В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 13 март 2019 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар П.У.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №36 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на РП - Елхово против Решение №136/21.12.2017г., постановено по гр. дело №307/2017г. по описа на ЕРС, в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца П.Г.Я. ***, с ЕГН - **********,***, чрез адв. П.М., сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнато необосновано и незаконосъобразно обвинение против него в извършване на престъпление по чл. 316, алт.1, вр. с чл. 309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и сумата от 1284,86 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на повдигнато необосновано и незаконосъобразно обвинение против него - заплатени адвокатски възнаграждения и направени пътни разходи, ведно със законната лихва върху всяка от тези две суми, считано от влизане в сила на решението по ВАНД №6/2017г. по описа на ВАС РБ, с което Я. е оправдан, а именно - 05.04.2017г. до окончателното им плащане. В жалбата се сочи, че постановения от ЕРС акт, в обжалваната си част е неправилен, като се излагат съображения в тази насока, а именно че по делото не било установено, въззиваемият Я. да е претърпял вреди от воденото срещу него наказателно производство. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, подкрепящи твърденията на ищеца за наличие на причинно следствена връзка между действията на прокуратурата и причинени на Я. вреди. Счита се, че е недоказано по делото, че са налице вреди причинени в резултат на незаконосъобразен акт на Прокуратурата на РБ, както и че тези вреди не са били доказани по вид и размер. Твърди се, че липсват и доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди именно поради незаконно предявеното срещу него обвинение. Претендира се отмяна на решението на ЕРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което претенциите за неимуществени и имуществени вреди бъдат изцяло отхвърлени или обезщетението бъде определено в по-малък размер, от размера присъден от ЕРС.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.

В с.з. въззивникът, чрез своя представител поддържа жалбата.

Въззиваемият в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представените пред EРС доказателства се установява, че на 09.11.2015г. срещу П.Г.Я. е било образувано №136 -РП, по преписка №1358/15г. по описа на ВОП Пловдив, за извършено престъпление по чл.309, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че във в.ф. 48430 - Ст. Загора, в условията на продължавано престъпление, 16 пъти в периода от 01.02.2012г. до 01.07.2013г. съставил неистински частни документи - 16 броя разписки за платен наем – приложени към заявления- декларации до Командира на в.ф. 48430 Ст. Загора и ги употребил, като ги представил пред жилищната комисия на същото в.ф. 48430 Стара Загора, за да докаже, че е изпълнил свое финансово задължение по наемно правоотношение с гражданското лице К.

С постановление от 06.07.2016г. Я. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 316, алт.1, вр. чл.309, ал.1, алт.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК за това, че в периода от 01.02.2012 г. до 23.09.2013 г. включително, във военно формирование 48430 – Стара Загора при условията на продължавано престъпление, на 13 пъти съзнателно се ползвал от неистински частни документи – 13 броя разписки за наем от дати както следва: от 01.02.2012г., от 02.04.2012г., от 02.05.2012г., от 02.07.2012г., от 01.08.2012г., от 01.10.2012г., от 01.11.2012г., от 02.01.2013г., от 01.02.2013г., от 01.03.2013г., от 01.04.2013 г., от 01.07.2013 г. и от 03.09.2013 г., представени със заявление-декларации до Командира на военното формирование, като подписите за „получил сумата“ в 13 броя разписки за наем не били положени от цивилното лице Д. А. К. от гр.Пловдив, и ги употребил, като ги представил пред командването и жилищната комисия на военно формирование 48430 - Стара Загора, за да докаже изпълнението на свое наемно задължение по наемно правоотношение с цивилното лице Д. А. К от гр. Пловдив, като от него за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като не му е била взета мярка за неотклонение.

На 09.09.2016г. прокурор от ВОП-Пловдив е изготвил и внесъл във Военен съд -Пловдив Постановление по чл. 375 от НПК за освобождаване на П.Я. от наказателна отговорност и за налагане на адм. наказание за извършено престъпление по чл.316, алт.1, вр. чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, въз осн. на което е било образувано АНД №224/2016г. по описа на ВС – Пловдив.

