Р Е Ш
Е Н И Е
№ .............. 14.03.2018г., град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на 31.01.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
секретар: М.К.
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пейчева
гражданско дело № 356
по описа за 2016 година на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от Й.В.С. и И.П.И.,***, чрез пълномощник адв.П.Н. *** със съдебен адрес:***, офис №*, против „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ЯМБОЛ"ЕАД - гр.Ямбол, с която се претендира да бъде осъден ответника, да заплати сумата от по 150000 лева на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на П.И.С., ведно със законната лихва върху претендираните главници от датата на смъртта му - 08.02.2010г. до тяхното окончателно изплащане, както и да им заплати сумата 500 лева на първата ищца, съответно 250 лева на втория ищец, представляващи обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди, изразяващи се в стойността на обичайните разходи за погребението на техния наследодател, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане. Претендират се и сторените от ищците съдебно-деловодни разноски по делото.
Ищците като наследници на П.И. ***. твърдят, че по време на осъществявано му лечение в ответната „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол" ЕАД, гр.Ямбол, наследодателят им е починА.на 08.02.2010г.
П.С. е бил приет за лечение в ответната болница на 05.02.2010г.. Била му е представена за подпис декларация за информирано съгласие от същата дата, с вписан час 19,50ч., която той подписал. В тази декларация декларация е записано, че нейните съдържание и смисъл са били разяснени на пациента от д-р М.И. - медицински директор към него момент на здравното заведение, ведно с което и лекар-кардиолог в последното. Ищците твърдят, че д-р М.И. вечерта на 05.02.2010г. не е бил в здравното заведение, а същността на предстоящото му лечение и свързаните с него медицински процедури били разяснени на пациента от М.М. - дежурен лекар-ординатор в болницата, която обаче не притежава придобита специалност и такава по инвазивна кардиология.
Ищците твърдят, че преди извършване на горепосочените медицински действия и манипулации пациентът П.С. не е бил информиран за тяхното извършване, както и за възможните последици и рискове. В противен случай същият би могъл да изрази несъгласие и съответно да не се стигне до фаталния краен резултат, обективиран в причинената му смърт, дължаща се и на неправилните и погрешно извършени медицински действия и манипулации.
В болницата на пациента П.С. са били извършени следните основни инвазивни манипулации, изразяващи се в следното: 1. имплантация на катетър за временно пейсиране в дясната камера чрез феморален достъп по повод AV блок; 2. възстановяване на кръвотока в дясната коронарна артерия, която артерия е била „виновна" за миокардния инфаркт и 3. разширяване (дилатация) на лявата циркомферентна артерия чрез поставяне на балон и имплантация на втори коронарен стент.
Ищците твърдят, че третата манипулация изобщо не е било необходимо да се провежда, тъй като не лявата циркомферентна артерия, а дясната артерия е била „виновна" за миокардния инфаркт. Според тях, поставянето на стенд на втората артерия РЦХ, която не е била нито виновна за инфаркта, нито е била и увредена, е било груба лекарска грешка, довела до изключително тежки последици за пострадалия П.С.. Твърдят, че тази манипулация е неправилна и погрешно извършена, че именно последващото спиране на антикуагулантите, наложено поради излива на кръв, е довело до тромбоза на единия или и на двата стенда, при което вместо да бъде ограничена зоната на инфаркта, същата е била разширена. Така посочената крайно неправилна и неналожителна медицинска интервенция е довела и до т.нар. перикардна тампонада, която пък от своя страна е изисквала извършването на т.нар. перикардиоцинтеза, фактически извършена от д-р Н.Р..
Освен това, нито д-р М., нито д-р С. са притежавали право и правоспособност да извършат конкретните инвазивни действия и манипулации по отношение на пациента П.С.. Д-р М. не е имал длъжност лекар-инвазивен кардиолог, поради което не е имА.и правото да извършва инвазивни процедури на пациенти. Освен това, д-р Л.М. е отказал и то в качеството си на катетеризираш лекар да направи повторна коронарография или скопия на пациента П.С., както и да извърши налагащата се перикардиоцинтеза.Д-р И.С. не е имал право да извършва описаните инвазивни манипулации, тъй като към него момент той е бил стажант и не е имал придобита специалност по инвазивна кардиология.
Твърди се, че в ответната болница не са били осигурени лекари с правоспособност да извършат конкретните инвазивни действия и манипулации по отношение на пациента П.С., и поради това се е стигнало до причиняване на смъртта на пациента. Ищците твърдят, че лекарската дейност, в т.ч. и извършването на специализирани медицински дейности по лечение е допустимо да се извършва единствено и само от лекари с придобита правоспособност за това, което в случай съставлява и нарушение на нормативните изисквания за извършване на такава лекарска дейност в конкретния случай.
Твърди се немарливо изпълнение на медицинските манипулации, изразяващо се преди всичко във фаталното третиране на втората артерия (циркомферентната артерия), тъй като не само не е имало необходимост (не е имало и показания за това) за третирането и в острата фаза, освен в случаите на шок, какъвто в конкретния случай не е бил налице за пациента П.С., т.е. не е било необходимо да се третира артерия, която не е виновна за инфаркта. Ищците като се позовават на медицинските експерти сочат като най-вероятна причина за настъпилата тампонада „пробив на катетъра за временно пейсиране, поставен в дясната камера през свободната стена към перикарда". В този смисъл смятат, че е налице пряка причинно-следствена връзка между така извършените неправилни и погрешни лекарски действия и последващото влошаване на състояние на пациента П.С., имащи за резултат причиняване и настъпване на неговата смърт.
Във връзка с извършените инвазивни процедура е съставен протокол, според който в тези процедури са участвали д-р Ф. (инвазивен кардиолог), д-р К. (кардиолог) и д-р И. (ренгенолог). Ищците твърдят, че нито едно от тези лица не е участвало при извършване на инвазивната процедура, тъй като д-р Ф. и д-р К. изобщо на тази дата не са били в гр.Ямбол, а д-р Именов е подписал протокола на по-късна дата, че подписите върху протокола не са изпълнени от д-р Ф. и д-р К., а от други, неустановени до този момент лица. Ищците твърдят, че този протокол от една страна е неистински и с невярно съдържание и прикрива конкретния, респ. конкретните извършители на описаните инвазивни действия и манипулации.
Ищците твърдят, че по време на престоя си като пациент на ответното "СБАЛК - Ямбол"ЕАД, гр. Ямбол, на наследодателя им П.И.С. е причинена смърт от медицински лица - лекари, с месторабота при ответната болница, поради немарливо изпълнение на занятие и на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, а смъртта е причинена чрез действия, които спадат към занятие и друга правно регламентирана дейност, които същите тези медицински лица-лекари не са имали право да упражняват.
Ищците твърдят, че е налице пряка причинно-следствена връзка между така извършените неправилни и погрешни лекарски действия и последващото влошаване на състояние на пациента П.С., имащи за резултат причиняване и настъпване на неговата смърт. Възложител на извършената медицинска дейност на пациента П.С. е ответната „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол" ЕАД. Тъй като причинената смърт на наследодателя им П.С. е в пряка причинно-следствена връзка с погрешните и немарливо изпълнени инвазивни медицински манипулации от лица - лекари с месторабота при ответното лечебно заведение, то имуществената отговорност на последното следва да бъде ангажирана.
С ОИМ исковете се оспорват от ответника като недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва изцяло предявените искови претенции за обезщетение за неимуществени вреди, както по основание, така и по размер и моли съдът да ги отхвърли.
Оспорва всички елементи от фактически състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД - твърдението за лекарски грешки и несвоевремени медицински действия, причинно-следствената връзка между деянието (медицинските действия на лекарите от СБАЛК) и настъпилия летален изход за пациента, противоправността на лекарските действия, вината на лекарите на СБАЛК, съизмеримостта на претърпените от ищците неимуществени вреди (болка и страдание, емоционален стрес и негативни психически изживявания) с претендирания размер на обезщетението.
Алтернативно, ако съдът счете исковете за основателни, оспорва размера на претендираното от ищците обезщетение от 150 000 лв. за неимуществени вреди за всеки от тях като прекомерно завишен.
