МОТИВИ на Присъда № 35/29.03.2018 г., постановена по НОХД № 37/2018 г. по описа на ЯОС

 

Съдебното производство е образувано по OA, с който ЯОП е предявила обвинение, против поде. В.Г.В., за престъпление по чл. 343а, ал. 1, буква ,,б", вр. чл. 343, ал. 1, буква „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В производството пред ЯОС, поде. В. се възползва от диференцираната процедура по глава XXVII от НПК.

В открито съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и счита, че то е доказано от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и с оглед разпоредбата на чл. 372, ал. 2 НПК, да му се определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, под средния размер предвиден в закона. Счита, че са налице всички законови условия за прилагане на чл. 66 НК и предлага определеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено от изтърпяване за изпитателен срок от 3 години. Прокурорът пледира, че предявеният иск е основателен и доказан и настоява същият да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. Предлага веществените доказателства, като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата, да бъдат унищожени. Счита, че не са налице обстоятелства за определяне на мярка за неотклонение на подсъдимия.

В разпоредителното заседание съдът прие за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес предявения граждански иск от Д.Ж.П. и Я.К.Н. срещу подсъдимия В.Г.В. за причинени имуществени вреди в размер на 891 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 16.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата и конституира пострадалите Д.Ж.П. и Я.К.Н. като граждански ищци в процеса. Иск за обезщетяване на неимуществени вреди, не се предяви в процеса. Също така, с оглед молбата им, съдът конституира пострадалите Д.Ж.П. и Я.К.Н. като частни обвинители по делото. Техният повереник - адв. В. ЯАК, поддържа изцяло тезата на представителя на ЯОП и пледира на подсъдимия да се определи справедливо наказание лишаване от свобода, с приложение на чл. 58а НК, което да се отложи от изтърпяване за срок от 3 години. Поддържа предявения от Д.П. и Я.Н. граждански иск за претърпени имуществени вреди в резултат от настъпилата смърт на техния наследодател и моли същият да бъде уважен в пълен размер, ведно с лихвите, до окончателното изплащане на сумата, както и на гражданските ищци и частни обвинители да се присъдят всички направени по делото разноски. Гражданският частен обвинител ищец и Д.Ж.П. се присъединява изцяло към казаното от повереника.

Подсъдимият В.В., при съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на OA и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за извършеното, като моли за минимално наказание. Защитникът адв. Л. ЯАК счита, че при определяне на наказанието следва да намери приложение нормата на чл. 58а от НК, като на подсъдимия бъде определено минималното наказание от 3 месеца лишаване от свобода, което да се отложи за изпитателен срок от 3 години. В тази връзка изтъква, че са налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като изтъква поведението на подсъдимия - оказване на помощ на пострадалия след удара, изключително добри данни за подсъдимия предвид чистото му съдебно минало, критичното му отношение и съжаление за случилото съжалението, както и неправомерното поведение на пострадалия в конкретната ситуацията. Счита предявеният граждански иск за основателен. Подсъдимият В.В. се присъединява изцяло към казаното от защитника и при последната си дума моли за минимално наказание.

 

Съдът намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На основание чл. 373, ал. 3, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, съдът прие за установени фактите, изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт както следва:

Подсъдимият В.Г.В. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал свидетелство за управление на МПС със срок на валидност от 10.12.2010 г. до 10.12.2020 г. за категориите „А" и „С". На 16.05.2017 г., около 07,25 ч., в гр. Ямбол подсъдимият В. управлявал семейния лек автомобил „Тойота Ярис" с per. № *****, който автомобил бил технически изправен, по ул. „Ямболен" в посока от изхода на гр. Ямбол към кръстовище на ул. „Ямболен" с ул. „Индустриална". Подсъдимият управлявал лекия автомобил в дясната пътна лента на ул. „Ямболен" със скорост от 72 км/час. Управлението на лекия автомобил се осъществявало през светлата част на денонощието по сухо асфалтово покритие, без побитости и неравности, при добра видимост, като пред и зад лекия автомобил, управляван от подсъдимият, е нямало други автомобили. Действащи пътни знаци в района на кръстовището на ул. „Ямболен" с ул. „Индустриална" за пътни превозни средства, движещи се от изхода на гр. Ямбол по ул. „Ямболен" към горепосоченото кръстовище, били пътен знак №№ Д 17 - пешеходна пътека, Б 3 - път с предимство и В 26 - забранено е движението със скорост по-висока от 30 км/час. По същото време по ул. „Индустриална" в посока към кръстовището с ул. „Ямболен" пострадалият Ж.А управлявал спортен велосипед „Феникс". Пострадалият управлявал велосипеда в дясната пътна лента на ул. „Индустриална" в близост до десния бордюр със скорост от 15 км/час. Улица „Индустриална", по която се движел пострадалият с велосипеда била с наклон на спускане към кръстовището с ул. „Ямболен". Действащи пътни знаци в района на кръстовището на ул. „Индустриална" с ул. „Ямболен" за пътни превозни средства, движещи се по ул. „Индустриална" към въпросното кръстовище били пътен знак №№ Б 2 - Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство! и ГЗ - Движение само наляво след знака.

