РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 28.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

Членове: Н.Иванов

Г. Вълчанова

при секретаря. П. У, като разгледа докладваното от председателя Д.Кючуков в.гр.д.№ 410 за 2017 година, установи следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила жалба от земеделския производител Д. И. И. от гр. Сливен срещу решение № 280/17.05.2017 г. постановено по гр.д. № 2709/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, в частта, с която Д. И.И., действаща като земеделски производител, на осн. чл. 59 ЗЗД, е осъде'на да заплати на Т.М.Т. и Г.М.Т. сумата 888,49 лв., съставляваща неоснователното и обогатяване за тяхна сметка от ползването без основание на собствените им три земеделски имота, съставляващи ниви с обща площ от 42,002 дка през стопанските 2013/14 година, 2014/15 година и 2015/16 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете. Счита се, че присъдената сума следва да се редуцира съобразно притежаваните от ищците идеални части от процесиите имоти. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска .

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК е постъпил е отговор по жалбата и насрещна въззивна жалба от Т.М.Т. и Г.М.Т. Като считат жалбата за неоснователна въззиваемите молят решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната му част. С насрещната жалба се иска отмяна на решението в частта, с която иска по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен над размера на 888,49 лв. до претендирания размер на 5 769,33 лв, от които 4411,02 лв. -главница и 1 358,31 лв. - лихви за забава, като бъде постановено друго съдебно решение, с което искът бъде уважен изцяло.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от земеделския производител Д. И. И. от гр. Сливен. Счита, че обедняването на ищците от неползването на имота следва да бъде определено от обема на тяхното право на собственост върху същия. Ето защо съдът, неотчитайки това, неправилно е присъдил обещетение в размер на 888,49 лв. в полза на ищците. Общата дължима сума за ползването на целия имот в размер на 2 305,99 лв. следва да се раздели поравно между ищците и наследниците на починалия К. Ш., които са собствениците на 1/2 идеална част от имота.

Последните са получили от ответницата своята част от рентата за земята. Ответницата вече е заплатила сумата 1417,50 лв., поради което същата не дължи на ищците плащане на други суми като обезщетение по чл.59 ЗЗД. Моли насрещната въззивна жалба да бъда да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Окръжният съд, за да се произнесе, установи следното:

Наследодател ката на ищците П. М. е била съсобственик на три земеделски имота с обща площ от 42,002 дка, находащи се в землището на с.Гълъбинци,обл. Ямболска, оставени в наследство от общия наследодател К. Ш.. С пълномощно от 14.09.2012 г., заверено от кметския пълномощник на с Гълъбинци, П. М. упълномощила ответницата Д. И. да я представлява пред нотариус при сключването на договор за наем/аренда на земеделската земя с фирма "Агрогрин" ЕООД. Упълномощителката П.М. починала на 13.02.2013 г.. След смъртта на последната, на 07.05.2013 г. ответницата Д.И., ползвайки пълномощното, договаряйки със себе си сключила договор за аренда на земеделските земи за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2013 г.. След сключване на договора за аренда ответницата ползвала отдадените и под аренда земеделски земи за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. През тези години, видно от представените по делото доказателства, реализирала продукция за трите стопански години общо в размер на 11 529,95 лв..

Изложената фактическа обстановка се гради на събраните ло делото писменни доказателства, свидетелски показания и заключението на вещото лице по назначената счетоводна експертиза.

Изхождайки от установените факти районният съд постановил решението си като отхвърлил предявения иск с правно основание чл.34 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за аренда, като сключен при липса на съгласие от страна на арендатора. С решението си съдът е уважил иска с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД и прогласил недействителността на договора за аренда, като сключен при липса на представителна власт за пълномощника, като осъдил ответницата, на осн.чл. 34 от ЗЗД да върне на ищците Т.Т. и Г.Т. земеделската земя, предмет на договора за аренда. Решението в тази му част не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Решението е обжалвано и от двете страни: От жалбоподателката Д. И. в частта, с която на осн. чл.59 ЗЗД е осъдена да заплати на ответниците Т.Т. и Г.Т. сумата 888,49 лв, съставляваща неоснователното и обогатяване за тяхна сметка от ползването без основание на събствените им земеделски земи за трите стопански години, от жалбоподателите Т.Т. и Г.Т. в частта , с която искът е отхвърлен над този размер до пълния му размер предявен от ищците 4 411,02 лв., както и в частта, с която е отхвърлен предявения от ищците иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, С който се претендира присъждането на сумата 1 358,31 лв, съставляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2013 г. до 11.10.2016 г..

