РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 16.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесета март две хиляди и осемнадесета в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Н. Иванов

Г. Вълчанова

след като разгледа докладваното от съдията Д. Кючуков в.гр.д. № 38/2018г. по описа на Ямболския окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от Б.П.И. *** срещу решение № 105/19.10.2017г. по гр.д. № 263/2017г. по описа на Елховския районен съд, с което, на осн. чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД , е прогласена нищожността на сключения договор за аренда на земеделска земя от 26.07.2016г., поради накърняване на добрите нрави. Като счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателката иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което съдът да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли иска. Разпоредбата на чл. 3 ал.4 ЗАЗ допуска арендният договор да бъде сключван и само от един от съсобствениците на земеделски земи, като отношенията между тях се уреждат съобразно разпоредбата на чл.ЗО ал.З от ЗС. Специалният характер на разпоредбата на на чл. 3 ал.4 ЗАЗ изключва приложението на общата разпоредба на чл.32 ал.1 ЗС относно закрепеното с нея изискване ползването и управлението общата вещ да става с мнозинството от всички съсобственици. Решението на съда е немотивирано по отношение на този въпрос, което го прави неправилно. Съдът не обсъдил всички релевантни за спора доказателства. Не е събрал доказателства относно продължителността на арендните договори, още по малко за средната продължителност на същите. Непочиващи на никакви правни аргументи съдът е приел 10 годишна средна продължителност на договорите за аренда. Съдът не е обсъдил предложенията от страна ответника за покупка на земеделските земи. Така съдът е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост на решението.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението на съда и от "Лалковците" ЕООД гр. Ямбол, в частта, с която е прогласена нищожност,на осн. чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД, на сключения договор за аренда на земеделска земя от 26.07.2016 г., поради накърняване на добрите нрави. Като счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на процесуалния и матариален закон, жалбоподателят иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което съдът да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли иска. Разпоредбата на чл. 3 ал.4 ЗАЗ допуска арендният договор да бъде сключван и само от един от съсобствениците на земеделски земи, като отношенията между тях се уреждат съобразно разпоредбата на чл.ЗО ал.З от ЗС. Специалният характер на разпоредбата на на чл. 3 ал.4 ЗАЗ изключва приложението на общата разпоредба на чл.32 ал.1 ЗС относно закрепеното с нея изискване ползването и управлението общата вещ да става с мнозинството от всички съсобственици. Решението на съда е немотивирано по отношение на този въпрос, което го прави неправилно. Съдът не обсъдил всички релевантни за спора доказателства. Не е събрал доказателства относно продължителността на арендните договори, още по малко за средната продължителност на същите. Непочиващи на никакви правни аргументи съдът е приел 10 годишна средна продължителностна договорите за аренда.Съдът не е обсъдил предложенията от страна ответника за покупка на земеделските земи. Така съдът е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост на решението.

В отговор на жалбата насрещната страна Ж.П.Х. счита първоинстанционното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Нито в исковата молба, нито в хода на делото е оспорвана действителността на арендния договор на посочените в жалбата основания, поради което и този въпрос не е изследван и коментиран в решението на съда. Със сключването на арендния договор са накърнени добрите нрави и в тази връзка правилно районният съд е прогласил нищожността на договора, на осн. чл.26 ал.1 т.З ЗЗД. В жалбата не се посочва кой е материалния закон, който съдът е нарушил при постановяване на решението си и в какво точно се изразява нарушението. Предложението на ответниците за покупка на земеделските земи няма отношение с предмета на делото, поради което съдът правилно не го е коментирал.

За да се произнесе Окръжният съд прие за установено следното: Ищцата Ж.П.Х. и третите лица Р. Д., М. Д.и Х. Д., като наследници на общия им наследодател Д.Д. б.ж. на с.Лалково, са били съсобственици на процесиите земеделски земи, находящи се в землището на с. Лалково.общ. Елхово. С договор за аренда на земеделска земя от 26.07.2016 г., сключен между Р. Д., М. Д. и Х. Д., като арендодатели, и ответника "Лалковците" ООД, като арендатор, на последното са предоставени за ползване под аренда процесиите съсобствени земеделски земи с обща площ от 74,597 дка в землището на с. Лалково,общ. Елхово, за срок от 24 стопански години. Впоследствие Р. Д., М. Д. и Х. Д.са прехвърлили своя дял от съсобствените земеделски земи на ответницата Б.П.И.-управител на "Лалковците" ЕООД,чрез нотариален акт за дарение № 51/23.11.2016 г. От своя страна с нот. акт № 177/07.03.29017 г. ищцата Ж.П.Х. закупила от останалите наследници на

Д. Д. общо 13/24 ид.части от процесиите земеделски земи г понастоящем се легитимира като собственик на общо 16/24 ид.части от процесиите имоти. Изложеното се установява от писмените доказателства приложени към делото и не се оспорва от страните.

