Р Е Ш Е Н И Е

№ 8 23.03.2018 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд Наказателно отделение

На 24 януари 2018 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Ив.Иванов

Секретар:Ив.З.

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНОХД №404 по описа за 2017 година

За да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 162/20.11.2017 г. постановена по НОХД №936/2017 г. ЯРС е признал подсъдимия М.С.Ю. за виновен в това, че на ****г. около 13.30 часа на центъра на с.Ч., обл.Ямбол, чрез прострелване със сачма от въздушен пистолет "Берета Елит II" кал.4.5 мм., причинил на В. А. И. от гр.Ямбол лека телесна повреда изразяваща се в кръвонасядане в областта на предната повърхност на горния край на лявото бедро непосредствено в областта на ингвиналната гънка, причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота в качеството и на м.с.- ф., при изпълнение на службата и, поради което и на осн. чл.131 ал.2 т.3 вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го осъжда на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.М.С.Ю. и я е обжалвал в установения за това срок като постановена при съществени нарушения на процесуални правила, необоснована и несправедлива. В жалбата се излагат съображения за нарушаване на разпоредбата на чл.107 ал.3 от НПК , като по делото в хода на ДП не са събирани доказателства за изясняване по същество на фиктическите обстоятелства, а само такива подкрепящи обвинителната теза, както и, че решаващият съд неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства. Излагат се съображения за липсата на категорични доказателства за произведен изстрел от въззивника. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна поради неправилно прилагане на материалния закон, като се излагат съображения за причинена на пострадалата телесна повреда съставомерна по ал.2 на чл.130 от НК, а не по ал.1 от същия текст. Прави искане за отмяна на обжалваната присъда и признаване на жалбоподателя за невиновен и оправдаването му.

В съдебно заседание жалбоподателя М.Ю. участва лично и чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си поддържа жалбата си с направените искания. Излага съображения за постановяването и при липса на доказателства за осъществяване на деяние от жалбоподателя на визираната дата. Поддържа се направеното в жалбата искане признаване на въззивника за невиновен и оправдаването му.

Жалбоподателя М.Ю. лично сочи на тежко здравословно състояние.

Съда след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата като подадена в срок от лице имащо право, а и интерес от това е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения:

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е събрал всички възможни и достатъчни за изясняване на фактическите обстоятелства по осъществяване на деянията доказателства.

Правилно, обосновано и в съответствие с доказателствата по делото решаващият съд е установил, че свидетелката В. И. към ****г. е работела като ф.във ФСМП В.към ЦСМП Ямбол, съобразно назначението си с трудов договор №******г. В това и качество на ****г. около 13.15 г. св.И. с линейка управлявана от свид.Г. била изпратена в с.Ч. по постъпил сигнал за ухапване от пчела. В центъра на с.Ч. ги чакал свид.С.Ю. - баща на жалбоподателя М.Ю., който влязъл в линейката където му бил извършен преглед и поставена противоалергична инжекция, след което слязъл от линейката. Към този момент в линейката се качил жалбоподателя М.Ю. който казал на свид.И., че е в нервна криза и поискал да му постави инжекция диазепам. На свид.И. във връзка с работата и било известно, че жалбоподателя М.Ю. е наркозависим, както и, че е на метадонова програма. Свид.И. обяснила на жалбоподателя М.Ю., че има определен ред за извършване на исканата от него манипулация, както и, че следва да се обърне към невролог и го помолила да слезе от линейката. Жалбоподателя М.Ю. оставайки недоволен от отговора на свид.И. отказал да слезе от линейката, поради което свид.И. повикала на помощ свид.Г. - шофьор на линейката. Това подразнило жалбоподателя М.Ю., който слязъл от линейката затръшвайки вратата и и хвърлил на земята телефона си. Свид.И. слязла от линейката и се насочила към шофьорската кабина. Към този момент жалбоподателя М.Ю. извадил от чантата си въздушен пистолет "Берета Елит II" кал.4.5 мм. и възпроизвел изстрел със същия към тялото на свид.И., като изстреляната от пистолета сачма попаднала в предната повърхност на горния край на лявото и бедро, непосредствено в областта на ингвиналната гънка. Свид.С.Ю. се опитал да спре сина си, при което двамата се сборичкали. Междувременно свид.И. качвайки се в линейката казала на свид.Г. да потегля. Успявайки да се отскубне жалбоподателя М.Ю. се приближил до шофьорската кабина на линейката и произвел два изстрела по посока на автомобила. Същевременно свид.И. подала сигнал за инцидента. Жалбоподателя М.Ю. и баща му - свид.С.Ю. се прибрали в дома си от където по-късно жалбоподателя се обадил на тел.112 и поискал медицинска помощ. В дома на жалбоподателя Ю. заедно с медицински екип отишъл е екип на РУ Тунджа на който свид.Ю. предал 1 бр. въздушен пистолет "Берета Елит II" с протокол за доброволно предаване. В последствие на служителите на МВР жалбоподателя Ю. предал доброволно 1 бр. пълнител към пистолета, ведно с поставени в него 14 бр. сачми.

