Р Е Ш Е Н И Е

№ 2 09.03.2018 г. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд І-ви наказателен състав

На 10 януари 2018 година

В публично заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

ЧЛЕНОВЕ: П.Жекова

Ив.И.При секретар Ив.Златева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съд.Фарфарова

ВНЧХД №383 по описа на ЯОС за 2017 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда №54/26.10.2017 г. постановена по НЧХД № 4/2014 г. ЯРС е признал подсъдимата И.Г.П. за невиновна в това на 10.07.2016г. около 2.30 часа пред дома на тъжителя Д.Ж.С. ***, на публично място да е отправила към тъжителя обидни думи и изрази, унизителни за честта и достойнството му, като му казала „Боклук“, „Детето ти не е от теб“, „Ти си некадърен“ поради което и на осн. чл.304 от НПК я е оправдал по обвинението по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК.

Със същата присъда е признал подсъдимият П.Г.П. за невиновен в това на 10.07.2016г. около 2.30 часа пред дома на тъжителя Д.Ж.С. ***, на публично място отправил към тъжителя обидни думи и изрази, унизителни за честта и достойнството му, като му казал „М., майка ти ще еба“ поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК.

Със същата присъда е признал подсъдимият П.Г.П. за нивиновен в това, че на 10.07.2016г. около 2.30 часа пред дома на тъжителя Д.Ж.С. ***, се заканил против тъжителя с престъпление против неговата личност с думите „Ще ти отрежа главата“ и това би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 144 ал.1 от НК

Със същата присъда е призналл подсъдимият Г.П.П. за невиновен в това на 10.07.2016г. около 2.30 часа пред дома на тъжителя Д.Ж.С. ***, на публично място да е отправил към тъжителя обидни думи и изрази, унизителни за честта и достойнството му, като му казал „М., майка ти ще еба“ и „Боклук“поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК.

Със същата присъда е признал подсъдимият Г.П.П. за невиновен в това на 10.07.2016г. около 2.30 часа пред дома на тъжителя Д.Ж.С. ***, се заканил против тъжителя с престъпление против неговата личност с думите „Ще те хвана в гората и ще те разстрелям“ и това би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 144 ал.1 от НК

Със същата присъда е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Д.Ж.С. против подсъдимата И.Г.П. граждански иск в размер на 1 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени от деянието по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.07.2016 година до окончателното изплащане.

Със същата присъда е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Д.Ж.С. против подсъдимият П.Г.П. граждански иск в размер на 1 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени от деянието по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.07.2016 година до окончателното изплащане

Със същата присъда е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Д.Ж.С. против подсъдимият П.Г.П. граждански иск в размер на 1 500.00 лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието по чл. 144, ал.1 от НК неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.07.2016 година до окончателното изплащане.

Със същата присъда е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Д.Ж.С. против подсъдимият Г.П.П. граждански иск в размер на 1 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието по чл. 148, ал.1, т.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.07.2016 година до окончателното изплащане.

Със същата присъда е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Д.Ж.С. против подсъдимият Г.П.П. граждански иск в размер на 1 500.00 лева, представляващи обезщетение за причинените от деянието по чл. 144, ал.1 от НК неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 10.07.2016 година до окончателното изплащане.

