Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
12.03.2018
г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри
въззивен наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди
и осемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ФАРФАРОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар М. К.
прокурор Д. Л.
като разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 390 по
описа на ЯОС за 2017 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е по реда
на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
подс. Д.Н.С., против Присъда № 52/25.10.2017 г.
постановена по НОХД № 652/2016 г. по
описа на Районен съд – Елхово, с която той е признат за виновен в това, че на 24.09.2015
година около 17.00 часа по път ІІ-7 в отсечката между разклона за с. Мамарчево
и с. Златиница, обл. Ямболска, при управлението на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ 530Д“, с peг. № ****, с посока на движение от гр. Болярово
към гр. Елхово, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, съгласно който „на
пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ и на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, съгласно който „водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други
обстоятелства, които имат значение за безопасността на движение, като водачите
са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат
превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението“,
в следствие на което навлязъл в лентата за насрещно движение и допуснал пътно
транспортно произшествие с товарен автомобил марка „Нисан Трейд“, с peг. № ****,
управляван от С.Д.С. и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на С.Д.С.,
изразяващи се в травма на гръдния кош с фрактурирани IV – VI ребра в дясно,
причинила трайно затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни при
обичайния ход на оздравителните процеси в организма; фрактура на дясна мишнична
кост (хумеруса), причинила трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник за повече от 30 дни при обичайния ход на оздравителните процеси в
организма; фрактура на костите на дясната предмишница – лъчева и лакътна кост (радиус
и улна), причинила трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за
повече от 30 дни при обичайния ход на оздравителните процеси на организма; фрактура
на дясната бедрена кост (фемура) – пертрохантерна форма, причинила трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни при
обичайния ход на оздравителните процеси и увреда – травматична пареза на нервус
радиалис на дясната ръка, причинила самостоятелно трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни при обичайния ход на
развитие на оздравителните процеси в организма – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а
от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание Глоба в полза на Държавата в размер на 1000.00 лева (хиляда лева) и
на основание чл. 78а, ал. 4 от НК, вр. с чл. 343г, вр. с чл. 37, т. 7 от НК –
лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от три месеца, считано от
влизане в сила и привеждане в изпълнение на присъдата. С атакувания съдебен акт
подс. Д.С. е бил признат за невиновен за причиняване на описаните по-горе
телесни увреждания и вследствие на нарушаване на правилото за движение по
пътищата, визирано в чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП и на основание чл. 304 от НПК – оправдан по това обвинение.
Подс. Д.Н.С. е бил осъден да заплати на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК на частния обвинител С.Д.С. с ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 500.00 лева (петстотин лева), както и да заплати на
основание чл. 189, ал .3 от НПК в полза на Държавата направените по делото
разноски както следва: 4269.40 лева (четири хиляди
двеста шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки), направени в хода на
досъдебното производство в приход на Републиканския бюджет по сметка на
ОД на МВР Ямбол и 2950.08 лева (две хиляди деветстотин и петдесет лева и осем
стотинки) направени в хода на съдебното производство в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Елхово, както и по 5.00 лева държавна такса
при служебно издаване на изпълнителни листи в приход на бюджета на съдебната
власт по сметка на ЕРС.
Във въззивната жалба се навеждат
доводи, че присъдата е незаконосъобразна,
необоснована и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение намира
въззивната жалба за неоснователна и счита, че приетата от решаващият съд
фактическа обстановка съответства на доказателствения материал, а в мотивите на
присъдата е направен подробен и задълбочен анализ на доказателствата. Прокурорът
сочи, че определеното на въззивника наказание към минимума е справедливо, т.к.
ЕРС правилно е приел, че вина за настъпилото произшествие е налице и от страна
на водача на товарния автомобил. Пледира за потвърждаване на присъдата изцяло.
Частният обвинител, чрез повереника си адв. Ж. БАК, настоява за
потвърждаване на атакуваната присъда, която счита за законосъобразна и
правилна, при постановяването на която не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Повереникът счита, че не е налице случайно деяние, като ЕРС е отчел погрешната
преценка на подс. С. и неправилни действия от които са настъпили множество
телесни увреждания на пострадалия. Пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.
Частният обвинител С.С. се присъединява
към казаното от неговия повереник.
