Р Е Ш Е Н И Е
№_5_ 15.03.2018 г. гр.
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен състав, в публично
заседание на седемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТРАНКА ЖЕКОВА
ГЕРГАНА
КОНДОВА
секретар
М. К
прокурор
Д. Л
като
разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД
№ 401 по описа на ЯОС за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС, е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по протест на прокурор от ЯРП и въззивна жалба на частния обвинител И.П.,
против Присъда №
152/06.11.2017 г., постановена по НОХД № 766 по описа на
ЯРС за 2016 г., с която подс.
И.С.Г. е признат за невинен в това, че на неустановен ден през 2013 г., в
парцел № 19 от масив № 71 по плана за земеразделяне на землището на гр. Ямбол,
ЕКМН 87374, да е унищожил противозаконно чужди движими вещи, собственост на
наследниците на П.Д.Ч.Ж., а именно Д. П. - син (починал), В. П. П.- дъщеря (починала),
за нейни наследници:К.И.Ч.(починала) - дъщеря, за неин наследник Н.И.Ч.(починала)
- дъщеря, за неин наследник - М.И.Ч., И.И.П. (починал) - син, за негови
наследници - И.И.П. - син, Л.И.Г.- дъщеря, П И.П. (починал) - син на В. П. П,
за негови наследници: Д.Д.П.(починала) - съпруга, В.П.П. - син, С.П.Д.- дъщеря,
В.П.Д.(починала) - дъщеря за неин наследник Б.И.Д.- син - 420 бр. лози от сорт
„Ркацители“ на стойност 0,66 лв. за брой - общо 277,20 лв. и 5 бр. орехови
дървета на стойност 136,85 лв. за брой - общо 684,25 лв., с което е да е
причинил щета в общ размер на 961,45 лв., поради което и на основание чл. 304
от НПК го оправдава по предявеното му обвинение по чл. 216, ал. 1 от НК. Също
така решаващият съд е постановил вещественото доказателство по делото: 1 бр.
ДВД диск с надпис „Сони“ да се върне на частният обвинител, както и разноските
по делото да останат за сметка на държавата.
В
протеста и във въззивната жалба се сочи, че постановената присъда е неправилна и се иска
нейната отмяна и постановяване на нова осъдителна такава.
Участващият във
въззивното производство прокурор от ЯОП не поддържа протеста на ЯРП. Държавният
обвинител като счита, че от обективна страна не е осъществен престъпния състав
на повдигнатото обвинение, пледира за потвърждаване на постановената
оправдателна присъда.
Повереникът на частния
обвинител адв. К. ***, излага доводи, че
е налице нарушение на чл. 18 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи и чл. 26 б от Правилника за приложението му, както и на чл.
18 от Наредба за условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане,
присаждане и изкореняване на същите лозя и лозите и орехите. Счита за безспорно
доказано, че унищожаването е станало от служители във фирмата на подс. И.Г., по
негово нареждане. Излага доводи, че присъдата е постановена при допуснато съществено
процесуално нарушение като в нея е отбелязано, че се касае за движими, а не за
недвижими вещи, а така също, че в нея е посочен и несъществуващ наследник „Н.И.Ч.(починала)”.
Частният обвинител И.П. счита, че по делото е изяснено, че има унищожено лозе,
което незаконно е ползвано от фирма „****” за получаване на субсидии. Също така
твърди, че подс. И.Г. е оправдан за унищожаване на движими вещи, а обвинението
е за унищожаване на недвижими вещи – лози. Частният обвинител и неговият повереник
настояват атакуваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на
прокуратурата за ново разследване и уточняване на действията на подс. И.С.Г., в
качеството му на управител на „****” ЕООД.
Въззиваемият И.С.Г., чрез
защитника си адв. А. ***, намира протеста и жалбата за неоснователни и пледира за
потвърждаване на атакуваната присъда, като правилна, законосъобразна и
обоснована, постановена при стриктно спазване на процесуалните правила.