Въпреки наличието на пътен знак В 26, забраняващ движението със скорост по-висока от 30 км/час, подсъдимият В. не намалил скоростта на управлявания от него лек автомобил и продължил движението си със същата скорост от 72 км. в час към горепосоченото кръстовище. Въпреки наличието на пътен знак Б 2, който го е задължавал да спре преди въпросното кръстовище и да пропусне движещия се по пътя с предимство -ул.   „Ямболен"   лек   автомобил,   управляван   от   подсъдимият В.,

 

пострадалият А продължил да се движи с посочената по-горе скорост и не предприел мерки за намаляване на скоростта на управлявания от него велосипед и с цялостното си поведение показвал, че няма намерение да спре управлявания от него велосипед на знак „Стоп" пред въпросното кръстовище. Подсъдимият В. е имал обективна възможност на разстояние от около 51 метра отдясно наляво по посока на движението му, да възприеме движещия се по ул. „Индустриална" към кръстовището с ул. „Ямболен" пострадал А с управлявания от него велосипед както и поведението му, че няма намерение да намали скоростта и да спре на знак „Стоп" и оттук, че пострадалия се явява опасност за движението. Въпреки че е имал обективна възможност, подсъдимият В. не е предприел веднага от това разстояние аварийно спиране на управлявания от него лек автомобил. В един по-късен момент, разбирайки, че пострадалият А с управлявания от него велосипед, няма да спре на знак „Стоп" и ще навлезе в кръстовището по лентата, по която се движи с лекия автомобил, подсъдимият В. предприел аварийно спиране на управлявания от него лек автомобил, като едновременно с това е завил наляво с лекия автомобил, навлизайки с последния в лявата пътна лента по посока на движението си, за да предотврати удара. Въпреки това е последвал удар между велосипеда, управляван от пострадалия А и управлявания от подсъдимия лек автомобил в кръстовището на ул. „Ямболен" с ул. „Индустриална". Ударът за лекия автомобил е бил в предна дясна част в областта на преден фар и преден калник, а за велосипеда ударът е бил в областта на предна гума, вилка и калник. В резултат на удара между двете пътни превозни средства, тялото на пострадалия А е политнало напред и същият е ударил главата си в предното ветроупорно стъкло на лекия автомобил, в горния му десен ъгъл. От удара в стъклото тялото на пострадалия отскочило назад и последният е паднал по лице на около 6 метра от мястото на удара с лекия автомобил. След удара лекия автомобил е изминал около 9 метра, след което е преустановил движението си. Веднага след това подсъдимият В. излязъл от лекия автомобил и отишъл при пострадалия, който лежал на пътното платно. Разбрал, че е жив, качил го по най-бързия начин в управлявания от него лек автомобил и го е откарал в спешното отделение на МБАЛ - Ямбол. В отделението пострадалият бил приет по спешност в 07,35 часа, като веднага започнали реанимационни мероприятия в пълен обем. Въпреки това пострадалият починал в 08,15 часа.