Със същата присъда е осъдил на основание чл. 190, ал.1 от НПК Д.Ж.С. да заплати на всеки от подсъдимите И.Г.П., П.Г.П. и Г.П.П. сума в размер на 500.00 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от Д.Ж.С.. В жалбата се излагат доводи за незаконообразност, необоснованост и постановяването и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В допълнението към жалбата се излагат съображения и доводи за неправилно приемане за достоверни само и единствено на показанията на свидетелите сочени от подсъдимите - техни близки, като съда не е отчел по никакъв начин заинтересоваността им от изхода на делото не само заради близките им отношения с подсъдимите, но и поради безспорно установеното обстоятелство, че между страните съществуват трайно влошени отношения доста време преди инкриминираните деяния. В жалбата се излагат съображения и, че извода на съда, че показанията на тези свидетели се подкрепяли и от показанията на свид.Ч.Д.и А.И.е неправилен. Излагат се съображения и за неправилно некредитиране от съда на показанията на свид.Ж. С. - баща на жалбоподателя, а и некоментирането от съда на тези на свид.М.М., като липсват изводи относно тяхната достоверност или доказателствена стойност, което се приравнява на липса на мотиви и прави присъдата постановена при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда в наказателната и гражданската и част изцяло и постановяване на такава от въззивния съд с която да се признаят тримата подсъдими за виновни да са извършили престъпленията в които са обвинени с налагане на съответни справедливи наказания, както и да се уважат предявените граждански искове в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание въззивника Д.Ж.С. редовно призован не се явява, като участва в производството чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си поддържа жалбата си на основанията изложени в същата и с направените искания. Прави се и алтернативно искане за отмяна на обжалваната присъда при допуснати съществени процесуални нарушения и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Въззиваемите И.П., Г.П. и П.П. участват в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник. Чрез защитата си излага съображения за обоснованост и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че обжалваната присъда не страда от пороците посочени в жалбата като се излагат съображения, че съда в мотивите си е обсъдил събрания доказателствен материал и критично е преценил същия за да мотивира присъдата си, излагайки аргументи за кредитиране на показанията на незаинтересовани свидетели длъжностни лица от полицията, а и свид.Т, К и Д, както и некредитиране на тези на свид.Ж. С. при твърдени от него взаимно изключващи се обстоятелства. Прави се искане за потвърждаване на обжалваната присъда и присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото, становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата като подадена в срок от страна имаща право, а и интерес от това е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения и доводи:

Настоящия състав на въззивният съд намира, че ЕРС е постановил присъдата си след попълване на делото с необходимите доказателства, като е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства. На базата на анализ на правилно установените фактически обстоятелства е направил и обоснован и законосъобразен правен извод за липсата на доказани по несъмнен начин осъществени съставомерни по чл.148 ал.1 т.1 вр. с чл.146 ал.1 от НК деяния от подсъдимите И.П., Г.П. и П.П. и такива съставомерни по чл.144 ал.1 НК от подсъдимите Г.П. и П.П., като правилно ги е признал за невиновни и оправдал по тези им внесени обвинения.

Както правилно е приел решаващия съд въззивника Д.С. и въззиваемата И.П. *** където и двамата стопанисват търговски обекти, които се намират на близко разстояние. Между въззивника Д.С. и въззиваемите И.П., П.П. и Г.П. е съществувал конфликт и отношенията между тях били влошени предвид подавани сигнали от въззивника и неговия баща - свид.Ж. С. против въззиваемите до различни органи, респективно извършваните проверки по така подадените сигнали.