Както правилно е приел и районния съд, имотът е ползван от ответника без правно основание през трите стопански години, като по този начин неправомерно е лишил ищците от възможността да го ползват и извличат ползите от него, от което търпят обедняване за сметка обогатяването на ответника. Правилно районният съд е приел,че реалната полза от която са били лишени, вследствие ползването на имота от ответницата без основание, се изразява в сумата, която ответницата дължи като арендно възнаграждение за ползване на имотите, но не включва получената от нея държавна помощ под формата на субсидии по СЕПП. Видно от заключението на вещото лице през трите стопански години, през които е ползвала имота без основание, ответницата е реализирала продукция общо в размер на 11529,95 лв.. Дължимото арендно възнаграждение в размер на 20 % от реализирата продукция съставлява сумата 2 305,99 лв, с което онветницата се е обогатила . Обедняването на ответниците обаче е само до размера на правото им , респ. 1/2 от сумата, доколкото същите са притежатели на правото на собственост върху 1/2 и част от имота Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на общия наследодател К. Ш. , освен ищците, наследници с право на 1/2 от наследството са и С. Й., В. Й. и К. К.. Или размера на обедняването на ищците се измерва в 1/2 от 2305,99 лв.- сумата дължима от ответницата от неправеморното ползване на имота, което се равнява на 1159, 99 лв.. От тази сума, както правилно е приел и районния съд, следва обаче да бъдат приспаднати получените от ищците като арендно възнаграждение за стопанските 2014/2014г. и 2014/2015 г. суми в общ размер на 1417,50 лв., тъй като същите са получени във връзка с ползването на имота от ответницата. Или ищците са получили вповече от това, с което са се обеднили от неправомерното ползване на имота от страна на ответницата.

По иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между тях. В случая в тежест на ищцците е да установят правопораждащите правото им на обещетение факти, включително и относно размера на обедняването, но същите не са провели успешно доказване на претендирания с исковата молба размер на обещетението за неправомерното ползване на имота от страна на ответника през процесиите стопански години. По делото не са събрани доказателства удостоверяващи по високия размер на обещетение по чл.59 ЗЗД, претендирано от ищците с исковата им молба

От казаното следва, че решението на районният съд в тази му част следва да бъде отменено, като искът с правно основание чл.59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло, в частност до уважения от районния съд размер на 888,49 лв..

Неоснователна е и претенцията на ищците относно получените от ответницата суми, изплатени като държавна субсидия за подпомагане на земеделските производители през тези стопански години. Както правилно е приел и районния съд, реалната полза от която ищците са се лишили поради неправомерното ползване на земите им от ответницата през трите стопански години, не включва получената от ответницата държавна помощ чрез субсидираното подпомагане по СЕПП. Получаването на тази държавна помощ зависи от обстоятелства, стоящи извън отношенията им с ответницата, порадени от неправомерното ползване на земеделските земи, които са неотносими към предмета на иска по чл.59 ЗЗД . По делото не е доказано съществуването на някакво друго облигационно отношение между страните, като основание за престиране от страна на ответницата в полза на ответника на получените от нея субсидии на основание Наредбата за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални плащания и за специфично подпомагане.

С оглед на неоснователността на претенцията по чл. 59 ЗЗД за присъждане в полза на ищците на обезщетение за неправоморното ползване на имота от страна на ответницата, неоснователен се явява и искът по чл.86 ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 1 358,31 лв., съставляващи лихви за забава върху сумата 4411,02 лв. - главница, претендирана с исковата молба по чл.59 ЗЗД. Решението в частта, с която искът по чл.86 ал.1 ЗЗД е бил отхвърлен е правилно, макар и не по съображенията изложени в мотивите към него, но които въззивният съд напълно споделя. Жалбата в тази и част е неоснователна

Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 280/17.05.2017 г. постановено по гр.д. № 2709/2016 г. по описа на Ямболския районен съд, в частта, с която Д. И. И. от гр. Сливен,ЕГН **********, действаща като земеделски производител, на осн. чл. 59 ЗЗД е осъдена да заплати на Т.М.Т. *** ЕГН ********** и Г.М.Т. ***, ЕГН ********** сумата 888,49 лв., съставляваща неоснователното и обогатяване за тяхна сметка от ползването без основание на собствените им три земеделски имота, съставляващи ниви с обща площ от 42,002 дка през стопанските 2013/14 година, 2014/15 година и 2015/16 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска за тази сума.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Т.М.Т. *** ЕГН ********** и Г.М.Т. ***, ЕГН ********** да заплатят на Д. И.И.от гр. Сливен,ЕГН ********** направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 320,02 лв..

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :