Р
Е Ш Е Н И Е
№ 26 20.03.2018 г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав на
14 март 2018 година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар: М.К.
Прокурор: Ж.И.
като разгледа докладваното от съдия
КОНДОВА
ВНОХД № 46
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
С Присъда № 15/29.01.2018 г.,
постановена по НОХД № 1544/2017 г. по описа на Районен съд Ямбол, подс.К.Г.Т. е
признат за виновен в това, че на 17.09.2017 г. около 01,15 часа в гр.Ямбол, по
ул.„Т.“ в близост до № 122, в посока към кръстовището с ул.„М.К.“, е управлявал
МПС – „Фолксваген Венто“, с регистрационен ****, след употреба на наркотични
вещества - метамфетамин /МЕТ/ и амфетамин /АМР/, установено по надлежния ред с
техническо средство Дрегер Drug Test 5000 № ARJM - 0045, тест касета № ARJM -
0713, REF № 8319495, поради което и на основание чл.343б, ал.3 и чл.54 от НК е
осъден на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева.
На основание чл.58а от НК съдът е
намалил с една трета така наложеното наказание лишаване от свобода, а именно -
от една година лишаване от свобода на осем месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата, на основание чл.343г от
НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е зачетено времето, през което подс.Т.
е лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано от 18.09.2017
г.
По отношение на вещественото
доказателство - 1 бр. тест касета № ARJM - 0713, REF № 8319495, съдът е
постановил като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено.
Срещу така постановената присъда в частта й, с която на
осн.чл.343г от НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от една
година и шест месеца, е постъпила въззивна жалба от подс.К.Г.Т. ***, ЕГН **********,
подадена чрез упълномощения от него защитник - адвокат от АК-Ямбол.
Във въззивната жалба се твърди неправилност,
незаконосъобразност и явна несправедливост на атакуваната присъда в обжалваната
й част. Претендира се за изменение на присъдата в атакуваната й част чрез
намаляване на размера на наказанието по чл.343г от НК от определения такъв от
една година и шест месеца към минималния, предвиден в закона. Жалбоподателят
аргументира това свое искане с обстоятелството, че от престъплението не са
настъпили имуществени и неимуществени вреди, а освен това счита, че след като
по отношение на наказанието лишаване от свобода съдът е приложил разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, то същата разпоредба е било редно да приложи и по
отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС.
В съдебно заседание ОП-Ямбол редовно призована изпраща представител.
Последният оспорва основателността на въззивната жалба и моли съда да я остави
без уважение и да потвърди атакуваната присъда.
Въззивникът – подс.Т. участва в
съдебно заседание чрез упълномощения от
него защитник – адвокат от АК-Ямбол. Защитникът поддържа въззивната жалба и моли
съда да я уважи по изложените в нея съображения. В допълнение към изложените в
жалбата аргументи посочва, че неправилно при определяне на наказанието лишаване
от право да управлява МПС спрямо подсъдимия за срок от една година и шест
месеца, първоинстанционния съд е взел предвид административните наказания за
нарушения на правилата за движение по пътищата, наложени на Т., т.к. същите са
от преди повече от 10 години, като за тях е понесъл съответните санкции. Така
също счита, че следва да бъде отчетено в достатъчна степен обстоятелството, че
подсъдимият е оказал съдействие на органите на разследването за разкриване на
обективната истина и в хода на съдебното производство пред решаващия съд е
признал вината си въпреки, че нямало доказателства за нея, включително нямало
издаден протокол от органите на реда, осъществили проверката, удостоверяващи
резултатите от нея.
Съдът, след като се запозна с
изложеното във въззивната жалба, доводите на страните и обсъди поотделно и в
тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният
съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК,
констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима като подадена от лице, имащо право и интерес от обжалване и в срока
по чл.319, ал.1 от НПК, а разгледана по същество се преценя като неоснователна,
поради следните съображения:
Възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в
хода на досъдебното гласни, писмени и веществени доказателства. Правилно е
прието като безспорно установено, че от 2002 г. подс.Т. е правоспособен водач на МПС категории
„В, С, АМ и ТКТ” и притежавал
свидетелство за правоуправление № 282445801, издадено/подновено/ на 27.06.2014
г., с валидност до 27.06.2019 г. Същият бил многократно наказван по
административен ред за нарушения по ЗДвП, последните пъти от които през 2015 г.