На 09.07.2016 год. семейството на въззивниците Г.П., П.П. и И.П. празнували рожден ден на сина на въззиваемата И.п., по който повод се събрали в дома на въззиваемите в с.Мелница, включително и свид.С.Т., П.К.и В.Д.. Около 22.00 часа посетили търговския обект стопанисван от въззиваемата И.П., като първи в обекта отишли въззиваемата И.П. и свид.П.К.- нейна приятелка, а в последствие към тях се присъединили и въззиваемите П.П. и Г.П. с приятелките си - свид.С.Т.и В.Д.. Всички седнали извън търговския обект, под навес, като на една маса седнали възззиваемата И.П. и свид.П.К., а на друга въззиваемите П.П. и Г.П. заедно със свид.С.Т.и В.Д.. В търговския обект по същото време имало пусната музика. В 00.55 часа на 10.07.2016 г. въззивника Д.С. *** за силна музика в търговския обект на въззиваемата И.П., по повод на който сигнал около 01.30 часа на същата дата свид.Ч.Д.и А.И.- полицейски служители, посетили обекта в с.Мелница, където установили, че в търговския обект действително се чува силна музика, както и, че на място се намират и въззиваемите Г.П. и П.П. и други непознати за тях лица. При това св.Д. и И.поканили въззиваемата И.П. да влезе в търговския обект където св.Д. в присъствието на свид.И.съставил на въззиваемата И.П. АУАН №479/10.07.2016 г. за нарушения по чл.4 т.4 от Наредба №1 на Общински съвет гр.Елхово за това, че на 10.07.2016 г. около 01.30 часа пуска в търговския обект силна музика от собствената си уредба, с което предизвиква шум и нарушава спокойствието на живущите., който въззиваемата П. отказала да подпише, но получила лично. На 08.08.2016 г. въззиваемата И.П. за констатираното нарушение било издадено НП №НП-РУП-51 и наложено административно нказание - глоба в размер на 50 лева. След съставянето на АУАН въззиваемата И.П. намалила музиката, а свид.Д. и И.напуснали търговския обект. Малко след това търговския обект напуснали въззиваемите П.П. и Г.П. заедно със свид.С.Т.и В.Д., които се прибрали в дома на въззиваемите в с.Мелница. В обекта останали въззиваемата И.П. и свид.П К, тъй като в заведението имало и други посетители. По- късно въззиваемата И.П. и свид.П.К.се прибрали в домовете си. Същевременно около 10-15 минути след като напуснали с.Мелница оперативния дежурен в РУ Елхово разпоредиб на свид.Д. и И.да се върнат отново в селото във връзка с подаден сигнал между въззиваемите и въззивника. Такъв сигнал не е регистриран в РУ Елхово. Връщайки се отново в с.Мелница свид.Д. и И.посетили дома на въззивника Д.С., където същия ги чакал на прозорец на жилището си, намиращ се над стопанисвания от него търговски обект. На място свидетелите констатирали съборени два пластмасови стола на площадката пред търговския обект, като въззивника Д.С. им казал, че бил заплашван и обиждан от въззиваемите, както и, че столовете са съборени от въззиваемите. Към този момент двамата свидетели не са установявали къде се намират въззиваемите. Същевременно на 12.07.2016 г. въззивника Д.С. подал писмена жалба до началника на РУ Елхово. На въззиваемите били снети писмени обяснения и съставени протоколи по реда на чл.65 от ЗМВР с които били предупредени да не отправят обидни думи към въззивника Д.С.. С постановление от 25.11.2016 г. на прокурор от РП Елхово било отказано образуването на наказателно производство за осъществено престъпление от общ характер и преписката била прекратена.