От заключението на назначената и изслушана по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че при визирания инцидент на свид.И. било причинено кръвонасядане в областта на предната повърхност на горния край на лявото бедро непосредствено в областта на ингвиналната гънка с овална форма и размери 2,5/3,5 см., като по средата на кръвонасядането се установява окръглено зачервяване на кожата с диаметър 3-4 мм. с умерено изразено болезнена оточност на тъканите, като болката се засилвала при опипване с ръка и раздвижване на левия долен крайник в областта на тазобедрената става. Експертизата в заключението си сочи, че описаните увреждания добре отговарят да са получени в следствие механично въздействие на проектил с размери около 3-4 мм., по начин и време които съобщава пострадалата.

Назначената и изслушана комплексна психолого психиатрична експертиза дава заключение, че по време на деянието М.Ю. се е намирал в състояние на физиологичен ефект, в следствие на нервна криза породена от налична абсистенция, като в това си състояние е реагирал импулсивно и непремерено, при снизен самоконтрол и критичност. Експертизата дава заключение и, че по време на деянието М.Ю. е бил в ясно съзнание, без данни за психопатологични преживявания като налудности, халюцинации и др. или за интелектуално паметов дефицит, като е разбирал свойството и значението на постъпките си, но поради наличието на физиологичен афект е било налице известно ограничение в степента на ръководене на постъпките си.

Изложената и приета от първоинстанционния съд фактическа обстановка се установява както правилно е приел съда отчасти от обясненията на жалбоподателя М.Ю., отчасти от показанията на свид.С.Ю. дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 НПК, от показанията на разпитаните свид.И. и Г., както и дадените такива в хода на досъдебното производство показания на св.Х.приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281 ал.5 вр. с ал.1 т.5 НПК а и от събраните и подробно посочени писмени доказателства по делото. На лице е съответствие между показанията на свидетелите И., Х.и частично на тези на свид.С.Ю. по отношение на съставомерните обстоятелства, в частта им по отношение на механизма на причиняване на уврежданията, времето и мястото на осъществяване на деянието, съобразно възприетото от тях. Тези показания на свидетелите са съответни и на установеното от съдебно медицинското заключение приложено по делото. Липсва съмнение и за авторството на деянието.

Правилно, законосъобразно и обосновано съда не е кредитирал обясненията на жалбоподателя в частта им в която същия сочи, че е възпроизвел изстрелите в момент в който св.И. се е намирала в линейката, както предвид противоречията им с показанията на свид.Г. и И., така и предвид несъответствието с установеното от съдебномедицинската експертиза. Свид.И. сочи на възпроизведения срещу нея изстрел от жалбоподателя М.Ю., а и почувстваната болка преди качването и в кабината на линейката. Свид.Г. в показанията си сочи на споделеното му от свид.И. при качването в линейката сочещо на възпроизведен изстрел срещу нея преди качването в линейката, а и възприетото от него преди качването му в кабината на линейката- шум от възпроизведените изстрели, пукот. Обясненията на жалбоподателя в тази им част са в несъответствие и с установеното от заключението на съдебномедицинската експертиза касателно механизма на причиняване на телесното увреждане на свид.И..

Правилно, законосъобразно и обосновано решаващия съд не е кредитирал и показанията на свид.С.Ю. по отношение на обстоятелството на възпроизвеждането на изстрела от него с пистолета през чантата в която се е намирал първоначално, при сборичкване с жалбоподателя дадени в хода на съдебното следствие, предвид противоречието им с показанията на свид.И., а и с обясненията на жалбоподателя М.Ю., касателно механизма на осъществяване на деянието - местоположение спрямо свид.И., време и начин на възпроизвеждане на изстрела.

Като неоснователно съда намира възражението на жалбоподателя М.Ю. за неспазване на разпоредбата на чл.107 ал.3 от НПК, респективно несъбиране на доказателства за изясняване на обективната истина по делото. Решаващия съд е положил максимални усилия и е проверил всички събрани по делото доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото, които са достатъчни и необходими, а и възможни такива. Проведен е разпит на всички свидетели очевидци, събрани и проверени са и писмените доказателства относно съставомерните факти, изготвени и изслушани са необходимите експертни заключения, както това на съдебномедицинската експертиза сочеща на медикобиологичните характеристики на причиненото на свид.И. увреждане, така и комплексна психолого психиатрична определяща състоянието на жалбоподателя към инкриминирания момент, изпълнил е задълженията си съобразно разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК, като е изложил подробни мотиви относно приетите и кредитирани гласни доказателства, респективно е изложил подробни съображения касателно неприемането на такива, анализирал е и е изложил съображения досежно установеното от писмените доказателства по делото, а и на приетите експертни заключения.