В съдебно заседание пред въззивния
съд защитникът адв. А. ЯАК счита, че ЕРС е възприел правилно фактическата
обстановка, но е направил незаконосъобразни правни изводи. Защитникът сочи, че първопричина
за настъпилото ПТП е само и единствено поведението на водача на т.а. „Нисан“ –
свид. С., който неправомерно е навлязъл в насрещната за него лента за движение,
в която правомерно се е движел л.а. „БМВ“ управляван от подсъдимия и създал
опасност за движението. Развива доводи, че реакцията за подсъдимия за
предпазване на собствения му живот е била възможна в рамките на няколко секунди
и тя се е изразила в отнемане на газта на автомобила и завиване на ляво с цел
заобикаляне на внезапно възникналата опасност на пътното платно, като той не е имало
как изобщо да предположи, че поведението на водача на т.а. „Нисан“ ще бъде
променено в тези няколко секунди и няма да продължи движението си на ляво не
само в насрещната лента за движение, но и чрез навлизане на прилежащия към нея
банкет. Сочи, че извода на решаващия съд, че адекватната реакция на подсъдимия е
следвало да бъде друга, а именно: оставането му в неговата лента за движение и
евентуално навлизане на банкета към същата (позволяващо безпрепятственото
разминаване на двата автомобила) т.е. завой на дясно, е незаконосъобразен, т.к.
нито един водач в подобна ситуация не би могъл да предвиди бъдещото поведение (след
възникване на опасността) на водача на насрещно движещият се товарен автомобил,
както и евентуалното настъпване на обществено опасните последици от него. Излага
доводи, че скоростта на движение и на двете ППС не е допринесла за настъпването
на ПТП, двамата водачи към момента на възникнала опасност не се имали техническа
възможност да спрат преди мястото на удара и подсъдимият преди удара се е
движел напълно правомерно в своята лента за движение, а промяната на движението
му е в резултат само и единствено на неправомерното поведение на водача на
насрещно движещият се автомобил. Затова защитникът счита, че в конкретния
случай е налице хипотезата на случайното деяние, изключваща вината на подсъдимия.
Също така адв. А. намира присъдата на ЕРС за постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че подсъдимия е бил
признат за виновен в това, че е извършил престъплението нарушавайки правилата
за движение визирани в чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 20, ал. 2 ЗДвП и оправдан
– деянието да е извършено при нарушаване разпоредбата на чл. 20 ал. 1 ЗДвП. В мотивите
обаче е посочено, че той е признат за невиновен да е осъществил деянието
извършвайки нарушение на правилото за движение по пътищата визирано в
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а в следващото изречение – че именно
нарушението на правилата визирани в разпоредбата на чл. 20 ал. 2 ЗДвП е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. По изложените съображения се пледира
за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подсъдимия или алтернативно
– за връщане на делото на ЕРС, за ново разглеждане. Подс. Д.Н.С. се
присъединява към казаното от неговия защитник и при даденото му последна дума
настоява жалбата да бъде уважена.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като
подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1
от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС
приема за установена следната фактическа обстановка, правилно възприета и подробно
описана от решаващия съд,
основното в която е следното:
На 24.09.2015 година около 17.00 часа подс.
Д.Н.С. управлявал лек автомобил марка „БМВ 530Д“ с peг. № ****, по път ІІ-79 от
гр. Болярово към гр. Елхово, в отсечката между с. Златиница и разклона за с.
Мамарчево обл. Ямбол. Подсъдимият осъществявал движението си по двулентов път
по суха асфалтова настилка с ясно различима хоризонтална маркировка при дневна
светлина и добра видимост, със скорост около и над 87 км/час при праволинеен и
равнинен пътен участък. По същото време, по този път насрещно със скорост от
около 109 км/ч, се движил товарен автомобил марка „Нисан Трейд“ с peг. № ****,
управляван от свид. С.С.. След като преминал разклона за с. Мамарчево, подс. Д.С.
видял навлезлия в неговата пътна лента насрещно движещия се товарен автомобил и
незабавно подал звуков и светлинен сигнал към водача му – свид. С.. Тъй като
последният не се завърнал веднага в своята лента за движение, подс. Д.С.
намалил скоростта си на движение като „отнел газта“ без да задейства спирачната
система, насочил управлявания от него лек автомобил марка „БМВ 530Д“ с peг. № ****
косо наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение. Свид. С.С. също
предприел маневра и с управлявания от него т.а. „Нисан Трейд“ с peг. № ****, се
върнал в „своята“ дясната лента за движение. В резултат на тези действия на водачите,
настъпил челен кос сблъсък между двата автомобила. Първоначалният
контакт бил между предната дясна част на т.а. „Нисан Трейд“ и предната дясна част на л.а. „БМВ“, с зона
на контакт разположена по ширина на платното за движение в пътната лента на
т.а. „Нисан Трейд“,
на разстояние от 0.2-
На местопроизшествието пристигнал свид. Й.
Т., който като се обадил в полицейския участък в гр. Болярово и на тел. 112. Пристигалите
медицински екипи транспортирали свид. С.С. и подс. Д.С. ***, където на
24.09.2015 г. от двамата водачи била взета кръв за изследване, като видно от
Протоколи № 322 и 323 и двата от 28.09.2015 г., в съдържанието на изследваните
проби (на двамата водачи) не се е установило наличие на етилов алкохол. Местопроизшествието
било посетено от полицейски служители – свид.
