О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

                                           7.03.2018 г.       гр.Ямбол

 

   Ямболският окръжен съд, първи въззивен граждански състав

   на..…седми…март..………...две хиляди и осемнадесета година

   в закрито заседание в следния състав:

                                                    Председател: Красимира Тагарева

                                                           Членове: Калина Пейчева

                                                                            Галина Вълчанова

 секретар                                              

 като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова

 възз.ч.гр.д. № 50 по описа на 2018 г.,

 за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба от А.Ж.Р. *** против разпореждане за издаване на заповед № 2267 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3560/2017 г. по описа на ЯРС като се иска разпореждането за издаване на изпълнителен лист инкорпориран в заповедта за изпълнение да бъде отменено, издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен, както и заявителят-банка да бъде осъден да заплати направените пред въззивната инстанция разноски. Издаденото разпореждане се счита за неправилно и незаконосъобразно по няколко причини: представеното от банката извлечение от сметка не е годен документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение задължение, тъй като сумите не са индивидуализирани по размер; не е ясен падежа на отделните вземания; не става ясно и не е посочено как са формирани сумите на задълженията за главница и лихви; няма данни дали подписалите извлечението лица имат такива качества и могат да изготвят и подписват извлечения от сметка; в заявлението по чл.417 от ГПК не се съдържа точно и ясно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането; налице е разминаване на данни между заявлението за издаване на заповед и представеното извлечение от сметка; за частния жалбоподател, който е длъжник в качеството си на поръчител по договор за кредит, е изтекъл срокът по чл.147 от ЗЗД.

В срока за отговор по чл.276 ал.1 от ГПК такъв е депозиран от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – заявител в заповедното производство. Частната жалба на А.Р. се счита за неоснователна, неправилна и необоснована по същество, поради което се желае да бъде оставена без уважение, както и да се присъдят разноски в настоящото производство в размер 150 лв. съгласно чл.78 ал.8 от ГПК. Според банката районният съд е издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист след като надлежно е извършил проверка на представения документ – извлечение от сметка и е констатирал, че същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Представеното извлечение отговаря на всички необходими изисквания, подписано е от упълномощени за това лица, а възражението относно начина на формиране на дължимите суми подробно ще се преценява в производството по чл.422 от ГПК, което банката ще заведе. Не отговоря на истината твърдението, че по отношение на Р. е изтекъл срокът по чл.147 от ЗЗД, както и че заявлението и приложеното извлечение са нередовни.

Съдът след като се запозна със становищата на страните, както и с делото на ЯРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 3560/2017 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК със заявител „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и солидарни длъжници Д. Й. Ч. и А.Ж.Р. за задължение по банков кредит по договор от 22.03.2012 г. и договор за поръчителство от същата дата, изразяващо се в главница 3319,16 лв.; просрочена договорна лихва, начислена съгласно раздел II т.4 от договора за кредит за периода 21.02.2014 г. до 21.03.2017 г. вкл. в размер 682,83 лв.; просрочена наказателна лихва, начислена съгласно раздел II т.10 от договора за кредит за периода 21.02.2014 г. до 19.09.2017 г. вкл. в размер 1228,64 лв. и законната лихва от 20.09.2017 г. В т.12 е посочено, че документът, от който произтича вземането е извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“ АД за размера на дълга на кредитополучателя Д. Й. Ч. и поръчителя А.Ж.Р.. В т.14 подробно са описани обстоятелствата, от които произтича вземането, а именно сключения договор за банков кредит, погасените вноски, просрочените вноски, общия размер на задължението, настъпилия падеж. Направени са искания за издаване на заповед за незабавно изпълнение, изпълнителен лист и присъждане на разноски.

Към заявлението е приложен и документа по чл.417 т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“ АД за размера на дълга на кредитополучателя Д. Й. Ч. и поръчителя А.Ж.Р., издадено на 20.02.2017 г., изготвено от Д. Д. – специалист „Проблемни кредити-физически лица“ и проверил: Р. Т. – кредитен специалист, банка/кредити на физически лица. В извлечението отново подробно са посочени договорите за банков кредит и поръчителство, отпусната и усвоена сума, изброени са погасените вноски, както и непогасените по размер и период. Указана е датата, от която кредитът е в просрочие, както и че крайният срок на погасяване е настъпил на 21.03.2017 г. По същия начин, както и са претендирани в заявлението, в извлечението са описани просрочените договорни и наказателни лихви по размер, период и клауза от договора, по която са изчислени.

Във връзка с качеството на лицата, подписали извлечението от счетоводни книги на банката, са приложени пълномощните от двамата изпълнителни директори на банката, видно от които Д. Д. е с право да съставя и подписва извлечения от счетоводните книги на банката.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.418 ал.2 от ГПК съдът, разглеждащ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК следва да провери дали документът е редовен от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За уважаване на искането по заявление и за издаване на изпълнителен лист е необходимо кумулативното наличие на тези две предпоставки, които в случая съдът счита, че са налице. Касае се за заявление по чл.417 т.2 от ГПК – извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банките. Съгласно чл.60 ал.2 от ЗКИ, когато кредитът или отделни негови вноски не бъдат издължени на договорените дати за плащане, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, което съдържа най-малко информация за: 1. броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; 2. Общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасена договорена лихва; 3. размера на обезщетението за забава на просрочените плащания.

Предвид съдържанието на процесното извлечение от счетоводните книги на „ПИБ“ АД, настоящият състав счита, че същото съдържа всички реквизити, изрично посочени в чл.60 ал.2 от ЗКИ, както и че не е основателно нито едно от възраженията по частната жалба в тази връзка. В извлечението от счетоводни книги на банката-заявител са посочени размера на кредита, датата на сключване на договорите за кредит и поръчителство, изброени са погасените вноски, както и непогасените и просрочени 38 бр. вноски по размер и период всяка, общия размер на дълга, датата на настъпилия падеж, лихвите по договора – договорна и наказателна също са посочени поотделно по размер, период и клауза от договора, по която са изчислени. Съдържанието на извлечението е изцяло пренесено в т.14 от заявлението, където подробно са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането и не е налице разминаване в данните по двата документа, както се възразява. От представеното към заявлението пълномощно е видно, че лицето изготвило извлечението има точно такива правомощия, дадени му от изпълнителните директори на банката.

Съдът не обсъжда възраженията по частната жалба относно неяснотата при формиране на главницата и лихвите, както и относно изтичането на срока по чл.147 от ЗЗД, тъй като счита, че тези възражения са относими към установителното производство по чл.422 от ГПК. При настоящото обжалване на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и установената редовност от външна страна на документа – извлечение от счетоводни книги на банка, въззивният съд споделя изводите на заповедния съд, поради което частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на делото на заявителя следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК.

На основание изложеното, ЯОС

 

                                                     ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.Ж.Р., ЕГН ********** *** чрез адв.Г.Ф., САК против разпореждане за издаване на заповед № 2267 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 3560/2017 г. по описа на ЯРС.

ОСЪЖДА А.Ж.Р., ЕГН ********** *** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД гр.София направените в настоящото производство разноски в размер 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.