Р Е Ш Е Н И Е № 21

Гр.Ямбол 12.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав

на 7 март 2018 година

в публично заседание в състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван Иванов

Секретар Ив.Златева

Прокурор Д.Люцканов

като разгледа докладваното от съдия Жекова

ванд. № 38 по описа за 2018г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по протест на Районна прокуратура- Ямбол против решение № 30/29.01.2018г.постановено по анд № 9/2018г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваното решение обвиняемия е признат за невиновен в затова, че 27.08.2017г.около 20,45 часа в гр.Ямбол, парк "Боровец" до клуб "Валентин" да е държал в себе си без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество- коноп с нетно тегло 0,376гр. със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 7% на стойност 2,26лв., като деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение по чл.354а ал.5, вр.с ал.3 т.1 от НК.

На основание чл. 354а ал.6 от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението.

На основание чл.190 от НПК разноските по делото са оставени за сметка на органите, които са ги направили.

В протеста се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че изводът на съда, че държането на една цигара с марихуана е маловажен случая ще доведе до легализиране употребата на наркотични вещества. Твърди се още, че извършителите на престъпленията по чл.354а ал.3 от НК обикновено носят по една доза с наркотично вещество и залавянето им с по- големи количества от органите на полицията е почти невъзможно. На това основание се иска въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което въззивника да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното му престъпление и да му бъде наложено административно наказание по чл.78а НК.

Въззиваемият не участва в съдебно заседание.

Участващият по делото прокурор прави искане да се уважи протеста, тъй като извършеното от въззиваемия деяние не се явява такова по чл.9 ал.2 от НК. Иска се отмяна на решението и постановяване ново, с което обв.Ж. да бъде признат за виновен и да му се наложи административно наказание по чл.78а НК.

ОС- Ямбол в настоящия въззивен състав след като обсъди доводите в протеста, пледоарията на прокурора и съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение приема следното:

Протеста е процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страна имаща право и интерес. Разгледан по същество същия се явява неоснователен по следните съображения:

Съдът напълно споделя приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, тъй като същата е обоснована и правилна.

На 27.08.2017г. около 20.45 часа обвиняемият се намирал в парк "Боровец" до клуб "Валентин", заедно със свидетелите Г и А. Тримата били в автомобил „Опел Астра“ рег. № Х 5034 АК и разговаряли. В това време служителите на полицията Т.М и М.Д, решили да извършат проверка. При която видели до скоростния лост найлоново пликче, съдържащо суха зелена тревиста маса, за което обв.Ж. обяснил, че е марихуана. Същият го предал на органите на полицията, за което бил съставен протокол за доброволно предаване.

От заключението изготвената по делото физикохимическа експертиза се установява, че предоставената за изследване тревиста маса, съдържаща се в прозрачно полиетиленово пликче представлява коноп / марихуана/ с нетно тегло от 0,376гр. със съдържание на наркотично действащ компонент- тетрахидроканабинол 7% . Видно от протокол за оценка на наркотични вещества, стойността на горепосоченото наркотично вещество е 2,26 лв.

Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под вътрешен и международен контрол /забрана/ по Списък 1 на Конвенцията на ООН за упойващите /наркотични/ вещества, ратифицирана от Р.България, като Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно последния, марихуаната е включена в Приложение № 1 към чл.З ал.2 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".

От приложената по делото справка за съдимост се установява ,че обв.Ж. е неосъждан.

Горната фактическа обстановка е изложена и в постановлението на РП-Ямбол на основание чл.375 от НПК, приета е от решаващата съдебна инстанция и съответно напълно се споделя от въззивния съд. В протеста не се изразява несъгласие с приетата от съда фактическа обстановка и относно анализа на събраните доказателства, поради което е ненужно да се преповтарят.

Въззивният съд напълно споделя и направените от районния съд правни изводи:

Напълно се споделят изводите на съда, че обвиняемият с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл.354а ал.5 от НК единствено от формална страна, тъй като е безспорно установено, че на инкриминираната дата и място е държал без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество- коноп с нетно тегло 0,376гр., със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 7% на стойност 2,26лв.

Напълно се споделят изводите на районния съд, че по отношение на инкриминираното деяние следва да се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като се касае за държане на незначително количество марихуана и на пренебрежително ниска стойност- 2,26 лв. в сравнение с другите деяния от същия вид. От вида и количеството на наркотичното вещество е обоснован извода, че то се държи единствено и само за лични нужди и употреба. Инкриминираното деяние не се отличава и с някакви особености от обективна страна, завишаващи и отразяващи се върху степента на неговото отрицателно въздействие върху обществените отношения, обект на закрила, не се касае за усложнена престъпна дейност или специфика на неговия механизъм, като от деянието не са настъпили дори и други (несъставомерни) вредни последици. правилно е взето предвид и ниската степен на обществена опасност на личността на обвиняемия, тъй като същия не е осъждан, не е освобождаван по реда на чл.78,а от НК, липсват данни да е наркозависим , характеристичните му данни са добри и е оказал пълно съдействие на полицейските служители.

По тези съображения първоинстанционният съд напълно обосновано и правилно е приложил разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК, според която не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Теорията и практиката са категорични, при анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за малозначително, иначе казано-непрестъпно, става по линия на два варианта - липса на обществена опасност поради малозначителност на същото /деянието/; извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна нейна незначителност. В случая съдът правилно е приел, че е налице втората хипотеза за малозначителност - обществената опасност на извършеното от Ж. деяние е явно незначителна.

При наличие на предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК следва и извода, че извършеното от обвиняемия деяние не е престъпно , тъй като липсва едната от характеристиките на престъплението- деянието да е общественоопасно.

На основание изложеното решаващата съдебна инстанция е направила обоснован и законосъобразен извод, че деянието макар и формално да осъществява признаците от състава на престъплението по чл. 354а ал.5 НК поради незначителната степен на обществена опасност, която разкрива, на основание чл. 9 ал.2 от НК не съставлява престъпление.

Не се споделят доводите в протеста за висока степен на обществена опасност на деянието, тъй като обвиняемият се е намирал в автомобила си и от това следва, че същия първо щял да употреби наркотичното вещество и след това да управлява автомобила. Тези твърдения са напълно хипотетични, тъй като липсват каквито й да е доказателства в тази насока. Като неоснователни се приемат и твърденията, че по принцип употребяващи наркотик носят в себе си еднократни дози и това прави невъзможно полицията да залови дрога в по- големи количества. Проблемите с разкриването на престъпленията от страна на полицията не би следвало да се прехвърлят върху обв. Ж. и същия да носи отговорност за всички трудности , които изпитва полицията за да докаже разпространение на наркотични вещества в големи количества. В случая следва да се отчетат единствено отегчаващите и смегчаващите вината обстоятелства по отношение личността на обв.Ж. и извършеното от него деяние, което е сторено и от районния съд.

Правилно е приложена императивната разпоредба на.354а,ал.6 от НК и е отнето в полза на държавата- наркотичното вещество- коноп /марихуана / с нето тегло 0,376 гр.

По изложените съображения проверяващия съд, счита въззивния протест за неоснователен, а решението за правилно, обосновано и законосъобразно и тъй като не са налице основания за неговото изменение или отмяна следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Окръжен съд- Ямбол ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/29.01.2018г.постановено по анд № 9/2018г.по описа на Районен съд- Ямбол.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: Членове:1. 2.