Р Е Ш Е Н И Е № 22

Гр.Ямбол  13.03.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Ямболският окръжен съд                                           І-ви въззивен наказателен състав

 на  7 март                                                                                                        2018 година

 в публично заседание в състав:

                                                                     Председател: Диана Фарфарова

                                                                             Членове: Петранка Жекова

                                                                                              Иван Иванов

Секретар Ив.Златева   

Прокурор Д.Люцканов

като разгледа докладваното от съдия Жекова

внохд. №  41 по описа за 2018г.  За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура- Ямбол против присъда  № 18/31.01.2018г.постановена по нохд № 1592/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда подсъдимия Д.Н.А. е признат за невиновен в затова на 11.09.2017 г. около 00:15 часа, в гр. Ямбол, на ул. „Арда", пред бл.З, да е държал високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол с концентрация 1 %, с нето тегло 2,310 гр., на стойност 13,86лв., без надлежно разрешително за това, като деянието представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.354а ал.5, вр.с ал.3 т.1 от НК.

  На основание чл. 354а ал.6 от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението.

На основание чл.190 от НПК разноските по делото са оставени за сметка на органите, които са ги направили.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че в случая не би могло да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като въпреки неголямото количество държана дрога престъплението е с висока степен на обществена опасност. Степента на обществената опасност е изведена от динамиката на този вид престъпления сред младите хора, както и че засяга здравето на гражданите. На това основание се иска въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното му престъпление, да се осбоводи от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по чл.78а НК.   

Въззиваемият участва в съдебно заседание лично и със защитника си адв.Н., чрез който оспорва протеста. Пледира се протеста да не се уважава и съответно да се потвърди присъдата на районния съд.

Участващият по делото прокурор прави искане да се уважи протеста, тъй като извършеното от въззиваемия деяние не се явява такова по чл.9 ал.2 от НК. Иска се отмяна на присъда и постановяване нова, с която подс.А. да бъде признат за виновен и да му се наложи административно наказание по чл.78а НК.

ОС- Ямбол в настоящия въззивен състав след като обсъди доводите в протеста, пледоариите на прокурора и защитника на въззиваемия- подсъдим и съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Протеста е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страна имаща право и интерес. Разгледан по същество същия се явява  неоснователен по следните съображения:

Делото е внесено за разглеждане в Районен съд- Ямбол с обвинителен акт, въпреки, че са били налице основания за внасяне на предложение  за освобождаване от наказателна отговорност  с налагане на административно наказание. Този пропуск е коригиран от решаващия съд, тъй като на разпоредителното заседание е взето решение делото да се разгледа по реда на глава 28 от НПК "Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание".

Съдът напълно споделя приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, тъй като същата е обоснована и правилна.

Подсъдимият А. се счита за неосъждан, тъй като реабилитиран по право, по съображения изложени в мотивите на обжалваната присъда, които се споделят от въззивния съд.

На 11.09.2017 год.около полунощ подсъдимият А. се намирал в района на бензиностанция „Шел" в гр. Ямбол, заедно със свой приятел Е К. Двамата били забелязани от служителите на полицията Ячо К и П И от РУ-Ямбол, които решили да извършат проверка на двамата. За целта потърсили съдействие от колегите си св.П С и св.А Н от РУ-Ямбол. По време на проверката извършваща се на улица "Арда", гр.Ямбол и след като подс.А. заявил, че може и да носи наркотични вещества му е бил извършен личен обиск по реда на чл.80 ал.1 от МВР. В предния джоб на суичера му била открита опаковка от станиол съдържаща суха зелена тревиста маса. За извършения обиск бил съставен протокол, който подс.А. отказал да подпише и в който е отразено, че е намерена суха зелена тревиста маса обвита в станиолена обвивка.

Видно от заключението на изготвената по делото физикохимическа експертиза е видно, че предмета на престъплението -суха, зелена, растителна маса представлява коноп /марихуана/ с активното наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол с концентрация 1%, с нето тегло 2,310 гр. Стойността на наркотичното вещество е 13,86лв.съгласно Постановление № 23/29.01.1998г.на МС.

Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р.България, като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно последния, марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл.З ал.2 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".

Горната фактическа обстановка е изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП-Ямбол на основание чл.375 от НПК, приета е от решаващата съдебна инстанция и съответно напълно се споделя от въззивния съд.  В протеста не се изразява несъгласие с приетата от съда фактическа обстановка и относно анализа на събраните доказателства, поради което е ненужно да се преповтарят.

Въззивният съд напълно споделя и направените от районния съд правни изводи:

 Напълно се споделят изводите на съда, че подсъдимият с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл.354а ал.5 от НК единствено от формална страна, тъй като е безспорно установено, че на инкриминираната дата и място е държал без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество- коноп с нетно тегло 2,310гр., със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 1% на стойност 13,86лв.

Напълно се споделят изводите на районния съд, че по отношение на инкриминираното деяние следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като се касае за държане на незначително количество марихуана в сравнение с другите деяния от същия вид. От вида и количеството на наркотичното вещество е обоснован извода, че то се държи единствено и само за лични нужди и употреба. Инкриминираното деяние не се отличава и с някакви особености от обективна страна, завишаващи и отразяващи се върху степента на неговото отрицателно въздействие върху обществените отношения, обект на закрила, не се касае за усложнена престъпна дейност или специфика на неговия механизъм, като от деянието не са настъпили дори и други (несъставомерни) вредни последици.  правилно е взето предвид и ниската степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, тъй като същия е реабилитиран по право,  не е освобождаван по реда на чл.78,а от НК, липсват данни да е наркозависим, характеристичните му данни са добри и е  оказал пълно съдействие на полицейските служители. Следва да се отчете и обстоятелството, че процесното наркотично вещество е било откъснато от подсъдимия от конопено растение диворастящо  в центъра на с.Роза.

По тези съображения първоинстанционният съд напълно обосновано и правилно е приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, според която не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Теорията и практиката са категорични, при анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за малозначително, иначе казано-непрестъпно, става по линия на два варианта - липса на обществена опасност поради малозначителност на същото /деянието/; извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна нейна незначителност. В случая съдът правилно е приел, че е налице втората хипотеза за малозначителност - обществената опасност на извършеното от А. деяние е явно незначителна.

При наличие на предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК следва и извода, че извършеното от подсъдимия деяние не е престъпно, тъй като липсва едната от характеристиките на престъплението- деянието да е общественоопасно.

На основание изложеното решаващата съдебна инстанция е направила обоснован и законосъобразен извод, че деянието макар и формално да осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 354а ал.5 НК поради незначителната степен на обществена опасност, която  разкрива, на основание чл. 9 ал.2 от НК не съставлява престъпление.

Не се споделят доводите в протеста за висока степен на обществена опасност на деянието, тъй като със същото се засяга здравето на гражданите и е налице динамика на този вид престъпления сред младите хора. Изложеното е вярно, но разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК намира приложение за всички видове престъпления и преценката за приложението на нормата зависи не от вида на престъплението, а се изхожда от конкретното деяние и дали неговата обществена опасност е явно незначителна в съответствие с престъпленията от същия вид. В случая следва да се отчетат единствено наличните смегчаващи вината обстоятелства по отношение личността на подсъдимия и извършеното от него деяние, което е сторено и от районния съд.  

Правилно е приложена императивната разпоредба на.354а,ал.6 от НК и е отнето в полза на държавата- наркотичното вещество- коноп /марихуана / с нето тегло 2,310гр., както и разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, касаеща присъждането на разноските.

По изложените съображения проверяващия съд, счита въззивния протест за неоснователен, а  присъда за правилна, обоснована и законосъобразна и тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд- Ямбол ,

 

                         

                       Р             Е              Ш             И        :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 18/31.01.2018г.постановена по нохд № 1592/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

Решението  не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

 

 

 

 

Председател:                          Членове:1.                        2.