К. от РУ – Елхово и свид. Б. Н., И. К. и Х. Х. от ПУ – Болярово. Свид. К. установил
позициите на двата автомобила, наличните следи по асфалта, разпръснати на
пътното платно части и изтичане на течности от автомобила „Нисан“. Подс. С. обяснил
на свид. К.как е възникнало ПТП-то. На 24.09.2015 г. от 18.30 до 20.00 ч., с
участието на поемните лица свид. В Н и свид.С.П., както и в присъствието на експерт НТЛ при РУП –
Елхово свид. И К и в.л. С С, бил извършен оглед на местопроизшествието, при
който били огледен протокол и фотоснимки приложени в фотоалбум.
В резултат на удара между двата
автомобила, на свидетелят С.С. и на подс. Д.С. били причинени телесни
увреждания, а на двата автомобила – материални щети.
По делото са проведени множество съдебни
експертизи. Решаващият съд изключително подробно е описал заключенията на ВЛ,
основното в които е следното:
– От заключението на вещото лице С. С. по
назначената в хода на ДП съдебно – медицинска експертиза се установява, че на пострадалия
С.С., са били причинени телесни увреждания добре отговарящи да са причинени по
време и място при преживяното ПТП, а именно:
съчетана травма с клинични прояви на травматичен шок с неустановена степен на
тежест, контузия на главата с разкъсно контузни рани в дясна челна област
и с мозъчно сътресение с помрачаване на
съзнанието и загуба на спомен за инцидента, травма на гръдния кош с
фрактурирани IV-VI ребра в дясно; контузия на десния бял дроб с оформен
хемопневмоторакс, фрактурата на проксимална фаланга на V пръст на
дясната ръка, разкъсно контузна рана
с хематом на дясна предмишница и фрактура на дясна мишнична кост (хумеруса);
фрактура на костите на дясната предмишница - лъчева и лакътна кост (радиус и
улна) и увреда - травматична пареза на нервус радиалис на дясната ръка, както и
контузия на дясно бедро с многофрагментна фрактура на дясната бедрена кост (фемура)
– пертрохантерна форма (в близост до коляното) с разместване на фрагментите и
разкъсно контузна рана на коляното. Съчетаната травма с клинични
прояви на травматичен шок, контузията на главата и на десния бял дроб и
фрактурата на проксимална фаланга на V пръст на дясната ръка, са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на С., т.е. разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. От
същото заключение е видно, че в резултат на ПТП и подс. С. е получил
травматични увреждания – контузия на
главата с разкъсно контузни рани – в окосмената част и в областта на горния
клепач на дясното око, както и контузия на гръдния кош, които са му причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК;
– От заключението на вещите лица доц. С. С.,
Д. Б. и М. М. по назначената в хода на ДП тройната авто-техническа експертиза,
се установява, че скорост на движение на т.а. „Нисан“ в момента на удара – 99
км/ч, а за л.а. „БМВ“ – 59 км/ч. и настъпилото ПТП е могло да бъде избегнато,
като за предотвратяването му водача на т.а. „Нисан“ е трябвало да следи
неотклонно пътната обстановка и да не допуска аварийна ситуация, изразяваща се
в навлизането на управлявания от него автомобил в насрещната лента, а за водача
на л.а. „БМВ“ – възприемайки навлизането на т.а. „Нисан“ в неговата пътна лента
като опасност, е следвало да намали скоростта на движение и при необходимост да
спре, като е било изключително опасно при тази
ситуация да навлиза в насрещната лента, още повече че е имал достатъчен
просвет (разсстояние между левите състави на т.а. „Нисан“ и края на платното за
движение), за да осъществи безпрепятствено разминаване, т.е. вещите лица
оценяват от практическа гледна точка осъществената от водача на л.а. „БМВ“ –
подс. С. „спасителна маневра“ като неадекватна и крайно опасна. Дават заключение,
че средната пазарна стойност на л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № ****, към датата на
настъпване на ПТП е 14000.00 лева, а стойността на причинените в резултат на
настъпилото ПТП материални щети по него
е сума в размер на 13700.00 лева. Средната пазарна стойност на т.а. „Нисан
Трейд“ с рег. № Т, ****към
датата на настъпване на ПТП е 4500.00 лева, а стойността на причинените в
резултат на настъпилото ПТП материални щети по него е сума в размер на 4230.00
лева;
– От заключението на вещите лица В. В., С.
В., Н. С., И. Ч. и Р. Н. по назначената в хода на ДП петорна автотехническа
експертиза е видно, че настъпилото ПТП е
могло да бъде избегнато, като за предотвратяването му единствено водача на л.а.
