Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                             19.03.2018 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 06.02.2018  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                      ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 409 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по въззивна жалба от ЕТ"ПЛАМ - В.П." с ЕИК 838189755, чрез пълномощник адв.К.К., съдебен адрес, срещу решение №669/27.10.2017г. по гр.д.№650/2017г. на ЯРС, с което съдът ОТХВЪРЛЯ            ОТХВЪРЛЯ иска на В.Р.П., в качеството му на ЕТ «Плам – В.П.» с ЕИК 838189755, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к. «Златен рог» бл.8, вх.Б, ап.28, със съдебен адрес ***, против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” – гр. София с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.„Позитано” № 5, представлявано от изпълнителните директори К. Р. и Н. Д. Ч., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 25 202,59 лв., представляваща изплатени от него суми по изп.дело № 464/2016г. по описа на ЧСИ О. М. с район на действие Софийски градски съд и по изп.дело № 27/2017 г. по описа на ЧСИ Р. М. с район на действие Софийски градски съд, на пострадалите Ж.И. С. и Д. С. С. във връзка с настъпило на 07.03.2012г. ПТП, която обща сума включва по 7 775,91 лв. – лихва за забавено плащане на обезщетението за неимуществени вреди на всеки от двамата пострадали, 150,77 лв. – лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, присъдено на Ж. С., както и съдебни разноски в размер на 9 500 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 02.03.2017г. до окончателното изплащане и съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно като излага съображения, че при постановяването му е нарушен материалния закон - чл.54 и чл.51 от ЗЗД и чл.229 от КЗ. Смята решението за необосновано, тъй като било постановено в разрез със събраните доказателства. които ЯРС тълкувал превратно. Счита, че ЯРС неправилно не е взел предвид, че отговорността на ответника е гаранционно-обезпечителна и сочи решения на ВКС. По тези и останалите посочени в жалбата съображения моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение и ЯОС да постанови ново решение, с което да уважи предявените искове. Претендират се направените разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от ответника ЗАД"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", чрез юриск.А.Б., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Изкага съображения за изтичане на погасителна давност по отношение на задълженията по сключената застраховка ГО. Моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение - потвърдено. Претендира разноски и юриск.възнаграждение.

След като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от комбинирана застрахователна полица №03-1117-018278 със срок на валидност 01.06.2011г. – 31.05.2012г. за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на т.а.”Рено Мастър” с рег.№У 2865 АК, между страните е налице застрахователно правоотношение и към момента на ПТП - 07.03.2012г., застрахователната полица е валидна. За процесното ПТП въззивникът е уведомил застрахователната компания на 28.03.2012г..

С влязла на 07.05.2013г. в законна сила присъда, постановена по НОХД №642/2012г. на ОС – Стара Загора, В.П. е признат за виновен за това, че на 07.03.2012г. при управление на МПС е нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл.5, ал.1, т.1, чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1, и по непредпазливост е причинил смъртта на С. И. С. и средна телесна повреда на М. М. Д..

С решение №35/26.04.2016г. по възз.гр.д.№24/2016г. на ЯОС, съдът осъжда ЕТ "Плам - В.П.", ЕИК 838189755, представляван от В.Р.П., да заплати на Ж. И. СЕГН **********, от гр. Ямбол, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 7775,91 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 26.05.2012г. до 29.07.2014г. върху присъденото на Ж.И.. С. с влязло в сила Решение № 131/27.09.2013г. по възз.гр.д. № 300/2013г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, парично обезщетение от 35000 лева за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 07.03.2012г., както и сумата от 150,77 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 26.05.2012г. до 29.07.2014г. върху присъденото на Ж. И. С. с влязло в сила Решение № 131/27.09.2013г. по възз.гр.д.№ 300/2013г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, парично обезщетение от 678,65 лева за имуществени вреди от трудова злополука, станала на 07.03.2012г. Със същото решение е осъден ЕТ "Плам - В.П.", ЕИК 838189755, да заплати на Д. С. С., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Ж. И. С., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 7775,91 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 26.05.2012г. до 29.07.2014г. върху присъденото на Д. С. С. с влязло в сила Решение № 131/27.09.2013г. по възз.гр.д.№ 300/2013г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, парично обезщетение от 35000 лева за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 07.03.2012г. С това решение, влязло в сила, е осъден ЕТ "Плам - В.П.", ЕИК 838189755, представляван от В.Р.П., да заплати на Ж.И. С. и на Д. С. С., действащ чрез законния си представител Ж. И. С., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 5500 лева, представляваща направени разноски за производството пред двете съдебни инстанции, както и да заплати по сметка на ЯОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1008,12 лева, представляваща дължими държавни такси за производството пред двете съдебни инстанции. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника ЕТ "Плам - В.П." - ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" - София.

