Р Е Ш Е Н И Е

 

                                09.03.2018 г.                  гр.Ямбол

 

  В   ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД               ІІ-ри Въззивен  граждански  състав

На  13   февруари  2018   година

В открито заседание в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                                    ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар М.К.

като разгледа докладваното от съдия   Н.Иванов

      възз. гр.дело №21 по описа на 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на К.Г.К. и И.Ж.К. ***, чрез пълномощник адв. С.Е. ***, против решение №731/23.11.2017г. по гр. дело №405/2017г. по описа на ЯРС, с което съдът: е признал за установено по отношение на М.Й.А., че К.Г.К. и И.Ж.К., не са собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Стралджа, ул. “П.К.Яворов“ №67, представляващ ПИ с идентификатор №69660.501.2052, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор УПИ XII-1417 в кв. 126, при граници на имота – 69660.501.1974; 69660.501.1975; 69660.501.1977; 69660.501.1978; 69660.501.1979; 69660.501.2051; 69660.501.2130; признал е за установено по отношение на К.Г.К. и И.Ж.К., че М.Й.А., е собственик на ¾ ид.ч. от недвижим имот-,находящ се в гр. Стралджа, ул. “П.К.Яворов“ №67, представляващ ПИ с идентификатор №69660.501.2052, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор УПИ XII.-1417 в кв. 126, при граници  на имота: 69660.501.1974; 69660.501.1975; 69660.501.1977; 69660.501.1978; 69660.501.1979; 69660.501.2051; 69660.501.2130 и е осъдил същите да й предадат собствеността и владението върху ¾ ид.ч. от имота; на основание  чл.537, ал.2 от ГПК е отменил в частта му относно ¾ ид.ч. от имота, нотариален акт №109/27.12.2013г. на нотариус Е. Щ., и е осъдил К.Г.К. и И.Ж.К. да заплатят на М.Й.А. направените по делото разноски в размер на 1768  лв.

В жалбата се сочи, че решението е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в съдебния акт не е изяснена правилно фактическата обстановка, не са интерпретирани правилно събраните по делото доказателства и не са обсъдени всички направени възражения, като това води до липса на мотиви и до неправилни правни изводи. Твърди се, че от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се доказва претенцията на М.А., че е собственик на процестия имот, и че по делото липсват представени годни доказателства в тази насока. Според въззивника, не е ясно как М.А. или неин наследодател се легитимират като собственици на процесния поземлен имот в гр.Стралджа Сочи се, че твърдения наследодател е починал през 1977 година,  и е налице много дълъг период, през който наследниците не са демонстрирали или уредили своето наследство и не са се легитимирали като собственици. Сочи се, че повече от 25 години ответниците К.К. и И.К. са обработвали двора и демонстрирали, че е техен, без някой да има претенции или спорове по отношение на тези действия. Твърди се, че няма твърдения, нито доказателства от страна на ищцата, че по някакъв начин е спряла придобивната давност на ответниците. Обратно- сочи се, че ответниците са осъществили непрекъснато, явно, необезпокоявано и несмущавано от когото и да било владение повече от 10 години и са станали безспорни собственици на процесния имот. Предвид изложеното и по подробни съображения в жалбата, се претендира отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Претендират се и направените по делото разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява се становище, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Сочи се, че ищцата, като наследник на Й. Д. Г., б.ж. на гр.Стралджа, починал на 09.05.1977г. и на П. Н. Ж. починала на 04.04.2009г., е придобила по наследство 3/4 ид.ч. от  процесния имот. Твърди се, че от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че до 2013г. имотът е бил записан в емлячните листи и кадастралния план на града на името на Й. Д. Р, с което фамилно име е бил известен наследодателя на А.- Й. Д. Г.. След смъртта на същия имотът е бил деклариран на името на наследниците и ищцата редовно е заплащала данъците, включително и към момента. Сочи се, че през 2015г. при посещение в Община Стралджа за заплащане на дължащите се данъци ищцата е била неприятно изненадана от обстоятелството, че първият ответник се е снабдил с нотариален акт №109, том XII, рег.№8082, н.д.№1408/27.12.2013г. на нотариус Е.Щ.-гр.Ямбол за право на собственост върху имота й в резултат на давностно владение и е декларирал имота като свой, и че констатирала междувременно, че същият е предприел действия по обсебване на имота. Твърди се, че не е налице изтекла придобивна давност в полза на ответниците, и че липсват основания, които да удостоверяват установяване на непрекъснато владение върху имота, продължило повече от десет години. Въззиваемата счита, че е налице  неправомерно проникване в чужд имот, възползване от обстоятелството, че собствениците не живеят трайно в имота и ползване на лъжесвидетелстване за снабдяване с констативен акт за право на собственост върху имота. Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивниците, чрез своя представител поддържат жалбата.