„БМВ“ е следвало да предприеме мерки като е трябвало да продължи движението си
в посока на запад в северната лента, без да навлиза в южната лента, където е
бил управляван т.а. „Нисан“. От заключението на петте вещи лица е видно също,
че стойността на причинените в резултат на настъпилото ПТП материални щети са
както следва: за т.а. „Нисан – 1225.00 лева, а за л.а. „БМВ“ – 3625.00
лева, оглед уточнението за допусната
грешка, направено от вещите лица в с.з. при изслушването им от съда;
– От заключението на вещите лица по назначената
нова допълнителна тройна автотехническа експертиза в съдебното производство с вещите
лица проф. д.т.н. С. К., Ж. Е. и доц. д.т.н. Х. У. е видно, че зоната на контакта между двата автомобила е
разположена по ширина на платното за движение в пътната лента на т.а. „Нисан“,
на разстояние от 0.2-0.3 метра от осовата разделителна линия на платното за
движение до 0.9-1.0 метър от нея и в момента на удара всяко от двете МПС – и
т.а. „Нисан“, и л.а. „БМВ“, заема и двете пътни ленти, като с по-голямата си
част е в насрещната. Към момента на удара скоростта на т.а. „Нисан“ е около 109
км/ч /или 30.3 м/с/, а на л.а. „БМВ“ - около 70.5 км/ч /или 19.6 м/с/, че опасната
зона за спиране л.а. „БМВ“ при скорост на движение 100 км/час е около 90 метра
и се изминавала за около 5.1 секунди, а при
движение с разрешената за този пътен участък скорост от 90 км/ч –
тази зона е
77 метра и се изминава за около 4.7 секунди. Тези данни
относими за т.а. „Нисан“ са както следва: опасната зона за спиране при
скорост на движение 109 км/час е около 125 метра и се изминавала за около 6.7
секунди, а при разрешената
скорост за пътния участък от 90 км/ч – тази зона е 91 метра и се изминава за
5.8 секунди. ВЛ сочат, че водачът на т.а. „Нисан“ не е следвало да навлиза в
насрещната пътна лента при наличие в нея на насрещно движещ се автомобил, като
с действията си той е създал опасност за движението на насрещно движещия се
автомобил „БМВ”, а при така възникналата опасност, технически правилно е
водачите на МПС да предприемат намаляване на скоростта, а в случай на
необходимост и аварийно спиране без да навлизат в насрещната пътна лента и в
този смисъл, ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а. „БМВ“ е бил предприел
своевременно аварийно спиране и е продължил движението си в собствената пътна
лента в средната или в дясната й част /без завиване наляво/, като в този случай
двата автомобила биха се разминали без удар.
Подс. Д.С. ЕГН ********** е правоспособен
водач на МПС, категории В и АМ, няма съставени АУАН и издадени НП за извършени
от него нарушения по ЗДвП. Има три издадени фиша за такива нарушения в периода
2012 – 2015 година. Видно от приложената по делото справка за съдимост той не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от
НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен
анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният съд е приел за
установена описаната фактическа
обстановка, въз основа събраните
в наказателната производство доказателства които изчерпателно е посочи, наред с
прецизно мотивиране на основанията за недоверяване, за частично или за
безрезервното им кредитиране – обясненията на подсъдимия, обясненията на
подсъдимият, от свидетелските показания на полицейски служители, посетили ПТП
непосредствено след настъпването му – К К, Б Н, И К, Х Х. и И К, на свидетелите
С.С., Й Т, В Н и С.П, както и от писмените доказателства по делото – протокол
за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, медицинска документация във връзка с
лечението на С.С. в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД Ямбол и УМБАЛ „Проф. Д-р С.Киркович“
АД гр. Стара Загора, справка за съдимост на подсъдимия и други.
Правилно решаващият състав не е дал вяра
на обясненията на подс. Д.С. в частта им, че той е управлявал МПС
само в своята лента за движение и не е навлизал в насрещната такава, като е
установил има вътрешното противоречие в обясненията му, и поради
несъответствието им със заключенията на ВЛ – категорични, че към момента на удара всеки от
двата автомобила е бил разположен и в двете ленти.
Предвид изложеното правилно ЕРС е приел за достоверни обясненията на подс. С.,
че управляваното от св. С. МПС е навлязло в насрещната лява за него лента за
движение.
