№ 16.03.2018
г. гр.Ямбол
Производството по делото е образувано
пред ЯОС по частна жалба, депозирана от „БЕРКУТ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД гр.София
против определение № 7659/19.12.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 3884/2017 г.
по описа на ЯРС. С това определение съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя
за спиране незабавното изпълнение на заповед № 2473/17.10.2017 г. за изпълнение
на парично задължение. Дружеството заявява, че от представения договор за встъпване
в дълг със заверка за достоверна дата и заявление по чл.101 пр.1 от ЗЗД
установява, че няма качество на съдлъжник по
сключения кредитен договор, тъй като преди сключването на договор за встъпване
в дълг, вече е оттеглил своето съгласие, дадено до длъжника „ЕЛИ КОМЕРС“ ЕООД. Заповедта
е издадена при съществено процесуално нарушение, тъй като към заявлението не са
представени доказателства, че са настъпили условията за предсрочна изискуемост
на задължението, които да са били съобщени на него и на първоначалния длъжник. Иска
се отмяна на атакуваното определение и спиране на изпълнението.
В законоустановения срок заявителят
„МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП“ ООД гр.София е депозирал отговор на частната жалба, с
който се счита, че жалбата е необоснована и недоказана и следва да бъде
оставена без уважение, а определението на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено. Необосновани са твърденията на жалбоподателя, че не е съдлъжник по процесното вземане,
а обстоятелството, че е направил изявление за отменяне на встъпването си в дълг
е без значение, тъй като не е достигнало до кредитора. Счита се, че жалбоподателя
не само, че не е оттеглил встъпването си, но с действията си го е потвърдил,
тъй като на 17.05.2017 г. е учредил в полза на кредитора договорна ипотека.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните, изразени в частната жалба и отговора по нея, както и с
приложеното заповедно производство по ч.гр.д.№ 3884/2017 г., намира за
установено следното:
Ч.гр.д. № 3884/2017 г. по описа на
ЯРС е образувано по заявление на "МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП" ООД гр. София
за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 20000 евро и законната
лихва върху нея срещу солидарните длъжници "ЕЛИ КОМЕРС" ЕООД гр.Ямбол
и "БЕРКУТ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД гр.София. Съдът е уважил искането на
заявителя като е издал на 17.10.2017 г. заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ за претендираните
суми, лихви и разноски.
Вземането е претендирано
като част от главница по нотариално заверен договор за кредит - № G116-161004С157/04.10.2016 г. и три
допълнителни споразумения към него с нотариална заверка на подписите. Заявителят
е обосновал солидарната отговорност на длъжника "БЕРКУТ КОРПОРЕЙШЪН"
ЕООД въз основа на нотариално заверен договор за встъпване в дълг от 03.05.2017
г. По договора за кредит и допълнителните споразумения към него, заявителят се
е задължил да предостави на длъжника "ЕЛИ КОМЕРС" ЕООД сума в общ размер
на 210 000 евро, с краен срок за връщане 04.10.2017 г. и 12 авансови месечни
вноски за договорната лихва върху сумата по кредита. Заявителят е представил и
договор за встъпване в дълг от 03.05.2017 г., сключен между "МАРШАЛ КРЕДИТ
ГРУП" ООД, "БЕРКУТ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД и "ЕЛИ КОМЕРС" ЕООД. По този договор
"БЕРКУТ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД е приел като солидарен длъжник да встъпи в
дълга на "ЕЛИ КОМЕРС" ЕООД по договора за кредит и сключените към него
допълнителни споразумения до размера на сумата 130 000 евро. Кредиторът
"МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП" ООД е приел солидарния длъжник да встъпи в дълга
на кредитополучателя длъжника "ЕЛИ КОМЕРС" ЕООД по описания договор за кредит, който е с
краен срок за погасяване на всички задължения – 4.10.2017 г. Договорът е с
нотариална заверка на подписите на трите сключили го страни, както следва – на
3.05.2017 г. са заверени подписите на длъжниците, а на 17.05.2017 г. е заверен
подписа на кредитора и е вписан в Службата по вписвания - София.