По издаден на 11.05.2016г. изпълнителен лист въз основа на влязло в законна сила решение №35/26.04.2016г. по възз.гр.д.№24/2016г. на ЯОС, е образувано изп.д. 464/2016г. по описа на ЧСИ О. М. рег.846 в КЧСИ, което видно от съобщение за приключено изп. дело е приключено поради пълно изплащане на задължението като на взискателите са изплатени, както следва: на Ж. И. С. - сумата от 7775,91 лева - дължимо обезщетение за забава за изплащане на сумата 35000лв. за периода от 26.05.2012г. до 29.07.2014г., както и сумата от 150,77 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за изплащане на 678.65лв. за периода от 26.05.2012г. до 29.07.2014г.; на Д. С. С. - сумата от 7775,91 лева - дължимо обезщетение за забава за изплащане на обезщетението от 35000лв. за периода от 26.05.2012г. до 29.07.2014г..

Видно от изп.лист от 27.12.2016г., издаден  въз основа на влязло в законна сила решение №35/26.04.2016г. по възз.гр.д.№24/2016г. на ЯОС и определение 851/12.12.2016г. по гр.д.3477/2016г. на ВКС, ЕТ "Плам - В.П.", ЕИК 838189755, представляван от В.Р.П., с адрес ***, е осъден да заплати на Ж. И. С. ЕГН ********** и на Д. С. С., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител Ж. И. С., двамата с адрес гр. Ямбол, ж. к. "З......", бл. ..., вх. . ет. .., ап. .... на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 5500 лева, представляваща направени разноски за производството пред двете съдебни инстанции, както и по 2000лв. на всеки за разноски за касционното производство. По този изпълнителен лист е образувано изп.дело 27/2017г. по описа на ЧСИ Р. М., рег.790 в КЧСИ, с район на действие СГС, за събиране на присъдени разноски общо 9500лв.

По делото е назначена и изслушана пред ЯРС СИЕ, чието заключение като обективно, компетентно и неоспорено от страните е прието от съда. От заключението се установява, че сумите, представляващи обезщетение за забавено плащане, за които е издаден изп.лист от 11.05.2016г. и е образувано изп.д.464/2016г., са изплатени изцяло. Във връзка с присъдените разноски по в.гр.д.24/2016 на ЯОС и по гр.д.3477/2016г. на ВКС и образуваното изп.д.27/2017г. длъжникът е депозирал 13436.70лв., като задълженията по изп.дело са погасени изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК срок, от надлежнa странa, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предявен е иск с правно основание чл.229 КЗ (отм.). Според чл.229 КЗ(отм.), застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.

В Решение №395/10.10.2012г. по гр.д.№1538/2011г. на ІV г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК, ВКС приема следното: „Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е гаранционно-обезпечителна и безвиновна – той отговаря спрямо пострадалия работник или служител, респ. спрямо неговите наследници в случай на причинена смърт при трудова злополука, само поради факта на съществуващото трудово правоотношение между него и увредения работник или служител, независимо дали трудовата злополука е настъпила в резултат на случайно събитие или непреодолима сила, или е била причинена от виновно поведение на самия работодател – физическо лице, на други (различни от пострадалия) негови работници или служители, или на трето за трудовото правоотношение физическо лице. От друга страна, отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” е договорна и е функционално свързана с отговорността на застрахования-делинквент – застрахователят е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл.223 КЗ). Именно с оглед защита интересите на увредените лица законодателят е установил на тяхно разположение прекия иск срещу застрахователя по чл.226 КЗ. От друга страна застрахованият-делинквент, който вече е удовлетворил увреденото лице, също разполага с правото да получи обезщетение от застрахователя (чл.229 КЗ). При това положение, от систематичното тълкуване на разпоредите на чл.54 ЗЗД, във вр. с чл.226 и чл.229 КЗ следва, че няма пречка и работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по чл.200 КТ вече е удовлетворил пострадалия работник или служител, респ. неговите наследници, да насочи регресните си претенции за връщане в патримониума си на платеното, не срещу делинквента, причинил трудовата злополука и увреждането, а направо срещу неговия застраховател по застраховката „гражданска отговорност”.

