В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І-ви въззивен граждански състав

на 06 февруари 2018 г.

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия СТОЕВА

въззивно гражданско дело № 14 по описа на 2018 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на К.Х.В. и И.П.В.,***, чрез пълномощника адв.Ж.Т. от ЯАК против Решение №730/22.11.2017 г., постановено по гр.д.№1504/2017 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:

ОСЪЖДА на осн. чл.109 от ЗС К.Х.В. и И.П.В. *** да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца П.К.Ж., ЕГН ********** да упражнява правото си на собственост, като преустановят ползването на собствения си климатик, монтиран на терасата на собственото им жилище – гр. Ямбол, ж.к.“Х....“..-....о извършване на монтаж на този климатик съобразно техническите изисквания на този вид уреди.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК К.Х.В. и И.П.В. *** да заплатят на П.К.Ж., ЕГН ********** сумата от 650 лв. , представляваща разноски за настоящата инстанция.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения, че е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Изложени са подробни съображения. Иска се отмяна на атакуваното решение изцяло и отхвърляне на предявения иск, като неоснователен. Претенция за присъждане на разноски за въззивното производство не е заявена.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемия П.К.Ж., чрез пълномощника адв.Р.Ж. от ЯАК е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, в който е заявил становище за неоснователност на същата. Счита атакуваното решение за законосъобразно и правилно. Излага подробни съображения. Иска потвърждаване на атакуваното решение. Претенция за присъждане на разноски за въззивното производство не е заявена.

В о.с.з. въззивниците К.Х.В. и И.П.В., редовно призовани, не се явяват, но чрез процесуалния си представител - адвокат, поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Заявяват и претенцията за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В о.с.з. въззиваемия П.К.Ж. се явява лично, като чрез процесуалния си представител - адвокат оспорва жалбата по съображенията, изложени в писмения отговор. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжния съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

Преценено по същество – решението е неправилно, а въззивната жалба е основателна. Съображенията са следните:

В производството пред първостепенния съд е предявен иск с правно основание чл.109 ЗС. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответствие с обема на правото му на собственост. Основание за защита чрез този иск се поражда и само при състояние на заплашване или опасност от вредно и смущаващо въздействие. Претендираната чрез негаторния иск защита включва както задължение за прекратяване на неоснователното въздействие върху чужд имот, така и съдебна заповед за премахване на последиците от нарушението на собствеността, чрез отстраняване на обективните дадености, които са причинили и ще продължат да причиняват вредното въздействие върху имота на ищеца, т.е. съдът следва да се произнесе и досежно мерките, които следва да предприеме ответника, за да се прекрати неоснователното въздействие.

В Решение №33/18.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№4320/2015 г., I г.о. е прието, че съгласно чл.50 ЗС, собственика на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. Въведения критерий в този текст е обективен, защото следва да се съобразят интересите на всеки собственик и се определя от действащите нормативно установени правила и нормативи. Преценката за това дали пречките от ползването на един имот за собственика на съседния са по-големи от обикновеното зависи и от това дали са спазени строително-технически правила и норми при изграждане на сградите и при функциониране на съоръженията, излъчващи шум, което е от компетентността на вещо лице със специални знания в съответната област. Ако тези изисквания не са спазени, следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху собствениците при упражняване правото на собственост, защото за уважаване на иска по чл.109 ЗС следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може да бъде отклонението от тези правила и как това се отразява върху собственика-ищец по негаторния иск. В някои случаи самите норми са установени, за да не се смущава правото на собственост в съседния или близък имот, но в други, техническите и строителните правила и норми защитават друг интерес и нарушаването им няма пряко отношение към упражняване правото на собственост на ищеца.

От 01.01.2006 г. действа Закон за защита от шума в околната среда, с който са определени функциите на държавните органи, общинската администрация и кмета по управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда и задълженията на едноличните търговци и ЮЛ да организират дейността си по начин, че да не предизвиква шум в околната среда над граничните стойности. Издадената на основание на закона Наредба №6/26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението и Приложение №1 към нея съдържат показатели за шум и методите за определянето им, а в Приложение №4 са описани методите за оценка на вредните ефекти от шума.

