В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ-ри Въззивен граждански състав

На 13 февруари 2018 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар М.К.

като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

възз. гр.дело №415 по описа на 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на М.С.М. ***, чрез пълномощник адв.М.Х. ***, против Решение №671/27.10.2017 постановено по гр.дело №871/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил, като неоснователни предявените от М.С.М. против С.М. ***, искове с пр. осн. чл.439 от ГПК, както следва: за разликата над 1891,71 лв. до 2480 лв.- иска за главница и за разликата над 4099,91 лв. до 4349,62 лв.- иска за лихви. В жалбата се сочи, че решението е в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че мотивите на обжалваното решение са вътрешно противоречиви и почиват единствено на предположения, а не на събраните по делото доказателства.Твърди се, че неправилно и незаконосъобразно ЯРС е приел, че свидетелските показания са недопустими за установяване погасяването на установени с писмен акт парични задължения. Твърди се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели Стоянов и Костова, безспорно се установява, че след влизане в сила на решение по гр.д.№1428/2001г. по описа на ЯРС, бащата М.М. е изпълнявал стриктно задължението си, като системно е заплащал определената издръжка на детето - в първите години - чрез лично предаване на средствата на майката. През процесния период бащата системно е подпомагал лично и материално своята дъщеря, като финансирал непосредствените й лични потребности и дейностите, в което детето участвало. Така бащата е осъществявал номинално задължението си за издръжка, чрез престиране на съществена по обем такава в натура. По подробни съображения, в подкрепа на заявените оплаквания, посочени в жалбата, се претендира отмяна на решението в обжалваната му част, и уважаване на предявените искове до пълния предявен с ИМ размер, както и присъждане на всички направени по делото разноски.

В писмен отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Изразява становище, че решението в обжалваната му част не страда от пороците посочени в същата. Твърди се, че правните изводи на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения за правилност на решението на ЯРС, съответно – за липса на предпоставки за уважаване в пълен размер на предявените искове. Оспорени са твърденията в жалбата за предоставена издръжка в натура. Въззиваемата е посочила, че никога не е получавала средства от баща си, той не й е изпращал подаръци, не е присъствал в живота й. Никога не била ходила с баща си на почивка, никога не й е давал средства за високи оценки, тъй като нямало от къде да знае какви оценки получава. Нищо не й бил закупувал за първия учебен ден, и никога през живота си не била посещавала уроци по математика. Претендира се по подробни съображения посочени в отговора, потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

В с.з. въззивникът, чрез своя представител поддържа жалбата.

Въззиваемият в с.з., чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира нейното отхвърляне, както и присъждане на разноските направени пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от представените пред ЯРС доказателства -Удостоверение за раждане от *** ***, се установява, че въззивникът М.С.М. - ищец в първоинстанционното производство е баща на въззиваемата С.М.М., родена на ***г.

Установено е също,че с Решение №380/15.02.2002г. по гр.д. №1428/2001г. по описа на ЯРС, е бил прекратен бракът между въззивника и майката на М., като упражняването на родителските права по отношение на детето е било предоставено на майката, а М. е бил задължен да заплаща издръжка в размер на 10 лв. месечно, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Видно от направеното отбелязване върху решението, същото е влязло в сила на 15.02.2002г. Въз основа на това решение, на 21.09.2016 г. е бил издаден Изпълнителен лист за издръжката, ведно със законната лихва.

Видно от приложеното копие на изп.д. №20162330400708г. на ДСИ при ЯРС, същото е било образувано на 08.11.2016г. по молба на С.М.М., срещу М.С.М., за изпълнение на вземането по изпълнителния лист на ЯРС. До длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 29.11.2016г., за следните суми: главница- 2480 лв., лихви- 4349,62 лв., разноски по изп.дело в размер на 42 лв., както и такса -679,64 лв., т.е. общо за общо дължими суми в размер на 7551,26 лв. Запор Бил е наложен запор върху възнаграждението на длъжника, като до него е било изпратено запорно съобщение на 10.11.2016г.

От заключението на изслушаната пред ЯРС ССЕ, се установява, че размера на вземането за издръжка за периода от влизане в сила на съдебното решение до навършване на пълнолетие от М. на 05.10.2016 г. е 1756,61 лв., а размера на вземането за мораторни лихви е 1428,89 лв. Държавната такса за образуване на изп.дело е 24 лв., за налагане на запор-18 лв., ДТ по чл. 53 от Тарифата за ДТ -274,84 лв. Като приложения към заключението ВЛ-це е представило таблици за изчисляване на дължимите главница и лихви. В о.с.з. на 16.10.2017г.,, ВЛ-це е посочило, че размера на дължимата главницата за периода от 10.11.2011г. -05.10.2016г. е 588,28 лв.

Пред ЯРС са били изслушани две групи свидетели: Първата от тях- посочените от ищеца св. С.-кръстник на ищеца и св. К.-съжителстваща с ищеца на семейни начала. Св. С. е заявил, че знае от М. за уговорка с бившата му съпруга, да не заплаща издръжка за детето, а да помага, когато има нужда. И двамата свидетели са посочили, че ищецът е давал парични средства, за което знаят от самия него, а само лично са виждали даване на суми на ръка: св. С. 5-6 пъти по 20 лв., 5 пъти по 5 лв. в офиса, а св.Костова –през 2013 г. даване на дребни банкноти от по 10-20 лв., а през 2015г.-50 лв. Св. Костова е дала показания, че бащата е платил и 1500лв. за уроци на детето по математика след 2013г.