ЯОС споделя извода на ЕРС за верификация
на свидетелските показания, с изключение показанията на свид. С. в частта им, с
която се твърди, че преди ПТП същият е управлявал т.а. „Нисан“ непрекъснато в неговата
пътна лента и не е навлизал в насрещната такава, както и че е видял преди удара
насреща два изпреварващи се автомобила. Правилно ЕРС не е кредитирал
показанията на свид. С. в посочената им част, като е изложил убедителни мотиви,
които се възприемат безрезервно от настоящият състав – безспорно по отношение
на това преди ПТП е видял срещу други два автомобила няма доказателства, а
според приетото от съда заключение по повторната съдебно автотехническа
експертиза, двата автомобила са били разположени в двете ленти за движение,
т.е. в насрещната за всеки от тях. Вещите лица са категорични, че т.а. „Нисан“
е бил в насрещната лента и е завил надясно и към момента на удара е заемал и
двете ленти, което противоречи на твърдението на свид. С.. В останалата им част
показанията са последователни и безпротиворечиви, логични като поотделно и в
съвкупност кореспондират със заключенията на вещите лица по назначените и
приети от съда съдебно – медицинска и повторна тройна съдебна автотехническа
експертизи и правилно са кредитирани от ЕРС, възприети изцяло от съда.
Като не е намерил основания да се съмнява
в компетентността и безпристрастието на вещите лица, ЕРС правилно е базирал
своя съдебен акт и на заключенията по назначените експертизи, с изключение на назначената
в хода на ДП петорна автотехническа експертиза с вещите лица В В, С В, Н С, И.Ч.
и Р. Н. По отношение на тази авто-техническата експертиза, правилно решаващият
съд е открил противоречие на направените с нея изводи,
че т.а. „Нисан“ не е навлизал при движението си в насрещната пътна лента, с
експертните заключения по другите две тройни АТЕ. Още повече – в тази
експертиза не се взети предвид обясненията на подс. Д.С., теоретично съставляващи и доказателствено
средство, което следва внимателно да бъде
изследвано и съпоставено с останалите доказателства по делото. Правилно
ЕРС е отбелязал, че вещите
лица по изслушаната повторна тройна автотехническа
експертиза са направили цялостен и задълбочен анализ на доказателствения материал
и по този начин с помощта на законите
на механиката и
физиката са достигнали до
несъмнени и категорични от
научна и техническа гледна точка
изводи досежно механизма на осъществяване на
настъпилото ПТП и причините за това.
По отношение на извършените в преписа на
протокола за оглед на местопроизшествие
от 24.09.2015 г. поправки на две числа, правилно и аргументирано решаващият съд
е преценил, че поправките не могат да опорочат същият по начин, че да водят до
изключването му от доказателствения материал по делото. Безспорно вещите лица
са приели правилната величината 29.20 м. – поправеното число, а не 23.20 м.
относно задирните следи и обосновано са посочили защо възприемат различни числа
относно тези разстояния, което е довело до установяване по категоричен начин
положението на двата автомобила след ПТП. Ето защо и ЯОС приема, че протокола
за оглед на местопроизшествие от
24.09.2015 г. е изготвен в съответствие с изискванията на НПК.
Всички кредитирани от двете съдебни инстанции
доказателства на практика са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно
спрямо друго. ЯОС счита, че обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, те установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така изяснената фактическа обстановка, могат да
се направят правните изводи, че подс. Д.Н.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. чл. 343,
ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като на 24.09.2015 г. около 17.00 ч. по път ІІ-7 в
отсечката между разклона за с. Мамарчево и с. Златиница, обл. Ямболска, при
управлението на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ 530Д“, с
peг. № ****, с посока на движение от гр. Болярово към гр. Елхово, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
съгласно който „на пътното платно с
двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни
ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“ и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който
„водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат
значение за безопасността на движение, като водачите са длъжни да направят
всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във
всички случаи, когато възникне опасност за движението“, в следствие на което
навлязъл в лентата за насрещно движение и допуснал пътно транспортно
произшествие с товарен автомобил марка „Нисан Трейд“, с peг. № ****, управляван
от С.Д.С. и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на С.Д.С..
Авторството на деянието е установено по безспорен
начин от всички събрани по делото доказателства.
От обективна страна ЯОС счита, че подс. Д.Н.С. е осъществил деянието от обективна страна, като управлявал на посоченото по-горе място и време лек автомобил „БМВ
530Д“, с peг. № ****, е причинил процесното ПТП, като е нарушил
правилото за движение по пътищата по чл.
