макроангиопатия, паркинсонова болест, регидно - треморна форма в средна степен, нонпрофилеранс, като за заболяванията си е освидетелстван с 86% трайна нетрудоспособност с ЕР№2501-113/14.07.2015г. на ТЕЛК общи заболявания Ямбол и получава пенсия за инвалидност в размер на 241.08 лв.), бащата бил в трайна невъзможност да отглежда детето си и грижата за него била поета от неговите баба и дядо по майчина линия - С.И.К. и М.Г.К., които активно му помагали в подготовката за училище и били в контакт с учителката му. Искат детето да бъде настанено при тях.

От протокол от 27.10.2017г. на социален работник при Д„СП"-Ямбол за извършен разговор с детето С. Ж. С., се установява, че детето е споделило, че му харесва да е както с баба си, така и с баща си. От трети клас през седмицата от понеделник до петък е при баба си и дядо си, а в събота и неделя е при баща си, който в този период осигурява всичките му потребности. Детето С. е заявило желание нещата да останат така, както са в момента.

Към делото е представено заявление от Ж. И.С. - баща на детето С. Ж. С.,***, в което същият заявява, че не е съгласен детето му да бъде настанено в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия, тъй като той също може и желае да се грижи за детето си.

Пред ЯРС, при изслушване на детето в с.з. в присъствието на социалния работник Й. К., малолетният С. заявява: "Искам да съм при баба и дядо, защото образоването ми зависи от това. Понеже те са повече - баба, дядо, вуйчо и свако, и те ми помагат.И при тях отивам, защото по принцип те ми помагат - вуйчо по английски ми помага, баба е добра в български език, дядо ми в математиката, и всички вкупом ми помагат. Там се чувствам спокойно. Нищо не ме притеснява. По принцип е еднакво положението при баба и при баща ми. Предпочитам да съм при баба и дядо, защото татко, той е само един и не може да се справи с всичко сам. Контактуваме с баща ми. От понеделник до петък уча и съм при баба и дядо, и от петък, събота и неделя съм при татко, и през ваканциите също съм при татко. Искам да съм при баба и дядо, и да ходя при татко."

Видно от експертно решение №2501 от заседание №113 от 14.07.2015г. на ТЕЛК на Общи заболявания при МБАЛ„Свети Пантелеймон"АД - гр.Ямбол, бащата Ж.И.С. е с оценка на работоспособността - 86% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза инсулинозависим захарен диабет.

Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ № 191/22.12.1992г., бащата Ж. И.С. е собственик на жилище, находящо се в гр.Ямбол, ж.к.".....", бл...., с площ 61.06 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения. От разпореждане №********** от 01.10.2017г. на НОИ е видно, че Ж. И.С. получава пенсия за инвалидност в размер на 241.08лв.

Пред ЯРС по молба на М.К. и С.К. по делото са разпитани като свидетели М. Д. М. и Д. А. И., а по молба на Ж.С. са разпитани като свидетели Д.а Ж.Н. - негова дъщеря, и И.Т.О.

Свидетелката М.а, съседка на сем.К., сочи, че от четири години детето С. живее при дядо си и баба си през седмицата, като само събота и неделя ходи при баща си. Свидетелката помага безвъзмездно на детето по английски език, дядо му - по математика, баба му - по български и останалите предмети. Свидетелката сочи, че когато се върне от баща си детето е много изнервено и отказвало да учи, но тя намирала подход и часът протичал нормално. Свидетелката посочва, че бабата и дядото страшно много държат на обучението на детето и полагат изключителни грижи за него. Детето е спокойно в дома им, не му се карат. Обгрижвано е по най-добрия начин, то е отличен ученик и добре възпитано.

Свидетелката И., която познава бабата и дядото, т.к. има жилище където живеят, установява, че бабата и дядото се грижат за детето, като само през почивните дни то ходи при баща си. Според свидетелката за детето се полагат постоянни грижи, като финансово е издържано от бабата и дядото. Откакто майката М. се разболяла - преди около 3 години, те се грижат за детето. За един период детето било при баща си и тогава прекъснали тренировките му, защото не можели да стават рано, и после пак дядо му го водел. Според свидетелката на детето не му липсва нищо, "всичко е наред". Свидетелката сочи, че от една седмица детето ходи на социален обяд.

