Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.03.2018 год. гр.Ямбол
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН
КЮЧУКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз.гр.дело № 47 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред
Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С.И. ***, чрез ада. М. Г. ***,
съд. адрес:*** кантора 303, против
Решение №45/19.01.2018г., постановено по гр.д.№3824/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът е
отхвърлил предявения от С.И.И. против П.Й.В. ***, иск за осъждането на
ответницата да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 250 лв., считано
от датата на исковата молба – 10.10.2017г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, до настъпването на основания за изменение или
прекратяване на издръжката.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Сочи се, че съдът е
пренебрегнал доказателствата, че ответницата в момента живее и работи в Чехия и че има много по - високи
доходи от тия, които би имала, ако живееше и работеше в България Сочи се, че
самият факт, че ответницата живее и работи в чужбина е достатъчен съда да
приеме, че тя има възможност да участва в издръжката на единственото си дете. Предвид
изложеното и по подробни съображения в жалбата се претендира отмяна на решението и уважаване на предявения иск изцяло.
В писмения отговор на въззиваемата страна се сочи, че
въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е
правилно и законосъобразно. Претендира се, по подробни съображения изложени в
отговора, жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното решение потвърдено в обжалваната
му част.
В с.з. въззивницата, чрез своя
пълномощник поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з., чрез своя
представител оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка
на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема
за установено следното:
Страните по
делото не споря, а и от представеното удостоверение за раждане съставено въз
осн. на Акт за раждане №........./.............г. се установява,
че ищцата С.И.И. (сега въззивник) е дъщеря на ответницата П.Й.В. (сега въззиваема),
като е родена на ***г. и
безспорно понастоящем е навършила пълнолетие.
За удостоверяване на обстоятелството, че е
студентка, първи курс, редовно обучение за висше образование на
образователно-квалификационна степен „бакалавър” по специалност „бизнес
икономика” и е записана в първи семестър на първи курс за учебната 2017/2018г. С.И.
е представила Уверение №20БИ/20.09.2017г. на Аграрен университет гр.Пловдив, Факултет
Икономика. Представена е касова бележка за заплатена сума от 230лв- такса за
обучение. По делото ищцата е ангажирала доказателства, че не притежава движимо
и недвижимо имущество, представяйки Декларация от 26.10.2017г. за семейно и
имотно състояние.
От представената пред ЯРС Справка от НАП,
за регистрирани трудови договори на П.Й.В. към 22.11.2017г. е видно, че
последно В. е работила по трудов договор с „Язаки България” ЕООД гр.Ямбол,
който трудов договор е бил прекратен на 03.10.2016г.
По делото не са представени други писмени
доказателства, касаещи местонахождението на ответницата, трудовата й заетост и
получаваните от нея доходи.
Пред ЯРС е бил разпитан един свидетел,
св. Иванов- баща на ищцата. Същият е заявил, че от братовчедка на ответницата
знае, че последната работи в Чехия, че вероятно живее там под наем, и че
получава доход от около 1200 лв. – 1300 лв. месечно.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивницата е легитимирана и има
правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
При служебната си проверка по чл.269 от
ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
При преценка по същество, атакуваното
решение се прецени за правилно, а изложените от първостепенния съд мотиви се
споделят и настоящата инстанция препраща към тях (арг. от чл.272 ГПК). В
допълнение може да се посочи следното:
Предявеният в производството иск е с
правно основание чл.144 СК, каквато е и правната квалификация, определена от
първостепенния съд. Претендира се издръжка от родител при хипотезата на
продължаващо образование във висше учебно заведение и възраст на въззивницата
до 25 години. Тази издръжка обаче не се дължи безусловно, както задължението на
родителите за издръжка по чл.143, ал.2 СК, защото законът предвижда, че
издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако родителите могат да я дават без
особени затруднения. Това означава, че законът релевира допълнително условие за
задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е
свързано с техните материални възможности.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства е безспорно, че въззивницата е навършила 18 години (и не е
навършила 25 год.) и продължава обучението си във висше учебно заведение,
редовна форма на обучение. По делото не се установи същата да има някакви
доходи или имущество, от което да може да се издържа. От изложеното следва
извод, че въззивницата има право да претендира издръжка от въззиваемата – нейна
майка.
Разгледан по същество обаче предявеният в
производството иск е неоснователен. Както вече се посочи по-горе в настоящото
изложение, задължението на родителите за издръжка на децата им, навършилите
пълнолетие, не е така безусловно, както това по отношение на непълнолетните –
съобразно чл.144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца се дължи, ако тя
не съставлява особени затруднения за родителите. В закона няма легално
определение за понятието "особени затруднения", но същността му лесно
може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като задължение
за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Следователно, дали
са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните
възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства,
които пряко рефлектират върху тези материални възможности. Изложеното води на
извод, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си дете.
В конкретният случай, доказателства
в подкрепа на твърдението си, че майка й реализира трудови доходи въззивницата,
в чиято тежест е доказването на този факт, не е ангажирала нито пред ЯРС, нито
пред настоящата инстанция. В тази връзка, както правилно е посочил
първоинстанционния съд, не могат да се ползват показанията на св. Иванов, тъй
като същия като баща на ищцата от една страна е заинтересован от изхода на
делото, а от друга в показанията си същия не пресъздава лични впечатления, а преразказва
чуто от трето лице. Доколкото по делото не е
доказано, при условията на пълно и главно доказване, че ответницата
действително работи в чужбина, че получава посочените от св.Иванов доходи, и че
тези доходи са й достатъчни и й позволяват заплащането на претендираната от
ищцата издръжка, без това да съставлява особени затруднения за нея, съд намира, че предявеният иск, като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен. ЯРС, като е достигнал до същите правни
изводи, е постановил едно правилно решение, което не страда от пороците,
визирани във въззивната жалба и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК, следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна - да бъде оставена без
уважение.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№45/19.01.2018г., постановено по гр.д.№3824/2017г. по описа на
ЯРС.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.