На 08.03.2018 година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз.ч.гр.дело № 71 по описа за 2018г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Ямбол, подадена от юр.к. В.А., против Определение №310/08.02.2018г. на ЯРС, постановено по гр.д. №3399/2017г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на протоколно определение от 11.12.2017г., с което е осъден да заплати разноски в размер на 350.16лв.

Наведеното оплакване е за нарушение на процесуалните правила - разпоредбите на чл.76 и чл.78, ал.10 ГПК. Частният жалбоподател излага, че по искане на заинтересованата страна Д.К., ЯРС е назначил съдебна експертиза, която да бъде извършена от две вещи лица - психолог и психиатър, задължавайки заинтересованата страна да внесе определения за експертизата депозит. Въпреки че разноските за експертизата не били внесени предварително, експертното заключение било изготвено и прието от съда, който в грубо нарушение на чл.78, ал.10 ГПК, вместо да осъди заинтересованата страна Д.К. да заплати разноските в размер на по 275.08лв. за всяко вещо лице, възложил по-голяма част от тези разноски - в размер на 350.16лв. за заплащане от Д“СП“, която не е искала назначаване на вещи лица по делото и с действията си не е предизвикала направените от съда разноски за възнаграждения на назначените вещи лица. Моли се за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на разноските.

В законоустановения срок писмен отговор е постъпил от Д.К., която изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че изслушаната по делото психолого-психиатрична експертиза е назначена и по инициатива на съда, който правилно е преценил, че тежестта на служебно поставените от него въпроси е по-голяма, поради което е възложил по-голямата част от разноските за експертизата на специализирания орган по закрила на детето.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по съществото жалбата е неоснователна.

Производството пред ЯРС е образувано по реда на чл.28, ал.1, във вр. с чл.25, ал.1, т.4 от Закона за закрила на детето, което е било инициирано по молба на Дирекция “Социално подпомагане“ - Ямбол за настаняване на детето К. Д. К. в семейството на леля му М.К. ***, за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи - до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

В първото по делото открито съдебно заседание майката на детето Д.К. е оспорила молбата, като е направила доказателствени искания, едно от които е за назначаване на съдебно-психологическа експертиза, която да даде отговор на поставени въпроси по 12 пункта от представена писмена молба.

С протоколно определение от 06.11.2017г. районният съд е уважил искането на Д.К. за съдебна експертиза, но е назначил комплексна такава, която да се извърши от две вещи лица - психиатър и психолог. Съдът е разширил обема на задачите на експертите, като служебно е поставил въпроси за годността на М.К. и Д.К. да отглежда детето Константин, както и на мъжа, съжителстващ с майката на детето, а също и за наличието на психични заболявания и особености в психиката на тези три деца, създаващи опасност за нормалното развитие и израстване на детето. Възлагайки експертизата, съдът е определил първоначален размер на възнаграждението за вещите лица в размер на 200лв., платими от сметката на съда.

В проведеното на 11.12.2017г. открито съдебно заседание съдът е приел заключението на вещите лица - психиатър и психолог, определяйки окончателен размер на възнаграждението за всяко вещо лице - по 275.08лв., платими от сметката на съда. ЯРС е приел, че в тежест на Д“СП“ е да докаже наличието на основанията в молбата за настаняване на детето извън семейството, поради което е постановил протоколно определение от същата дата, с което е осъдил Дирекцията да заплати в полза на съда част от разноските за съдебната експертиза - в размер на 350.16 лв., а с крайния си съдебен акт - Решение № 797/21.12.2017г. е осъдил майката Д.К. да заплати разликата от 200 лв.

С обжалваното Определение №310/08.02.2018г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на Д“СП“ - Ямбол за изменение на протоколното определение от 11.12.2017г., с което Дирекцията е осъдена да заплати разноските от 350.16 лв. Съдът е приел, че в производството по Закона за закрила на детето в тежест на Д“СП“ е да докаже наличието на основанията за настаняване на детето извън семейството, като с оглед оспорване на фактите, изложени в молбата, с която е сезиран, ЯРС служебно е назначил комплексната експертиза, поставяйки въпроси към вещите лица - психолог и психиатър. Съдът е изложил мотиви, че е извършил преценка на тежестта на служебно поставените от него въпроси, при която преценка е възложил по-малката част от дължимите за експертизата разноски на майката на детето, а по-голямата - на Д“СП“.

Определението е правилно.

В производството на спорна съдебна администрация по чл. 28, ал.1 , във вр. с чл. 25, ал.1, т. 4 от Закона за закрила на детето, в тежест на молителя, в случая Д“СП“ - Ямбол, е да установи фактите, които са основанието за искането детето да бъде настанено извън семейството. С оглед предмета на спора, в центъра на който е интересът и благополучието на настаняваното дете, същият задължава съда служебно да следи за интереса на детето. Съгласно задължителните указания за съдилищата, дадени в т.1 от ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д. №1/2013г., когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса (напр. в производството за поставяне под запрещение или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца), негово задължение е служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничение във времето.

В случая в съгласие с посочената задължителна практика на ВКС и при правилно приложение на разпоредбата на чл. 195 ГПК като израз на въведения с чл.7, ал.1 ГПК принцип на служебно начало при изясняване на обективната истина с оглед интереса на детето, ЯРС е разширил задачата на комплексната съдебна експертиза със служебно поставените въпроси относно психичните заболявания на лелята, на майката на детето и на мъжа, с който последната живее, както и за годността на същите да отглеждат детето Константин. Правилно съдът е преценил, че служебно поставените въпроси на вещите лица са обусловили по-големия обем и сложност на задачата в тази част на заключението, предвид извършените лични прегледи на лицата и проверката на изисканата по делото медицинска документация. С оглед на това правилно ЯРС е приел, че за посочената част от задачата разноските са за сметка на страната - Д“СП“-Ямбол, която носи тежестта да докаже съответните правнорелевантни факти. Разпределяйки отговорността за разноските за извършената експертиза между молителя и майката на детето, съдът не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК.

По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от изложеното, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №310/08.02.2018г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 3399/2017г. по описа на този съд.

Определението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.