Работодателят, срещу когото е предявен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено плащане на обезщетението за вреди може да привлече по реда на чл.219 ГПК като трето лице – помагач, както делинквента, така и застрахователя му по задължителната застраховка „гражданска отговорност”, срещу които той има регресните права по чл.54 от ЗЗД, респ. по чл.54 ЗЗД, във вр. с чл.226 КЗ. В този случай влязлото в сила съдебно решение по чл.86, ал.1 от ЗЗД ще има действието по чл.223 ГПК, поради което регресните права на работодателя срещу привлечените като трети лица – помагачи делинквент и застраховател, ще са в постановения от съда размер на обезщетението за забавено плащане по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По делото е установено, че В.П.  виновно е причинил ПТП, от което е последвала смъртта на С. С., който към този момент е работил по трудов договор в едноличния търговец на причинителя - ЕТ ”ПЛАМ – В.П.”***. Установено е също така, че с влезли в законна сила решение №35/26.04.2016г. по възз.гр.д.№24/2016г. на ЯОС и определение 851/12.12.2016г. по гр.д.3477/2016г. на ВКС, ищецът-въззивник ЕТ ”ПЛАМ – В.П.”***, по предявен срещу него иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, е осъден да заплати на наследниците на починалия С. С. – Ж. С.(преживяла съпруга) и Д.С. (син) следните суми: на Ж.И. С. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7775,91 лева представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 26.05.2012г. до 29.07.2014г. върху присъденото на Ж. И. С. с влязло в сила Решение № 131/27.09.2013г. по възз. гр.д.№ 300/2013г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, парично обезщетение от 35000 лева, както и сумата от 150,77 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 26.05.2012г. до 29.07.2014г. върху присъденото на Ж. И. С. с влязло в сила Решение № 131/27.09.2013г. по възз.гр.д.№ 300/2013г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, парично обезщетение от 678,65 лева за имуществени вреди от трудова злополука, станала на 07.03.2012г.; на Д. С. С., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 7775,91 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от 26.05.2012г. до 29.07.2014г. върху присъденото на Д. С. С. с влязло в сила Решение № 131/27.09.2013г. по възз.гр.д.№ 300/2013г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, парично обезщетение от 35000 лева за неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 07.03.2012г.; както и общо 9500лв. присъдени разноски по делото в трите инстанции.

В производството по делото, по искане на ответника ЕТ ”ПЛАМ – В.П.”***, като трето лице - помагач на страната на ответника е било конституирано ЗАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп” София, и в тази връзка описаните съдебни решения са били постановени при неговото участие. Безспорно установен по делото факт е и че ЕТ ”ПЛАМ – В.П.”*** е изплатил изцяло сумите, за които е бил осъден по в.гр.д.№24/2016г. на ЯОС и по гр.д.3477/2016г. на ВКС. Установено е и наличието на застрахователно правоотношение между въззивника и въззиваемата страна по комбинирана застрахователна полица №03-1117-018278 със срок на валидност 01.06.2011г. – 31.05.2012г. за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на т.а.”Рено Мастър” с рег.№У 2865 АК.

Следователно, въззивникът, който е ЕТ, съчетава качествата както на делинквент, така и на застраховано лице. Безспорно против него успешно е проведен иск по чл.86 ззд от наследниците на починалия при процесното ПТП, като в развилото се производство като трето лице - помагач на страната на ответника е участвало ЗАД ”Булстрад Виена Иншурънс Груп” София и постановеното решение има спрямо последния действието по чл.223 ГПК. Ищецът-въззивник е изплатил изцяло сумите, за които е бил осъден в производството. При това положение въззивникът, който е застрахован-делинквент и който вече е удовлетворил увреденото лице, разполага с правото да получи обезщетение от застрахователя на основание чл.229 от КЗ.

Ето защо, ЯОС намира предявеният иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и вместо него постановено ново, с което претенцията бъде уважена.

С оглед изхода на делото, на въззивника следва да бъдат присъдени направените разноски пред двете инстанции общо в размер 4372.04лв.

Предвид изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Отменя решение №669/27.10.2017г. по гр.д.№650/2017г. на ЯРС, вместо което постановява:

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”, пл.”Позитано” №5, представлявано от Р. Я. и К.Р. - изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ ”ПЛАМ – В.П.” с ЕИК 838189755, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.”Златен рог” бл.8-Б-28, представлявано от В.Р.П. с ЕГН **********, на основание чл.229 КЗ, сумата 25202.59лв., която обща сума включва платени на Ж. И. С.и Д. С. по 7 775.91 лв. – лихва за забавено плащане на обезщетението за неимуществени вреди на всеки от двамата пострадали; 150.77 лв. – лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди, присъдено на Ж. С.; съдебни разноски в размер на 9 500лв., ведно със законната лихва върху 25202.59лв. от датата на исковата молба – 02.03.2017г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” гр.София с ЕИК 000694286 да заплати на ЕТ ”ПЛАМ – В.П.”*** с ЕИК 838189755, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.”Златен рог” бл.8-Б-28, представлявано от В.Р.П. с ЕГН **********, сумата 4372.04 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.