гр.Ямбол........26.04........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На...................................десети...април……….........................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Добрин Кючуков
Членове:
Николай Иванов
Галина Вълчанова
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Р.Я.К. чрез пълномощника му адв.С.С.,*** против решение № 804/22.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 1780/2017 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът е отхвърлил предявения от Р.Я.К. против С.Г.Т. иск с правна квалификация чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат ухапвания от куче на 23.02.2017 г. в с.Търнава на улица „Освобождение" № 15. Иска се отмяната на този акт и уважаване на предявения иск.
Счита се, че съдът неправилно е квалифицирал иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, което противоречи на закона и представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правната квалификация на иска не е била променена на чл.50 от ЗЗД независимо от искането на ищеца като така би следвало да бъде променена и доказателствената тежест. Ищецът надлежно е доказал с писмени доказателства и експертиза, както и със събрани гласни доказателства претърпените вреди от ухапвания на куче под надзора на ответника. Съдът неправилно е отхвърлил иска за вреди, приемайки, че ответникът С. не е собственик на процесната вещ – куче. При квалификация на иска по чл.50 от ЗЗД би било достатъчно да се установи не собствеността върху кучето, а алтернативната предпоставка на този текст – че към момента вещта е била под надзора на ответника, независимо дали е собственик или не.
В законоустановения срок ответникът по делото е
депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна и
необоснована, а постановеното от районния съд решение като правилно,
законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се
подробни съображения за това, че всички съдът се е произнесъл съобразно
наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата
инстанция доказателства. Съдът правилно е обсъдил събраните писмени и гласни
доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.
В съдебно заседание страните,
редовно призовани поддържат становищата си по спора чрез своите пълномощници.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С искова молба пред РС Ямбол Р.Я.К. е предявил против С.Г.Т. иск да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за причинените от ухапванията на намиращото се под негов надзор куче на 23.02.2017 г. в с.Търнава неимуществени вреди в размер 3000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
За установяване на твърденията си,
че е пострадал от ухапванията на куче, ищецът е представил съдебномедицинско
удостоверение № 89/2017 г. от 2.03.2017 г. въз основа на извършеният му от
съдебен медик преглед и освидетелстване. Заключението е, че са установени
множество наранявания от ухапване на куче в областта на дясната ръка с болезнен
травматичен оток на тъканите, наличие на такива наранявания и в областта на
пръстите на лявата ръка и наличие на рани от ухапвания в областта на лявата и
дясната подбедрици с болезнен травматичен оток на тъканите. Установените
наранявания са в процес на заздравяване. Травматичните увреждания са причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК.
По делото е била назначена съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице въз основа на описаното в исковата молба и събраната медицинска документация дава заключение като изброява получените от К. телесни увреждания, които са установени и посочени в съдебномедицинското удостоверение. Според вещото лице предвид характеристиките на уврежданията и техните локализации в различни анатомични области на тялото може да се направи заключение, че ищецът е бил нахапан не по-малко от 4-5 пъти от куче. Описаните увреждания са осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето неопасно за живота. Уврежданията от ухапване от куче поради факта, че освен разкъсно-контузни рани на меките тъкани са съпроводени и от охлузвания и притискане с размачкване на тъканите в областта на захапването, отзвучават за сравнително по-дълъг период от време – 20-25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси. В случая е установено, че Р.К. е получил увреждане на флексорното сухожилие на втори пръст на дясната ръка в зоната на захапването от кучето. Това увреждане е съпроводено със задебеление, болезненост при сгъване на втория пръст и ограничение в обема на това сгъване. В тази връзка на ищеца е предложено оперативно лечение с цел отбременяване на сухожилието и възстановяване обема на движение. Това заключение на вещото лице не е оспорено от страните, кредитирано е от районния съд и настоящият състав също му дава вяра.
От представената от ответника по
делото във връзка с направеното възражение относно собствеността на кучето
международна ваксинационна и здравна книжка за кучета и котки се установява, че
куче немска овчарка, мъжко, родено на *** г. е записано със собственик И. Г. /майката на ответника С.Т./
и адрес ***. Същите обстоятелства се установяват и от констативен протокол от
16.06.2017 г., изготвен от БАБХ, ОДБХ Ямбол след извършена физическа и
документална проверка на куче, отглеждано на адрес с.Т., ул.“О.“ № **. Проверката е установила, че имотът на този адрес
е собственост на И. Г.,
която е представила паспорт на куче, в който е вписана като собственик на мъжко
куче от порода немска овчарка, родено на *** г.. В паспорта е отбелязана
ваксинация срещу бяс и третиране срещу вътрешни паразити. Установено е, че в
двора на посетения адрес се отглежда куче, отговарящо на описанието от
паспорта. Животното е в добро физическо и здравословно състояние, отглежда се
поС.но вързано. Представено е писмо от 16.10.2017 г., изходящо от БАБХ, ОДБХ
Ямбол за това, че в информационната система на БАБХ-Вет ИС и документооборотът
на ОДБХ Ямбол няма информация за налични данни подадени от С.Г.Т. като
собственик за регистрация на куче.