Пристигналите на място в Спешното отделение служители на РУ на МВР - Ямбол изпробвали за наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия В. с Алкотест Дрегер 7510, като пробата била отрицателна. Освен това, в спешното отделение на МБАЛ - Ямбол както на подсъдимия В., така и на пострадалия А, била взета кръвна проба за установяване наличието на алкохол в кръвта им. От извършените химически експертизи се установява, че както при подсъдимия В., така и при пострадалия А, в изследваните кръвни проби не е доказано наличие на етилов алкохол. След изследването с техническо средство за употреба на алкохол и взетата кръвна проба, подсъдимият В. се е върнал на местопроизшествието. Бил е извършен оглед от ДСОГ, при който оглед подсъдимият В. е обяснил какво се е случило.

При външния оглед, аутопсията и изследването на трупа на Ж.А Ж - на 83 г., е установено следното:

Масивна разкъсно-контузна рана в областта на лявата половина на челото, непосредствено над лявата очница, счупване на носните кости със зацапвания с кръв на лявата половина на лицето и около устата и носа, многофрагментно счупване на черепните кости в областта на лявото слепоочие, базалните участъци на черепа в областта на левите половини на предната и средната черепно-мозъчни ямки, масивни кръвонасядания и кръвоизливи в областта на меките тъкани на лявата слепоочна област на главата, най-добре изразени в областта на лявото слепоочие. Многофрагментно счупване на черепните кости, изграждащи слепоочната област на лявата половина на главата с образуване на костни отломки. Счупването на черепа обхваща и областта на основата на черепа в областта на предната и средната черепно-мозъчна ямка. При огледа и изследването на мозъка са установени добре изразени субарахноидални кръвоизливи в областта на слепоочните области на лявата голямо-мозъчна хемисфера по изпъкналите и базалните участъци на мозъчната хемисфера и добре изразени контузионни изменения на мозъчната кора на лявата голямо-мозъчна хемисфера. Оток в меките мозъчни обвивки и вклиняване на мозъчния ствол и малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор с червеникави точковидни кръвоизливи на мозъка. Гръдната травма се изразява в наличието на умерено изразените кръвоизливи и кръвонасядания в областта на меките тъкани на гръдния кош в областта на лявата странична повърхност на гръдната кост със счупвания на всички леви ребра и на десните ребра от второто до десетото и масивни кръвоизливи и кръвонасядания в областта на счупените ребра. Добре изразени контузионни изменения на белите дробове, по-добре изразени в областта на левия бял дроб и наличие на около 1 л кръв в лявата гръдна кухина. Установени са огнищни стари плеврални сраствания, а под превралните листове са установени червеникави точковидни кръвоизливи. Коремната травма се изразява в установеното разкъсване на левия лоб на черния дроб по предно-горната повърхност с наличие на около 1 л кръв в коремната кухина. Травмата на крайниците се изразява в установените повърхностни травми в областта на горните и долните крайници.

Причината за настъпването на смъртта е значително тежката съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош и корема с посочените увреждания на черепните кости вляво и на лявата голямо-мозъчна хемисфера, които са довели до изпадането на пострадалия в състояние на дълбока кома и изпадането му в състояние на травматичен шок вследствие получената черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми. Непосредствената причина за настъпването на смъртта на пострадалия е изпадането в състояние на дълбоко коматозно и шоково състояние. Настъпването на смъртта на пострадалия е в пряка и непосредствена връзка с причинените му травматични увреждания при възникналото пътно­транспортно произшествие. Установените травматични увреждания са били прижизнени. При аутопсията на трупа не са установени болести изменения на вътрешните органи, които да са били свързани с настъпването на смъртта му.

Видно от заключението на ВЛ по САТЕ, в конкретния случай поде. В. при управление на лекия автомобил „Тойота Ярис" със скорост от около 30 км/ч, при „възприемане опасността от същото разстояние и задействане аварийно на спирачния привод на управлявания от нето автомобил технически би могъл да предотврати ПТП между автомобила и велосипеда".