Твърди се, че е налице съпричиняване на смъртта от самия пациент поради късно потърсената от самия него лекарска помощ, неадекватни и закъснели персонални действия на пациента към собственото му здраве (късно е потърсил спешна помощ, преди постъпване в СБАЛК Ямбол), не е положил достатъчни грижи към собственото си здраве при фамилна обремененост, не се е подлагал на профилактични прегледи, употребявал е системно алкохол и е бил страстен пушач. Ответникът твърди, че степента на съпричиняването на вредоносния резултат от наследодателя на ищците е поне 50 % и ако съдът намери иска за основателен, моли размерът на присъденото обезщетение да бъде намален най-малко с 50 %.
Възразява се, че не съществува причинна връзка между действията на лекарите от СБАЛК Ямбол и смъртта на пациента П.С..
Ответникът твърди, че смъртта е настъпила от мозъчен инсулт, а не от лекарска грешка, че липсват конкретни доказателства пряката причина за смъртта да е била провокирана от лекарска грешка или неправилни лекарски действия, че ответникът не следва да носи отговорност за действията на своите служители, тъй като няма вредоносно лекарско поведение.
Ответникът твърди, че настъпилата смърт е единствено следствие от усложненото състояние на пациента, че тя се дължи на неблагоприятната закономерност от множество усложнения, конкретната реакция на лекувания и неговите физиологични особености, че смъртта е била неизбежна и се свързва с развитието на болестта - Остър миокарден инфаркт, довел до размекване на част от сърцето, разкъсването му, излив на кръв в околосърцевата торбичка (перикарда) и мозъчен инсулт, от който в крайна сметка пациентът е починал като мозъчният инсулт на пациента не е плод на лекарска грешка, нито е могъл да бъде предвиден по-рано и овладян, тъй като през първите 48 часа от настъпването му мозъчният инсулт е възможно да остане скрит и да няма външно проявени симптоми при рентгеновото изследване. Причината за смъртта на пациента не можело да бъде вменена във вина на лекарския екип на СБАЛК Ямбол, тъй като не се установили по наказателното дело доказателства, които да доказват връзка между определени лекарски действия и настъпилия мозъчен инсулт.
Възразява се, че няма медицинско обслужване без риск и лекарят не винаги може да гарантира успеха на своята дейност, че в случая се касае за оправдан или допустим медицински риск при извършване на манипулациите предвид тежкото състояние на пациента, който е претърпял Остър миокарден инфаркт, че медицинските действия по повод извършване на инвазивната процедура са преследвали не просто подобряване на здравето на пациента, а неговото спасяване. Всички извършени на пациента интервенции са били анатомично позволени, технически възможни и физиологично допустими, като сами по себе си манипулациите не са били по-опасни за живота на пациента от самото заболяване и текущото му състояние.
Ответникът твърди, че не са съществували други алтернативи за лечение освен приложените в дадения случай. Вредоносното състояние за пациента не е било изключено от допустимия медицински риск при лечение на Остър миокарден инфаркт, съпътстван с толкова усложнения. В случая не е било обективно възможно от гледна точка на медицинската наука да се предвиди и предотврати мозъчният инсулт при пациента, който е причината за смъртта. Следователно причината за смъртта на пациента лежи извън предвидимите фактори, чието обичайно проявление е можело да насочи лекарския екип към мозъчния инсулт. Едва когато съмненията на лекарския екип са потвърдени от невролог и е извършено рентгеново изследване на пациента, става окончателно ясна причината за състоянието на пациента П.С..
Ответното дружество възразява, че съгласно действащата правна рамка в здравеопазването, лекарят не дължи резултат, а надлежно поведение, което в случая всички участващи в лечебния процес лекари на СБАЛК Ямбол напълно са обезпечили. Рискът от проваляне на лекарските усилия в нормативно установения и дължим обем, се носи от пациента, а не от лекаря. Патологията на пациента доказано сочела, че се касае за внезапно и рязко възникнали промени в здравето му по повод оказаното спешно лечение, които са довели до непреодолими усложнения, независимо от предприетите интервенции, които напълно са отговаряли на общоприложимите методи и средства за диагностика и лечение.
Ответникът оспорва всички изложени фактически твърдения и обстоятелства, на които ищците основават исковете си: оспорва търпените болки и страдания от ищците; причинно-следствената връзка между лекарските действия и настъпилата смърт; твърдението, че е "...причинена смърт от медицински лица- лекари....поради немарливо изпълнение на занятие и на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а евентуално смъртта е причинена чрез действия, които спадат към занятие и друга правно регламентирана дейност, които същите тези медицински лица лекари не са имали право да упражняват " Възразява, цитирайки специализираната СМЕ от 19.03.2013г. по НОХД 442/2012 на ЯОС: „Леталният изход е естествен ход при това усложнено неврологично и общо увредено състояние, въпреки проведеното правилно лечение на инсулта, отразено в историята на заболяването на медицинската документация".
Оспорва твърдението, че причината за смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с погрешни и немарливо изпълнени инвазивни медицински манипулации от лекари. Възразява, че не се касае за лекарска грешка като изключителна или дори единствена причина за смъртта на пациента, тъй като едновременно и няколко последователно действащи причини са довели до настъпването на смъртта, а тази компилация от усложнения при пациента сочи, че множество фактори са имали потенциално увреждащ за здравето му характер, но в крайна сметка смъртта е настъпила от мозъчен инсулт, без възможност лекарския екип да го предвиди и предотврати.
Оспорва твърдението, че е извършено „фатално третиране на втората артерия(циркомферентната артерия), тъй като не е имало необходимост за третирането й, освен в случаите на шок", какъвто в конкретния случай не е бил налице.
Оспорва твърдението, че „най-вероятната причина за настъпилата тампонада" е пробив на катетъра за временно пейсиране поставен в дясната камера през свободната стена към перикарда".
Оспорва основанието и размерът на претендираните имуществени и неимуществени вреди. Оспорва претендираните имуществени вреди като недоказани с разходо-оправдателни документи. Оспорва акцесорния иск за лихва.
Оспорва твърдението, че д-р Л.М.не е имал права да лекува пациенти.
Оспорва твърдението, че са извършени действия и манипулации, които лекарите на СБАЛК не са имали право да упражняват.
Оспорва твърдението, че д-р И.С. не е имал право да извършва инвазивни манипулации като твърди, че ако е извършвА.такива, това е станало под надзора на ръководещ и правоспособен инвазивен кардиолог оператор.
В допълнителния отговор на уточнението на исковата молба ответникът излага становище по повод полученото уточнение на исковата молба като оспорва всички фактически твърдения, изложени в уточнението на ищците, с които се твърди, че причината за смъртта на П.С. е резултат от проявена лекарска грешка или немарливо изпълнение на служебни задължения. Възразява се, че в представеното от ищците уточнение се съдържа тенденциозно и изопачено интерпретиране на фактите, което не отговаря на истината и не е установено по никакъв начин като всички цитирани от ищците изводи от първоначалната съдебно-медицинска експертиза по наказателното дело са аргументирано отхвърлени и напълно отречени от заключението на повторната комплексна съдебно-медицинска експертиза изготвена от д-р М.Г., д-р Р. Х., д-р П.Г. и д-р Т. Х.. Поставянето на стенд на втората артерия РЦХ не е лекарска грешка. Оспорват се твърденията за неправилни или немарливи лекарски действия във връзка с третирането на тази артерия или други интервенции. Оспорва се твърдението, че пациентът не е бил в шок към момента на третиране на втората артерия РЦХ и се твърди обратното. Оспорва се твърдението, че вероятната причина за смъртта се дължи на пробив на катетъра за временно пейсиране и се твърди мозъчен инсулт като причина за смъртта.
Оспорва се, че П.С. не е дал съгласие за извършване на процедурите в СБАЛК Ямбол, същият подписал документ за информирано съгласие за престоя и лечението си в болницата.
Възразява се, че подписите върху медицинските документи нямат никаква причинно-следствена връзка със смъртта на пациента, нито пък е установено леталният изход да е настъпил в резултат от съставяне на документите, описани от ищците.