Въззиваемата в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Видно от Удостоверение за наследници №АПИО-3629/25.11.2016г. на Община Стралджа, Й. Д. Г., б.ж. на гр. Стралджа, поч. на 09.05.1977г., е оставил за свои законни наследници – П. Н.Ж. – съпруга, поч. на 04.04.2009 г., Н. С. Н., син 1- ви брак и ищцата М.Й.А.- дъщеря. От удостоверение за раждане М.Й. е видно, че същата е родена на ***г., с баща Й. Д. Г.и майка П. Н. Д.

Видно от Удостоверение от 20.06.2017г., на Отдел „ТСУИЕ“ при Община Стралджа, процесният ПИ с идентификатор 69660.501.2052 по КК на гр. Стралджа е на адрес: ул. “П.К.Яворов“ №67, а съгласно разписния лист на РП одобрен със Заповед №248/04.05.1995г. имотът- УПИ №ХII-1417 в кв.126 е записан на Й.Д. Р.

Ищцата е представила пред ЯРС декларация от 21.12.2017г., че имената Й. Д. Г.и Й.Д. Р. принадлежат на едно и също лице.

От приложената Скица на ПИ №15-67986-17.02.2017г. на СГКК-Ямбол е видно, че като собственик на  ПИ с идентификатор 69660.501.2052 по КК на гр. Стралджа /с № по предходен план УПИ №ХII-1417 в кв.126/ е вписан въззивникът  К.Г.К., въз осн. на Нот. акт, вписан под №193 т.31 рег 11708 дело 6227 от 27.12.2013г. на СВп.-Ямбол.

Страните не спорят, а и от представените пред ЯРС копие от  нот. дело 1408/2013г. на Нотариус №487 с РД-ЯРС, се установява, че с Нот. акт №109 т. ХII рег .№8082 н.д. 1408/2013г. на Нотариус №487 с РД-ЯРС, въззивникът К.Г.К.- ответник в първоинстанционното производство, на осн. чл.587 ал.2 ГПК, е бил признат за собственик по давностно владение на процесния имот. Не е спорно също, че към датата на издаване на нот. акт К. е бил в граждански брак с въззивницата И.К.. В нот. дело е приложена скица на имота, в която като собственик е вписано лицето Й. Д. Г., както и  копие от разписен лист по стар план за имот ХII-1417 в кв.126, записан на името на Й. Д. Р .

От заключенията на първоначалната и доп. СТЕ, изслушани пред ЯРС и неоспорени от страните, се установява, че от направените справки в Община Стралджа и СГКК-Ямбол, ПИ с идентификатор 69660.501.2052 по КК е идентичен с  УПИ XII-1417 в кв.126 по РП и се намира на ул. „П.К.Яворов“67, гр. Стралджа. Установено е също, че на 24.03.1998г. с декларация №1704239,  М.Й.А. е декларирала в отдел МДТ УПИ XII-1417 в кв. 126, като придобит по наследство без документ за собственост, но неточно е посочила имота на адрес ул.“П.К.Яворов“19, и че същата е заплащала данъци за имота до 30.04.2010г., а от 2011г. до настоящия момент и е начислена незаплатена сума в размер на 237,30лв. от неплатени данъци. Видно от доп. заключение, на 12.11.2012г. К.К. е декларирал имота, без документ за собственост, като тогава е заплатил и данък, за пет години назад. На 13.11.2014г., К. подал нова декларация с №000031 за имот с идентификатор 69660.501.2052, въз осн. на съставения му констативен нотариален акт, като от тогава заплащал данъци за имота и няма неплатени задължения. ВЛ-це е посочило, че след справка в СГКК по досието на имота се установило, че по молба от 13.12.2013 г. на К. службата е издала скица за имота на името на Й. Д. Г., след което въз основа на нот. акт, в КР за собственик на имота е вписан ответника.