16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – „На
пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ и това по
чл. 20, ал. ал. 2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”. В конкретния случай на пътно
платно с двупосочно движение с две пътни ленти подс. Д.С. навлязъл в лентата за насрещно движение
без да изпреварва или заобикаля, както и не се е съобразил с
конкретните условия за движение и всички обстоятелства,
за да бъде в състояние да спре пред възникналото препятствие, не реагирал
своевременно със задействане на спирачната система и запазване на посоката на
движение на управляваното от него МПС, в следствия на което по непредпазливост
е причинил ПТП с вредоносен резултат – настъпили телесни повреди на С.Д.С., установени чрез СМЕ изразяващи се
в травма на гръдния кош с фрактурирани IV -VI ребра в дясно, причинила трайно
затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни при обичайния ход на
оздравителните процеси в организма; фрактура на дясна мишнична кост (хумеруса),
причинила трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от
30 дни при обичайния ход на оздравителните процеси в организма; фрактура на
костите на дясната предмишница – лъчева и лакътна кост (радиус и улна),
причинила трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от
30 дни при обичайния ход на оздравителните процеси на организма; фрактура на
дясната бедрена кост (фемура) – пертрохантерна форма, причинила трайно затрудняване
движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни при обичайния ход на
оздравителните процеси и увреда – травматична пареза на нервус радиалис на
дясната ръка, причинила самостоятелно трайно затрудняване движенията на десния
горен крайник за повече от 30 дни при обичайния ход на развитие на
оздравителните процеси в организма. Именно тези норми конкретно
посочени наред с наказателния състав, са намерили отражение във обвинението и безспорно,
в следствие на тези нарушения подс. Д.С. е допуснал настъпването на ПТП и е
причинил телесните повреди на пострадалия С.С., – нарушението на нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
неизпълнението на задълженията му като водач вменени му с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на съставомерния резултат.
Безспорно подс. Д.С. като водач на МПС е имал техническата възможност при
конкретните пътни и метеорологични условия, да съобрази управлението на МПС с
тези правила, но не е сторил това. В тази насока ЕРС ясно е посочил, че ПТП не е
настъпило вследствие на превишената скоростта, с която се е движил пострадалия
и правилно е решил, че вината на подс. С. би отпаднала единствено, ако
опасността за него би била изненада и същият не е извършил нарушение на
разпоредби на ЗДвП, като тогава би била приложима разпоредбата на 15 от НК – случайно
деяние.
Правилно ЕРС е посочил, че и свид. С. също
е нарушил разпоредби на ЗДвП като неправомерно е навлязъл в насрещната лента за
движение, но законосъобразно е приел, че извършеното от него нарушение не би
довело до крайния резултат, ако не бяха извършени и нарушенията от подс. С.,
коментирани по-горе. Правилно ЕРС е посочил, че в случая е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия С., което следва и е било отчетено
от ЕРС при индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства – съгласно чл. 54, ал. 2 от НК.
Проверяващата
инстанция счита за правилен и извода на районния съд, че от субективна страна
процесното престъпление е
извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана непредпазливост –
небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК, тъй като същият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди.
Безспорно подсъдимият като правоспособен водач логично е бил запознат с
правилата за движение по пътищата и в частност – с чл.
16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, забраняваща му на пътното платно с двупосочно движение и две
пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне, както и с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
задължаваща го при избиране скоростта на движението да се съобразява с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. С нарушаване на тези норми подс. Д.С. сам се
е поставил в невъзможност да предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина
за настъпването му.
Ето защо ЯОС счита, че от обективна и субективна
страна, на инкриминираното време и място подс. Д.С. е осъществил престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК – това за което е бил
признат за виновен от решаващият съд.
Макар и присъдата, предмет на въззивната
проверка, да не е атакувана в тази й част, настоящият състав ще отбележи, че законосъобразно
и с мотиви които напълно споделя, решаващият съд е намерил за недоказано обвинението
спрямо подс. С., при управление на лекия автомобил на инкриминираните дата и
място, да е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, която
задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват. Правилно ЕРС е посочил, че по делото не е установено подсъдимият да
не е могъл да контролира управляваното от него МПС, а единствено нарушенията на
правилата по чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, са в каузалитет с
причиненото ПТП, респективно – с вредоносния резултат. Ето защо ЯОС
счита, че наказателната отговорност на подс. Д.С. правилно е била ангажирана само за
нарушението на правилата за движение, посочени в чл.
16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което на основание чл. 304 от НПК, той
законосъобразно е бил оправдан по предявеното му обвинение в частта, сочеща
нарушение на разпоредбата на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП.
ЯОС счита, че независимо
от действията на водача на товарния автомобил марка „Нисан
Трейд“ – свид. С.С. (значително допринесли за причиняване на процесното ПТП),
правилно ЕРС е посочил като причина за осъществяване на деянието
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подс. Д.С..