С Решение №2/26.01.2017г. по АНД №224/2016г. по описа на ВС – Пловдив, въззиваемият Я. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.316, алт.1, вр. чл. 309, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. С Решение №17/05.04.2017г., постановено по ВАНД №6/2017г. по описа на Военно апелативен съд-гр.София, е отменено изцяло атакуваното Решение №2/26.01.2017г. по АНД №224/2016г. по описа на ВС – Пловдив и е постановено ново решение, с което П.Я. е бил признат за невиновен в това, че в периода от 01.02.2012г. до 23.09.2013г. при условията на продължавано престъпление съзнателно е използвал и употребил неистински частни документи пред командването на жилищната комисия на военно формирование 48430 - Ст. Загора, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 304 НПК съдът го е оправдал по обвинението по чл. 316, алт. 1, вр. с чл. 309, ал. 1, алт. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Решението е влязло в сила на 05.04.2017г.

С оглед установяване на претърпените от Я. неимуществени вреди, пред ЕРС са били разпитани свидетелите К.Н. Щ.и Е. З.

Св. Щ. и св. З. /първият от тях командир на ротата, в която Я. е служил, а вторият командир на взвод в поделението, където е служил Я./, са посочили, че след образуване на наказателното производство е настъпила видима промяна в живота и поведението на въззиваемия. Според показанията им, той бил весел човек, умен, добър командир, съвестен, загрижен за подчинените си, но след началото на наказателното производство характера му и самото му държание се променили- започнал да става замислен, унил, без желание за работа и за разговори с колегите си. Обръщал по-малко внимание на работата си. Споделял, че много се притеснява от изхода на самото дело и това по какъв начин, ще гледат на него другите колеги и началниците му, въпреки, че не била доказана негова вина. Според свидетелите, напрежението, което изпитвал, довело и до решението на Я., през 2016г. да напусне Българската армия. В показанията си св. З. е заявил, че отнемането на достъпа на Я. до класифицирана информация до приключване на наказателното производство против него, го е възпрепятствало да израства в кариерата, да кандидатства за участие в мисии зад граница, защото едно от изискванията било да има достъп до класифицирана информация. Според свидетеля, Я. бил един от малкото хора в българската армия с неговия ранг, който да притежава „четири тройки“- стандарт за владеене на английски език.

Св. Я.- майка на ищеца, е заявила, че след образуване на наказателното производство настъпила промяна в живота на сина й, като същият се затворил в себе си, непрекъснато повтарял, че е третиран като „престъпник“, отказвал да контактува с близки и приятели, тъй като изпитвал притеснения от реакцията им. Тревожел се, защото бил отнет достъпа му до класифицирана информация, с което било преградено кариерното му развитие, възможността на участва в курсове за повишаване на квалификацията и в международни мисии, а преди това бил участвал в курс за обучение в САЩ и в две мисии в Афганистан. По тези причини и заради несправедливостта и обидата, синът й взел решение да напусне армията и сега бил без работа от известно време. Според свидетелката, воденото против синът й наказателно производство се отразило негативно и върху здравословното му състояние- той получил нервно разстройство, повишавал стойностите на кръвното налягане, дори веднъж се наложило да вика спешно медицинска помощ, докато синът й бил в дома й в с. Бояново.

Видно от Заповед №ЗРД-622/09.12.2015г. на Командира на военно формирование 48430 /връчена на Я. на 09.12.2015г./, със същата е разпоредено във връзка със започнатото разследване по ДП №136-РП/2015г. по описа на ВОП-Пловдив, ограничаване достъпа до класифицирана информация, достъпа до зона клас ІІ и зона клас І /канцелария № 18 - Дежурна стая на дежурния и помощник дежурния военно формирование 48430 Ст. Загора и работа с класифицирани документи и материали на мл. сержант П.Я., назначен на длъжност „Командир на екипаж на 4 Подвижен команден пункт /МСР/ на взвод „Комуникационно – информационни системи“ на щабна рота“, считано от 09.12.2015г. Посочено е, че ограничаване на достъпа ще приключи „след получаване на прекратяване на досъдебното производство“.

