Р Е Ш Е Н И Е

гр.Ямбол........4.04........2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На..............................шести...март…….……….........................................

През две хиляди и осемнадесета година,..........в състав:

Председател: К. Тагарева

Членове: Калина Пейчева

Галина Вълчанова

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 378

по описа за 2017 година,…за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по въззивни жалби на И.Д.Г. чрез чрез особеният му представител адв.П.Г.,*** и на Р.Г.Р. и И.Т.Р., двамата чрез адв.А.Д.,*** против решение № 596/20.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 1433/2016 г. по описа на РС Ямбол. С атакуваното решение съдът е уважил искът на Д.Д.Р. и К.М.Р. като е задължил всички страни на основание чл.32 ал.2 от ЗС като съсобственици на общи части в масивна жилищна сграда, построена в недвижим имот в гр.Я., ул.“В.“ № * и № ** да извършат основен ремонт на покрива на сградата, описан в конструктивния проект и количествено-стойностната сметка в заключението на вещо лице К. Я., неразделна част от решението, разноските за който да се поемат по следния начин: 6825,50 лв. от Д.Д.Р. и К.М.Р.; 1365,10 лв. от И.Д.Г. и 8190,60 лв. от Р.Г.Р. и И.Т.Р..

В жалбата на И.Д.Г. се твърди, че постановеното решение е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, тъй като съдът не е направил цялостна оценка на обстоятелствата, а изводите не кореспондират със събраните по делото доказателства и са противоречиви. Предявеният иск неправилно е квалифициран с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС, не е правено искане за определяне на разноски, а съдът се е произнесъл, т.е. по непредявен иск. Съдът се е произнесъл, задължавайки страните да извършат основен ремонт на покрив, но иск по чл.109 от ЗС не е предявяван. Претенцията на ищците е за изграждане на изцяло нова покривна конструкция, а не за ремонт на покрива, както е възприето от съда и в който случай е необходимо разрешение за строеж. Липсват доказателства, че не може да се образува мнозинство за вземане на решението, за да бъде намесен съда в разрешаването на въпроса чрез тази съдебна администрация. Иска се отмяна на постановеното решение заедно със законните последици; присъждане на адвокатско възнаграждение на особения представител адв.Г. за настоящата инстанция, както и присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за повече от две заседания в производството пред ЯРС, което районният съд е отказал.

Жалбоподателите Р.Г.Р. и И.Т.Р. също считат атакуваното решение за неправилно, необосновано, незаконосъобразно, както и че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като действително предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС, а не е четен доклад за такава правна квалификация. Между съсобствениците страни по делото никога не се е провеждало събрание, на което всички да изкажат мнението си за ремонт на покрива. Ищците са искали извършването не на основен ремонт на покрива, а изграждане на изцяло нова покривна конструкция. Районният съд неправилно е счел, че може да се намеси и да разреши строежа, тъй като това не е мярка за управление на общи части, а напълно ново строителство. Иска се отмяна на решението и постановяване на съдебен акт, с който предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан с присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок ищците по делото са депозирали отговор и на двете въззивни жалби и считат същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че всички твърдения на ищците са били надлежно доказани и пред първата инстанция е установено, че е налице необходимост от изграждане на нов покрив не като нов строеж и промяна на предназначението на съсобствената вещ. Съдът правилно е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.

В съдебно заседание страните са редовно призовани и чрез своите пълномощници поддържат становищата си по въззивните жалби и отговора.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, а от представените писмени доказателства се установява твърдяната съсобственост помежду им, както и размера на дяловете, както следва:

Съгласно нотариален акт за продажба №**, том *, дело № ***** г., ответникът Р.Г.Р. и Д. Г.Р. са закупили недвижим имот с площ от 362 кв.м, а по нотариален акт № ***, том *, дело № **** от ***г. са придобили по регулация 28 кв.м от същия имот. Двамата са сключили договор за делба на недвижим имот от 26.03.1970 г., съгласно който Р.Р. получава три стаи и салон от избеното помещение на построената в описаното дворно място двуетажна жилищна сграда с отделен вход; първият етаж от сградата също с отделен вход и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата. Д. Р. получава другия дял в делбата, който се състои от две стаи, килер и салон от избеното помещение на сградата с отделен вход; втория етаж с отделен вход и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.

Ответниците Р.Г.Р. и И.Т.Р. преди разпределението на имота с делба са сключили граждански брак на 24.05.1967 г., видно от удостоверение за граждански брак на ГНС-Ямбол, т.е. притежават в СИО описания дял от сградата. Димитър Г.Р. е починал и негови наследници са преживяла съпруга Я. Р. и двама синове: ищеца Д.Д.Р. и ответника И.Г., видно от удостоверение за наследници изх.№ 5163/07.05.2015 г. на Община Ямбол. Яна Р. е продала своите 4/6 ид.ч. от имота, придобит по горната делба от съпруга й Д. Р. на сина си Д.Д.Р. с нотариален акт № 160, том ІІ, дело № 5681/1997 г. Към този момент ищецът е бил в граждански брак с К.М.Р., видно от удостоверение за граждански брак от 29.03.1987 г. на ОНС-Ямбол. Т.е. на частта от имота, представляващ втори жилищен етаж, част от избено помещение и 1/2 ид.ч. от общи части на сградата съсобственици са ищците Д.Р., К.Р. и ответника И. Д..