и 2016 г.
На 17.09.2017 г. подсъдимият управлявал лек автомобил
„Фолксваген Венто“ с ДК № ***. Около 1,15 часа се движил по ул.“Т.“ в гр.Ямбол,
посока ул.“М.К.“, когато в близост до дом № 122
бил спрян за проверка от служители на РУ-Ямбол – свидетелят Т.Д.и Г.Б..
По време на проверката поведението на Т. било неадекватно и полицейските
служители решили да го тестват за употреба на наркотични вещества с помощта на
Дрегер Drug test 5000 № ARJM – 0045,
тест касета № ARJM- 0713 , REF №
8319495. Уредът отчел употребата на амфетамин и метамфетамин от страна на
подсъдимия. На Т. бил издаден талон за медицинско изследване, но в указания в
талона час, подсъдимият не се явил в ЦСМП Ямбол за даване на кръвна проба.
На подсъдимият К.Т. бил издаден АУАН
№868813/17.09.2017 г. за това, че управлява МПС след употреба на наркотични
вещества - нарушение по чл. чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, както и за това, че
не представя СУМПС и контролен талон - нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Със ЗПАМ № 17-0813-000439 /18.09.17
г. на Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР - Ямбол, подс.Т. е лишен по
административен ред от право да управлява МПС до решаване на въпроса за вината
му, но за не повече от 18 месеца.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост рег.№ 1466/20.09.2017 г. на БС при РС-Ямбол, подс.Т. е осъден със
Споразумение, одобрено с Определение № 222/21.10.14 г. по НОХД № **** г. на РС-
Ямбол, влязло в законна сила на 21.10.14 г.,
на пробация със следните пробационни мерки: “задължителна регистрация по
настоящ адрес” за срок от шест месеца с периодичност на явяване два пъти
седмично, „задължителни периодични срещи
с пробационен служител” за срок от шест месеца и 100 часа безвъзмезден труд в
полза на обществото в рамките на една година, както и на лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца. Наказанията са наложени на подсъдимия за
извършено от него престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а именно - за това, че е
управлявал МПС след употреба на алкохол.
От изисканата служебно от въззивният
съд справка рег.№326000-3162 от 09.03.2018 г. от Началника на ОДМВР-Ямбол и
приложеното към нея Наказателно постановление №17-0813-001121/23.01.2018 г., се
установява, че по АУАН №868813/ 17.09.2017 г., издаден спрямо К.Г.Т., е
издадено НП само за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, но не и за това
по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Служебно установеното от въззивния съд чрез
изискана справка от Началника на ОДМВР-Ямбол, не променя приетата от
първоинстанцианният съд фактическа обстановка, но спомага за нейното
установяване в пълнота с оглед предписанията в ТР №3/2015 г. по т.д.№3/2015 г.
на ВКС на РБ относно правилото ne bis in idem, за приложението на което съдът
следва да следи служебно.
Приетата за несъмнена фактическа
обстановка по делото въззивния съд намира за безспорна. Решаващият съд при
установяването на фактическата обстановка е обсъдил кои доказателства кредитира
и кои не. Правилно и обосновано първата инстанция приема и кредитира както
признанията, направени от страна на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 НПК, така
и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства,
които ги подкрепят.
При правилно изяснена фактическа
обстановка и на базата на анализ на събраните по делото доказателства,
решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи, като
е приел, че въззивникът – подсъдим е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна престъпния състав по чл.343б, ал.3 от НК, т.к. на 17.09.2017
г. около 01:15 часа в гр.Ямбол, по ул.„Т.“ в близост до № 122, в посока към
кръстовището с ул.„М.К.“, е управлява МПС – „Фолксваген Венто“, с
регистрационен ****, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин /МЕТ/
и амфетамин /АМР/, установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер
Drug Test 5000 № ARJM - 0045, тест касета № ARJM - 0713, REF № 8319495.
