На 08.03.2018година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. ч.гр.дело №73 по описа за 2018г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2 ГПК, вр. с чл.413,ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Макстон“ ЕООД гр.Бургас, против Разпореждане №280/23.01.2018г. на Ямболски районен съд по ч.гр.д. №331/2018 г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника “Минна компания - П.“ АД за сумата 25 709.47лв. - главница, представляваща неизплатени задължения по девет фактури, за сумата 3 413.26лв. - законна лихва за периода 10.02.2016 г.-31.05.2017г., ведно със законната лихва от 20.01.2018г.

Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване от окръжния съд на акт по същество, с който да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение. Излага доводи, че вземането му е подробно индивидуализирано, като в заявлението са описани подробно фактурите за доставка на стоки, за които се дължи плащане от ответното дружество. Сочи също, че в случая претенцията е за неплащане на дължими суми по девет издадени фактури за доставка на стоки, всяка от които суми е по-малка от 25 000 лв., т.е. касае се за девет отделни вземания по девет различни договора за доставка, при което приложение намира т.2а от ТР №4/2014г. на ВКС.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от страна, имаща интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповедното производство пред ЯРС е образувано по заявление на “Макстон“ ЕООД - гр.Бургас, действащо чрез пълномощника адв.С., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника “Минна компания - П.“*** 709.47лв. - главница и за сумата 3 413.26 лв. - лихва за периода 10.02.2016г.- 30.06.2017г., ведно със законната лихва от 20.01.2018г. В т.9 от заявлението заявителят е посочил, че паричното вземане произтича от доставка на стоки, в т.11б е посочил, че задължението е за предаване на “движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да върне; за предаване на движима вещ, която е обременена със залог и за предаване на движима вещ, която е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението“. В т.12 от заявлението са описани девет броя фактури за стойността на получени от длъжника стоки, по които фактури заявителят е посочил, че не е получил плащане на фактурираната стойност, а т. 14 от заявлението не е попълнена.

При тези данни, с обжалваното разпореждане ЯРС е отхвърлил заявлението, като е изложил мотиви, че заявлението не отговаря на изискванията за редовност на искова молба. Посочил е, че заявителят не е индивидуализирал предмета на задължението - момента на сключването на договорите, ако се касае за договорно задължение, не е посочил размера на задължението за всеки договор, нито момента на изискуемост на паричните задължения. Съдът е изтъкнал, че една от предпоставките за издаване на заповед за изпълнение е искът за вземане за парични суми или заместими вещи, да е подсъден на районен съд, а в случая не може да се направи преценка дали задълженията по неизплатените фактури касаят стойността по един договор или по девет договора, като се има предвид, че на основание чл.103 ГПК на районен съд са подсъдни всички граждански и търговски дела с цена на иска под 25 000 лв.

Настоящата инстанция принципно споделя изводите на районния съд за несъответствие на заявлението с изискването за редовност на искова молба. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 ГПК, т.е. на изискванията за редовност на искова молба. В случая заявлението не съдържа фактически твърдения относно настъпването на правопораждащите спорното право факти и предпоставящи преценката на съда за ликвидността и изискуемостта на претендираното вземане. Задължението, чието изпълнение се претендира в настоящото заповедно производство, следва да е установено с всички индивидуализиращи белези - по основание и размер. В случая от страна на заявителя е направено искане за издаване на заповед за изпълнение за дължима обща главница, без да са изложени ясни фактически твърдения относно основанието/основанията за възникване на твърдяното вземане, както и относно изискуемостта. Индивидуализацията на вземането - съществуването, ликвидността и изискуемостта му не може да бъде извлечена от вписаните обстоятелства в т. 9, т. 11 и т. 12 от заявлението, при наличие на противоречие между т. 11 и т.12 и липсата на попълване на т. 14. Необходимо е заявителят да посочи ясно, конкретно и пълно юридическият факт, от който възниква вземането, както и всички съществени елементи на правоотношението.

Съобразно приетото в т.1 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по ТД №4/2013г., заповедният съд не е длъжен при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК съобразно изискванията на чл. 127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му, а отхвърля заявлението. Даване на указания на заявителя се дължи само в изрично уредената хипотеза в чл.425, ал.2 ГПК, както и при невнесена в пълен размер ДТ за заявлението.

Независимо от така дадените за съдилищата задължителни указания, към момента на подаване на настоящото заявление и постановяване на обжалваното разпореждане, е настъпила законодателна промяна в приложимия за казуса процесуален закон, като с изменение, обнародвано в ДВ № 86/27.10.2017 г., е изменена разпоредбата на чл. 411,ал.2,т.1 ГПК и е предвидено задължение на съда да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на нередовностите на заявлението, в случаите, когато то не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и да го отхвърли едва след като заявителят не отстрани тези нередовности в срок.

В случая районният съд не е предоставил възможност на заявителя да приведе заявлението си в съответствие с изискването на чл. 410, ал. 2, вр. с чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК, а направо е отхвърлил заявлението, което е в нарушение на новата редакция на нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и прави обжалваното разпореждане незаконосъобразно и подлежащо на отмяна само на това основание.

Изложеното прави безпредметно обсъждането на останалите доводи в частната жалба.

Ето защо разпореждането на първоинстанционния съд следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението, при съобразяване разпоредбата на чл. 411, ал.2,т.1 ГПК и указване на заявителя предоставената от посочената норма на закона възможност да отстрани допуснатите в заявлението нередовности.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Разпореждане №280/23.01.2018г. на Ямболски районен съд, постановено по ч.гр.д. №331/2018 г.

ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.