Пред  ЯРС са били събрани гласни доказателства. От показанията на разпитания св.

Св. С.. У. е заявил, че познава ищцата и баща й, които знаел като Д. Р.. Последният живеел през една къща от имота на свидетеля и имал ковашка работилница в двора си. Според свидетеля, когато бащата починал собственик станала ищцата, която отдавала имота под наем и имотът не бил изоставян. Свидетелят е посочил, че е живял в съседство от 1967г. до 1985г.-86г., когато си купил друга къща. Заявил е, че не може да каже, тъй като не бил виждал, дали някой от семейството на К. е бил в този имот, и дали е работил двора. Според свидетеля, последно двора бил работен от С.- полицай, преди пет-шест години, от когото свидетелят си бил купувал краставици. Свидетелят е посочил, че е виждал М. в този двор, да обработва земята, преди да започне да го отдава под наем.

Св. С.Т.- първа братовчедка на ищцата, е посочила, че бащата на ищцата се казвал Й. починал преди доста години, и преди майка й. Той имал имот в гр.Стралджа, на ул.“П. Яворов“, в който имало къщичка и дюкянче. Според свидетелката ищцата й казвала, че след смъртта на баща й, тя плащала данъците. До 2013г. ищцата плащала данъците, а след това останала без работа и не можела да плаща. Свидетелката е заявила, че имотът е бил отдаван под наем на хора да го обработват - на С. А., като наема получавала М.. Свидетелката е заявила, че не може да каже коя година е било това. След като С.освободил двора, друг не бил влизал. Мястото било тревясало. В имота имало вода, но всичко рухнало, тъй като ищцата не можела да го стопанисва. Според свидетелката, родителите на К. притежавали къща до двора, но не били работили двора на М. по никакъв начин. Свидетелката е заявила, че миналата година ищцата видяла, че двора е изоран и се учудила. Ходила при ответника и той й казал, че го е купил от наследниците. От общината й казали, че имота е записан на К.. Свидетелката е заявила,че живее в с.Воденичане, но почти през ден ходела в Стралджа, като возела с автомобила си и ищцата, а почти всеки месец наглеждали двора. Между къщата на К. и имота на М. имало ограда. Имало мрежа и врата и М. имала ключ за вратата. Майката на М. живеела в този двор, но след това всичко започнало да пада и тя отишла да живее в с.Воденичане. Според свидетелката майката на ищцата починала преди 5-6 години.

Св. С. У.е посочил, че познава К. и семейството му, тъй като живеел на задната улица. Познавал имотът им, както и двора на ищцата, който бил до имота на К. и бил ползван и обработван от последния доста години, но свидетелят не знаел колко точно. Според свидетеля, през  последните десет години е нямало друг човек да работи двора. Преди там живеел възрастен човек, който починал. Двора бил ограден и между него и къщата на К. имало мрежа. К. през неговия двор влизал в съседния, мрежата била разградена. Работел мястото, сеел го. В мястото нямало ток и вода. Познавал С. А., но не го бил виждал в този двор. В годината свидетелят рядко минавал покрай двора. Заявил е,че не знае как К. е започнал да ползва двора.

 Св. И. Ц. – сестра на ответника К. е посочила, че родителите й закупили имота на  №65 през 1982г., като съседния имот, находящ се на №67 бил пълен с отпадъци на съседите, имало и купчини пръст от паднали постройки. Не знаели чий бил този имот. Свидетелката е заявила, че от преди десет години брат й, а преди това и баща й изчистили двора, и оградили го с тръни. Баща й си държал там каруцата, магарето, сено. След смъртта му от 2009 г. брат й започнал да поддържа двора – да го коси, да го оре, оградил го с мрежа. До тогава никой не е имал претенции за имота. Според свидетелката преди много години С.А.влизал в двора, и една година гледал краставици там, като вземал ток от баща й, но това било преди повече от 15 години. Не знаела да е плащал пари за този двор. Брат й след това продължил да чисти и да се грижи за имота и плащал данъци за имота доста години. Възрастна жена свидетелката не била виждала да живее в двора, а 1982 г. според нея, къща вече нямало там. Не била виждала ищцата да влиза в двора. Свидетелката живеела на задната улица и постоянно била у майка си. Брат й работел двора повече от десет години – просто чистел тревата и орял. Не бил сял нищо. От 5-6 години братът й бил в чужбина, но когато си дойдел орял двора. През зима си бил в България, лятото пак заминавал. Брат й си пускал кокошките в този двор, както и кози, за да пасат. Между двата двора имало мрежа и вратичка, която направил бащата на свидетелката.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1/ГПК от легитимирана страна, при наличието на правен интерес.