Свидетелката Д. Н., която е дъщеря на бащата Ж. С., желае да свидетелства, сочи, че С. живее при баща си като често ходи и при баба си, когато е на училище, понеже училището е близо до тях, и те помежду си са решили така, когато майка му била жива. Свидетелката сочи, че събота и неделя тя ходи при баща си и детето С. е винаги с баща си, който се грижи много добре за него. Домът на баща ù е нормално обзаведен. Баща ù е добър кулинар, при него има режим, на него може да се разчита, той спестява, не пуши, не пилее средства, оказва положително влияние над внука си от свидетелката, уважаван е от хората, много позитивен. Свидетелката смята, че баща ù е добър пример на сина си С.. Сочи, че на всички Коледи са при баща ù, на традиционна трапеза, с питка и подаръци. Свидетелката сочи, че баща ù много обича сина си С., че на този етап от живота на детето за него е много важно да контактува с баща си, за да се изгради и да повярва в себе си като баща му ще бъде добър пример за него. Той разполага с добро жилище и достатъчно доходи да го гледа и издържа. Показанията на свидетелката се преценяват от съда наред с другите доказателства и като се отчита роднинската връзка с детето и бащата на детето.

Свидетелят О. - съсед на бащата Ж. С., посочва, че познава детето С., неговата майка М. и баща му Ж. Лятно време детето било постоянно при баща си, който се грижил за него. С. играел пред входа с децата и му било много добре там, не се е чувствал подтиснато.

Въз основа на установеното от фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:

ЯОС намира въззивните жалби за редовни и допустими като подадени в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, жалбите са неоснователни.

ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Пред ЯРС по реда на чл.28 от ЗЗДет. е подадена молба от Дирекция “Социално подпомагане” – Ямбол с искане да бъде постановено решение от съда като орган за закрила на детето по чл.26 от Закона за закрила на детето, да бъде настанено детето С. Ж. С. в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия - М.Г.К. и С.И.К., за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Наведени са твърдения за наличие на предпоставките на чл.25, ал.1, т.2 и 3 от ЗЗДет. - бащата без основателна причина трайно не полага грижи за детето (т.2.) и т.3 - бащата е в трайна невъзможност да отглежда сина си.

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗДет., настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Също в чл.23 от ППЗЗДет. е казано, че настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Преценявайки доказателствата по делото, ЯОС намира, че не са налице предпоставките за настаняване на детето С. Ж.С. извън семейството на баща му, в семейството на баба му и дядо му по майчина линия. Детето има стабилна здравословна емоционална връзка със своя баща, който след смъртта на майка му е останал неговият единствен жив родител. Двамата - баща и син, са преминали през трудно изпитание - продължителното боледуване на майката на С. и нейната кончина. Несъмнено смъртта на майката е тежка загуба за детето, която слага отпечатък върху неговия живот. Обстоятелството, че детето продължава да живее в режима, и по начина, както преди заболяването на майка му и смъртта ù, му дава усещане за сигурност в този труден за него период, когато промените не са желани от детето, а и не са необходими за него. Детето С. Ж. преживява една голяма травма в живота си след смъртта на майка си, и в това време, вместо детето да бъде подкрепено в семейството си, както повелява и Законът за закрила на детето, ДСП - Ямбол напълно неоснователно иска той да бъде изведен от дома на баща си и настанен в дома на неговите баба и дядо по майчина линия.

Законът за закрила на детето повелява да се подпомага детето в семейна среда, да се предлагат мерки за закрила на детето в семейна среда, за да не се прекъсва емоционалната връзка на детето с неговите родители.

По делото се установи, че по общо съгласие между родителите на С. от понеделник до петък по време на учебни занятия С. пребивава в дома на тези му баба и дядо, които живеят близо до училището, в което се учи. Те са помагали при отглеждането му и преди смъртта на дъщеря им като след нейната кончина грижите им са се засилили. Те всячески обгрижват внука си като се фиксират върху образованието му, подготовката на уроците и заданията от училище, помагат му заедно с други близки по всички учебни предмети.