Аргументите на РС в тази насока са
правилни и обосновани, поради което въззивният съд ги споделя напълно. От
събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин както
авторството на извършеното престъпно деяние, така и факта, че въззивникът -
подсъдим е управлявал на 17.09.2017 г. около 01,15 ч., в гр.Ямбол, по улица Т.
в близост до №122, в посока към кръстовището с улица М.К., МПС след употреба на
амфетамин и метамфетамин. Последните са високорискови наркотични
вещества.
От субективна страна, деянието е
извършено с пряк умисъл, при съзнаване от подсъдимия на общественоопасния му
характер и последици и тяхното целене, още повече, че същият е и правоспособен
водач на МПС и като такъв, запознат напълно със забраната за управление на МПС
след употреба на упойващи вещества.
Въззивният съд не приема за
основателни доводите, изложени във въззивната жалба и в пледоариите пред
въззивната инстация за недоказаност на повдигнатото на К.Т. обвинение. Всички
събрани по делото доказателства - показанията на свидетелят Д., справка за
нарушител, ЗПАМ № 17-0813-000439/18.09.17 г. на Началник сектор Пътна полиция
при ОДМВР - Ямбол, справка регионална база данни КАТ, Протокол №
201740106-160000/3.02.17 г., Тест № 62/17.09.17 г., сочат на безпорен и
категоричен извод за това, че Т. е осъществил престъпното деяние по чл.343б,
ал.3 от НК, вменено му във вина.
Относно вида и размера на наложените наказания на подсъдимия:
За извършеното престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК са предвидени две кумулативни наказания лишаване от свобода
от една до три години и глоба от 500 до 1500 лева. Правилно наказанието на
подсъдимия е определено при условията на чл.54 НК, като съдът дори е проявил
необоснована снизходителност като е наложил наказания при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, в минималния предвиден от закона размер,
въпреки отчетената от него висока степен
на обществена опасност на извършеното деяние и висока степен на обществена
опасност на личността на подсъдимия. От
приложеното по делото свидетелство за съдимост е видно, че подсъдимият и преди
това е осъждан за същото по вид престъпление, като не са оказали възпиращо
въздействие и многобройните му наказания по административен ред за нарушения на
правилата за движение по пътищата. Въззивният съд не споделя довода на
защитника, че макар и многобройни, административните нарушения, за които
подсъдимият е бил наказан по административен ред, са извършени преди повече от
10 години. От приложената по делото Справка за нарушител /л.13-15 от ДП/ е
видно, че последните издадени НП за нарушения по ЗДвП са от 2015 г. и 2016 г. Във
връзка с всичко това, съдът намира, че неправилно първоинстанционният съд е
приложил и разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК като е приложил института на
условното осъждане без да е налице едно от изискуемите предпоставки за това, а
именно - за постигане в пълна степен на целите на наказанието по отношение на
този подсъдим да не е наложително същият да изтърпи наказанието ефективно. Поради
липса на протест обаче е налице процесуална пречка проверяващия съд да утежни
положението на жалбоподателя. По тези съображения съдът намира, че не са налице
основания за намаляване размера както на наложените наказания лишаване от
свобода и глоба, така и на размера на наказанието по чл.343г от НК - лишаване от право на управление на МПС.
Съдът не приема за основателно
искането на защитника за приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК по
отношение на наказанието по чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК. Искането не
почива на законовите разписания, т.к. нормата на чл.58а, ал.5 от НК изрично
забранява приложение на правилата по чл.58а, ал.1-4 от НК по отношение на
предвидените в Особената част на Наказателния кодекс наказания по чл.37, ал.1,
т.2-11 от НК.
Правилно по
аргумент от приложената по делото ЗПАМ № 17-0813-000439 /18.09.17 г. на
Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР - Ямбол първоинстанционният
съд е приложил разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК като е зачел
времето, през което подс.Т. е лишен по административен ред от право да
управлява МПС, считано от 18.09.2017 г.
Водим от горното, поради липса на основания за отмяна
или изменение на обжалваната присъда, същата
следва да бъде потвърдена.
Ето защо и на осн.чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
15/29.01.2018 г., постановена по НОХД № 1544/2017 г. по описа на Районен съд
Ямбол.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.