Видно от Писмо per. №1679р-25475/18.12.2017 г. на Началник отдел „ОП" при ОД МВР - Ямбол с приложена Справка за водача, за времето от 20.11.2001 г. до 08.04.2015 г. поде. В.В. като водач на МПС, бил наказван за нарушения по ЗДвП, както следва:

-   с НП №4831/2001/12.11.2001 г. на ОДМВР - Стара Загора - ОДП - Стара Загора, в сила от 20.11.2001 г., за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,на основание чл. 182, ал. 1 т. 2 му е наложено наказание глоба от 10 лв. и на основание чл. 183, ал. 2, т. 3 - глоба от 10 лв.;

-   с НП №1228/2008/30.09.2008 г. на ОДМВР - Ямбол - РУ „Тунджа", в сила от 22.10.2008 г., за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 му е наложено наказание глоба от 150 лв. и Лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец;

-   с Фиш А/867508 от 21.02.2010 г. на ОДМВР - Ямбол РУ - Ямбол, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба от 50 лв.;

-   с Фиш А/1125702 от 19.03.2010 г. на ОДМВР Ямбол РУ „Тунджа" за нарушение по чл. 101, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 30 лв.;

-   с Фиш А/1363417 от 09.11.2010 г. на ОДМВР Ямбол Сектор ПП -Ямбол за нарушение по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 50 лв.;

-   с Фиш А/1847877 от 26.03.2011 г. на ОДМВР Ямбол РУ „Тунджа", за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 20 лева;

-   с Фиш В/468534 от 07.11.2012 г. на ОДМВР - Ямбол РУ - Ямбол, за нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, му е наложено наказание глоба от 10 лв.;

-   с Фиш В/851182 от 14.06.2013 г. на ОДМВР Ямбол РУ „Тунджа" за нарушение по чл. 101, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 30 лв.;

-   с Фиш С/719906 от 08.04.2015 г. на ОДМВР - Ямбол Сектор ПП -Ямбол за нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба от 50 лв.

Видно от преписи от: фактура № 383/17.05.2017 г., фактура № 384/17.05.2017 г., 2 бр. фискални бонове от дата 17.05.2017 г., фактура № 746910/17.05.2017 г., медицинска бележка амб. № 37/13.03.2018 г., фискален бон от дата 17.05.2017 г., удостоверение изх. № 1021-28-265/08.03.2018 г., за погребението на Ж.А Ж са разходвани 891 лева.

Подсъдимият В.Г.В. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, живущ ***, безработен, с ЕГН: **********. Видно от Справка за съдимост per. № 394/19.03.2015 г. на БС при PC - Ямбол, същият е реабилитиран по право.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Съдебното следствие се проведе по правилата на Глава 27 от НПК. След съвкупен анализ на доказателствената съвкупност, съдът намери, че направеното самопризнание от подсъдимия В.Г.В. по чл. 371, т. 2 от НПК, се подкрепят изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства - обясненията на поде. В.; показанията на свидетелите Р. П, Г. , Д. П. и Я. Н.; извършения по делото оглед на местопроизшествие с фотоалбум; от заключението на ВЛ по: съдебномедицинска експертиза на труп, автотехническа експертиза и химическа експертиза; както и от приложените към делото удостоверение за наследници, препис-извлечение от акт за смърт, справка за съдимост, протокол за преглед на техническа изправност на ППС, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, лист за преглед на пациент в спешно отделение, 3 бр. справки от Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Ямбол. Към доказателствения материал, в съдебното производство по реда на чл. 283 от НПК се приобщиха и писмените доказателства - преписи от: фактура № 383/17.05.2017 г., фактура № 384/17.05.2017 г., 2 бр. фискални бонове от дата 17.05.2017 г., фактура № 746910/17.05.2017 г., медицинска бележка амб. № 37/13.03.2018 г., фискален бон от дата 17.05.2017 г., удостоверение изх. № 1021-28-265/08.03.2018 година.

Всички доказателства са безпротиворечиви, в хармонично единство, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин обстоятелства по делото, досежно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият В.Г.В. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, буква „б", вр. чл. 343, ал. 1, буква „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на 16.05.2017 г., около 07,25 ч., в гр. Ямбол, при управляване на моторно превозно средство лек автомобил „Тойота Ярис" с per. № *****, по ул. „Ямболен" в посока от изхода на гр. Ямбол към кръстовището на ул. „Ямболен" с ул. „Индустриална" със скорост от 72 км/час на горепосоченото кръстовище, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на Ж.А Ж на 83 години, от гр. Ямбол, като след извършване на деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б", вр. чл. 343, ал. 1, б. „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Фактът, че подсъдимият управлявал МПС и е предизвикал процесното ПТП - следователно е автор на деянието, съдът намери за установен от всички безпротиворечиви кредитирани доказателства.