Защитникът излага аргументи, че обвинение не е доказало описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка за наличие на лозови насаждения и
орехови дървета в процесния парцел, в процесния период, както и подсъдимият, лично
с трактор да е извършил деянието. Относно претенцията подс. И.Г. да е извършил
престъплението при посредствено извършителство, защитникът счита, че пред
първата инстанция обвинението не е изменено по реда на чл. 287 НПК, настоящото
производство касае престъпление по чл. 216 ал. 1 НК и се развива по правилата
на НПК. При лична защита подс. И.С.Г. се присъединява се към казаното от неговия
защитник, а при последната си дума иска ЯОС да потвърди присъдата на първата
инстанция.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Протестът и
въззивната жалба са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 319, ал.
1 от НПК, съответно от прокурор и от лице имащо право и интерес да обжалва, а
разгледани по същество са основателни. ЯОС счита, че обжалваната присъда е постановена при съществено нарушение
на процесуалните правила, изразяващо се в следното:
НОХД № 766 по описа на Районен съд – Ямбол за
2016 г. е образуваното по внесен от ЯРП обвинителен акт.
Въззивният
съд, проследявайки в хронология развитието на първоинстанционното
производството установи, че с Разпореждане от 26.07.2016 г. съдията-докладчик е
насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 14.09.2016 г.,
като е разпоредил на основание чл. 255 от НПК за насроченото съдебно заседание
да се „съобщи на пострадалите И.И.П., В.П.П., Л И Г, М П К и Б И. Д, които в
7-дневен срок от получаване на съобщението могат да направят искане за
конституиране в качеството на граждански ищец и/или частен обвинител”. След
смяна на съдията-докладчик, делото е било насрочено за разглеждане на
13.03.2017 г., като видно от списъка за призоваване и приложените призовки, за
това съдебно заседание са били призовани като пострадали лица: И.И.П., В.П.П.,
Л И Г, М П К и Б И. Д. От материалите по делото се установява обаче, че
пострадали лица са живите наследници на П.Д.Ч.Ж. – освен призованите: М И К, И.И.П.,
Л И Г, В.П.П. и Б И. Д, така също и Николай Г. Ч и С П Д. Решаващият съд, до
даване ход на съдебното следствие в съдебно заседание на 13.03.2017 г., не е направил
опит да съобщи на С.П.Д.(с постоянен адрес в Р. България от 09.03.2015 г.: гр.
С ж.к. Д № 503, вх. А, ет. 02, ап. 007 – ДП л. 174 и л. 181), както и да установи
адрес в страна и да съобщи на Н Г. Ч (без данни за адрес в страната, вероятно
живущ в Руската федерация – ДП л. 219), за правото на всеки от тях да участва
като страна в съдебното производството, като заяви позицията си желае ли да
бъде конституиран в качеството на граждански ищец и/или частен обвинител. По
този начин ЯРС не е изпълнил задължението си визирано в императивната разпоредба
на чл. 255, ал. 1 от НПК (действаща по време на разглеждане на делото, сега отм.),
съгласно която „За насрочването на съдебното заседание се съобщава на
пострадалия или неговите наследници,.....”. Впрочем, това задължението на съда
не се е изчерпвало с това, пострадалите лица да бъдат уведомени за образуването
на съдебното производство и за първото по делото заседание, а смисълът на
закона е те да бъдат призовани за съдебното заседание, в което реално биха
могли да осъществят правата си, произтичащи от чл. 76 и сл. от НПК и чл. 84 и
сл. от НПК. Именно в контекста на достъпа до правосъдие, на пострадалия е
признато правото да участва в процеса и да изисква присъда, благоприятна за
интересите му вкл. и по реализирането на гражданската претенция (в този смисъл Тълкувателно
решение № 2 от 05.02.2004 г. по т. н. д. № 2/2003 г., ОСНК на ВКС). Надлежното
конституиране на страна в процеса е едно от условията за неговото
законосъобразно провеждане и за правилността на крайния съдебен акт, а лишаването
на пострадалия да участва като страна в процеса (частен обвинител и/или
граждански ищец), съществено засяга процедурата и винаги съставлява съществено процесуално
нарушение. С особена сила това се отнася за частния обвинител, който подпомага
прокурора в доказването на обвинението, макар никога да не е необходим и
неизбежен, а винаги акцесорен субект на процеса. Тук не може да се възприеме становище, че
останалите пострадали лица са могли да проявят активност и да заявят
претенциите си и от тяхно име. Това задължение на съда е неотменимо и в
конкретиката на казуса, е било необходимо пострадалите лица Н.Г.Ч. и С П Д, да
бъдат издирени за първоинстанционно производство (независимо от факта на
непризоваването на тези пострадали в ДП) и едва при безуспешни мерки за
редовното им призоваване, да се даде ход на делото без тяхно участие.