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба, първоинстанционния съд правилно е приел, че по делото са предявени обективно съединени искове, както следва: отрицателен установителен иск с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК, че ответниците не са собственици на процесния имот и ревандикационен иск с пр. осн. чл. 108 ЗС по отношение на 3/4 ид. части от имота, както и че е направено искане по чл.537 ал.2 от ГПК, в случай на уважаване на исковете, да бъде отменен издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт за собственост.

Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като от волята на ищеца, зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. В случая един от предявените от ищцата искове е иск с пр. осн. чл.108 ЗС по отношение на 3/4 ид. части от процесния имот, върху които ищцата твърди, че притежава право на собственост по наследство от своя баща Й. Д. Г. Искът за собственост по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Съгл. приетото в т.2А от ТР №4/14.03.2016 год. по тълк.д. №4/2014г. на ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита- за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.

В случая, първоинстанционния съд е уважил предявения ревандикационен иск без да е било доказано по безспорен и категоричен начин наличието на една от трите предпоставки за уважаване на иска, а именно ищцата да е собственик на процесните 3/4 ид. части от имота. Като основателни се преценят твърденията в жалбата, за липса на доказателства по делото, установяващи правото собственост на М.А. върху процесната ид. част от имота.

Видно от ИМ, ищцата твърди да е собственик на ¾ ид.ч. от имота по силата на наследяване. Наследяването представлява преминаването на наследството като съвкупност от имуществени и неимуществени права и задължения на починалия (наследодател) към неговите наследници. В случая ищцата твърди, че в качеството си на наследник по закон на своя баща Й. Д. Г., поч. на 09.05.1977г., респ. на своята майка П. Н. Ж. поч. на 04.04.2009г., е собственик по наследство на 3/4 ид. части от процесния имот /за останалата 1/4 ид. част сочи, че са брат й Н. С., син на майка й от предходен брак/. Твърди се, че преди да почине собственик на имота е бил нейния баща. В този случай, за да се легитимира като собственик на имота ищцата, като наследник е следвало да представи по делото освен акт за раждане и удостоверение за наследници, и нотариален акт или друг титул за собственост на своя наследодател върху имота. По делото няма писмени доказателства относно придобивния способ спрямо имота от страна на наследодателя. Такива доказателства, годни да установят правото на собственост на наследодателя Й.Д. Г.върху имота, по делото не се ангажираха. Ирелевантен за доказване на собствеността е факта, че М.А. е декларирал имота, пред данъчните органи и е заплащал данъците на същия, тъй като декларирането на имот и заплащането на данъци от лицето, което го е декларирало, съгласно константната съдебна практика, не доказват право на собственост.

Записването на имота в разписния лист към РП одобрен със Заповед №248/04.05.1995г. на името на Й. Д. Р.не е достатъчно да удостовери право на собственост. Разписните листове нямат доказателствено значение за това кому е принадлежало правото на собственост, а те са обслужвали нуждите на административните процедури във връзка с промени в плановете. Разписният лист може да бъде единствено източник на информация за това кое лице е заварено да ползва определен имот към момента на кадастралното му заснемане, но не е титул за собственост. В този смисъл и представеното доказателство - Удостоверение от 20.06.2017г., на Отдел „ТСУИЕ“ при Община Стралджа не е годно доказателствено средство в настоящия спор. Ищцовата страна, при дадената й възможност не е ангажирала никакви други доказателства за правото на собственост и начина на придобиването й.

Свидетелските показания не са годно доказателство за установяване на право на собственост върху недвижим имот. С гласни доказателства е допустимо да се установява упражняване на фактическа власт върху недвижим имот, явно, непрекъснато, несъмнено и спокойно в продължение на установен от закона срок, като основание за придобиване на имота по давност. В настоящия случай обаче съдът, като орган сезиран за защита на субективното право, не може служебно да изследва дали е налице придобивно основание по чл.79 от ЗС, с оглед разпоредбата на чл.120 ЗЗД към която препраща чл.84 ЗС. Никъде по делото обаче няма позоваване от страна на ищцата на изтекла в нейна полза, респ. в полза на нейния наследодател придобивна давност, като оригинерно правно основание за придобиване на право на собственост върху недвижимия имот. Ето защо съдът не обсъжда показанията на разпитаните по делото свидетели.