Видно от Заповед №ЗРД-526/ 16.05.2016 г. на Командира на Сухопътните войски, относно определяне на личния състав на взвод за охрана на Български военни формирования, участващи в Международната мисия на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане в Афганистан „Решителна подкрепа“ за провеждане на предварителна подготовка, със същата е разпоредено да не се определят за такива международни мисии военнослужещи, за които е налице образувано наказателно производство по смисъла на НПК или възложена проверка на органите на „Военна полиция“ на основание чл.145 от ЗСВ, която не е приключила.

С оглед установяване на резмера на имуществените вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство: Установено е, че П.Я. е бил защитаван от упълномощени от него защитници –адв. С. М. от АК Стара Загора, а след това от адв. П.М. ***, видно от представените по делото /приложени в ДП № 136-РП/ 2015г. по описа на ВОП Пловдив, АНД № 224/2016г. по описа на ВС Пловдив и ВАНД № 6/2017г. по описа на ВАС РБ/ три Договора за правна защита и съдействие. От съдържанието на последните се установява, че Я. е заплатили в брой на адв. М. на 06.07.2016г. адвокатско възнаграждение в размер на 500лв, а на 31.10.2016г. е платил на адв. М. сумата от 500лв. и на 26.01.2017г. е заплатил на адв. М. още 150лв.

С оглед установявяне на направените от Я. пътни разноски за явяването му след призоваване от разследващите органи и съда и съответно пътуването му от гр. Стара Загора, където е живеел и работел /до прекратяване на договора му като военнослужещ/, до град Пловдив на следните дати - 26.11.2015г., 13.05.2016г., 06.07.2016г., 16.08.2016г., 04.10.2016г., 31.10.2016г., 24.11.2016г. и 26.01.2017г. и до град София за явяването му на 05.04.2017г. пред ВАС на РБ, пред ЕРС е била назначена и изслушана ССЕ. Видно от заключението на ВЛ-Тепсизов направените от Я. парични разходи за пътуванията му от гр.Стара Загора до гр.Пловдив и обратно, от гр.Стара Загора до гр.Пловдив през гр. Елхово и обратно и от гр. Стара Загора до гр.София през гр. Елхово и обратно, извършени със собственият му лек автомобил „Ауди A3“ за процесния период, с оглед техническите характеристики на управлявания от ищеца автомобил, разхода на гориво от 6,8 л/км, разстоянията между населените места и цената на горивото – бензин А95Н, са както следва: за пътуването от гр.Стара Загора до гр.Пловдив и обратно - на стойност 28,30 лв. всяко, гр.Стара Загора до гр.Пловдив през гр. Елхово и обратно - на стойност 95.99 лв. всяко и от гр. Стара Загора до гр. София през гр. Елхово и обратно – на стойност 115,99 лв.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Претенцията на Я. пред ЕРС се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи и по-конкретно на разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, съобразно която Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Следва да се приеме, че в настоящия случай е доказана първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно незаконно наказателно преследване по отношение на въззиваемия, повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБ, приключило с оправдателна присъда.

Останалите предпоставки за уважаване на иска са: доказване на твърдяните от ищеца претърпени имуществени и неимуществени вреди; причинно - следствена връзка между вредите и неправомерните актове на държавните органи.

От анализа на събраните доказателства следва да се направи извод, че действително по конкретно посоченото в исковата молба наказателно производство П.Я. е претърпял незаконна репресия, по време на която в период от около година и седем месеца е търпял стресови преживявания, свързани с опасността за накърняване на репутацията му и на доброто му име. Това, както правилно е приел ЕРС, се е отразило изцяло негативно на неговата психика, както и на взаимоотношенията с неговото семейство, с приятелите и изобщо в общуването му с хората. От друга страна, въззиваемият е продължил обичайния си начин на живот- по отношение на същия не е била взета мярка за неотклонение, не е бил ограничаван да се предвижва, не е доказано и оповестяване на наказателното преследване в медиите. Ето защо, ЯОС намира, че справедливия размер на репарация на неимуществените вреди, търпяни от въззиваемия, е размера от 5000лв., до който размер искът е бил уважен от първоинстанционния съд.