По искане на страните по делото са
събрани гласни доказателства. От страна на ищеца е разпитана свидетелката С.ка
С., която
познава страните и е била заедно с двамата на барчето вечерта, когато кучето е
нахапало Р.. Тръгнали си едновременно като свидетелката била пеша, а Р. и С. с
кола. Свидетелката С. живеела наблизо и докато завие по улицата чула викове и кучешки лай.
Върнала се назад, за да види какво става, имало улично осветление, но не
посмяла да отиде до там. Видяла, че кучето се нахвърлило върху Р., кучето било
много настървено и го нахапало. Прибрала се, а на следващия ден цялото село
говорело за случая как кучето нахапало Р.. Свидетелката и преди е виждала това
куче да се разхожда в двора и като е минавала по улицата го е виждала отвързано
да се разхожда в двора и да прескача оградата, злобно и агресивно било. Други
жени също са се оплаквали, че това куче е разпуснато и ги е страх да минават
покрай тях. Свидетелката знае, че С. го е взел от малко това куче от града и си
го гледа от малко. Според свидетелката кучето е на С., той се грижи за него.
Майка му на С. е имало моменти, когато била в Гърция и тогава С. се грижил за
кучето.
Другата свидетелка, посочена от
ищеца е Д. М. – собственичката на
барчето, където са били всички преди да стане случая с кучето. Било края на
февруари 2017 г. Когато си тръгнали всички заедно от заведението, тя се
прибрала и седнала да вечеря. Обадил се Р. по телефона и казал, че го нахапало
кучето на С., помолил я да го закара в града на доктор. Свидетелката се
съгласила, взела Р. с колата, той бил целия нахапан отпред в областта на
гърдите, ръката и крака. В колата имало от него кръв, много го боляло, едва
издържал да стигнат. В Спешното го обслужили, а тя изчакала и го върнала на
село. Р. разказал на свидетелката, че спрял до С. на улицата за цигари и кучето
излязло и започнало да го хапе. Викал на С. да го отърве, но той не отишъл.
Свидетелката знае кучето от мъничко, С. си го бил докарал отнякъде. Преди
инцидента имало оплаквания от други хора, че кучето е пуснато в двора и като
минават деца се хвърля и лае. За кучето се грижи С. и М. знае, че то е негово. Майка му е възрастна и
доста време е била в Гърция като тогава за кучето се грижел изцяло С.. Казвал
е, че му купува гранули. Споделя е, че е много лошо и искал да го дава в
някаква база в Чарган да се отърве от него, че му правели забележки.
По искане на ответника е разпитана неговата майка И. Г. Свидетелката заявява, че има куче, което е нейна собственост, тя си го гледа и се грижи за него. Купила си го преди години, когато я обрали, а С. ходил да работи в Испания. С. никога не се е грижил за това куче, не го е хранил, не го е разхождал. Свидетелката се сеща, че вечерта, когато кучето ухапало Р. било 22 или 23.02.2017 г. С. се прибрал вечерта от барчето и тя го питала как е, но не бил нахапан. Свидетелката не е чула нищо, а кучето било с много силен глас. Кучето никога не било пуснато, винаги било на синджир вързано. Свидетелката си купила кучето преди пет години като малко, сега било на пет години и карало шестата. Синът й донесъл кучето от предприятието, където работел. Ходила е в Гърция докато било малко кучето и тогава го гледал съпругът й, който още бил жив.
Другата свидетелка, посочена от
ответника К.
Г. е близка
на семейството му и живее в селото през летния сезон, зимата е в града.
Свидетелката знае, че Иванка има куче, което е едро и действително лае, но
винаги е вързано в двора, има си и къщичка. Тя самата като е ходила на гости е
виждала кучето по този начин, то лаело и нея понякога, когато минават хора по
улицата също. Свидетелката е сигурна, че кучето е на И. и единствено тя се грижи за него, а С. въобще не
се занимава, той ходи на работа. И. си взела кучето след смъртта на съпруга си, но
свидетелката не е сигурна.
В последното съдебно заседание
ответникът Т. по свое желание е дал обяснения по случая. Т. заявява, че няма
спомени за такъв инцидент, какъвто е описан в исковата молба. Във въпросната
вечер са били заедно с Р., с неговата кола са отишли до дома на ответника и той
влязъл да му даде цигари, а като се върнал видял, че край С.се въртят бездомни кучета.
Разделили се и нищо повече не знае да се е случило, не е видял Р. да го е
хапало куче още по-малко тяхното, което си било вързано на двора. Според
ответника свидетелката С. не би могла да види като се прибира да се е случило нещо, защото по пътя й
няма видимост към неговата къща.
При така събраните и обсъдени
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
основателна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за неправилно.
Въззивният съд след като взе предвид
наведените в исковата молба обстоятелства от ищеца Р.К., както и претенцията му
към ответника Т., ясно посочена в петитума на исковата молба, счита, че
предявеният иск следва да се квалифицира с правно основание чл.50 от ЗЗД, а не
с правно основание чл.45 от ЗЗД, каквато е дадената от районния съд
квалификация. Разглеждайки иск по чл.45 от ЗЗД, какъвто не е предявен,
районният съд е отхвърлил претенцията на ищеца, но въззивният съд приема, че
предвид събраните по делото доказателства и квалификация на иска по чл.50 от
ЗЗД, същият е изцяло доказан и основателен.
Съгласно чл.50 от ЗЗД за вредите,
произлезли от каквито и да е вещи, а в случая от животно, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира. Тъй като претенцията на К.
е заявена против Т. в качеството му на лице, под чийто надзор се е намирало
кучето е без значение чия собственост е то. С оглед вписаното в констативния
протокол от проверката на БАБХ във връзка с идентификацията на кучето, съдът
приема, че представената международна ваксинационна и здравна книжка за кучета
и котки представлява паспорт за домашен любимец с вписан собственик в него
майката на ответника – И. Г. Както се посочи в случая е налице хипотеза „под надзор“, а не
„собственост“, поради което следва да бъде изяснен въпроса относно надзора.
Надзора над животното, отглеждано в двора на ответника, където той живее следва
да се изразява в наблюдение, контрол и полагане на грижа. Съдът не взема под
внимание дадените обяснения от ответника за това, че описания в исковата молба
случай не съществува, тъй като тези твърдения са първо обяснения на страна в
собствена полза и второ остават абсолютно изолирани и противоречат на събрания
по делото доказателствен материал – писмени и гласни доказателства. Твърденията
на ответника за това, че няма никакво отношение към кучето, отглеждано в двора
на къщата, където живее се опровергават от свидетелските показания на
свидетелката Стефанова, според която Т. си е взел кучето от града още като
малко и тя го знае като негово, а когато майка му била извън страната той се
грижел за него. Другата свидетелка М. също знае, че кучето е на С., тъй като самия той
е споделял, че му купува гранули, грижи се за него, когато майка му е в Гърция,
дори е искал да го дава, защото било лошо и му правили забележки. В тази връзка
показанията на майката на Т. – И. Г. освен, че са заинтересовани за обратното, са и
противоречиви и объркани. Тази свидетелка твърди, че кучето е на пет години, а
то е записано в паспорта като родено през 2010 г. и би следвало да е на седем
години към момента на показанията. Съпругът й, който се грижел за кучето според
свидетелката, докато е в чужбина, бил починал на 19.08.2012 г., а тя последно
ходила да работи в чужбина през м.септември преди 4-5 години, т.е. 2012, 2013
г. след смъртта на съпруга й и няма как той да се е грижил за кучето. Другата
свидетелка на ответника, тяхната роднина К. Г. пък заявява, че И. взела кучето преди пет години след като съпругът
й починал, което е извън твърдението на ответника и другите свидетели.
Предвид обсъдените гласни доказателства,
въззивният съд приема, че във вечерта на инцидента на 23.02.2017 г., кучето,
отглеждано в двора на ответника е било под негов надзор. Ответникът откакто е
взето кучето, дори и за майка му, се е грижил за него, хранил го е и няма как
да няма отношение към животното след като живее заедно с него почти седем
години към момента на инцидента. Установи се също, че кучето е било и агресивно
– свидетелките С. и М.
заявяват, че в село го знаят като такова и хората се страхуват да минават край
оградата, която кучето се е случвало и да прескача. Въпреки, че отговорността
по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и не е необходимо установяване на по-особен
характер на животното, в настоящия случай съдът приема, че отговорността на
ответника е по-голяма и е следвало да постави животното в такива условия, че да
обезопаси минаващите край дома му и да организира контрола над него така, че да
не се допускат инциденти.