Приетите за установени от решаващия съд фактически обстоятелства се установяват от събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени. Прадвилно, законосъобразно и обосновано решаващия съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели С.Т., П.К., В.Д., Ч.Д.и А И., като вътрешно непротиворечиви и съответни едни спрямо други по отношение на съставомерните факти. И тримата свидетели - С.Т., П.К.и В.Д. еднозначно сочат на факта на повода за събирането в с.Мелница - рожден ден на детето на въззиваемата И.П., обстоятелството на времето и последователността на отиването им в търговския обект стопанисван от въззиваемата, мястото и времето на престоя им в същото, обстоятелството на посещението на свид.Д. и И.и повода за същото, това на напускането им на търговския обект по време и последователност - малко след напускането на обекта от свид.Д. и И.напуснали въззиваемите П.П. и Г.П. заедно със свид.С.Т.и В.Д. и последващо такова от въззиваемата И.П. и свид.П.К., както и обстоятелството на връщането в обитаваното от въззиваемите жилище на същите и свид.С.Т.и В.Д. и прибиране в дома си на свид.П.К.. И тримата свидетели са категорични по отношение на обстоятелството, че не са виждали същата вечер въззивника Д.Ж., както и, че пътя по който са се прибрали в домовете си не е преминавал покрай неговия дом. Правилно, обосновано и законосъобразно съда е кредитирал и показанията на свид.Д. и И.. Същите са полицейски служители, изпълняващи по същото време служебните си задължения, без установени каквито и да било взаимоотношения както с въззивника, така и с въззиваемите и незаинтересовани от изхода на делото. Показанията на същите се потвърждават и от представените писмени доказателства - установен сигнал съобразно документацията на РУ Елхово по време и място, както и съставен АУАН и нарушение за което е съставен. На лице е и пълно съответствие с показанията на визираните по-горе свидетели по отношение на известните им факти. Правилно, законосъобразно и обосновано съд е кредитирал и обясненията на тримата въззиваеми - И.П., П.П. и Г.П. като съответни на показанията на визираните свидетели. Настоящия състав на въззивния съд намира и, че правилно, обосновано и законосъобразно, след изпълнение на задълженията си по чл.305 ал.3 от НПК като вътрешно противоречиви, а и неясни и несъответни на показанията на кредитираните свидетели не следва да кредитира показанията на свид.Ж. С.. Както правилно е установил решаващия съд в показанията на този свидетел са налице вътрешни противоречия по отношение на обстоятелството на времето на възприемане на отправени обидни изрази и заплахи по отношение на въззиваемите към въззивника, а именно първоначално намиращи се пред дома им въззиваемите отправили съответните изрази, като въззивника се е събудил от шума от хвърлен по прозореца стол от въззивника П.П., като едновременно с това в същите си показания свидетеля сочи, че първоначално е чул гласа на въззиваемия Г.П. след което погледнал през прозореца и видял въззиваемите и свид.С.Т.и лице на име Васил и обстоятелството на хвърляне на стол от въззаеимия П.П. по посока прозореца на стаята на сина му, като в последствие от сина си разбрал, че въззиваемите преди това са хвърлили два стола по посока на втория етаж на сградата, което той не е видял. Тези вътрешни противоречия в показанията на свид.Ж. С. и пълното им противоречие с останалите свидетели по делото са дали основание и на съда да не кредитира показанията на този свидетел. Още повече и, че свид.Д. и И.при посещението си пред дома на въззивника С. са констатирали два паднали стола на площадката пред търговския обект намиращ се на първия етаж от сградата, а не пред жилищната част на сградата, където е твърдението, че са били хвърлени от въззиваемите, като въззивника Д.С. им е казал, че столовете са били съборени. Касае се за изолирани показания, несъответстващи на всички останали доказателства по делото - показания на свид. И.и Д. - служители на МВР и незаинтересовани от изхода на делото, а и тези на свид.С.Т., В.Д. и П.К.. Правилно решаващия съд е обсъдил и обстоятелството на заинтересованост на свид.Ж. С. предвид обстоятелството, че същия е баща на въззивника Д.С., във влошени отношения с въззиваемите преди това.

Възражението в жалбата на въззивника Д.С. касателно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт предвид несъответствие на приетите за установени фактически обстоятелства с доказателствата по делото, сочещи на необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда са неоснователни. Не могат да се споделят доводите в жалбата за приемане на фактически положения от първоинстанционния съд които са несъответни на събраните по делото доказателства след анализ на същите. Показанията на свид.Ж. С. който единствен твърди, че е очевидец на осъществено деяние, съобразно възведеното обвинение, както правилно е приел и решаващият съд сочещи на отправени обидни изрази и закани от въззиваемите към въззивника в негово присъствие са в противоречие с всички останали доказателства по делото, като за част от останалите разпитани в хода на производството свидетели не са събрани доказателства които да сочат на заинтересованост от изхода на делото.