От обективна страна

Обект на това престъпление, са обществените отношения свързани с безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на живот. От обективна страна, извършеното от подсъдимия деяние, е съставомерно по чл. 343а, ал. 1, буква „б", вр. чл. 343, ал. 1, буква „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Безспорно поде. В.Г.В., при управлението на процесния лек автомобил е нарушил конкретни правила за движение по пътищата, а именно - по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС в рамките на гр. Ямбол (на горепосоченото кръстовище), със скорост от 72 км/ч, и избраната от него скорост на движение на управляваното МПС е превишавала максимално допустимата и разрешена стойност на скоростта от 30 км/ч, сигнализирана с пътен знак „В 26" и не е успял да спре управляваното от него МПС след възникване на опасност за движението, изразяваща се в неправилно навлизане в кръстовището от ул. „Индустриална" на пострадалия Ж.А Ж с управлявания от него велосипед със скорост от 15 км/час, като пострадалият е навлязъл в кръстовището отдясно наляво по посока на движението на лекия автомобил, въпреки наличието преди кръстовището на пътен знак № Б 2 „Спри!" „Пропусни движещите се по пътя с предимство!", в резултат на което е предизвикал ПТП и е причинил по непредпазливост смъртта на Ж.А Ж на 83 години от гр. Ямбол, като след извършване на деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия. Именно това нарушение на посоченото правило за движение по пътищата от страна на подсъдимия, е в пряка причинно-следствена връзка с последвалото ПТП, като с нарушаването му той сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му, при което на пострадалия Ж.А Ж, са били причинени редица травматични увреждания обусловили смъртта му. Подсъдимият е въздействал с управляваното от него МПС пряко и непосредствено върху пострадалия и по този начин е увредил обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на неговия живот - в резултат на деянието е настъпила биологичната смърт на Ж.А Ж. Между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно следствена връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията от това ПТП, е настъпила смъртта на пострадалия Ж.А Ж. Подсъдимият В.Г.В., чрез своите действия, противоправно е лишил от живот пострадалия Ж и смъртта му е в пряка каузална връзка с нарушенията на правилата за движение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Поде. В.В., след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - веднага след ПТП излязъл от лекия автомобил и отишъл при пострадалия Ж, който лежал на пътното платно и като разбрал, че е жив, качил го по най-бързия начин в управлявания от него лек автомобил и го е откарал в спешното отделение на МБАЛ - Ямбол. В отделението пострадалият бил приет по спешност в 07,35 часа, като веднага започнали реанимационни мероприятия в пълен обем, но въпреки това пострадалият починал в 08,15 часа. Предвид на това съдът счита, че извършените от подсъдимия В.В. действия, обективно са били насочени към оказване помощ на пострадалия и субективно същият е съзнавал, че оказва тази помощ, която е имал възможност да окаже. Съдът приема, че това което подсъдимият е направил за оказване помощ на пострадалия обективно е било в максимума на неговите възможности и поради това, той може да се ползва от законовата възможност за носене на намалената отговорност по привилегирования състав на чл. 343а от НК.

Съдът призна подсъдимият В.В. за невиновен в това да е извършил престъплението, като да е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като да не е намалил скоростта и да не е спрял управляваното от него МПС непосредствено след възникване на опасност за движението, изразяваща се в неправилно навлизане на въпросното кръстовище откъм ул. „Индустриална" на пострадалия Ж.А Ж с управлявания от него велосипед със скорост от 15 км. в час, като пострадалият е навлязъл в кръстовището отдясно наляво по посока на движението на лекия автомобил, въпреки наличието преди кръстовището на пътен знак № Б 2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по предявеното му обвинение в тази му част. Досежно тази разпоредба от ЗДвП, съдът ще отбележи, че в съдебната практика се приема, че при наличие на доказателства за нарушение на конкретни норми, уреждащи правилата за движение по пътищата, дееца следва да носи отговорност за тях, тъй като се явяват специални спрямо общите правила. При тези аргументи няма възможност, едновременно с нарушението на специалната, да се инкриминира и такова на общата разпоредба. Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е специална по отношение на тази на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и винаги нарушаването на забраната за превишаване на скоростта, изключва това за съобразената скорост. В конкретния казус нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не е в причинна връзка с резултата - не е самостоятелно и водещо до настъпване на ПТП нарушение на правилата за движение.