Съдът приема за установена
твърдяната фактическа обстановка по исковата молба за това, че вечерта ищецът е
качил в колата си ответника и са отишли пред тях, където ищецът е бил нападнат
от кучето, което е излязло от двора, нападнало го е и го е нахапало на няколко
места по тялото. Налице е разпитан свидетел С. С., която въпреки възраженията на ответника съдът
приема, че е очевидец на случая. Действително, както ответникът твърди
свидетелката С. не би следвало да има видимост към неговия дом от мястото, където се
намирала тогава – на път към дома си. Това се потвърждава и от показанията на
свидетелката, която заявява, че чула лай и викове и се върнала назад и тогава
видяла, че кучето на С.се нахвърля на Р., било много настървено.
Като не е изпълнил задължението си
да обезопаси отглежданото в двора му агресивно куче, ответникът, под чийто
надзор се е намирало то вечерта на 23.02.2017 г., носи отговорност за
настъпилите вреди, които следва да обезщети. Не се установиха обстоятелства,
които биха освободили от отговорност ответника, а те в случая биха могли да
бъдат – случайно събитие, непреодолима сила, причинени изключително и изцяло от
трето лице или по изключителна вина на пострадалия. В случая съдът приема, че
отговорността за вредите е изцяло за ответника в качеството му на лице,
упражняващо надзор над животното в този момент и тъй като отговорността по
чл.50 от ЗЗД е солидарна между собственика и това лице, кредиторът, който може
да иска изпълнение от когото и да било от длъжниците, претендира в случая такава
от ответника, упражняващ надзора.
От представените медицински
документи и от заключението на вещото лице, съдът приема, че ищецът е бил
нахапан не по-малко от 4-5 пъти от куче; причинено му е временно разстройство
на здравето неопасно за живота; нараняванията са отзвучали за 20-25-30 дни, но Р.К.
е получил увреждане на флексорното сухожилие на втори пръст на дясната ръка в
зоната на захапването от кучето. Това увреждане е съпроводено със задебеление,
болезненост при сгъване на втория пръст и ограничение в обема на това сгъване,
което може да се преодолее само с оперативно лечение.
Безспорно е, че настъпилите за ищеца
травматични увреждания са в причинна връзка с нападението и ухапванията от
кучето, отглеждано в двора на ответника, поради което следва да бъде обсъден
въпроса и относно размера на дължимото обезщетение. Съдът намира претенцията на
ищеца за основателна в пълен размер от 3000 лв. като взе под внимание всички
обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. Обезщетението, съгласно
чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като паричен
еквивалент на болките и страданията на увредения и в пълна степен да компенсира
вредите. Размерът следва да се определи според вида, характера и тежестта на
увреждането. Както се установи вредите за ищеца са причинени от агресивно
нападение от кучето и нараняванията, причинени от ухапванията са в различни
анатомични области на тялото и са не по-малко от 4-5 пъти. Макар оздравителния
процес да е приключил за около месец, установено е, че ищецът е получил
увреждане, което може да бъде преодоляно само по оперативен път, т.е. предстои
да бъдат лекувани последиците от ухапванията. Поради това съдът приема, че
претърпените от ищеца вреди са с висок интензитет, както и че освен нарушаване
на физическата цялост, същите са причинили и сериозен емоционален и психически
стрес. Отчитайки тези фактори съдът счита, че справедливият размер на
обезщетяване на вредните последици за ищеца е в претендирания размер от 3000
лв.
Като е разгледал иск с друго правно
основание и е достигнал до други изводи, районният съд е постановил неправилно
решение, което следва да бъде отменено изцяло и бъде постановено ново такова, с
което предявеният иск бъде уважен изцяло.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, направени пред двете
инстанции – в размер на 925,75 лв. пред районния съд и в размер на 460 лв. пред
въззивния съд.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 804/22.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 1780/2017 г. по
описа на РС Ямбол и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН ********** ***
да заплати на Р.Я.К., ЕГН ********** *** на основание чл.50 от ЗЗД сумата 3000
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ухапванията
на куче, намиращо се под надзор на С. Г.Т., ведно със законната лихва, считано от 23.02.2017
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. Г.Т., ЕГН ********** ***
да заплати на Р.Я.К., ЕГН ********** *** направените пред двете инстанции
разноски – в размер на 925,75 лв. пред районния съд и в размер на 460 лв. пред
въззивния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.