По отношение на възражението направено с въззивната жалба за недължимост на присъденото обезщетение за имуществени вреди, съдът намира същото за неоснователно. В тази част жалбата има бланкетен характер, без да е посочено конкретно, в каво се състои неправилността на решението в тази му част. ЕРС е определил размера на претърпените от ищеца имуществени вреди основавайки решението си на събраните по делото доказателства.

НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя, без обаче да предвижда възможност лицето, което е признато за невинно да може да претендира такива. Именно липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес, обуславя извода, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ се явява за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия имуществена вреда, която държавата дължи да обезщети на основание чл.4 от ЗОДОВ, в който смисъл и Решение 433/23.06.2010 год. на IV гр. о. на ВКС. В хода на наказателното производство, П.Я. е бил защитаван от упълномощени от него защитници –адв. С. М. от АК Стара Загора, а след това от адв. П.М. ***, видно от представените по делото /приложени в ДП № 136-РП/ 2015г. по описа на ВОП Пловдив, АНД № 224/2016г. по описа на ВС Пловдив и ВАНД № 6/2017г. по описа на ВАС РБ/ три Договора за правна защита и съдействие. От съдържанието на последните се установява, че Я. е заплатили в брой на адв. М. на 06.07.2016г. адвокатско възнаграждение в размер на 500лв, на 31.10.2016г. е платил на адв. М. сумата от 500лв. и на 26.01.2017г. е заплатил на адв. М. още 150лв. Тъй като ищецат не е претендирал цялата платена сума /видно от допълнителната конкретизираща молба на ищеца от 12.07.2017г. претенцията е за 1000лв./, правилно с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдъ е присъдил на ищеца 1000лв. от направените в наказателното призводство разноски.

Що се отнася до сумата 284,86лв., същата представлява направени от ищеца пътни разноски за явяването му след призоваване от разследващите органи и съда и съответно пътуването му от гр. Стара Загора, където е живеел и работел /до прекратяване на договора му като военнослужещ/, до град Пловдив на следните дати - 26.11.2015г., 13.05.2016г., 06.07.2016г., 16.08.2016г., 04.10.2016г., 31.10.2016г., 24.11.2016г. и 26.01.2017г. и до град София за явяването му на 05.04.2017г. пред ВАС на РБ. Безспорно от приложеното ДП и нак. дело се установи явяването на Я. на осем от посочените от него в допълнителната искова молба дати в гр. Пловдив и едно явяване в гр. София. Стойността на всяко от пътуванията му от гр. Ст. Загора до гр. Пловдив е определена с помощта на заключението на вещото лице, според което ищеца е направил транспортни разходи по 28,30 лв. или общо 226,40 лв. Разходите за пътуването на ищеца от гр. Стара Загора до гр. София, ЕРС е определил използвайки данните в заключението на вещото лице за разход на гориво на км за собствения на ищеца автомобил /6,8/100 л/км/ и за цената на горивото – 1,85 лв./л, разстоянието между двата града, посочено в общодостъпни интернет сайтове – 232,32 км, като е определил пътни разходи на ищеца за това му пътуване в размер на 58,46лв. Поради изложеното решението на ЕРС, като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с трайната съдебна практика, следва да бъде потвърдено и в частта, с която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Я. имуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 1284,86 лв.

Ето защо, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалвана му част. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №136/21.12.2017г., постановено по гр. д. №307/2017г. по описа на ЕРС, в частта му, с която е осъдена Прокуратурата на Република България с адрес гр. София, бул. „Витоша”, № 2, представлявана от Главния прокурор на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца П.Г.Я. ***, с ЕГН - **********, със съд. адрес ***, чрез адв. П.М., сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на повдигнато необосновано и незаконосъобразно обвинение против него в извършване на престъпление по чл. 316, ал.1, вр. с чл. 309, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, както и сумата от 1284,86 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на повдигнато необосновано и незаконосъобразно обвинение против него - заплатени адвокатски възнаграждения и направени пътни разходи, ведно със законната лихва върху всяка от тези две суми, считано от влизане в сила на решението по ВАНД №6/2017г. по описа на ВАС на РБ, с което Я. е оправдан, а именно - 05.04.2017г. до окончателното им плащане.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.