Ето защо съдът счита, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се ангажира само за нарушението по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, което е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и респективно -с вредоносния резултат.

От субективна страна

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице - подсъдимият В.В. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на деянието той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост във формата на небрежност - поде. В.В. не е целял и не е предвиждал обществено-опасните последици, но в конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият В.В. е управлявал автомобила с превишение на скоростта от 42 км/ч и така сам, с поведението си, се е поставил в невъзможност да реализира спиране при неправилното навлизането на пострадалия в кръстовището. Безспорно подсъдимият е могъл и е бил в състояние да предвиди настъпването на общественоопасните последици и ако беше съобразил поведението си с правилото по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, не би допуснал настъпването на ПТП.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи незачитането на правилата за безопасност на движението по пътищата от страна на подсъдимия В.В..

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

Съдът, като съобрази нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, определи на подсъдимия В.В., на основание чл. 343а, ал. 1, буква „б", вр. чл. 343, ал. 1, буква „в", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, чл. 58а, ал. 1 НК и чл. 54 НК, наказание от една година лишаване от свобода.

За извършеното от подсъдимия В.В. престъпление, Законодателят е предвидил наказание лишаване свобода до четири години. При определяне конкретния размер на наложеното наказание, съдът взе предвид наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: добри данните за личността на подсъдимия, женен, със средно образование, неосъждан (реабилитиран), обуславящи невисока степен на обществена опасност на дееца; оказано съдействие при разследването и разкаянието му; съпричиняване от страна на пострадалия, Ж изразяваща се в неправилното му навлизане на въпросното кръстовище откъм ул. „Индустриална" с управлявания от него велосипед със скорост от 15 км/час, въпреки наличието преди кръстовището на пътен знак № Б 2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!". В случая обаче следва да се отчетат и отегчаващите отговорността на подсъдимия В.В. обстоятелства: висока степен на обществената опасност на деянието, предвид факта, че се касае за транспортно престъпление което принципно се отличава с висока степен на обществена опасност; динамиката на такива престъпления в страната - т.н. „война по пътищата"; значителното превишаване (с 42 км/ч) на скоростта над указаната за този пътен участък със знак В-26 скорост от 30 км/ч. Не следва да бъде отминат и фактът, че преди деянието подсъдимият В.В. е извършил и други нарушения по ЗДвП, за които спрямо него неуспешно са прилагани административни санкции с 9 бр. НП и фиш (посочени напред в изложението), като специално с Фиш С/719906 от 08.04.2015 г. на ОД МВР Ямбол Сектор ПП - Ямбол той е бил наказан именно за аналогично с процесното нарушение, такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - управление на МПС с превишена скорост. Затова ЯОС счита, че констатираните смекчаващи отговорността на подсъдимия В.В. обстоятелства, разгледани в комплекс с отегчаващите, не се явяват многобройни такива, а сред тях няма изключително по своята същност, така че да се стигне до извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Самопризнанието и това, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, не се взеха предвид от съда като смекчаващи отговорността обстоятелства, защото те са отчитат от закона на други основания: самопризнанието - при приложението на чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 от НПК, а оказаната помощ-при определяне на правната квалификация на деянието със снижено от законодателя наказание. Затова съдът не прие доводите на защитата за наличие в случая на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия В.В. обстоятелства. Съдът взе предвид и подбудите за извършване на престъплението - безотговорност по отношение на обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС чрез спазването на нормите на ЗДвП. Така, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното, да наложи на подсъдимия В.В. наказание в условията на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер под средния предвиден от закона, а именно - една година и шест месеца лишаване от свобода. Предвид законовата редукция по чл. 58а, ал. 1 НК, така определеното наказание се намали с една трета и на подсъдимия се определи финално наказание „Лишаване от свобода за срок от една година".