Ответникът оспорва смъртта да е настъпила от лекарски действия на д-р И.А.С. или д-р Л. М. и твърди, че техните лекарски действия не са били вредоносни и не са били в пряка или дори косвена причинно-следствена връзка със смъртта на пациента. Оспорва се и твърдението, че тези лекари са извършвали действия, за които не са разполагали със съответната компетентност.
В съдебно заседание ищците, от които И.П. лично, и чрез упълномощения си процесуален представител адв.Н. поддържат исковете си, претендират разноските по делото.
В с.з. ответникът, чрез адв.Д.С. ***, редовно упълномощен, оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана и моли да бъдат присъдени на ответника направените разноски, съгласно представения списък.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за наследници изх. №ГС/02-000850 от 21.01.2015г. на Община Ямбол (заверено копие), след смъртта на П.И.С., починал на 08.02.2010г. ищцата Й.В.С. е негова съпруга и наследник по право, ищецът И.П.И. е негов син и наследник по право. Като такива ищците попадат в кръга на лицата, определени като правоимащи лица, да получат обезщетение за неимуществени вреди от смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, с Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленум на Върховния съд на Република България и Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г., Пленум на ВС.
Видно от приложеното нохд №442/2012г. по описа на ЯОС, с присъда №91/12.11.2013г., постановена по нохд №442/2012г. по описа на ЯОС съдът ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Р.Р. за НЕВИНОВЕН в това, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност да е причинил смъртта на П.И.С., настъпила в 00,02 часа на 08.02.2010 г. в гр. Ямбол, като във времето след 22,30 часа на 05.02.2010 г. до 00,02 часа на 08.02.2010 г. в качеството си на лекар-кардиолог в „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол"ЕАД, гр. Ямбол да е нарушил, неизпълнил и неследвал общоприетите от медицинската наука и практика професионални правила и установените наложени и приложими добри медицински практики и лечебен алгоритъм, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по предявеното му обвинение по чл.123, а..1 от НК; ОТХВЪРЛЯ като неоснователни недоказани предявените от В.П.И., И.П.И. и Й. В.С. граждански искове против подсъдимия Н.Р.Р. и „Специа.изирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол"ЕАД, гр.Ямбол за причинени неимуществени вреди в размер на 700 000 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2010г. до окончателното изплащане на сумите; ПОСТАНОВЯВА връщане на приложените по делото и конкретно посочени оригинални документи на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология Ямбол"ЕАД, гр.Ямбол.
По въззивна жалба срещу така постановената присъда е образувано въззивно нохд №232/2013г. по описа на Апелативен съд Бургас, който с Решение № 8/20.02.2014г. по същото дело потвърждава Присъда №91/12.11.2013 г., постановена по нохд № 442/2012 г. по описа на Окръжен съд Ямбол. Въззивното съдебно решение е потвърдено от ВКС с решение, постановено по к.н.д. №600/2014г. по описа на ВКС, първо нак. отделение.
Видно от писмо вх.№7029/23.11.2016г. изх.№11-03-95/21.11.2016г. на заместник-министъра на здравеопазването Министерството на здравеопазването не разполага с информация относно наличието на сключени договори между д-р Л. М. или Л.и СБАЛК Ямбол"АД, действащи към 05.02.2010г. до 08.02.2010г. Лице с имена д-р Л.М. или Л., не е подавало заявление за признаване на придобита в чужбина професионална квалификация по регулирана медицинска професия.
От справка вх. № 6844/16.11.2016 г. от РП Ямбол относно ДП № 72/2014 г. по описа на ОСО при ОП Ямбол /Преписка № 1865/2014 г. по описа на РП Ямбол/, се установява, че ДП е образувано с Постановление на РП Ямбол на 17.12.2014 г. срещу неизвестен извършител, за това, че пред 2013 г. пред ЯОС по проведените заседания по нохд № 442/2012 г. по описа на ЯОС като свидетел, съзнателно е потвърдил неистини - престъпление по чл.290 ал.1 НК. По делото не е привлечен обвиняем. С Постановление от 18.2.2016 г. на ЯРП ДП е било прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК.
По делото е прието писмо от РЗОК вх. № 2011/31.03.2017 г. с приложените под опис документи както следва: формуляр за поставяне на клапи, протези, стентова, кохлеарни импланти, постянни кардиостимулатори, сет за временна кардиостимулация, заплащани изцяло или частично от НЗОК (за поставени два стента); фактура № 1000000058 от 10.03.2010г., с която е заплатена извършената от лечебното заведение дейност по клинични пътеки за м.февруари 2010г.; спецификация от 10.03.2010г. за болнична медицинска помощ по договор № 280292/01.02.2010г. с вписан общ брой заплатени клинични пътеки № 45, по която е лекуван П.С.; приложение № 1 към медико-статистически отчет по клинична пътека към договор №280292/01.02.2010г. по ЕГН на пациент, номер на КП, дата на приемане и дата на изписване, в което е вписано ЕГН на пациента П.С., номер на клинична пътека - 45, дата на приемане - 05.02.2010г. и дата на изписване - 08.02.2010г.; фактура № 1000000059 от 10.03.2010г., с която са заплатени вложените медицински изделия по клинични пътеки за лечението на пациентите за извършената от лечебното заведение дейност за м.февруари 2010г. на обща стойност 265200лв.; спецификация от 10.03.2010г. за клапи, протези, стентове, кохлеарни имплантанти и постоянни кардиостимулатори, по сключения договор № 280292/01.02.2010г. с вписан общ брой вложени съдови стентове за лечение на пациенти по КП № 45, по която е лекуван П.С.; приложение № 3 към медико-статистически отчет по клинична пътека за вложените медицински изделия за лечението на пациентите по ЕГН, номер на КП, вид имплантант, фабричен номер, код процедура, цена заплатена от НЗОК и обща стойност (ЕГН на пациента П.С. фигурира на първа страница за вложените два имплатанта в хода на лечението на пациента по КП № 45). По делото е приет запис на електронен носител (CD) на извършената инвазивна процедура на П.С., представен от ответника.
Приета по делото е представената от ответната страна папка с доказателства под опис, заверени копия на: график на лекари за м.февруари 2010г.; графици на медицински сестри за м.февруари 2010г.; график на клинична лаборатория за м.февруари 2010г.; график за санитари за м.февруари 2010г.; споразумение договор с Л.М.; копие на документ за самоличност на Л. М.; копие на дигитален филм № 593/5.2.2010г.; формуляр за поставяне на клапи, протези, стентове и други заплащани от НЗОК; направление за хоспитализация; съобщение за смърт; молба за освобождаване от аутопсия от И.П.И.; епикриза на П.И. ***; епикриза на П.И.С. от МБАЛ "Св.Пантелеймон" Ямбол; катетеризационен протокол № 593/2010г.; регистрирани процедури по кл.пътека 45; декларация за информирано съгласие на пациента от 05.02.2010г. и декларация за информирано съгласие за вземане на кръв; фиш за поставяне на венозен абокат; листи за интензивно лечение - три броя; копие на ЕКГ от ангинографска зала - три броя; температурен лист; протокол от ехокардиограхия със снимка от 05.02.2010г.; ЕКГ по време на болничния престой - 15 броя; фишове за проведени лабораторни изследвания - 24 листа; История на заболяване 671/2010г.; фиш за имунохематологично изследване; фиш за искане на кръв и кръвни съставки - 3 броя; фиш за IN VITRO съвместимост - 2 броя; трансфузионен лист - 6 броя; Протокол № 12/6.2.2010г., Протокол № 13/6.2.2010г., Протокол № 14/6.2.2010г. за извършени лечебно - диагностични дейности в МБАЛ"Св.Пантелеймон" АД - гр.Ямбол.
От копие на график на лекари за м.февруари 2010г. е видно, че на 05.02.2010г. от 8.00ч. до 15.00ч. е работил инвазивен кардиолог Я. Х., а от 15.00ч. до 2.00ч. по график е бил инвазивен кардиолог Ф. Ф.. На 05.02.2010г. за времето 14-21ч. по графика в ответната болница е следвало да работи инвазивен кардиолог К.К..
От завереното
копие на споразумение (договора) с Л. М. се
установява, че на 01.02.2010г. "СБАЛК ЯМБОЛ" като възложител възлага
и Л.М. - магистър по медицина, специалност
кардиология с докторска степен, приема и е длъжен да изпълнява за
възнаграждението, договорено в чл.2, следните дейности: да подготвя и да изнася
лекции по теми, зададени от
възложителя; да участва в семинари, презентации и/или промоционални срещи;
да обучава служители на възложителя.
От направление за хоспитализация се установява, че пациентът П.С. е насочен за хоспитализация с насочваща диагноза ИБС.Остър миокарден инфаркт на 05.02.2010г. от МБАЛ"Св.Пантелеймон"АД и същият ден в 19.50ч. е приет в "СБАЛК Ямбол".
От епикриза на П.И. *** се установява, че е проведена сърдечна катетеризация: ЛСК със СКАГ на лява и дясна коронарни артерии.
Видно от съобщение за смърт №**/08.02.2010г. П.И.С. е починал на 08.02.2010г. в лечебно заведение като първа причина за смъртта е посочен кардиален арест, а като други важни състояния, способстващи за настъпването на смърт са посочени съдова болест, мозъчен инсулт.
По молба на ищеца П. като син на починалия П.С. е освободен трупът на починалия от патологоанатомична аутопсия.
В показанията си свидетеля М. сочи, че не си спомня пациента П.С., не си спомня подробности за периода 05.02.-08.02.2010г.
От показанията на свидетеля д-р М.Т.И. се установява, че от април тази година (2017г.) е освободен от ответната болница, в която от октомври - декември 2008г. работил като лекар-кардиолог в ответната кардиологична болница в Ямбол, по-късно като инвазивен кардиолог в СБАЛК Ямбол, като в същото време бил и пълномощник на тогавашния изп.директор проф. М.Г.. Тогава адм. директор била г-жа И. К., като цялата организация се правела по инструкции от централата в София. Правили се работни графици за месеца. В тогавашната наредба за вътрешния ред на болницата било указано, че всички кардиолози са на разположение на болницата и в рамките на 30 минути от повикването следва да се явят в болницата. Съответно имало лекар-титуляр в болницата - лицето, което е посочено в графика. Този лекар на разположение следвало да се яви при повикване от дежурния лекар.
Свидетелят И. сочи, че от делата, които са водени многократно, си спомня за пациента П.С.. Свидетелят сочи, че при приемането на пациента се оформят такива документи, в които следва да има декларация за информирано съгласие. Още при приемането дежурният лекар, кардиологът, инвазивният кардиолог следва да информират пациента. Свидетелят сочи, че не си спомня кога е приет пациента П.С., спомня си само, че това било във вечерните часове. От документите знае, че на пациента е проведена ангиография с ангиопластика, което включва тромб-аспирация, поставяне на стенд и ако е необходимо поставяне на медикаменти вътрекоронарно. Свидетелят посочва, че тези дейности се извършват от лица, които имат лиценз за това. Тогава имало лекар италианец при тях, който извършвал тези процедури. Той извършвал коронарографията и ангиопластиката. Той е извършил тази процедура на пациента С. по документи. От 2011г. свидетелят бил назначен за директор и му се налагало да преглежда документите. Този доктор - италианецът, а преди това имало чехи, били изпратени от София от ръководството на болницата със задача да обучават нашите лекари, тъй като един лекар трябва да може да даде помощ на пациент, независимо къде се намира. Свидетелят сочи, че в ответната болница италианският лекар бил най-добрият, той обучавал инвазивните кардиолози. Свидетелят И. познава д-р С., той бил специализант при тях. Обикновено специализантите работели под ръководството на инвазивния кардиолог и обикновено асистирали, самостоятелно процедури не правели. Те винаги били в оперативен екип.
Свидетелят посочва, че италианецът и чехите не работели по трудов договор в болницата и не можело да бъдат подадени имената им в клинична пътека. Те били на граждански договор като специалисти и ги ползвали при необходимост. Имало в графиците кардиолог. За случая на пациента П.С. извикали д-р Р., дали д-р М. е бил там свидетелят не си спомня. Свидетелят сочи, че пробив на артерия не е имало и това било доказано от водещ кардиолог - инвазивен кардиолог доц. И. П., който правил одита по този случай, след като изгледал записа на процедурата. Там той описал, че няма и не се вижда материя излязла от кръвоносен съд. Свидетелят сочи, че пациентът бил с остър миокарден инфаркт в шок, с възрастови увреждания, и по статистика без инвазивна процедура загиват около 80 % от пациентите, а ако се проведе инвазивна процедура загиват около 40 %.
Свидетелката д-р П.С. сочи, че работи в ответната болница от януари 2010 г. като анестезиолог и си спомня случая дотолкова, че много пъти е била разпитвана като свидетел и помни случая, но не в отделни детайли. Онази нощ била на разположение и била повикана в болницата за този пациент по повод на интензивно лечение и анестезиология. Отишла в болницата когато коронарографията е била извършена. Не си спомня подробности кой е бил до пациента, вече не помни и физиономията на д-р Л.М., тъй като са минали седем години оттогава. Познава д-р С..
От показанията на свидетеля д-р И.А. С. се установява, че работи в МБАЛ "Хаджи Д." Сливен, работил е в СБАЛ по кардиолечение в гр.Ямбол от 2009г. до 2011г. в Ямбол, като първоначално бил стажант-лекар, а след това лекар-ординатор. Извършвал инвазивни процедури като обучаващ се, винаги със старши инвазивен кардиолог. Извършвал е такива процедури с колегите, с които е бил на смяна тогава. Смътно си спомня за пациент П.С., който постъпил с остър коронарен синдром с естелевация и се наложило да правят по спешност процедура при него на дясната коронарна артерия, но не е сигурен. Тази процедура извършили в екип със старши инвазивен кардиолог. Имало старши инвазивен кардиолог д-р М., и свидетелят като обучаващ се. Идвал и д-р Р. нея вечер, но свидетелят не е сигурен, тъй като много дълго време е минало оттогава и не си спомня всичко. Свидетелят сочи, че е нормално при пациенти, които са с остър коронарен синдром, да се случват усложнения. Имало много случаи на тампонади, сеща се за няколко случаи на тампонада, но е възможно да смеси случая на пациента С. с тези на други пациенти. Към него момент стажант-лекар ли е бил или лекар-ординатор, свидетелят не си спомня, но заявява, че дори като стажант-лекар има право да участва в такива процедури.
В показанията си свид. д-р Н.Н. сочи, че е видял пациента П.С. в края на своето дежурство в МБАЛ Ямбол, където работи като лекар невролог. Била поискана консултация като официално исканите консултации се подават в приемно отделение на МБАЛ и от там им ги предават. Свидетелят сочи, че Кардиологичната болница има договор с МБАЛ за консултативна дейност и изследвания, тъй като няма невролози. Това не било единичен случай. Свидетелят отишъл в СБАЛ по кардиология по тяхно искане и консултирал пациента. Личното впечатление на свидетеля било, че пациентът е в тежко общо състояние, неконтактен, в сопор към кома. Пациентът бил с кардиологично страдание - инфаркт на миокарда, била му направена коронарография. При първия преглед свидетелят изказал съмнение за мозъчен инсулт и затова назначил скенер. При това изследване, какво се е установило не си спомня, тъй като смяната му свършила и си отишъл. Официално не е гледал скенера, той е гледан от следващия му колега. Свидетелят сочи, че било записано множество исхемични огнища - компютърно томографски прояви на мозъчен инсулт.
В показанията си свид. д-р А.К. посочва, че не работи в ответната болница, че е лекар - образна диагностика и работи в МБАЛ Ямбол, работи с рентгенови изследвания - скенер. На пациента П.С. е правен скенер, но не си спомня пациента П.С., обикновено рентгенографията се правела от лаборантите, а разчитането ставало от рентгенолог. Свидетелят не помни да е разчитал снимки на пациент П.С..