Настоящия състав на въззивния съд намира за неправилен извода на съда относно характера на причинената на свид.И. телесна повреда, а именно такава по чл.130 ал.1 от НК. От заключението на назначената и изслушана в хода на съдебното следствие съдебно медицинска експертиза се установява, че на свид.И. са причинени следните увреждания: синкаво кръвонасядане в областта на предната повърхност на горния край на лявото бедро непосредствено в областта на ингвиналната гънка с овална форма, с размери около 2,5/3,5 см., като по средата на кръвонасядането се установява наличието на окръглено зачервяване на кожата с диаметър около 3-4 мм., с умерено изразена оточност на тъканите, като болките се засилват при опипване с ръка и при раздвижване на левия долен крайник. Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК има тогава, когато на пострадалия е причинена не само болка или страдание, а е накърнена телесната цялост, които накърнения не се обхващат от съставите на чл.128 и чл.129 от НК. В конкретния случай медико биологичните характеристики визирани в заключението на съдебно медицинската експертиза сочат на причинена лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка и страдание на пострадалото лице. Липсват данни за масивни кръвоизливи и такива за накърняване на телесната цялост. За това и настоящия състав на въззивния съд намира, че правилно решаващия съд е кредитирал заключението на визираната експертиза досежно установяването на медико биологичната характеристика на причиненото телесно увреждане. Що се касае до правния извод, а именно квалифицирането на това увреждане съобразно разпоредбите на НК, то същото е задължение на съда. А от изложеното следва извода, че се касае за причинена лека телесна повреда на пострадалото лице съставомерна по чл.130 ал.2 от НК. Правилен и обоснован е извода на решаващия съд, че следва деянието да се квалифицира като такова по чл.131 ал.2 т.4 от НК, предвид установеното квалифициращо обстоятелство - длъжностно качество на свид.И.. Същата безспорно е заемала длъжност ф.във ФСМП В.към ЦСМП Ямбол и е имала качеството на медицинско лице, а деянието е осъществено по отношение на нея при изпълнение на служебните и задължения, тъй като по същото време е била изпратена за оказване на медицинска помощ. Безспорно правилен е и извода на решаващия съд за осъществяване на деянието от жалбоподателя и от субективна страна, тъй като е съзнавал, че възпроизвежда изстрел с визирания пистолет насочен към тялото на пострадалата, както и, че в резултат на действията му ще настъпят болки и страдания за същата, а е и целял настъпилия резултат. По изложените съображения настоящия състав на въззивния съд намира, че следва обжалваната присъда да се измени, като се преквалифицира осъщественото деяние като такова по чл.131 ал.2 т.4 вр. с чл.130 ал.2 от НК.

Настоящия състав на въззивния съд намира, че правилно, обосновано и законосъобразно решаващия съд е определил наложеното на жалбоподателя наказание при условията на чл.55 от НК, отчитайки от една страна степента на обществена опасност на осъщественото деяние предвид динамиката на този вид деяния в страната и тази на личността на жалбоподателя съобразно съдебното му минало установено от справката за съдимост като сравнително високи, а от друга страна младата му възраст, изразеното съжаление за осъщественото, състоянието на физиологичен афект в който се е намирал към инкриминирания момент, общото му здравословно състояние предвид провежданата терапия при включване в метадонова програма и правилно е приел, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като и най ниското предвидено в текста наказание ще се яви несъразмерно тежко за осъщественото. Предвид преквалификацията на деянието и липсата на минимум на наказанието лишаване от свобода предвидено в текста на чл.131 ал.2 т.4 вр. с чл.130 ал.2 от НК настоящия състав на въззивния съд намира, че наказанието на жалбоподателя следва да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.2 б. б от НК и определи такова пробация с пробационни мерки по чл.42б ал.1 и ал.2 от НК : Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и пробационна мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. В този си вид и размер наложеното на жалбоподателя наказание ще осъществи в пълен размер целите визирани в чл.36 от НК, а именно възпитателна и възпираща по отношение на жалбоподателя, а и на обществото.

От цялостната проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатираха други пропуски и грешки водещи до изменението или отмяната му.

По изложените съображения и на осн. чл.334 т.3 вр. с чл.337 ал.1 т.2 от НПК ЯОС

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда №162/20.11.2017 г. постановена по НОХД №936/2017 г. по описа на ЯРС като преквалифицира осъщественото деяние по чл.131 ал.2 т.4 вр. с чл.130 ал.2 от НК, отменя наложеното на подс.М.С.Ю. /с установена по делото самоличност/ наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим и във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.б от НК и чл.42б ал.1 и ал.2 от НК му налага наказание ПРОБАЩИЯ с пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и пробационна мярка Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.