Втората група свидетели- посочени от ответницата: Св. Драгнева- леля на ответницата и св.И.-баба на ответницата- са заявили, че не са виждали ищеца да й дава пари, само знаят за подарен телефон, който бащата си бил взел обратно. Св.И. е дала показания и за един платен урок по математика от него, за който счита, че струва 5 лв.От гласните доказателства се установява също, че ответницата е работила в офиса на баща си през лятото на 2013г. и е получавала заплата, която според свидетелите на ищеца- е била в пари, а според св. Иванова- телефон вместо пари.

От приложената, преписка вх.№ 2397/2016 г. на ЯРП е видно, че в хода на ДП-735/2016г. на РУ-Ямбол въззивницата е заявила, видно от Протокол за очна ставка от 09.06.2017г., за давани от баща й парични суми за рождени дни, 5 или 6 пъти, за чийто размер е посочила, че е различен, но не надвишаващ 50 лв., а в Протокол за очна ставка от 20.06.2017г.- за финансова помощ от страна на баща й от време на време, чийто размер не можела да посочи. Отрекла е останалите твърдения на баща си за давани пари.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл.269 ГПК съдът намери решението за валидно и допустимо в обжалваната му част, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата се преценя като неоснователна, по следните съображения:

Правилно предявения иск е бил квалифициран от първоинстанционния съд, като такъв с правно основание с чл. 439 от ГПК. С оглед изслушаната по делото ССЕ, правилен е изводът на ЯРС, че за 14 г., 9 м. и 20 дни /т.е. до навършване на пълнолетие от ответницата/ месечната издръжка възлиза на 1756,61 лв., а лихвата 1428,89 лв., респ. че ДСИ не е изчислил точно размера на дължимите суми, и че вземанията за разликата над горепосочения размер до посочените в поканата за доброволно изпълнение не съществуват.

Решението на първоинстанциония съд, в частта му с която е прието, че вземанията на ответницата срещу ищеца за период от 5 години преди предприемането на действия за принудително изпълнение /на 10.11.2016г. са предприети действия за принудително изпълнение на вземането/, т.е. до 09.11.2011г. са погасени по давност на осн. чл. 117 ал.2 от ЗЗД, и предявените искове за недължимост на суми по изп. дело са били уважени, съответно: иска за главница представляваща издръжка до размера 1891,71 лв., и иска за мораторна лихва до размера 4099,91 лв., като необжалвано е влязло в законна сила.

С жалбата се оспорва наличието на задължения за въззивника за периода от 5 години преди налагането на запора, т.е. от 10.11.2011г. до навършване на пълнолетието на 05.10.2016г. Размера на задължението за издръжка, за този период съгласно посоченото от ВЛ-це е 588,28 лв. Въз основа на таблицата към заключението на вещото лице с посочения размер на лихвата върху всяка месечна вноска за издръжка, изчисленият общ размер на лихвите за периода 11.2011г. - 05.10.2016г. е 249,71 лв. За тези суми ЯОС счита, че исковете правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.

Въпреки дадената по делото възможност на ищеца, същият не е представил по делото доказателства годни да установят надлежно плащане на задълженията му произтичащи от съдебното решение за заплащане на издръжка за периода от 10.11.2011г. до 05.10.2016г.

Въззивникът не установява с допустими доказателства да е извършил периодичните плащания на издръжката на ответницата в установения с бракоразводното решение порядък. Тъй като вземанията за издръжка са установени с утвърденото със съдебно решение споразумение между родителите на ответницата С.М., на основание чл.164 ал.1 т.4 ГПК е недопустимо да се установява със свидетелски показания погасяването им чрез плащане. Предвид посочената забрана гласните доказателства не следва да се ценят за установяване на твърдението на ищеца, че вземанията за издръжка на ответницата са погасени с плащане.

По отношение на признанието на ответницата за финансова помощ, дадена й от баща й, направено по прокурорската преписка, правилно първоинстанционния съд е посочил, че същата не е конкретизирала по размер помощта, за да се приспадне същата от дължимата по изпълнителния лист сума. Следва да се посочи също, че св.С. е заявил, че ищецът е приел, не да дава издръжката по съдебното решение, а да помага в случай на нужда, т.е. в случая даването на суми е на различно основание, а не и в изпълнение на съдебното решение. Други доказателства във връзка с ежемесечното плащане на сумите от по 10 лева на ответницата за периода от 10.11.2011г. до 05.10.2016г., по делото не бяха ангажирани.

Ето защо, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалвана му част. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Водим от изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №671/27.10.2017 постановено по гр.дело №871/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил, като неоснователни предявените от М.С.М. против С.М. ***, искове с пр. осн. чл.439 от ГПК, както следва: иска за главница за разликата над 1891,71 лв. до 2480 лв. и иска за лихви за разликата над 4099,91 лв. до 4349,62 лв.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.