В срока за възражение съдлъжникът "БЕРКУТ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД е поискал
спиране на образуваното изпълнително производство като твърди, че не е длъжник
по вземането, тъй като е представил убедителни писмени доказателства за това и
моли съдът да не изисква надлежно обезпечение по чл.180 и чл.181 от ЗЗД поради
това. Към искането за спиране е представено известие от "БЕРКУТ
КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД до "ЕЛИ КОМЕРС" ЕООД от 8.05.2017 г., получено на същата дата за
това, че дружеството оттегля съгласието си за встъпване в дълга по договора за
кредит, както и че моли "ЕЛИ КОМЕРС" ЕООД да не уведомява "МАРШАЛ КРЕДИТ
ГРУП" ООД за сключения договор за встъпване в дълг, тъй като оттегля
съгласието си за това на основание чл.101 пр.1 от ЗЗД. Представен е също така
договор от 28.04.2017 г., сключен между "БЕРКУТ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД в
качеството на поемател и "ЕЛИ КОМЕРС" ЕООД в качеството на
длъжник на "МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП" ООД за това, че поемателя
се задължава да встъпи в дълга на длъжника, който следва в тридневен срок
считано от нотариалната заверка на подписите да преведе по сметка на поемателя 20 000 евро и да не уведомява кредитора за
встъпването, ако не преведе сумата.
ЯРС е постановил атакуваното в
настоящото производство определение, с което е отказал да спре изпълнителното
производство при представените по-горе писмени доказателства.
Депозираната частна жалба е
неоснователна, а постановеното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.420 ал.1
от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното
изпълнение в случаите по чл.417 т.1-8, освен когато длъжникът представи
надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД. Не е спорно,
че в случая се касае за издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 т.3 от
ГПК, която попада в хипотезата на разпоредбата. При заявяване на искането си за
спиране на изпълнението, длъжникът не само не е представил надлежно
обезпечение, но и изрично е помолил съдът да не изисква такова.
Съгласно чл.420 ал.2 от ГПК, когато в
срока за възражение е направено искане за спиране подкрепено с писмени
доказателства, съдът може да го спре и без да е необходимо обезпечение по ал.1.
Съдът счита, че не е налице и тази хипотеза, тъй като считаните за убедителни
доказателства, установяващи, че жалбоподателят не е длъжник не се възприемат
като такива. От тези доказателства се установява, че е налице съглашение от
28.04.2017 г. за встъпване в дълг между длъжник и трето лице, който е сключен с
условие за превеждане на сума. На 3.05.2017 г. между двамата длъжници и
кредитора на първия е сключен договор за встъпване в дълг, по който подписите
на длъжниците са заверени нотариално на тази дата, а подписа на кредитора на
по-късна – 17.05.2017 г. Междувременно жалбоподателят на 8.05.2017 г. е
уведомил длъжника, че отменя встъпването си в дълг, но въпреки това на
17.05.2017 г. /датата на заверка на подписа на кредитора/, същият е учредил
договорна ипотека в полза на кредитора "МАРШАЛ КРЕДИТ ГРУП" ООД въз
основа на сключения с него договор за встъпване в дълг – нот.акт
№ 65 т.II дело № 223/17.05.2017 г.
От съдържащите се в тези писмени
доказателства данни за противоречиви действия на длъжника и жалбоподател "БЕРКУТ
КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД съдът не може да направи категоричен извод относно качеството
му на длъжник по процесното вземане и не ги възприема
като убедителни и ползващи го в искането му да бъде спряно изпълнението по
издадената заповед. Обстоятелството дали "БЕРКУТ КОРПОРЕЙШЪН" ЕООД е
длъжник по вземането – дали е встъпил или не в дълга на "ЕЛИ КОМЕРС" ЕООД тепърва подлежи на
доказване в установителното производство, но не и в
настоящото, поради което съдът приема за правилен извода на районния съд да
остави без уважение искането за спиране по чл.420 от ГПК.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 7659/19.12.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 3884/2017 г. по описа
на ЯРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.