Свид. д-р Ж.Д. сочи, че в момента няма служебни взаимоотношения с ответната болница, а преди години е работил като лекар-ординатор в СБАЛ по кардиология гр.Ямбол. Помни пациента П.С. като случай, но не си спомня кога е постъпил пациента. Свидетелят бил млад лекар тогава, бил нощна смяна, тогава за първи път видял пациента. Пациентът бил в много тежко състояние, без съзнание, в тежко общо състояние.
От показанията на свид. д-р Н.Р.Р., работил като кардиолог-ординатор в СБАЛК Ямбол, се установява, че пациентът П.С. бил спешен кардиологичен случай. Когато свидетелят видял пациента, той бил в тежко състояние, в шок. Свидетелят бил на разположение като кардиолог и бил повикан, докаран с линейка за пациента, който бил в шок. Кръвното му било 60 на 0. Свидетелят извършил перикардиоцентеза - пункция на перикарда. Евакуирал, извадил кървава материя, след което болният възстановил нормален пулс и артериално кръвно налягане в нормални стойности. След това, било след полунощ, поставил дренаж, за да може да се отведе остатъчната течност, която била съвсем оскъдна, останало да изтича съвсем малко. След полунощ се прибрал в дома си. Перикардиоцентезата се наложило да я направи, тъй като пациентът имал шок с тампонада, причините за която не са изяснени, причините могат да бъдат много. След перикардиоцентезата след направеното изследване скенер се установило, че има съвсем оскъдно количество течност, което е съвсем нормално при тази процедура. Свидетелят казал да се спре хепарина на пациента. Свидетелят бил повикан от д-р М., когато отишъл мисли, че д-р С. бил при пациента, не може да си спомни кои са били там. Свидетелят сочи, че е виждал, но не познава лично д-р М.. Много късно, вече когато започнал процедурата видял лекар зад себе си, с превръзка на лицето, затова не го познал кой е. Той му направил знак, че процедурата е извършена, както трябва. Свидетелят посочва, че е знаел, че пациентът е бил работен в катетаризационната зала, но не знае от кой. Повикан бил от д-р М., свършил своята работа и си тръгнал. В него момент 2010 г. нямал достъп до кат.лаборатория, не бил инвазивен кардиолог. Свидетелят е бил подсъдим по този случай. И до този момент не си е изяснил какво е работено по пациента - освен коронарни съдове - ангиопластика, която се прави когато има запушен съд, стеснен съд.
В показанията си свид. д-р Е.Т. сочи, че работи като кардиолог в СБАЛК Ямбол и си спомня пациента П.С. като пациент в много тежко състояние, приет в болницата, не си спомня какво точно направила на пациента, на коя дата е била на дежурство. Съдът предостави на свидетеля папка - П.И.С., 5.2.-8.2.2010г., ИЗ: 671, представена от болницата (стр.231-340 вкл. по делото), на стр.335 свидетелят установи записано от нея състоянието на пациента. Свидетелката заяви, че е записано всичко на информационния лист, както при приемането, така и след това, явно пациентът е бил в шок. Свидетелката ходила с този пациент на скенер в окръжната болница - МБАЛ, пациентът не бил починал на нейното дежурство.
От разпита на свидетелката д-р К.Д. се установява, че е работила в кардиологичната болница в Ямбол от самото начало при откриване на болницата, която напуснала. Работила като кардиолог в катетаризационна лаборатория - инвазивен кардиолог. Не си спомня ситуацията точно, не помни пациента П.С., но знае за случая. Знае, че има починал пациент от инсулт, разпитвана е за този случай и друг път. Виждала е протокол, но не помни да го е подписвала. Работила е с д-р Ф.. На датата, на която е издаден протокола, не е била в Ямбол.
Свидетелят д-р Ф.Х.Ф. в показанията си сочи, че през м.февруари 2010г. работел в две кардиологични болници в Италия и една такава в България. Към февруари 2010г. имал консултантски граждански договор с кардиологичната болница в Ямбол, където бил назначен на длъжност инвазивен кардиолог. По силата на тази си длъжност извършвал инвазивни процедури в болницата. Името П.И.С. като име не му говори нищо. Свидетелят бил викан в полицията или прокуратурата и му били представени документи, които не са подписани от него и са му били непознати. Не си спомня дали там е фигурирало името на д-р К.. Февруари 2010 г. мисли, че е бил в Ямбол. Обикновено идвал за една седмица в месеца, или на два месеца две седмици. По име не може да каже дали е извършвал инвазивна процедура на пациент с име П.И.С., а името д-р М. от Италия не му говори нищо. Свидетелят заявява, че при осъществяването на инвазивните процедури може да участва и само един лекар, ако това се налага да се извърши през нощта. Обикновено били повече, но понякога лекарят оставал сам.
Свидетелката д-р М.С.М. установява, че през м.февруари 2010г. е работила в СБАЛК Ямбол като лекар ординатор. Била разпитвана по повод смъртта на един пациент, но няма конкретни спомени, не се сеща за пациент с име П.С.. Свидетелката описва, че при приемане на пациент зависи от състоянието на пациента какво ще предприеме приемащия лекар - когато той е контактен, пациентът лично се приема и се информира за неговата вероятната диагноза, както и необходимите изследвания, на които ще бъде подложен, при което пациентът се подписва. Приемащият лекар го информира за всичко това, което следва да се извърши като манипулации. Също се информира и за последиците от предстоящите манипулации, представя му се формуляр, с който се запознава с рисковете. Ако не е контактен и не може да вземе решение за себе си, се информират близките. Приемащият лекар информира пациента за това, че ще се взема кръв, ще се прави ехокардиография, на някои пациенти се прави и рентген, кръвопреливания, ако се наложи. Когато трябва да се извършат инвазивни процедури, пациентът се информира от инвазивен кардиолог. Това става пак с формуляр. За този период от време какъв е бил вътрешния ред в болницата свидетелката не се сеща. Виждала е д-р М. в болницата, но като физиономия не си го спомня и не помни дали д-р М. през 2010г. февруари месец е бил в болницата.
От разпита на свид. Д.В.Г. - брат на ищцата, се установява, че взаимоотношенията в семейството на неговата сестра и съпругът ù до смъртта му били много добри, били прекрасно семейство, изучили децата. Много тежко понесли смъртта на П.С., били съкрушени и много жалят за него.
От разпита на свидетеля А.К.Г. - съсед на ищците, се установява, че отношенията между починалия в началото на февруари 2010г. П.С. и съпругата му били много добри. Той се грижел за семейството си, издържал децата си, изучил и двамата си сина. Много тежко понесли смъртта му, той им липсва много.
По делото е приета комплексна съдебно-медицинска експертиза, извършена от доц. д-р М.М.Г., д.м. - специалист по съдебна медицина и деонтология, съдебен лекар, доцент по съдебна медицина и деонтология при МФ на СУ "Св. Климент Охридски", вещо лице по списъка на СГС и CAС, доц. д-р П.М.Г., д.м.н. - специалист по вътрешни болести и кардиология, кардиолог във Втора МБАЛ - София и д-р Х. Ф. М., специалист по кардиология и инвазивна кардиология, които след запознаване с данните, материалите и доказателствата по делото, отговарят аргументирано на поставените въпроси, и съдът възприема изцяло заключението им като компетентно и обосновано. Вещите лица заключават, че при липса на патологоанатомична или съдебномедицинска аутопсия в конкретния случай не може да се приеме с абсолютна сигурност коя е точната непосредствена причина за смъртта на пациента П.И.С.. На базата на доказаните болестни увреждания на централната нервна система и на миокарда, приемат като водеща причина за смъртта нововъзникналият мозъчен инфаркт, без да е възможно с категоричност да се изключи и острия инфаркт на миокарда. По медицинската документация се установяват данни за перманентно следене на състоянието на пациента П.И.С., което е във всеки един етап от неговото лечение. Състоянието му е било своевременно и правилно диагностицирано, проведено му е своевременно, адекватно и правилно лечение. Не е проявено лекарско бездействие, несвоевременно лечение и не са допуснати неправилни и/или погрешни медицински манипулации, в.т.ч. и конкретни инвазивни процедури. Вещите лица заключават, че са извършени необходимите и достатъчни изследвания, въз основа на които е преценен рискът за пострадалия от извършените инвазивни процедури. Този риск е добре известен при интервенционалните сърдечни манипулации и поради това пациентите, предварително подписват декларация за информирано съгласие. Няма допуснати лекарски грешки при проведеното лечение на пострадалия П.И.С.. Не съществува причинно следствена връзка между проведеното лечение и настъпилата на 08.02.2010г. смърт на П.И.С.. В периода 05.02.2010г. до 08.02.2010г., като се съобрази и длъжностната характеристика на д-р И.Х.А С., същият е правоспособен лекар по хуманна медицина без специалност по Кардиология и Инвазивна кардиология, но е имал право да извършва инвазивни дейности, процедури и манипулации под непосредствено наблюдение и контрол от лекар с призната специалност Кардиология и Инвазивна кардиология. Видно от приложената медицинска документация са били извършени диагностични, терапевтични, реанимационни и ресусцитационни мероприятия на пациента П.И.С.. Извършени са били всички необходими действия, отговарящи на утвърдените правила за добра медицинска практика и медицински стандарти, по отношение на диагностицирането и лечението на пациента П.И.С.. Поставена е била правилна диагноза на пациента във всички етапи на престоя му в болницата и са били изчерпани всички възможности за предотвратяване на смъртния изход. Неблагоприятният резултат не е във връзка с немарливо изпълнение на медицинските дейности в лечебното заведение. Няма допуснати нарушения и пропуски, включително и изразяващи се като немарливи действия, всички диагностични и терапевтични мероприятия са в синхрон с утвърдената технология за лечение при конкретния пациент. Няма конкретно медицинско лице, допуснало пропуск или нарушение, или неправилни медицински действия. Извършени са били в необходимия и достатъчен обем изследвания и консултации, за да се прецени като спешно състоянието на пациента и своевременно е извършено превеждане в „СБАЛ по кардиология Ямбол". Извършени са всички необходими и в достатъчен обем изследвания и консултации и правилно е оценен риска за пациента, преди да се пристъпи към инвазивното изследване. Няма несъответствие между дължимите медицински грижи за пострадалия, с оглед конкретното му здравословно състояние и положените грижи. Няма допусната лекарска грешка при лечението на пациента С.. Медицинският екип на ответната болница е действал съобразно правилата за действие при съответните клинични състояния. Усилията са се оказали безрезултатни, поради късно потърсената медицинска помощ, при пресен инфаркт на миокарда, на фона на авансирал атеросклеротичен процес в кръвоносната система. Ако е била потърсена своевременно кардиологична медицинска помощ, ако са били провеждани задължителните профилактични прегледи, ако процедурата е била проведена до 12 часа от началото на оплакванията, при правилно лечение смъртността при инфаркт е между 4 и 7%. При забавено, дори и правилно, лечение смъртността е значително по-висока, особено при високорисков пациент като С., системно употребяващ алкохол и изпушващ до 2 кутии цигари ежедневно.
Технически правилно е била извършена дилатацията на лявата циркумферентна артерия (РЦХ) чрез балон и имплантация на коронарен стент. Процедурата е можело да бъде отложена за по-късен етап. Няма данни за пробив на перфорация на коронарния съд, манипулиран при това лечение. Обстоятелството, че процедурата не е била отложена, не води до извод, че това е причинило смъртта на пациента. Правилно е спряно антикоагулантното лечение с хепарин и аграстат, в момента на установяване на хемоперикарда. Най-вероятната причина за хемоперикарда е размекчение на инфарцирания сърдечен мускул, в областта на инфаркта. Няма доказателства от образните изследвания за неправилно поставяне на електрод за временно пейсиране. Категорично зравословното състояние на П.С. не е позволявало транспортирането му към кардиохирургичен център в друг град, вкл. Пловдив или София. Напредналият стадий на инфаркта на миокарда и генерализираната атеросклероза не биха довели до благоприятен изход и с хирургична интервенция. Пациентът е бил категорично нетранспортабилен до друго лечебно заведение, което е и във връзка с късно потърсената медицинска помощ. От ревизията, направена от вещите лица по тази експертиза, по представените от ответника записи, категорично няма данни за пробив на коронарен съд по време на процедурата и пробив на кухина от електрода за временна кардиостимулация. Съобразени са медицинските стандарти и правила в областта на кардиологията. Липсва връзка между извършената инвазивна процедура на пациента П.С. и неговата смърт.
От специализираната съдебно-медицинска експертиза, извършена от д-р Н.Р. - нача.ник катетеризационна лаборатория към клиника по кардиология на Университетската болница (УМБАЛ) "Света Анна" в София, изслушана и приета в с.з., която съдът възприема като компетентна и обективна, се установява, че най-вероятната причина за появата на неврологичните симптоми на мозъчен инсулт на П.И.С. са хиповолемията (намалено количество циркулираща кръв) и хипотонията (ниско артериа.но налягане) вследствие тампонадата, както и предсърдното мъждене и компрометираната циркулация могат да доведат до остра мозъчна исхемия като предсърдното мъждене може да доведе до мозъчна емболия. Извършените инвазивни процедури на пациента са своевременни, филмът от процедурата не показва технически грешки. На въпросите: Третирането на втората циркумферентната "неинфарктна" артерия при пациента съобразено ли е с медицинската практика? Препоръчва ли подобен подход европейското кардиологично дружество и изобщо съвременните ръководства по медицина?, вещото лице отговаря, че третирането на неинфарктната артерия се препоръчва, ако пациентът е в шок. В някои случаи не може да се определи коя е виновната артерия за инфаркта (при наличие на тежки промени на повече от една артерия) тогава се разширяват и двете. Съвременните препоръки към настоящия момент позволяват третиране и на други стеснени артерии (неинфарктна артерия) в рамките на болничния престой или на по-късен етап според клиничното състояние на болния.
Извършването на повторна коронаронарография и скопия на пациента не е щяло да предотврати със сигурност настъпването на мозъчния инсулт и смъртта на пациента. Коронарографията и скопията на сърцето биха помогна.и за изясняване мястото, количеството и причината за кървене в перикарда. Извършването на скопия и коронарография може да даде информация за причината за кървенето и сама по себе си не може да доведе до рецидив на кървенето. Да.и ще влоши състоянието на болния зависи от техническите умения на оператора, количество използван контраст и общото състояние на болния. Пациентът С. е бил в увредено общо състояние, когато е настъпил мозъчният инсулт и това намалява шансовете за благоприятен изход от лечението, той е развил остра сърдечна недостатъчност, вследствие миокардния инфаркт, перикардната тампонада и ритъмно-проводното нарушение. Направени са били перикардиоцинтеза, кръвопреливане и е лекуван мозъчният инсулт - вероятната възможност за овладяване на състоянието му е била налице, но не може да се определи количествено. На въпроса: На.ичието на пейсмейкър при пациента представлява ли ембологенен фактор, който предразполага за тромб-емболия и може ли да причини мозъчен инсулт, в.л. отговаря, че електродът на пейсмейкъра се поставя в дясна сърдечна камера и ако се образува тромб, той би отишъл в белия дроб, а не в мозъка, освен в редките случаи на отворена преграда между дясно и ляво предсърдие, за каквото няма данни при П.С.. Големината на получената некроза след инфаркт на миокарда (при липса на патоанатомична оценка - аутопсия) може да се оцени по количество ензим СРК в кръвта, което при пациента С. е било доста високо, това говори за масивен инфаркт, но не е задължително да е налице миомалция, водеща до руптура. Ако е имало миомалация с руптура, то тя е била с минимални размери, тъй като не е видяна на извършената ехокардиография. Това не прави хипотезата за руптурата като причина за тампонадата невъзможна, защото и минимална руптура като размер може да причини тежко кървене и тампонада. Тъй като причината за кървенето не е установена със сигурност, в.л. д-р Р. не може да отговори категорично на въпроса предотвратимо ли е било кървенето (перикардната тампонада) на пациента след извършването на Балонна ангиопластика на коронарни артерии (РТСА). Тютюнопушенето до 2 две кутии дневно, употребата на алкохол до 200 мл. дневно, фамилната обремененост (починал брат от инсулт), възраст, липса на профилактични прегледи като рискови фактори сами по себе си не водят до конкретни заболявания, но влошават шансовете за благоприятен изход при настъпили болести и усложнения. Късно потърсената спешна помощ, преди постъпването в СБАЛК Ямбол, фамилната обремененост, липса на профилактични прегледи, системната употреба на алкохол и тютюнопушенето са фактори, които намаляват вероятността от благоприятен изход от заболяването. При навременно потърсена спешна помощ от пациента се увеличава вероятността от по-благоприятен изход.