Ищецът Д.Р. е предприел преди съдебното производство процедура по ЗУТ в Община Ямбол, във връзка със снабдяване с необходимата за ремонта техническа документация, но същата е спряна поради несъгласието на ответника Р. за извършване на основен ремонт на покрива. По делото е представено и писмо от и.д. кмет на Община Ямбол до ищеца и ответника Р. по молбата на първия за проверка на състоянието на покрива, в което се сочи наличието на теч и нуждата от ремонт, както и от съгласие на съсобствениците, за да бъде извършен основен ремонт.

ЯОС възприема установената пред ЯРС посредством трите назначени съдебно-технически експертизи и свидетели фактическа обстановка относно необходимостта от подмяна на част от елементите на покривната конструкция, което означава „основен ремонт” по смисъла на ЗУТ. Вещо лице Я. сочи, че технически е възможно да се запазят част от елементите, но практически е невъзможно, тъй като изпълнителите дават гаранция само при използване на нови материали. Всички греди според експерта са за подмяна, тъй като са „изконсумирани” докрай, ронят се, имат гъбични поражения. Според вещото лице М., след изтичане на експлоатационния срок на конструкцията, каквато е ситуацията в момента, колко ще издържи занапред зависи от климатичните условия –колко ще са проливни дъждовете, колко ще се задържи снегът отгоре. Изчисленията на стойността на ремонта вещите лица са направили по два начина - по метода на уедрените показатели, който според тях не е съвсем точен, а реална стойност се изчислява чрез изготвяне на конструктивен проект и количествено-стойностна сметка, изготвени от вещо лице Я. Стойността на ремонта е 14 892 лв. с ДДС, без печалбата на изпълнителя, която средно и общоприето се начислява в размер на 10 %.

Според вещо лице Д., изготвила първата експертиза, не е необходима смяна на покривната конструкция, а само на повредените части на дъсчената обшивка, керемидите, улуците, водосточните тръби и казанчета, обшивка с ламарина на комините, обшивка на стряхата, мазилка по комините. Вещото лице е направило изводите си само от наблюдение отвън, не е проверявало елементите на конструкцията с допир с ръка, не е измервало площта на покрива самостоятелно. Поради това и поради обстоятелството, че тези изводи относно липсата на необходимост от основен ремонт остават изолирани от останалите доказателства по делото, съдът не ги цени.

Пред районния съд са събрани и гласни доказателства в лицето на посочените от двете страни свидетели като свидетелите Г. и Г. /от страна на ищеца/ дават показания за състоянието на покрива, описано от вещите лица. Свидетелите също са видели следите от течове на местата, посочени от вещите лица. Свидетелката на ответниците Русеви и тяхна дъщеря –М. К., която в действителност живее в имота, също сочи, че има петно от теч на стълбището.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими, подадени в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването. Преценени по същество съдът намира въззивните жалби за неоснователни.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС, така както е квалифициран от районния съд. Въззивният съд намира за неоснователни възраженията на въззивниците относно неправилна квалификация на иска и поизнасяне по непредявени искове от страна на първата инстанция. От установената фактическа обстановка, която не е спорна относно обема на съсобственост по отношение на процесния имот е безспорно в случая, че самостоятелните обекти са два – жилищната сграда е двуетажна с притежавани поотделно жилищни етажи, поотделно реални части от избено помещение и по половин част от общите части на сградата, т.е. е приложим чл.32 ал.2 от ЗС. Съгласно решение № 520/22.06.2010 г. по гр. д. № 496/2010 г., ГК, ІV г.о. на ВКС, /на което се е позовал и районният съд/ когато етажите в сградата са само два и собствениците им са с равни права, има още по-голямо основание уредбата на отношенията да се извърши по правилата за съсобствеността, тъй като на практика не може да се образува мнозинство за начина на поддържане на общата сграда и отношенията да се уреждат по правилата на ЗУЕС.

Съгласно чл.32 ал.2 от ЗС, ако не може да се образува мнозинство на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ относно ползването и управлението й или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно назначава управител на общата вещ. В настоящия случай претендираната намеса на съда е наложена от обстоятелството, че страните притежават по един етаж от сградата, реални части от избеното помещение и по 1/2 идеална част от общите й части, което е пречка да се образува мнозинство при липса на единодушие относно управлението, включително и за запазване на вещта чрез ремонт. Поради това не е необходимо да бъде изследван въпроса за свикване на събрание на съсобственици, респ. невъзможност да бъде взето решение, които факти не са предпоставка за предявяване на иска при фактическа невъзможност да се формира мнозинство поради равни дялове. Предявяването на иска по чл.32 ал.2 от ЗС не е обвързано с искане на ищеца за назначаване на управител, който да изпълни решението на съда. Както е посочено в текста на тази разпоредба съдът назначава управител не за изпълнение на съдебното решение, а за запазване на вещта и то ако е необходимо. Никоя от страните по делото не сочи такава необходимост и непроизнасянето на съда по този въпрос не представлява порок на решението.