Възражението, че е налице едностранчив подход при оценката на доказателствата по делото, като са кредитирани показания на свидетели намиращи се в приятелски отношения с въззиваемите и не са кредитирани такива на свид.Ж. С. с аргумента, че е заинтересован от изхода на делото като баща на въззивника съда намира за неоснователни. За да кредитира показанията на свид.Т, Д и К. в изпълнение на задълженията си по чл.305 ал.3 от НПК решаващия съд е направил задълбочен анализ на същите, съобразявайки отношенията им с въззиваемите и съпоставяйки ги и с показанията на незаинтересовани от изхода на делото свидетели по отношение на известните им факти - тези на двама полицейски служители, които към този момент са изпълнявали служебните си задължения и не са имали каквито и да било отношения с въззивника, а и с въззиваемите, като показанията на тези свидетели са потвърдени и от писмени доказателства по делото. Същият анализ решаващия съд е извършил и на показанията на свид.Ж. С., при което е констатирал и съществуващите вътрешни противоречия в същите, а и несъответствието им с останалите доказателства по делото - гласни доказателства, включително и за установените на място несъответствия в твърденията на свид.Ж. С. и лицето по повод на сигнал на което са посетили мястото - въззивника Д.С., а именно обективно констатираното място на намиране на съборени два стола и споделеното от Д.С. с тях, че са били съборени от въззивниците, с показанията на свид.Ж. С. - противоречиви и по отношение на обстоятелството видял ли е лично или му е било съобщено от сина му, че се касае за хвърляне на столовете от въззивниците към прозорците на втория етаж на жилищната сграда където се намира стаята на сина му, към кой момент сина му е възприемал визираните обстоятелства, към кой момент същият се е събудил, предвид твърдяното от свидетеля такова, а именно от шума при хвърлянето на стол по прозореца на стаята му. Именно всички тези вътрешни несъответствия в показанията на свидетеля, изолираността на показанията на този свидетел и несъответствията с останалите доказателства по делото правилно са мотивирали съда да не ги кредитира. Що се касае за възражението, че съда не е обсъдил доказателствената стойност на показанията на свид.М.М., което по същество води до извод за липса на мотиви на постановената присъда, то същото не се споделя от настоящия състав на въззивния съд. Показанията на тази свидетелка са подробно коментирани от решаващия съд в мотивите му, като същият е установил, че се касае до такива сочещи на състояние и поведение на въззивника след инкриминираната дата, като същата не е била свидетел на твърдените за осъществени от въззиваемите действия, какъвто е извода и на настоящия състав на въззивния съд.

Въззивният съд счита, че и правните изводи на първоинстанционния съд направени след анализ на правилно установените фактически обстоятелства са правилни, обосновани и законосъобразни. Безспорно не е установено по категоричен начин, че въззиваемите И.П., П.П. и Г.П. са автори на деянията по повдигнатите им и поддържани обвинения. Единственото доказателство на което се гради обвинението са показанията на свид.Ж. С., които по изложените вече съображения не следва да се кредитират и правилно не са кредитирани от съда. От всички събрани по делото доказателства безспорно не се установява на посочените дата и час въззиваемите да са се намирали на процесното място и да са отправяли обидни изрази и закани по отношение на въззивника.

При този изход на делото обоснован и законосъобразен се явява и извода на решаващия съд за неоснователност и недоказаност на предявените от въззивника по отношение на въззиваемите граждански искове за причинени неимуществени вреди, а и за осъждането му в съответствие с разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК да заплати на всеки един от въззиваемите сума в размер от по 500 лв. представляващи разноски по делото. Такива същият следва да заплати и за направените разноски във въззивната инстанция от въззиваемите, а именно в размер от по 640 лв. за всеки един от тях, съобразно представените договори за правна защита - серия Я №0000070177/15.11.2017 г. от П.Г.П., серия Я №0000070178/15.11.2017 г. от Г.П.П. и серия Я №0000070176/15.11.2017 г. от И.г.П..

От цялостната проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му поради което и на осн. чл.338 от НПК ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №54/26.10.2017 г. постановена по НЧХД №4/2017 г. по описа на ЕРС.

ОСЪЖДА Д.Ж.С. / с установена по делото самоличност/ да заплати на И.Г.П., П.Г.П. и Г.П.П. суми в размер от по 640 лева, на всеки един от тях, представляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.