Съдът счита, че в конкретиката на казуса, не следва наложеното на подсъдния наказание „Лишаване от свобода" да се търпи от него ефективното. Налице са всички материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подсъдимия - той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер (реабилитиран), наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок до 3 години и за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му, предвид изразената критичност и факта че е семеен, реабилитиран, в трудоспособна възраст. Поради това съдът, прие че налагането на ефективно наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, би било ненужно тежка репресия срещу личността му. За това съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание „лишаване от свобода" и като съобрази ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, счете че следва това да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

В съответствие с императивната норма по чл. 343г от НК във връзка с чл. 37, т. 7 от НК, съдът определи на подсъдимия В.В. и наказание лишаване от правото да управлява МПС, за срок от една година и шест месеца. Като се имат предвид нормите на чл. 343г от НК и чл. 49, ал. 3 от НК, съдът счита, че размера на това наказание следва да се отмери и оглед на това, че преди процесното деянието, подсъдимият не е бил дисциплиниран водач на МПС и многократно е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП. Това наказание в конкретния размер, наложено кумулативно с лишаването от свобода, ще го мотивира, да осъзнае обществената опасност на извършеното и да се отнася с по-високо чувство за отговорност към постъпките си, като в бъдеще не нарушава установения в Република България правов ред и специално този, регламентиращ правилата за движение по пътищата. Поради липсата на данни за предварителното му лишаване от това право по административен ред, съдът не приложи чл. 59, ал. 3 от НК.

Наложените на подсъдния В.В. наказания като комплекс, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност на деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението. Същите са подходящи да повлияят на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, да му въздействат предупредително и да го възпрат да върши други престъпления. Наказанията са необходими и достатъчни и за постигане на генералната превенция с оказване на възпитателен и предупредителен ефект върху другите членове на обществото.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК

При предвидените за това условия в НПК и по надлежния ред съдът прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалите Д.Ж.П. и Я.К.Н., против поде. В.В. граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението с цена 891 лв., ведно с обезщетение за забава считано от 16.05.2017 г. в размер на законната лихва. Пострадалите Д.П. и Я.Н. бяха конституирани като граждански ищци и частни обвинители в процеса.

За да се ангажира гражданската отговорност на подсъдимия за непозволено увреждане, в адхезионния процес следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно - деяние, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора, която в гражданското право по начало се предполага до оборване на презумпцията.

В случая предвид изхода на делото, несъмнено се доказа наличието на всички изброени елементи от визирания фактически състав и съдът прие, че предявения иск е доказан по своето основание несъмнено и категорично. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В случая се претендират само имуществени вреди за разходи за погребението на загиналия Ж, за които по делото са представени категорични писмени доказателства. Несъмнено пострадалите са извършили разходи за погребението на техния близък - загиналия Ж в сочения от тях размер. Затова събраните в тази насока доказателства мотивират съдебния състав да приеме, че в тяхна полза следва да се присъди сумата от 891 лв. (така както е предявен гражданския иск), съставляваща обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди в резултат на престъплението, свързани с погребението на загиналия Ж. На гражданските ищци беше присъдена и претендираната законна лихва за забава върху определената като обезщетение сума, считано от датата на деянието - 16.05.2017 г., до окончателното й изплащане.

Съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ЯОС осъди поде. В.В., да заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск - сума в размер на 50 лева в полза на бюджета на Съдебната власт по сметката на Окръжен съд - Ямбол.

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

На основание чл. 111, ал.1 от НПК, съдът постанови веществените доказателства приобщени по делото: 1 бр. тампон, обтривка, иззет от предно панорамно стъкло, горен десен ъгъл на л.а. „Тойота Ярис" и множество косми от човешки скалп, иззети от предния десен ъгъл на предно панорамно стъкло на л.а. „Тойота Ярис", да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди поде. В.В., да заплати направените по делото разноски за експертизи в ДП в размер на 824.81 лв., в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР гр. Ямбол. Също така ЯОС осъди под. В.В. и да заплати на гражданските ищци и частни обвинители Д.П. и Я.Н., направените от тях по делото разноски за адвокатско възнаграждение на техния повереник в ДП и първоинстанционното съдебно производство сума общо в размер на 1500 лева.

Водим от гореизложеното, съдът постанови тази присъда.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: