Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.03.2018 год. гр.Ямбол
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН
КЮЧУКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар П.У.
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз.гр.дело № 42 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна жалба на А.Т.А. ***,
чрез пълномощника му адв. Г.Д. ***, съд.адрес:***, против Решение №796/21.12.2017г., постановено по гр.д.№3896/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, с която е уважен
искът по чл.150 СК предявен от П.К.К., с ЕГН **********,***, като майка и
законен представител на малолетната М.А.А., родена на ***г. против А.Т.А., с ЕГН-********** ***, за изменение
на размера
на издръжката, дължима на детето М.А.А., родена на ***г., в разликата
над 150лв. до размера 180лв. месечно, считано от 18.10.2017г., до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно в частта му, в която е уважен искът за изменение
на издръжка над размера от 150лв. месечно.
Сочи се, че размерът на определената от съда издръжка е прекомерно завишен, тъй като уувеличението на
издръжката извършено от районен съд е със 80% спрямо предходната такава и то
при положение, че е изминал период само от две години от момента на определяне
на сега действащата. Сочи се, че през този период нуждите на детето не са
нараснали двойно, нито възможностите на родителите да отделят средства за
издръжката са нараснали в такава пропорция. Въззивникът твърди, че получавания от
него доход е твърде нисък и при този доход не може да заплаща издръжка в
определения от ЯРС размер 180лв. месечно, тъй като изплаща и кредит към банка по кредит овърдрафт. Сочи се, че реално ответникът
има възможност да ползва месечно от сумите, които му се привеждат от
работодателя, като работна заплата, суми в порядъка на 500 - 600 лева, а само
за последните месеци на 2017година, когато има положен извънреден труд, суми в
порядъка на 600 - 700 лева месечно. Предвид изложеното и по
подробни съображения в жалбата се претендира постановяване на решение, с което
да бъде намален определения от РС месечен размер на дължимата издръжка на
150лв.
В писмения отговор на въззиваемата страна се сочи, че
въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЯРС е
правилно и законосъобразно. Оспорват се възраженията в жалбата за липса на
промяна на условията при които е била определена предходната издръжка. Претендира
се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, а
атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част.
В с.з. въззивникът, чрез своя
пълномощник поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в с.з., чрез своя
представител оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.
Въззивната жалба е процесуално допустима,
като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което
може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка
на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема
за установено следното:
Въззивникът А.Т.А. е баща на детето М.А.А., родено на *** г./видно
от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №.......... на Община Ямбол/.
Не е спорно, а и от Решение
№672/04.12.2015г. постановено по гр.дело №2628/2015г. по описа на ЯРС, се
установява, че съгласно утвърдено споразумение по чл.51 СК, А. се е задължил да
заплаща в полза на детето М., чрез нейната майка и законен представител месечна
издръжка в размер от по 100 лв., считано от влизане на решението в сила.
Установява се от Удостоверение
№433/13.10.2017г. на ОУ „П. Р. Славейков”-гр.Ямбол, че детето е ученичка в 4-ти
клас за учебната 2017/2018 г.
Съгласно Служебна бележка от
13.10.2017 г. от „ЦПО”ООД Ямбол , малолетната ищца е ученичка и в „Училища
Европа”, като за учебната 2017/2018 г. майка й е заплатила за обучението по
англ.език 350 лв. и за учебен комплект 54 лв. Пред въззивната инстанция е
представена друга Служебна бележка от 06.03.2018г. от „ЦПО”ООД Ямбол, видно от
която при записване на детето в „Училища Европа”, майката е заплатила такса
само от 100лв. за обучение и 54 лв. за учебници, като детето е посещавало
часовете до 20.12.2017г., а считано от 01.01.2018г. не посещава учебните
занятия, като от общата дължима сума от 150лв., към 06.03.2018г. не е внесена
сума от 50лв. Майката на детето в о.с.з. пред въззивната инстанция е
представила квитанция от 12.03.2018г. за заплатена в полза на „Училища Европа”
сума в размер на 20лв.
Видно от Трудов договор от
17.08.2017г., сключен между „ТРЕЙС ЯМБОЛ”АД и П.К.К., последната работи като
лаборант в дружеството, срещу основно месечно възнаграждение в размер на 650
лв.
За установяване на доходите
на бащата, пред първата инстанция са представени подписани между А. и „ПАЛФИНГЕР
ПРОДУКЦИОНСТЕХНИК БЪЛГАРИЯ”ЕООД: Допълнително споразумение от 10.02.2015г. за
длъжността „шлосер”, съгласно което основното месечно трудово възнаграждение на
ответника е 710 лв., за увеличение на възнаграждението -746 лв. и за вредни
условия на труд-10 лв., и Допълнително споразумение от 15.02.2017г. за
длъжността „монтьор”, в сила от 01.01.2017г., договореното основно месечно
трудово възнаграждение на ответника е 780 лв., за увеличение на
възнаграждението -819 лв. и за вредни условия на труд - 10 лв. Съгласно 2 бр.
Справки- актуално състояние на всички трудови договори от 28.11.2017 г. на А.Т.А. издаденr от НАП, ТД-Бургас, офис -Ямбол, А. работи в „ПАЛФИНГЕР
ПРОДУКЦИОНСТЕХНИК БЪЛГАРИЯ”ЕООД от 10.07.2006г., като в справките е посочено и брутното трудово възнаграждение,
получавано от него за периода от м.10.2016г. до м.10.2017г. включително.
Съгласно справките брутния средномесечният
размер на възнаграждението за периода е 1384,07 лв.
Ответникът е представил три
договора за кредит „Експресо” от
Ответникът е представил и
нотариален акт №185, том VІ, дело №3751/1995г. от който е видно, че жилището, в
което живее, е собственост на Т. А.Т..
Представен е Амбулаторен
лист № 1243/06.11.2017 г. от д-р Н. К.
относно наличието у А.Т.А. на
увреждане на междупрешленните дискове и предписана терапия с медикаменти.
Пред ЯРС са били събрани и
гласни доказателства: Св.Т. –съсед на П.К.К., е заявил че последните живеят в жилище под наем
от миналата година, като за размера на заплащания наем знаел отК., че е около 150 лв. Заплащали и разходи
за входа по 4 лв. на човек на месец, както и асансьорна такса, чийто размер не
знаел.
Св.А.- близка приятелка на
ответника- е посочила, че той живеел в жилището на родителите си и м помагал в
заплащане на сметките. Работил много, за да погасява кредитите, но му
предстояла операция след от херния. Според свидетелката, Бащата купувал на детето дрехи на стойност около 80-90 лв.,
друг път-30-40 лв., но това не било всеки месец.
За потвърждение на факта, че
му предстои операция, ответникът е представил Амбулаторен лист №3962/23.11.2017
г. от д-р Т.. Т.- лекар специалист, според който има слабинна
херния с големината на кокоше яйце и терапията е планово оперативно лечение.
За да установи твърденията
си, че след приспадане на данъци, осигуровки, вноски по кредити и др. плащания
му остава чист сума за ползване в размер на около 500-600лв., А. е представел и
пред двете инстанции годишно извлечение
от банковата си сметка в „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“АД.
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При извършената служебна
проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в
обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.143 ал.2 СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независими от
това дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Правото на децата да получават издръжка от
своите родители е безусловно, като е достатъчно да е налице само качеството
„ненавършило пълнолетие дете”, а размерът на издръжката съгласно чл.142 ал.1 СК
се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я
дължи. Действащият СК не установява горна граница за размера на издръжката, а
само минимален размер на същата – съгласно разпоредбата на чл.142 ал.2 СК Минималния размер на издръжката за
едно дете, в момента е 127,50 лв. /1/4 от МРЗ,
която към настоящия момент е в
размер на 510
лв./. Съгласно чл.150 СК, при
изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена.
Установените по делото
обстоятелства не дават основание да се приеме, че следва да бъде намален
размерът на присъдената с обжалваното решение издръжка.
В случая искът, по който се е произнесъл
съдът с обжалваното решение, е по чл.150 СК за изменение на определена от съда
издръжка, като към датата на предявяването му детето е било малолетно- на 10г.