Неоснователно е оплакването относно неправилна квалификация на иска само с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС, а не и във връзка с чл.30 ал.3 от ЗС. Касае се за две самостоятелни и отделни претенции, които могат да се предявят при различни предпоставки. В случая ищецът е преценил да поиска от съда да вземе необходимите мерки относно запазване на вещта вместо мнозинството, а не сам да извърши необходимите разноски за запазване на вещта и да претендира по реда на чл.30 ал.3 от ЗС от останалите съсобственици припадащата им се част от направените разноски. По предявеният иск по чл.32 ал.2 от ЗС, представляващ спорна съдебна администрация, съдът може да постанови съсобствениците да предприемат мерки, за да се запази вещта, даже като ги задължи да понесат разноските за това. Участието на всеки съсобственик в тези разноски следва да бъде определено по правилото на чл.30 ал.3 от ЗС, че всеки съсобственик е длъжен да участва в тежестите, свързани с вещта, както и в разноските по запазването й, така както се е произнесъл районният съд.

Атакуваното решение, с което съдът задължава страните да извършат основен ремонт на покрива не е произнасяне по непредявен иск по чл.109 от ЗС, както се твърди във въззивните жалби. Решението е постановено от съда при предявен иск по чл.32 ал.2 от ЗС, като компетентността му е очертана от рамките на управителната власт на мнозинството и при установената невъзможност такова да се формира. Т.е., когато е сезиран с такъв иск законът овластява съдът да предприеме съответните мерки за запазване на вещта, а в случая разпорежда като задължава съсобствениците да се извърши основен ремонт на покрива на сградата.

Не е и необходимо ищецът да е посочил размер на бъдещия ремонт, съобразно което съдът да постанови решение за неговата цена и участието в този размер на всеки от страните съобразно чл.30 ал.3 от ЗС. Изследвайки въпроса относно наличието на необходимост от основен ремонт на покрива, съдът е установил и приблизителната стойност на такъв ремонт, както и ориентировъчно какъв би бил размера на участието на всеки съсобственик.

Въззивният съд счита, че районният съд правилно е отчел съобразно заключенията на вещите лица М. и Я., че предписаните от тях дейности, които следва да се извършат по ремонта на покрива представляват „основен ремонт“ по смисъла на §5 т. 42 от ЗУТ. Предложения по експертизите проект предвижда замяна на износените елементи, а не промяна на вида на конструкцията на покрива, което би представлявало нововъведение и би излязло извън кръга от действия на обикновено управление, което в случая не е налице. От заключенията на вещите лица и гласните доказателства се установява необходимостта от извършване на основен ремонт на покрива, а не частичен при констатираното състояние на покрива - ронещи се изгнили греди, счупена греда и износени елементи на конструкцията, наличие на петна от течове и провисване на покрива.

Неоснователно е искането на особения представител на въззивника И.Д.Г. за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение поради проведени повече от две съдебни заседания по делото. Действително заседанията са били осем, но в повечето от тях не са извършвани процесуални действия, а делото не е приключвало поради търсене на компетентно вещо лице, делото е било спирано и по взаимно съгласие на страните, което също е довело до ново насрочване на заседание. Назначаването на третата експертиза е наложено от оспорване от страна на ответниците на второто заключение, поради което съдът не може да приеме, че е налице виновно поведение у ищците за отлагане на делото в няколко съдебни заседания. Тези обстоятелства правят неоснователно искането на особения представител за присъждане на по 100 лв. за всяко заседание след второто, както е счел и районния съд.

Предвид изложеното въззивният съд приема, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски, както следва: въззивникът И.Д.Г. следва да заплати на Д. и К. Р. сумата от 300 лв. – възнаграждение за особен представител, а въззивниците Р. и И. Р. следва да им заплатят 500 лв. адвокатско възнаграждение за представляващия ги пълномощник.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 596/20.09.2017 г., постановено по гр.д.№ 1433/2016 г. по описа на РС Ямбол.

ОСЪЖДА И.Д.Г. ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.Р. ЕГН ********** и К.М.Р. ЕГН **********,*** направените в настоящото производство разноски сумата от 300 лв. – възнаграждение за особен представител.

ОСЪЖДА Р.Г.Р., ЕГН ********** и И.Т.Р., ЕГН **********, двамата от с.Безмер да заплатят на Д.Д.Р. ЕГН ********** и К.М.Р. ЕГН **********,*** направените в настоящото производство разноски в размер на 500 лв.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.П.Г. *** сумата 300 лв. адвокатско възнаграждение за особен представител във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.