ПО
ВЪЗРАЖЕНИЯТА
ЯОС намира за неоснователно основното възражение
на защитата, че подс. Д.С. е извършил спасителна маневра и в случая е налице случайно деяние. В тази връзка основния въпрос на
който следва да се отговори тук, е дали ПТП е възникнало в следствие на
непредпазливи действия от страна на подсъдимия, или не. Теоретично непредпазливостта е форма на вина при която
деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези
последици, но е мислил да ги предотврати. Случайното деяние е изключващо вината
обстоятелство. Общото между двете хипотези е, че деецът обективно е причинил
престъпния резултат без субективно да е съзнавал това. Различното е, че при
небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния
резултат, а при случайното деяние той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не
е могъл да предвиди резултата. В такъв смисъл случайното деяние представлява
обратната страна на небрежността. Обективният признак на небрежността очертава
рамките на дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. За да
се прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди престъпния резултат, трябва да
се отговори на това – какво поведение дължи субектът в случая, определено от
правилата, които регламентират съответната дейност, отклонил ли се е той от дължимото поведение и в какво се е изразило
това. Субективен признак на небрежността е възможността на дееца да предвиди и
предотврати престъпния резултат конкретно за случая, в рамките на дължимото
поведение. Едва след като се установи какво е дължимото поведение, следва да се
постави въпросът, дали конкретният деец, спазвайки правилата е могъл в
конкретните условия да предвиди престъпния резултат. Възможността за
предвиждане и предотвратяване на резултата зависи от конкретните обективни
условия за извършване на деянието, както и от индивидуалните особености на
личността на дееца. Във всеки отделен случай съдът трябва да установи какви
обективни условия са били необходими, за да се предотврати резултатът и след
това да изследва дали всички необходими условия са съществували. Ако липсва
само едно от необходимите условия, налице е обективна невъзможност за
предотвратяване на общественоопасния резултат, т.е. случайно деяние. Специално
при транспортните престъпления за да се приеме, че водачът на МПС не
действа виновно при настъпването на общественоопасните последици е необходимо
да е изпълнил предписаните му от правните норми задължения като участник в
движението. В разглеждания случай е довода за
наличие на случайно деяние не се подкрепя от доказателствата по делото и е несъстоятелен.
Безспорно насрещно движещия се товарен
автомобил марка „Нисан Трейд“ управляван от постр. С С., в
неговата лента и в опасната му зона за спиране е създал опасна конфликтна
ситуация, но в случая подс. Д.С. е бил длъжен да реагира по начина
указан в чл. 20, ал. 2 изр. 2 ЗДвП, а именно да направи всичко възможно за да
намали скоростта или да спре превозното средство, както и да не наруша чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и да не
навлиза в лентата за насрещно движение. Ако се беше ограничил
само с тези действия от подс. Д.С. не би могло може да се търси
наказателна отговорност при настъпване на съставомерни последици. В конкретния
случай подс. Д.С. е имал и техническа възможност да
продължи праволинейното си движение (или крайно в дясно), като в тези хипотези двете
превозни средства не биха влезли в съприкосновение. Направеното в повече, а
именно завиването на ляво, представлява маневра, която подсъдимият е предприел
неправомерно, макар и с желание да предотврати удара. Направената от него преценка,
че т.а. „Нисан Трейд“ ще
продължи неправомерното си движение в неговата лента и че единствената
възможност за предотвратяване на удара е навлизането в насрещната лента е
неправилна, поради което предприетата „спасителна маневра” има неправомерен
характер, следователно – не съставлява случайно деяние. ЯОС ще отбележи, че в
случая не може да се приеме и че деянието е извършено при условията на крайна
необходимост съобразно изискването на чл. 13, ал. 1 НК, т.к. в случая, водачът подс. Д.С. е следвало
да извърши маневра завиване на ляво при внезапно възникналата опасност
застрашаваща човешки живот, само ако при тази маневра биха се увредили
по-малоценни блага. В конкретния случай това изискване не е налице (в този
смисъл – Решение № 15 от 17.02.2011 г. на ВКС по н. д. № **** г., II н. о., НК).
Защитникът прави и друго възражение – че атакуваната
присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Адв. А. счита, че подсъдимият е бил признат за виновен в това, че е извършил
престъплението чрез нарушаване на разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП и
чл. 20, ал. 2 ЗДвП и оправдан за това, деянието да е извършено при нарушаване
на правилата за движение по пътищата визирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 1
ЗДвП. В мотиви обаче ЕРС е посочил, че признава подсъдимия за невиновен в това
да е осъществил деянието извършвайки нарушение на правилото за движение по
пътищата визирано в разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а в следващото
изречение – че именно нарушението на правилата визирани в разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Безспорно твърдението на защитата е факт, т.к. на стр. 17 в мотивите на
атакувания съдебен акт, ЕРС е посочил – „Ето защо съдът призна подсъдимият за
невиновен в това да е осъществил деянието по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, извършвайки нарушение на правилото за движение по пътищата,
визирано в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което да е причинил по
непредпазливост на С. С. средни телесни повреди, като на основание чл. 304 от
НПК го оправда по това обвинение”. Настоящият състав обаче не споделя доводите
на защитата за осъществено съществено процесуално нарушение и счита, че в
случая се касае за допусната техническа грешка. При внимателен прочит на
присъдата, като единство от диспозитив и мотиви, става абсолютно ясна волята на
решаващия съд – да оправдае подс. С.