При изслушването на експертизата, в.л. д-р Р. посочва, че при пациента С. инфарктът е в резултат на запушване на дясната артерия. Тя има различна територия, която не се припокрива с лявата артерия, която също е третирана. При условие, че втората артерия не е била запушена, тя не е участвала в реализиране на инфаркта. Нейното отпушване няма директно отношение към развитието на самия инфаркт и само и единствено би могла да подобри общото състояние на пациента, но няма директно отношение към това дали инфарктът ще стане по-голям или по-малък.
Двете експертизи са изготвени от лекари – специалисти с дългогодишна практика съответно в областта на инвазивната кардиология, кардиологията, съдебната медицина и деонтология, вътрешни болести. Експертите са отговаряли в съдебно заседание на различни въпроси, имащи значение за пълното изясняване на спора. Изводите на вещите лица по комплексната и специализираната съдебно-медицински експертизи са обосновани и компетентни, поради което съдът ги кредитира и основава изводите си и на двете.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-графическа експертиза, от заключенията на която се установява, че в "Декларация за информирано съгласие от 05.02.2010г." саморъчният подпис срещу "подпис /или знак/ на пациента" е изпълнен от П.И.С., а подписът срещу "лекар, дал разяснението" не е изпълнен от д-р М.И.. В "Направление за хоспитализация от 05.02.2010г. за лицето П.И.С. от МБАЛ "Св. Пантелеймон" - гр.Ямбол" подписът срещу "лекуващ лекар" не е изпълнен от д-р Ф.Х.Ф., подписът срещу "Началник отделение" не изпълнен от д-р М.И.. Подписът срещу "Директор на лечебното заведение" не е изпълнен от д-р М. В. Г.. Подписът срещу "Постъпил в стационара пациент" е изпълнен от П.И.С.. В "Катетеризационен протокол от "СБАЛК" - гр.Ямбол с № 593/05.02.2010г. на името на П.И.С." подписът срещу "Лекар: Ф." също не е изпълнен от д-р Ф., а подписът срещу "Д-р К.", който е върху мокрия печат, също не е изпълнен от д-р К.. Подписът срещу "Рентгенолог: Д-р И." също не изпълнен от д-р И.. Подписът върху "Формуляр за поставяне на клапи, протези, стентове, кохлиарни имплантанти, постоянни кардиостимулатори, сет за временна кардиостимулация, заплащани изцяло или частично от НЗОК по НРД 2006г. на името на П.И.С." в графата "Пациент" е изпълнен от П.И.С.. Подписът срещу "Лекар, извършил оперативната интервенция" не е изпълнен от д-р Ф..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искови претенции с правна квалификация по чл.49 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди, и по чл.86 от ЗЗД.
Ищцата като съпруга и ищецът като син, и двамата законни наследници на починалия П.С., са от кръга на лицата, посочени с Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр.д.№ 2/1984г., Пленум на ВС и постановление 4/1961г. на Пленума на ВС, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт поради непозволено увреждане. По възражението на ответника за процесуална недопустимост на исковете е налице произнасяне на Апелативен съд– Бургас, според което претенциите за обезщетение са допустими, като дадените от въззивната инстанция указания са задължителни за долустоящия съд – ЯОС.
Според чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл.51, ал.1 от ЗЗД).
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958г.; ППВС 7/1959г.) отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителя на определена работа, ако изпълнителите на работата - физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл.45 от ЗЗД) и е налице причинно-следствена връзка между противоправното деяние и последвалата вреда, като организациите ЮЛ отговарят по чл.49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
В чл. 79 от Закона за здравето (ЗЗдр.) е казано, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Съгласно чл.80 от ЗЗдр. качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закон за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Към момента на приемането на пациента С. на 05.02.2010г. и по време на провеждане на диагностичните и лечебни процедури не е имало утвърден медицински стандарт "Кардиология". Такъв е бил обнародван в ДВ, бр.11 от 09.02.2010г. - Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Кардиология“, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 11 от 09.02.2010г.. Ето защо, съдът намира, че в случая следва да се имат предвид основните принципи при осъществяване на правото на медицинска помощ, които съгласно чл.81, ал.2 от ЗЗдр. са: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента.
В разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗдр. е казано, че медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.
По смисъла на § 1, т.15 от ДР на Закона за здравето информираното съгласие представлява съгласие, предоставено доброволно след запознаване с определена информация. Разпоредбата на чл.88 от ЗЗдр посочва информацията, която следва да бъде предоставена на пациента от лекуващия лекар и същата обхваща: диагнозата и характера на заболяването; целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. Разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗЗдр. предвижда, че при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията по чл.88 и информираното съгласие се предоставят в писмена форма.
По делото се установи, че пациентът С. е подписал информирано съгласие относно реда за постъпване и провеждане на диагностични изследвания и лечебни процедури в писмена форма, но от съдебно-графическата експертиза се установява, че подписът на лекаря, посочен като дал разяснението - д-р М.И., не е негов, поради което не може да се направи извод, че пациентът е бил информиран за възможните рискове. Следователно това информирано съгласие не може да изпълни функциите, предвидени в 33др., като то само по себе си не може да послужи и като основание за освобождаване на ответника от отговорност, ако се установи, че поведението на конкретните длъжностни лица, на които той е възложил работа, са противоправни и виновни. В Решение № 250 от 21.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2011 г., III г. о., ГК, е казано, че липсата на дадено в писмена форма информирано съгласие на пациента преди интервенция не освобождава лекуващия лекар от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение. В случая по делото се търси гаранционно-обезпечителната отговорност на болницата, която се ангажира при наличие на противоправно поведение на лекуващ лекар и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и последвалата вреда.
По делото от събраните доказателства е установено, че П.И.С. е приет в ответното „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ЯМБОЛ"ЕАД на 05.02.2010г. в 19.50ч. с диагноза ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ с направление от МБАЛ"Св.Пантелеймон"АД. Установени са от заключенията на съдебно-медицинските експертизи сигурни данни за миокарден инфаркт, който е бил масивен. При пациента С. е имало индикации за временна кардиостимулация - описани са ритъмни нарушения, които изискват временна електрокардиостимулация. Вещите лица установяват от приложения диск със запис от катетеризацията, че електродът е позициониран на типично място и няма данни за такъв пробив. Електродът на пейсмейкъра е поставен в дясна сърдечна камера и ако се образува тромб, той би отишъл в белия дроб, а не в мозъка, освен в редките случаи на отворена преграда между дясно и ляво предсърдие, за каквото няма данни при П.С.. Няма данни за пробив на коронарен съд по време на процедурата и пробив на кухина от електрода за временна кардиостимулация.
При пациента С. инфарктът е в резултат на запушване на дясната артерия. Тя има различна територия, която не се припокрива с лявата артерия, която също е третирана и за която няма абсолютни индикации за процедурата. При условие, че втората (лявата) артерия не е била запушена, тя не е участвала в реализиране на инфаркта. Нейното отпушване няма директно отношение към развитието на самия инфаркт и само и единствено би могла да подобри общото състояние на пациента, но няма директно отношение към това дали инфарктът ще стане по-голям или по-малък. Според заключението на вещите лица-специалисти, процедурата в конкретния случай е медицински необоснована, но няма никакви данни, че интервенирането на този съд е във връзка с последващите неблагоприятни за пациента събития. Процедурата на ЛЦх е успешна, протекла без усложнения. Няма данни за перфорация на този коронарен съд по време на процедурата. Технически правилно е била извършена дилатацията на лявата циркумферентна артерия чрез балон и имплантация на коронарен стент. Процедурата е можело да бъде отложена за по-късно, но обстоятелството, че процедурата не е била отложена, не води до извод, че това е причинило смъртта на С.. Няма данни за пробив на коронарен съд по време на процедурата и пробив на кухина от електрода за временна кардиостимулация.