Предвид изложеното, решението на ЯРС, следва да бъде отменено в частта му, с която съдът на осн. чл.108 ЗС, е признал за установено по отношение на К.Г.К., с ЕГН-********** и И.Ж.К., с ЕГН-**********, че М.Й.А., с ЕГН-**********, е собственик на ¾ ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр. Стралджа, ул.“П.К.Яворов“ №67, представляващ ПИ с идентификатор №69660.501.2052, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор УПИ XII.-1417 в кв. 126, при граници  на имота: 69660.501.1974; 69660.501.1975; 69660.501.1977; 69660.501.1978; 69660.501.1979; 69660.501.2051; 69660.501.2130 и е осъдил същите да й предадат собствеността и владението върху ¾ ид.ч. от имота, като искът с пр. осн. чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен.

При това положение решението на ЯРС следва да бъде отменено в частта му, с която съдът на основание  чл.537, ал.2 от ГПК е  отменил в частта му относно ¾ ид.ч. от имота, нотариален акт №109/27.12.2013г. на нотариус Е. Щ. С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице /ТР №3/29.11.2012 год. по тълк.д. №3/2012г. на ОСГК на ВКС/. В случая с оглед отхвърлянето на иска с пр. осн. чл.108 ЗС, не е налице предпоставка за отмяна на нотариален акт №109/27.12.2013 год. на нотариус Е. Щ. съгл. чл.537, ал.2 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК в правомощията на въззивния съд е включена служебна проверка на допустимостта на първоинстанционния акт в обжалваната му част. В конкретния случай решението е обжалвано изцяло, поради което настоящият съдебен състав извърши служебна проверка на допустимостта му, при която констатира следното:

Предявения отрицателен установителен иск с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на М.Й.А., че К.Г.К. и И.Ж.К. не са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр. Стралджа, ул.“П.К.Яворов“67, представляващ ПИ с идентификатор №69660.501.2052, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор УПИ XII.-1417 в кв. 126, е недопустим.

Както се посочи по-горе в мотивите, обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, като от волята на ищеца, зависи чрез какъв иск и в какъв обем ще защити накърненото си от правния спор право. Именно в контекста на този основен принцип, следва да се преценява във всеки конкретен случай и изискването на чл.124, ал.1 ГПК, за наличие на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. Разликата между отрицателния установителен иск и положителния установителен иск /респ. ревандикационния иск, по първото искане за правна защита съдържащо се в този иск/ е, че при уважаване на положителен установителен иск /респ. на ревандиканционния иск/ силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича  претендираното  от ответника право, а при отрицателния  установителен иск само се отрича  претендираното от ответника право, т.е. като краен резултат отрицателният  установителен иск дава по-ограничена защита, от тази на положителния установителен иск.

Изложените в случая, в исковата молба по отрицателния установителен иск за собственост, фактически обстоятелства за право на собственост на ищцата върху 3/4 ид. части от имота, придобити по наследство, за обосноваване на правния й интерес от предявяването на такъв установителен иск, са отречени, с отхвърлянето на предявения от нея ревандикационен иск по делото. Предвид на това за същата не съществува правен интерес от предявяване на отделен отрицателен установителен иск срещу ответниците по отношение на тези 3/4 ид. части от имота. По отношение на останалата 1/4 ид. част, за ищцата също липсва правен интерес от предявяване на такъв иск, тъй като същата дори не твърди наличието на притежавани от нея права върху имота, които да са противопоставими на правата на ответниците. Не се твърди също, че отричането на собственическите права на ответника със сила на присъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищцата, т.е. и по отношение на тази 1/4 ид. част, за ищцата липсва легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответниците.