и 9м. Безспорно установено по делото е, че е налице трайно съществено изменение
на нуждите на детето, тъй като от присъждането на издръжката по
гр.д. №2628/2015г. на ЯРС, до предявяване на настоящия иск по чл.150 СК е
изминал период от 2 години. Това е период, през който с промяната във възрастта
на детето, е настъпила и трайна промяна в неговите потребности, за задоволяване
на които следва да бъдат отделяни повече средства. Това обуславя и изменение на
определената през 2015г. издръжка. Приетата от първоинстанционния
съд като общо дължима месечна издръжка за детето, е определена при съблюдаване
критериите, посочени в т.4 от ППВС№5/1997 г., като приетия размер с оглед
възрастта му и обичайните нужди на дете на такава възраст, не дава основание да
се приеме, че е завишен и би дал възможност за стимулиране към обществено
неполезен начин на живот, лукс или възможност сумите да се използват извън
целите на издръжката. Частта, която е определена като дължима от ответника –
сумата от 180 лв., с оглед събраните по делото доказателства, няма основание да
се приеме, че не е съобразена с възможностите на бащата, като родител да дава
такава издръжка. От доказателствата по делото е установено, че бащата –
въззивник е с трудово възнаграждение– 1384,87лв. месечно, а доходите майката са
около 650лв.-месечно. И двамата родители не дължат издръжка на други
ненавършили пълнолетие деца. При това положение и съобразно установените в
чл.142 ал.1 СК критерии, въззивният съд счита, че правилно ЯРС е приел, че ако
двамата родители живееха заедно, те биха били в състояние да отделят обща
месечна издръжка за детето М. в размер на сумата 300лв., която съобразно
доходите им, е разпредели по следния начин: 180лв. за бащата-ответник и 120лв.
за майката, която полага и преките грижи по отглеждането и възпитанието на
детето. Следва да се посочи, че А. е в работоспособна възраст, зает по
ТПО, получаващ доход над двойния размер на МРЗ за страната. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че като база за определяне на издръжката следва
да служи нетния размер на възнаграждението му. Що се
отнася до представените по делото доказателства касаещи плащания по договори за
кредит- това обстоятелство, съдът приема за ирелевантно, тъй като се касае за
наличие на задължение към кредитна институция, поето изцяло по волята на
въззивника, като същият при поемането на това задължение е бил наясно за
задължението си към своето дете /предвид на това съдът не обсъжда представеното
годишно извлечение от банковата сметка на въззивника в „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ
ЕКСПРЕСБАНК“АД/. Освен това видно и от трите договора за кредит съдлъжник с
въззивника е и неговата бивша съпруга П.К.. Т.е. в случай, че въззивникът сам е
заплащал или заплаща вноските по кредитите, същия като солидарен длъжник,
изпълнил повече от своята част, разполага с иск за платеното в повече срещу
другия съдлъжник, но това плащане по кредитите от въззивника, като неотносимо
по делото обстоятелство, не би могло да бъде за сметка на размера на дължимата
от него издръжка за малолетното дете М..
Ето защо решението в частта
му, с която е уважен искът по чл.150 СК по отношение на детето М. в разликата
над 150лв. до размера от 180 лв. месечно, следва да бъде потвърдено. Въззивният
съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от изложеното, ЯОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №796/21.12.2017г.,
постановено по гр.д.№3896/2017г.
по описа на ЯРС, в частта му, с
която е уважен искът по чл.150 СК предявен от П.К.К., с ЕГН **********,***,
като майка и законен представител на малолетната М.А.А., родена на ***г. против
А.Т.А., с ЕГН-********** ***, за изменение
на размера
на издръжката, дължима на детето М.А.А., родена на ***г., в разликата
над 150лв. до размера 180лв. месечно, считано от 18.10.2017г., до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане .
В останалата необжалвана
част решението на ЯРС, е влязло в сила.
ОСЪЖДА А.Т.А. да заплати на П.К.К., като
майка и законен представител на малолетната М.А.А., родена на ***г., сумата
100лв.- разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.