По делото се доказа, че от петък, събота и неделя, както и през ваканциите, детето С. живее при своя баща, който през това време също полага много добри грижи за него. Преценявайки в съвкупност събраните доказателства, ЯОС намира, че бащата на С. се грижи за него, не е престанал да изпълнява задълженията си като родител, отговорно съобразявайки фактът, че синът му е загубил майка си и няма да е в негов интерес да се промени начинът му на живот, организиран още приживе от майка му и него - бащата. Не е налице трайно неполагане на грижи от страна на бащата. Наличието на заболяване на бащата - диабет с диабетна ретинопатия, диабетна полиневропатия, диабетна макроангиопатия, паркинсонова болест, регидно - треморна форма в средна степен, за което е освидетелстван с 86% трайна нетрудоспособност, в случая не води съда до извод, че бащата е в трайна невъзможност да се грижи за сина си. Въпреки здравословното си състояние, бащата се грижи добре за детето си, включително осигурявайки стабилност на отношенията на детето с неговите баба и дядо по майчина линия, но във времевите рамки, които са били зададени от него като баща, в интерес на детето. Установено е, че бащата разполага със собствено жилище, с постоянен доход от пенсия за инвалидност в размер на 286.33 лв., както и с доходи от рента. Обстоятелството, че постоянните доходи на бащата не са високи категорично не може да бъде основание за извеждане на детето от дома му, при липса на предпоставките по чл.25, ал.1, т.2 и 3 от ЗЗДет., които в случая не са налице.

ЯОС намира, че изразеното от детето при изслушването му становище е до голяма степен повлияно от близостта на дома на бабата и дядото до училището му, както и от обстоятелството, че те му помагат по всички предмети постоянно, дори са ангажирали и други роднини и съседка да му помагат в училище. Така детето разчита прекалено на тях в подготовката си за училище, която трябва да бъде самостоятелна и детето да постига със свой труд и свои усилия успехите си в училище.

По делото е установено, че детето има хармонични отношения с баща си, че има изградени емоционални връзки с него, с еднокръвната си сестра, както и с баба си и дядо си по майчина линия. ЯОС счита, че в интерес на детето С. е да не се извежда от дома на баща му с оглед значението на бащата за подрастващото момче, предвид силната емоционална връзка на детето с бащата. Освен това, извеждането от дома на бащата не е в интерес на С. и предвид това, че детето има връзка със своята еднокръвна сестра - свидетелката Н., и нейното семейство, която връзка се осъществява от бащата Ж. С., и тя трябва да бъде запазена и поддържана в интерес на детето С..

С оглед изложеното, ЯОС водейки се от интересите на детето С., намира, че искането на ДСП-Ямбол за прилагане на мярка за закрила на детето - настаняването му в семейството на М.К. и С.К. (негови баба и дядо) за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи до завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст, е неоснователно. Правилен и обоснован е изводът на ЯРС, че по делото не се установява основателна причина, която да налага изваждането на детето от семейството на неговия баща и настаняването му в семейството на неговите баба и дядо, който извод се споделя изцяло от настоящата инстанция.

Възраженията в жалбите, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, че е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при липса на анализ на същите, са неоснователни. ЯРС е постановил обосновано и правилно решение. Искането на ДСП - Ямбол за прилагане на мярка за закрила – настаняване на детето С. в дома на бабата и дядото, и то за период до навършване на пълнолетието му, не е основателно и не осигурява най-добрия интерес на детето по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет..

Предвид изложеното, ЯОС намира, че следва да потвърди обжалваното пред окръжния съд първоинстанционно решение като правилно.

На основание горното, ЯОС

Р Е Ш И :

Потвърждава решение №46/19.01.2018г. на ЯРС по гр.д.№4184/2017г. по описа на ЯРС.

Препис от решението да се изпрати на Дирекция ”Социално подпомагане” – гр.Ямбол.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.