по обвинението за нарушаване на правилото за движение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, недвусмислено изписано
по-напред в изложението (л. 17 от мотивите) – „Въз основа на
доказателствата по делото и преди всичко въз основа на заключението на вещите
лица по назначената повторна тройна автотехническа експертиза, съдът намери за
недоказано повдигнатото и поддържано против подсъдимият С. обвинение при
управление на лекия автомобил на инкриминираните дата и място, да е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, която задължава водачите да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. По делото
не се установи, че подсъдимият не е могъл да контролира управляваното от него
МПС.” (цит.), както и да го
осъди за нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Тази воля на ЕРС е няколкократно
манифестирана – и в диспозитива и в правните изводи, при обсъждане на
обективната и субективна страна на деянието, а и при финалния извод за
каузалитет (л. 17 от мотивите) –
„Единствено вменените му като
нарушения правила на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като преди да
отклони автомобила си наляво за навлизане в насрещната лента, той не се е
убедил в безопасността на това си действие, с конкретната пътна обстановка,
движещият се срещу него товарен автомобил и съответно скоростите на движение (собствената
и на идващия автомобил), така че да е в състояние да се размине успешно и
своевременно с товарния автомобил.” (цит.). Ето защо настоящият състав намира и
това възражение на защитата за несъстоятелно.
ПО НАКАЗАНИЕТО
ЯОС напълно се солидаризира и с мотивите
за налагането на конкретното наказание на подс. Д.С.,
изложени от решаващия съд. В чл. 78а, ал. 1 от НК е указано – „Пълнолетно
лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание
от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:
а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години
или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет
години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; б) деецът не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на този раздел и в) причинените от престъплението имуществени вреди са
възстановени. За
извършеното от подс. Д.С.
непредпазливото престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „б” вр. чл.
342, ал. 1 от НК, е предвидено наказание лишаване
от свобода до три години или пробация. Напълно правилно ЕРС е съобразил, че
съгласно задължителното за съдилищата ТР № 2/22.12.2016 г. на ОСНК, т. 3, „за
да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава
двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само
съставомерните имуществени вреди от престъпление по чл. 343 от НК“. Безспорно
престъплението, в което е обвинен С., не предвижда в състава си причиняване на
имуществени вреди, поради което и законосъобразно решаващият съд е приел, че в
случая няма подлежащи на възстановяване имуществени вреди, поради което не е и
налице пречка по смисъла на чл. 78, ал. 1 б. „в“ НК. При това положение ЕРС
като е приел, че са налице всички основанията по чл. 78а, ал. 1 от НК и липсват
отрицателните предпоставки по чл. 78а, ал. 7 от НК, законосъобразно е освободил
подс. Д.С. от наказателна отговорност
и му наложил административно наказание глоба. За да определи конкретния размер –
минималния от 1000 лв., с мотив който се споделя напълно от ЯОС, първостепенният
съд правилно е взел предвид, че вина за настъпилото ПТП и настъпилите
вредоносни последици има както подсъдимият, така и пострадалият, който
управлявал МПС със скорост над разрешената и прав навлязъл в насрещната за него
лента за движение, като създал опасност за движещите се по пътя. ЕРС е отчел, че
подсъдимия е личност с ниска степен на обществена опасност, а тук следва да се
отбележи и относително дългия период изминал от деянието. Така, като е дал
приоритет на индивидуалната пред генералната превенция, решаващият съд
законосъобразно и справедливо е наложил минималното в случая административно наказание
– Глоба в размер на 1000 лева.
Въззивната инстанция също така намира, че
правилно решаващият състав, на основание чл.
78а, ал. 4 от НК е наложил на подс. Д.С.
и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца, отчитайки всички относими фактори – идентични с тези обусловили
определянето на наказанието глоба в минимален размер.
Настоящият състав счита, че за
постигане на целите визирани в чл.
36 от НК, ЕРС е определил законосъобразни и справедливи наказания, които
комплексно са необходими и достатъчни за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие, както на подс. Д.С.
оглед мотивирането му занапред, при управление на МПС да не върши нарушения на
правилата за движение по пътищата, така и спрямо останалите членове
на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Правилно, при този
изход на делото, ЕРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подс. Д.С., на
основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати полза на Държавата направените по
делото разноски, а именно: 4269.40 лева – направени в
хода на досъдебното производство, в приход на Републиканския бюджет по
сметка на ОД на МВР Ямбол, както и 2950.08 лева – направени в хода на съдебното
производство, в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Елхово.
Също така решаващият
съд правилно е осъдил подс. Д.С. да заплати на частния обвинител С. С. направените по делото разноски в размер на
500.00 лева – платено адвокатско възнаграждение на повереник.
Водим
от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 52/25.10.2017 г. постановена по НОХД № 652/2016 г. по описа на Районен съд –
Елхово.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.