Гореизложеното
съществено процесуално нарушение не може да бъдат отстранено от въззивния съд и на
основание чл. 335, ал. 2, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, обжалваната
присъда следва да бъде отменена и делото върнато на първоинстанционния съд за
ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на „разпоредителното
заседание”.
ЯОС ще
отбележи също, че в обвинителния акт – в диспозитива,
прокурорът е повдигнал обвинение срещу И.С.Г., за това че на неустановен
ден през 2013 г., в парцел № 19 от масив № 71 по плана за земеразделяне на
землището на гр. Ямбол, ЕКМН 87374, е унищожил противозаконно чужди движими
вещи, собственост на наследниците на П.Д.Ч.Ж., а именно Д. П. - син /починал/, В.
П. П.- дъщеря /починала/, за нейни наследници:К.И.Ч./починала/ - дъщеря, за
неин наследник Н.И.Ч./починала/ - дъщеря, за неин наследник - М.И.Ч., И.И.П.
/починал/ - син, за негови наследници - И.И.П. - син, Л.И.Г.- дъщеря, П И.П.
/починал/ - син на В. П. П, за негови наследници: Д.Д.П./починала/ - съпруга, .П.П.
- син, С.П.Д.- дъщеря, В.П.Д./починала/ - дъщеря за неин наследник Б.И.Д.- син
- 420 бр. лози от сорт „Ркацители" на стойност 0,66 лв. за брой - общо
277,20 лв. и 5 бр. орехови дървета на стойност 136,85 лв. за брой - общо 684,25
лв., с което е причинил щета в общ размер на 961,45 лв. - престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК. В обстоятелствената част на ОА
прокурорът е описал деянието от фактическа страна, така: „…През
неустановен ден на 2013 г. обвиняемият И.С.Г. … унищожава противозаконно като
изкоренява следните насаждения: 420 бр. лози
от сорт „Ркацители" и 5
бр. орехови дървета, собственост на наследниците на П.Д.Ч.Ж., а
именно Д. П. - син /починал/, В. П. П.- дъщеря /починала/, за нейни наследници:К.И.Ч./починала/
- дъщеря, за неин наследник Н.Г.Ч., Т И К /починала/ - дъщеря, за неин
наследник М И К, И.И.П. /починал/ - син,
за негови наследници - И.И.П. - син, Л.И.Г.- дъщеря, П И.П. /починал/ - син на В.
П. П, за негови наследници: Д.Д.П./починала/ - съпруга, В.П.П. - син, С.П.Д.-
дъщеря, В.П.Д./починала/ - дъщеря за неин наследник Б.И.Д.- син…”. Предвид
вярно посочените пострадали лица в обстоятелствената част на ОА (както и в
Постановлението за привличане на И.С.Г. като обвиняем от 15.04.2016 г.),
въззивният съд приема, че в случая се касае за допусната от прокурора явна
фактическа грешка, която следва да се отстрани по реда на чл. 248а НПК, при
новото разглеждане на делото от първата инстанция.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 335, ал. 2 от НПК, Ямболският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Присъда
№ 152/06.11.2017 г., постановена по НОХД № 766/2016
г. по описа на РС – Ямбол.
Връща
делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на „разпоредителното
заседание”.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.