В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , І-ви въззивен граждански състав

на 06 февруари 2018 година

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Р. СТОЕВА

възз.гр.дело № 406 по описа на 2017 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на ЗК "ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК 121130788, подадена чрез юрисконсулта Р.И. против Решение №618/03.10.2017 г., постановено по гр.д.№594/2017 г. по описа на ЯРС.

С посоченото решение първостепенния съд е осъдил, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.223 КЗ ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК 121130788 да заплати на ЕТ „КИКОВИ – ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ" гр.Ямбол, ЕИК 128024734 сумата от общо 6156,58 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение в резултат на настъпило застрахователно събитие на 10.08.2016 г., на основание сключения между страните договор за застраховка “Отговорност на превозвача“, сключен с полица №****, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 24.02.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1571,63 лв. – разноски.

С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения, че е неправилно. Изложени са подробни съображения за несъответствие на изводите на решаващия съд със събраните по делото доказателства, сочещи на оплакване за необоснованост. Заявено е твърдение за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствени правила, без съответната конкретизация. Иска се отмяна на атакуваното решение изцяло, като при произнасяне по същество въззивния съд да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна ЕТ „КИКОВИ – ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ" гр.Ямбол, ЕИК 128024734, чрез пълномощника адв.Ж.А. от ЯАК, е депозирала писмен отговор, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочено е, че изводите на първоинстанционния съд са изцяло в съответствие със събраните по делото доказателства, т.е. не е налице необоснованост на решението. Въз основа на подробните съображения се иска потвърждаване на атакуваното решение, съответно - оставяне на въззивната жалба без уважение. Заявена е претенция за присъждане на сторените за въззивното производство разноски.

В о.с.з. въззивника не се представлява.

В о.с.з. въззиваемата страна не изпраща представител, но чрез пълномощника адв.Ж.А. от ЯАК поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба по съображенията, изложени в писмения отговор. Моли за потвърждаване на решението. Поддържа и претенцията за присъждане на разноски за въззивната инстанция, като е представен и списък по чл.80 ГПК.

След преценка на доводите по жалбата и отговора, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по делото е образувано по искова молба на ЕТ “КИКОВИ – ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ“ против ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София, с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 6156,58 евро /с левова равностойност 12 041,22 лв./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение в резултат на настъпило застрахователно събитие, на основание сключения между страните договор за застраховка – отговорност на превозвача, сключен с полица №28018141, както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Страните не спорят, а и се установява от приложените писмени доказателства, че между тях е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на застраховка „Отговорност на превозвача“, която се покрива съгласно Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, за периода 16.07.2016 г. – 15.07.2017 г., за следните превозни средства, които извършват международни транспортни операции – товарен автомобил „Волво“ с рег.№ У 3833 АС и ремарке „Кьогел“ с рег.№ У 0088 ЕК. Според уговореното между страните покрития лимит е в съответствие с чл.23 от CMR. По делото са приложени ОУ на ответника за застраховка „Отговорност на превозвача“. В същите са уредени правата и задълженията на страните по договора, включително общите изключения, които не покриват отговорността на превозвача за загуба и щета, в т.ч. раздел V, т.2.8. - при кражба на/от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования.

Безспорно е, че на ищеца е бил възложен превоз от ТО “Валтер“ на 33 европалета с промишлени стоки – облекло с тегло 10 000 кг., с дата на товарене 08.08.2016 г. и дата на разтоварване 10.08.2016 г.

Представен е и авариен протокол от 17.10.2016 г., видно от който на процесното МПС е била направена инспекция от авариен комисар на 12.08.2016 г., във Фриц-Бергер, Ноймаркт. Посочено е , че загубите се дължат на кражба, по време на почивка на камиона в Белгия, като инцидентът е записан от местната полиция и се разследва в дело с посочен номер. Първоначално щетите са били документирани от полицията, малко след инцидента на 10.08.2016 г., а точният им размер е бил потвърден по време на доставката, в присъствието на инспектора, на 12.08.2016 г.

Спорен по делото е въпроса – налице ли е основание за отказ на застрахователя да плати обезщетение, основан на раздел V, т.2.8 от Общите условия /ОУ/, съгласно която разпоредба застраховката не покрива отговорността на превозвача за загуба или щета при кражба на/от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования.

Съгласно чл.211, т.2 от КЗ /отм./, но относим към настоящия казус, с оглед нормата на §22 от ДР на КЗ, към момента на настъпване на застрахователното събитие – частична кражба на превозвана стока, осъществена на 10.08.2016 г., съгласно заявените в исковата молба твърдения, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в застрахователния договор.