В решение №150/25.05.2011 г. по гр. д. №551/2010 г. на ВКС, II г.о. е прието, че не всяко въздействие върху имот може да обоснове основателност на негаторен иск по чл.109 ЗС, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде упражнявано в пълен обем. Целта на негаторния иск е защита на правото на собственост, когато то е накърнено, а не защита на други права. Даденото в цитираната съдебна практика разрешение относно приложното поле на негаторните искове по чл.109 ЗС се споделя и в Решение №63/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№388/2012 г., I г. о., ГК. Според него искът по чл.109 ЗС по своя характер е вещен иск, който е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение.

В контекста на изложените разяснения, предявеният в производството иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като претенцията на ищеца е недоказана.

ЯРС правилно е установил фактическа обстановка по делото, във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да доведат до промяната й, съответно – до различни правни изводи. Правилна е и определената от ЯРС правна квалификация на предявения иск.

По делото не е спорно, че ищеца П.К. е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Ямбол, ж.к.".........", бл...., ет.., ап..., а ответниците К. и И. В. са собственици на съседен недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Ямбол, ж.к."Хале", бл.12, ет.2, ап.69. Не е спорно и че ответниците притежават климатик, който е монтиран чрез заваряване на държателите на същия за металния парапет на терасата на жилището им.

Пред ЯРС са събрани и гласни доказателства. В показанията си св.П. – съсед на страните, живеещ на същия етаж, посочва, че страните са съседи, деляла ги една стена. Ищецът му бил споделял, че климатика на ответниците издавал шум и трептене, които го притеснявали. Климатика бил монтиран на парапета на терасата ответниците, на металния винкел на терасата, откъм страната на апартамента на ищеца. Ищецът се оплаквал целогодишно, но през зимата най-много - тогава трептенията ставали по-силни и той ги чувал в стаята си, която е спалня. Показанията на този свидетел не са непосредствени, а препредават информация, получена от ищеца. Освен това, в противоречие с твърдението на ищеца в ИМ, че шума и вибрациите са най-силни в хола на жилището, свидетеля твърди, че такива са в спалнята.

По делото е назначена и изслушана СТЕ, вещото лице по която в заключението си е посочило, че климатика на ответниците е монтирам на външната страна на парапета, на собствената им тераса, в края на същата, в непосредствена близост до границата с жилището на ищеца. Парапета е изпълнен от метална конструкция плюс леки бетонови елементи, заварени чрез метални планки за металната конструкция плюс вътрешна облицовка на парапета, изпълнена от гипсокартон. Т.к. липсвала наредба или правилник за техническите изисквания за монтиране на климатици, всяка фирма и доставчик сами преценявали къде да бъде поставен уреда, с оглед оптимална работа на самия уред. Външното тяло следвало да бъде монтирано на твърда основа, за да не се появяват шум и вибрации - на здрава тухлена или бетонова стена или стена с подобна здравина, която да е добре укрепена. Измерване на нивото на шума в апартамента на ищеца било извършено от РЗИ на 10.10.2017 год. в 11.00 ч. Граничната стойност на нивото на шума в жилищни помещения през деня била 35 dba. В апартамента на ищеца стойността, без включен климатик била 36,2 dba, а нивото на шума при включен, работещ климатик на температура 25 градуса било 37 dba, т.е. при работа на климатика, монтиран в ап.69 нивото на шума се завишавало с 0,8 dba. Изслушано в о.с.з. вещото лице заявило, че действително шума в жилището на ищеца е над нормата, макар и с малко. Посочило е още, че климатика на ответниците е монтиран на металната конструкция на парапета, непосредствено до стената, която е граница между тяхното жилище и жилището на ищеца; на терасата на ответниците са монтирани бетонови елементи, захванати здраво за металната конструкция.

При така установените по делото по безспорен начин факти, следва извода, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са доказани твърденията на ищеца в ИМ.

Както вече се посочи, не е спорно, че ищеца П.К. е собственик на недвижим имот – апартамент, съседен на апартамента на ответниците К. и И. . Не е спорно и че ответниците притежават климатик, който е монтиран чрез заваряване на държателите на същия за металния парапет на терасата на жилището им.