Безспорно е и обстоятелството, че като съсобственик на предоставените за ползване под аренда земеделски земи, ищцата Ж.П.Х. е обвързана от сключения договор за аренда на земеделска земя от 26.07.2016 г., по силата на разпоредбата на чл. 3 ал.4 Закона за аренда в земеделието, т.е. не е в състояние да упражнява владението върху процесиите имоти за срока на арендния договор.

Правната квалификация на първоначално предявения иск е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД. Иска прогласяване нищожността на арендния договор в хипотезата на чл.26 ал.1 ЗЗД, поради противоречието му с добрите нрави.

Приемайки, че с договора за ареда, обвързващ всички съсобственици, предвид дългия срок за който е сключен ищцата се лишава практически от възможността да ползва/обработва/ имотите си, а на практика поради обременяването им с арендния договор и да ги продава свободно, районният съд е правилно е преценил, че с договора за аренда се нарушават принципите на спаредливостта и добросъвестността в гражданските и търговски правоотношения и се облагодетелства несправедливо една от страните по него. Действителната воля на страните по договора е била не да се ползват от действието на договора, а да извлекат несправедливо облагодетестване на една от страните, в случая на арендатора, уговаряйки дългия срок на действие на договора за аренда, лишавайки по този начин неподписалите го съсобственици практически от ползването на имотите пожизнено. Поради пълната липса на съразмерност и еквивалентност на уговорените престации арендният договор противоречи на добрите нрави и се явява нищожен, поради което правилно районният съд е прогласил нищожността му, на осн. чл. 26 ал.1 ЗЗД. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, обосноваващи този извод, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях, като неразделна част от настоящите мотиви

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави. В практиката си Върховният касационен съд е извел ясни критерии, които да служат като основа за съда при преценката му налице ли е нищожност поради противоречие с добрите нрави. Според Върховният касационен съд нееквивалентността на насрещните престации, е основание за нищожност на сделката, защото противоречи на „добрите нрави" предвид неравностойността на насрещната престация. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. В конкретния случай е налице отклонение, което налага извод за неравностойност на престацията от страна на арендатора, която неравностойност съставлява нарушение на "добрите нрави" и да води до нищожност на арендния договор в хипотезата на чл.26 ал.1 ЗЗД. В решение № 119 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2011 г., I г. о. ВКС постановява: „Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Свободата на договарянето пък е рамкирана и от императивните разпоредби на закона. Така при преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това дали са накърнени добрите нрави съдът следва да преценява действителната воля на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на договорите да установява действителната обща вола на страните, формирана от всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора. Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона интерес".

Или в съдебната практика се налага извода, че липсата на еквивалентност не е достатъчна за прогласяването на нищожност на сделката, а е необходимо да е налице нееквивалентност, на престациите, която е „явна", „значителна". В съдебните актове тази неравностойност придобива конкретни цифрови изражения. Те обаче не могат да бъдат единствения критерий за правоприложителя. Ето защо в практиката се утвърждава разбирането, че като критерий следва да се преценява действителната воля на страните - преследваната от тях цел и това дали тя е свързана с удовлетворяване на значим, допустим от закона интерес. В настоящият случай, както правилно е приел и районния съд, сключеното между страните споразумение накърнява добрите нрави, тъй като е налице неравновесие на поетите от страните насрещни престации, по съображенията подробно изложени в мотивите към решението на районния съд

Неотносими към спора по делото са твърденията, наведени с въззивната жалба, относно действителността на договора за аренда, поради липса на съгласие за сключването му от страна на ищцата - чл. 26 ал.2 ЗЗД, тъй като не са предмет на разглеждане с предявения иск.

Поради изложените до тук съображения въззивният съд счита въззивните жалби за неоснователни, и като такава, същите следва да бъда оставени без уважение, като решението на първоинстанционния съд бъде потвърдено .

Водим от горното и съобразно правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 271 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 105/19.10.2017г. по гр.д. № 263/2017г. по описа на Елховския районен съд.

Осъжда Б.П.И. от гр. Я......., ул. "О.........." № 4

ет.З an.8 ЕГН ********** и "Лалковците" ЕООД с. Лалково.общ. Елхово, обл. Ямболска, ЕИК 128606115 да заплатят на Ж.П.Х. от гр. Ямбол, ул. "........" № 2 ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Решението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ .1 2.