В решение №79/29.06.2012 г. на ВКС по т.д.№802/2011 г., II т.о., е прието, че при изрично уговорена между страните договорна клауза – хипотеза, в която попада и разглеждания казус – р.V, т.2.8 от ОУ, предвиждаща упражняването на потестативното право на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, в случай на предписано от застрахователя определено поведение, не е необходимо обективно установяване на причинната връзка между неизпълнението на конкретното задължение – паркиране на охраняем паркинг и настъпването на конкретното застрахователно събитие - кражба, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие, като неизпълнението ще е санкционируемо само за задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахования риск и/или да повлияе върху размера на вредите.

Безспорно е, че паркирайки превозното средство на неохраняем паркинг, водачът на автомобила е допринесъл за настъпването на вредите. Изложените в исковата молба твърдения за това, че паркингът е бил обособен за тази цел на магистралата, на него имало освен паркоместа и търговски обекти с камери за видеонаблюдение, не обосновава извод за това, че от страна на застрахования е изпълнено задължението за паркиране на превозното средство на охраняем паркинг – с ограждения, с организиран пропускателен режим от въоръжена или невъоръжена охрана, с бариери и със следене и записване на влизащи и излизащи автомобили, поради което и за застрахователя не е възникнало задължението за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. В подкрепа на изложените фактически обстоятелства – относно състоянието на паркинга, на който е било паркирано превозното средство – предмет на застрахователния договор, съдът цени приетите писмени доказателства /авариен протокол и удостоверение за депозирана жалба/, представени от ищеца и подкрепящи се и от изложените от него обстоятелства в исковата молба, както и свидетелските показания на св.Св.Георгиев, видно от които доказателства е, че автомобилът е бил паркиран на неохраняем паркинг по магистрала А7 (Е19) в Белгия близо до Брюксел, обособен за тази цел на магистралата, на който имало освен паркоместа и търговски обекти с камери за видеонаблюдение, описанието на който не дава основание да се приеме, че застрахованият е изпълнил задължението си да паркира превозното средство на охраняем паркинг и с това да намали риска от настъпване на застрахователното събитие. В конкретния случай наличието на видеокамери в района на паркинга и близките търговски обекти не може да преодолее липсата на охрана и осъществен контрол от страна на шофьора на паркирания автомобил по време на престоя му, тъй като видеонаблюдението не означава и охрана.

С оглед изложеното до тук настоящия съд прие, че неизпълнението на задължението на застрахования да паркира на охраняем паркинг следва да се приеме за значително с оглед интереса на застрахователя и съществено, предвид настъпилата именно при такива обстоятелства частична кражба на товара, поради което за застрахователя не възниква основание за заплащане на обезщетение (в този смисъл Решение №344/27.02.2013 г. на АС–София по гр.д.№3229/2012 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение №519/15.08.2014 г. на ВКС по т.д.№3614/2013 г., II т.о.). Ето защо правоизключващото отговорността на застрахователя възражение по този договор се явява основателно и същият не дължи обезщетение, т.к. случаят попада в хипотезата на изключените от застрахователния договор рискове.

Предвид изложените съображения, обосноваващи неоснователност на иска, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което иска за присъждане на застрахователно обезщетение следва да бъде отхвърлен.

С оглед крайния изход на спора, в полза на въззивника – ответник по иска, следва да се присъдят разноски в размер на 440,83 лв., включващи ДТ за образуване на въззивното производство и възнаграждение на юрисконсулт за процесуално представителство пред първоинстанционния и пред въззивния съд - от по 100 лева, определено съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Въз основа на изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №618/03.10.2017 г., постановено по гр.д.№594/2017 г. по описа на ЯРС, вместо което постанови:

ОТХВЪРЛЯ иска на ЕТ „КИКОВИ – ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ" гр.Ямбол, ЕИК 128024734 против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, ЕИК 121130788 за сумата от общо 6156,58 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение в резултат на настъпило застрахователно събитие на 10.08.2016 г., на основание сключения между страните договор за застраховка “Отговорност на превозвача“, сключен с полица №28018141, в едно със законна лихва от датата на исковата молба – 24.02.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА ЕТ „КИКОВИ – ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ" гр.Ямбол, ЕИК 128024734 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, гр.София, ЕИК 121130788 сумата 440,83 лв. - разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно и на подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.