Основното твърдение на ищеца в ИМ е, че климатика на ответниците е монтиран неправилно и в противоречие с техническите изисквания за монтаж, поради което предизвиква шум и вибрации в собственото му жилище, най-силно изразени в хола на същото. Заявения петитум е ответниците да бъдат осъдени да преустановят ползването на климатика до монтирането му съобразно техническите изисквания за този род уреди.

На първо място от заключението на назначената по делото СТЕ се установява, че процесния климатик е монтиран в съответствие с техническите изисквания - на твърда добре укрепена основа. Безспорно от заключението се установява, че действително при работа на климатика шума в жилището на ищеца е над нормата, макар и с малко. По делото липсват ангажирани доказателства процесния климатик да създава вибрации.

В съответствие с постановките на ТР №4/2015 г. на ОСГК, т.3, с оглед на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, съдът следва да извърши конкретна преценка относно това дали неоснователните действия или бездействия на ответника по негаторния иск създават за ищеца пречки за упражняване на правото му на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.

При извършване на предписаната конкретна преценка, настоящия съд прие, че нивото на шум при работа на процесния климатик през деня макар и да надвишава допустимите норми, то това превишение е минимално - в апартамента на ищеца стойността, без включен климатик е измерена на 36,2 dba, а нивото на шума при включен, работещ климатик на температура 25 градуса е 37 dba, т.е. при работа на климатика, монтиран в ап.69, нивото на шума се завишава с 0,8 dba. Независимо от това в ИМ липсват твърдения, а по делото не са ангажирани доказателства по какъв начин това превишение на шума вреди на ищеца, за да може от друга страна и да се извърши преценка дали създадените пречки са по-големи от обичайните. Нещо повече - по делото не са ангажирани никакви доказателства /липсват и такива твърдения/ процесния климатик да е нестандартен уред или да има проблеми в работата му. При това положение следва извод, че ако физическо лице осъществява правомерна дейност (а поставянето на климатично устройство е правомерно) и използва стандартни уреди, които са допуснати до продажба в търговската мрежа в Република България и тези уреди работят нормално, то това лице има правомерно поведение.

Освен изложеното до тук, следва да бъде отбелязано и че съдът е обвързан от искането, така както е формулирано от ищеца в петитума на исковата молба. В процесния случай ищеца е заявил искане ответниците да преустановят използването на собствения си климатик до извършване на монтаж на същия, съобразно техническите изисквания за този вид уреди.

Диспозитивното начало в гражданския процес е уредено в ГПК, като с разпоредбата на чл.6, ал.2 законодателят е определил, че "предметът на делото и обемът на дължимата защита" се определя от страните. Предявеният негаторен иск и наведените в хода на делото твърдения не обуславят извод за основателност на претенцията. Ангажираните доказателства не установиха климатика на ответниците да е монтиран в разрез с техническите изисквания за това, като поради това да пречат на осъществяването на правото на собственост от страна на ищеца. Не се доказаха вибрации и шумове, които да смущават реално, пряко и непосредствено ползването на имота на ищеца до степен, че обективно да водят до невъзможност за обитателите му да живеят нормално и спокойно.

При всичко изложено до тук и предвид липсата на предпоставките на състава на чл.109 ЗС, се налага отхвърляне на претенцията. Първоинстанционния съд, като е достигнал до противоположен краен резултат, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено, а при произнасяне по същество - предявения иск, като недоказан - да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и с оглед отхвърлянето на иска, ответниците имат право да им бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер общо на 325 лв.

Водим от изложеното, Я О С

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №730/22.11.2017 г., постановено по гр.д.№1504/2017 г. по описа на ЯРС, вместо което постанови:

ОТХВЪРЛЯ иска на П.К.Ж., ЕГН ********** против К.Х.В. и И.П.В. ***, с правно основание чл.109 от ЗС да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца П.К.Ж. да упражнява правото си на собственост, като преустановят ползването на собствения си климатик, монтиран на терасата на собственото им жилище – гр. Ямбол, ж.к.“Х.....“....-...... до извършване на монтаж на този климатик съобразно техническите изисквания на този вид уреди.

ОСЪЖДА П.К.Ж., ЕГН ********** да заплати на К.Х.В. и И.П.В. *** сумата 325 лв., представляваща сторените по делото разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.