Правния интерес от предявяването на такъв иск по делото, не може да бъде обоснован и с наличието на съставен констативен нотариален акт в полза на ответниците, който да бъде отменен след уважаване на иска /в какъвто смисъл са твърденията на ищцата в молба вх.№3313/28.02.2017г. пред ЯРС/. Както беше посочено по-горе в мотивите, ищцата в качеството й на лице, което претендира правото на собственост, признато на друга лице с констативния нотариален акт, е предявила претенцията си по исков път, предявявайки иск с пр. осн. чл.108 ЗС.  При уважаване на такъв иск, и признаване на правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт се отменя на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. В случая обаче, искът с пр. осн. чл.108 ЗС е отхвърлен като неоснователен, като при отхвърлянето му, ищцата няма правен интерес да предявява друг самостоятелен установителен иск.

Предвид изложеното, ЯОС счита, че решението на ЯРС, в частта му, в която съдът е уважил предявения от М.Й.А. против К.Г.К. и И.Ж.К., иск с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК, като е признал за установено по отношение на М.Й.А., че К.Г.К. и И.Ж.К. не са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр. Стралджа, ул.“П.К.Яворов“67, представляващ ПИ с идентификатор №69660.501.2052, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор УПИ XII.-1417 в кв. 126, при граници  на имота – 69660.501.1974; 69660.501.1975; 69660.501.1977; 69660.501.1978; 69660.501.1979; 69660.501.2051; 69660.501.2130, е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото в тази му част, следва да се прекрати.

При този изход на делото в полза на въззивниците следва да се присъдят разноски по делото, както следва: в полза на К.Г.К. в размер 400лв.- разноски пред първата инстанция, и в полза на двамата въззивници в размер на общо 250лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                            Р     Е   Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Решение №731/23.11.2017г. по гр. дело №405/2017г. по описа на ЯРС, в ЧАСТТА МУ, с която съдът е признал за установено по отношение на К.Г.К., с ЕГН-********** и И.Ж.К., с ЕГН-**********, че М.Й.А., с ЕГН-**********, е собственик на ¾ ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр. Стралджа, ул.“П.К.Яворов“ №67, представляващ ПИ с идентификатор №69660.501.2052, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор УПИ XII.-1417 в кв. 126, при граници  на имота: 69660.501.1974; 69660.501.1975; 69660.501.1977; 69660.501.1978; 69660.501.1979; 69660.501.2051; 69660.501.2130 и е осъдил същите да й предадат собствеността и владението върху ¾ ид.ч. от имота; в ЧАСТТА МУ, с която съдът на основание  чл.537, ал.2 от ГПК е  отменил в частта му относно ¾ ид.ч. от имота, нотариален акт №109/27.12.2013 год. на нотариус Е. Щърбанов, както и в ЧАСТТА МУ, в която съдът е осъдил въззивниците да заплатят на насрещната страна разноски в размер на 1768 лв. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Й.А. против К.Г.К. и И.Ж.К. иск с пр. осн. чл.108 ЗС, да се признае за установено по отношение на К.Г.К. и И.Ж.К., че М.Й.А., е собственик на ¾ ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр. Стралджа, ул.“П.К.Яворов“ №67, представляващ ПИ с идентификатор №69660.501.2052, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор УПИ XII.-1417 в кв. 126, при граници  на имота: 69660.501.1974; 69660.501.1975; 69660.501.1977; 69660.501.1978; 69660.501.1979; 69660.501.2051; 69660.501.2130, и да бъдат осъдени К.Г.К. и И.Ж.К. да й предадат собствеността и владението върху ¾ ид.ч. от имота.

ОБЕЗСИЛВА Решение №731/23.11.2017г. по гр. дело №405/2017г. по описа на ЯРС, в ЧАСТТА МУ, в която съдът е уважил предявения от М.Й.А. против К.Г.К. и И.Ж.К., иск с пр. осн. чл.124 ал.1 ГПК, като е признал за установено по отношение на М.Й.А., че К.Г.К. и И.Ж.К. не са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр. Стралджа, ул.“П.К.Яворов“67, представляващ ПИ с идентификатор №69660.501.2052, с площ 567 кв.м., със стар идентификатор УПИ XII.-1417 в кв. 126, при граници  на имота – 69660.501.1974; 69660.501.1975; 69660.501.1977; 69660.501.1978; 69660.501.1979; 69660.501.2051; 69660.501.2130, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО, в тази му част.

ОСЪЖДА М.Й.А. да заплати на К.Г.К. сумата 400лв.- разноски пред първата инстанция, както и да заплати общо на К.Г.К. и И.Ж.К. сумата 250лв.- разноски пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчване на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                     2.