Съдът намира, позовавайки се на заключението по СМЕ, че в периода 05.02.2010г. до 08.02.2010г. д-р И.Х.Ал С. е бил правоспособен лекар по хуманна медицина без специалност по Кардиология и Инвазивна кардиология, но е имал право да извършва инвазивни дейности, процедури и манипулации под непосредствено наблюдение и контрол от лекар с призната специалност Кардиология и Инвазивна кардиология. От показанията на свид.С. се установява, че инвазивната процедура е извършена в екип с д-р М., който е бил най-добрият в ответната болница, изпратен там да обучава инвазивните кардиолози (показанията на свидетелите И., Р. и С.).
Между 22 часа и 23.00 часа на 05.02.2010г. е възникнала и се е задълбочила сърдечна тампонада, довела до състояние на кардиогенен шок. Възможните причини в случая са: 1) закъснелия прием на пациента чак след четвъртия ден от началото на оплакванията; 2) вероятен пробив от водача на катетъра, която причина се изключва, тъй като на представения диск със запис от процедурата липсвали данни за пробив на коронарен съд по време на сърдечната катетеризация, в зоната на която и да е от третираните артерии; 3) пробив на дясната камера от електрода за временна електрокардиостимулация, тъй като пробив може да настъпи при всяко поставяне на такъв електрод. В случая електродът се поставя в зоната на инфарктен миокард, който вече е размекчен и къслив (много след 24-ия час след нача.ото на инфаркта, поради късното търсене на медицинска помощ), което значително повишава риска от перфорация. Най-вероятната причина за хемоперикарда е размекчение на инфарцирания сърдечен мускул, в областта на инфаркта. Единствено аутопсията е можела да уточни еднозначно коя е причината за настъпилата сърдечна тампонада, коя е причината за смъртта на пациента, но такава е отказана от ищеца - син на починалия и по негова молба не е извършена. Според в.л., ако е имало пробив на стената на сърцето, при дадените Хепарин и Аграстат, е щяло да има много по-тежки последствия от случилите се. Хепаринът е задължителен компонент на всяка сърдечна катетеризация и без него не може. Индикацията за приложение на Аграстат (по съществуващите и приети в България препоръки) е наличие на големи тромботични маси в коронарните съдове. В случая е имало тромботично запушване на дясна коронарна артерия, следователно е имало индикации за приложението на Аграстат при конкретния пациент. Операторът, който е водил инвазивната процедура, който и да е той, е взел решение за приложение на този препарат. И ХЕПАРИНЪТ, и АГРАСТАТЪТ, са спрени след като ехографски е потвърдена сърдечната тампонада. Това е правилно поведение. При спиране на тези два препарата, съществува риск от образуване на тромби (инстент тромбоза) в току-що имплантираните стентове, но това е риск, който трябва да се приеме, според в.л.. Никъде в отразените декурзуси (медицински записи на протичането на заболяването) няма отразено и няма данни, които да говорят за възникнала такава инстент тромбоза. Нестабилния сърдечно-съдов статус се дължи на тампонадата и е овладян след евакуиране на кръвта от перикарда и след заместване на изгубената кръв. При всички декурзуси след 02 часа на 06.02.2010г. артериалното налягане е над 100 мм Hg, което говори за овладян шок. Рискът от спирането на Хепарин и Аграстат е бил оправдан, и това не е довело до неблагоприятни за пациента последствия. Няма данни пациентът да загива от кардиогенен или хеморагичен шок.
При сърдечна тампонада са възможни две процедури: 1) ХИРУРГИЧЕН СЪРДЕЧЕН ДРЕНАЖ - в кардиохирургична клиника; 2) ПЕРИКАРДИОЦЕНТЕЗА. В конкретния случай ХИРУРГИЧЕН СЪРДЕЧЕН ДРЕНАЖ - в кардиохирургична клиника, не е бил възможен - състоянието на пациента не е позволявало транспортиране до най-близката кардиохирургична клиника в гр.Пловдив, а след като е овладяно състоянието на пациента с перикардиоцентеза, и е стабилизирано неговото състояние, няма показания пациентът да бъде транспортиран до кардиохирургичен център за операция, особено след като водещи стават неврологичните му нарушения. Още повече пациентът продължава да бъде във високорисково за транспортиране състояние. В конкретния случай, транспортиране на пациента към кардиохирургичен център преди перикардиоцентезата е невъзможно (няма време), а след перикардиоцентезата - вече не е необходимо, а и продължава да бъде изключително рисково. ПЕРИИКАРДИОЦЕНТЕЗА - това остава единствената възможна процедура, която може да спаси състоянието на болния. По правило, тъй като тампонадата е след инвазивна процедура, тя трябва да бъде осъществена от инвазивен кардиолог който има компетенцията за това, под рентгенов контрол. Ако няма техническа възможност за това - липсва компетентен оператор, или изправен ангиограф, или по някаква друга причина, остава възможността за дрениране на перикардната торбичка под ехокардиографски контрол - което е и осъществено незабавно от компетентен за това лекар. В този смисъл извършването на процедурата под рентгенов контрол не е абсолютно задължително, напълно възможно и с много добри резултати е и дренирането под ехографски контрол, което е осъществено от д-р Р. и което е било приоритетно и животоспасяващо. Вещите лица установяват, че подобна животосъхраняваща перикардиоцентеза може да се извърши и без каквото и да е образно средство (ехография или рентген), край леглото на болния, и то с достатъчно добри шансове за успех. Перикардиоцентезата е успешно осъществена от д-р Р.. Перикардиоцентезата е успешна, тъй като е довела до съхраняване на живота на болния в този критичен момент и е осигурила достатъчно време за продължаващото лечение. С дренирането на кръвта от перикардната торбичка е било осигурено достатъчно време, за да може системата за кръвосъсирване да спре излива на кръв, или да се предприеме хирургично затваряне на съответното разкъсване/пробив. Спирането на хепарин и аграстат е имало ключово значение да се даде възможност да се образува естествена запушалка (съсирек), който всъщност да спре кървенето. Навременно и правилно е било овладяно критичното състояние на пациента с дренирането на кръвта, заедно с непрекъснатото вливане на кръвни продукти за заместване на загубите, както и спирането на хепарин и аграстат. Видно от повишаването на хемоглобина и задържането му в практически референтни граници, кървенето е спряло и не е било необходимо допълнително хирургично лечение. В резултат, след 02 часа на 06.02.2010г. хемодинамичното състояние на пациента е стабилизирано и вече не е водещо като клиничен проблем при пациента. Сърдечна тампонада като тази при пациента П.И.С., с бързо набиране на такова количество кръв в перикардната торбичка, без навременно и ефективно лечение, според вещите лица, неминуемо би довела до смъртта на пациента, в рамките на минути до 2-3 часа. Фактът, че след повече от три часа от срива на хемодинамичните параметри, пациентът е бил жив, в стабилизирани сърдечни параметри, говори, че проведената перикардиоцентеза е била достатъчно навременна, успешна и ефективна, като е съхранила живота на пациента С. в най-рисковите часове след събитието.
От около обяд на 06.02.2010г. пациентът има неврологична симптоматика. Водещи вече са неврологични нарушения. При сърдечна катетеризация с използване на контраст, особено придружена с хемодинамична нестабилност, възможните причини за неврологичната симптоматика могат да бъдат следните: 1) контраст индуцирана енцефалопатия; 2) мозъчна исхемия, при много ниското налягане на кръвта в мозъка, при шоковото състояние, при наличие на стеснения (до момента безсимптомни) на артериите на шията и на мозъка, това значително повишава риска от мозъчна исхемия и развитие на исхемичен мозъчен инсулт (Установено е, че пациентът има рискови фактори не само за атеросклероза на кръвоносните съдове на сърцето, но и на мозъка); 3) исхемичен мозъчен инсулт, възможна причина - при излизане от ритъм - в предсърдно мъждене (каквото му се е случило по време на тампонадата), съсирек от кухините на сърцето да премине в мозъка. От проведена компютърна томография на глава се констатира наличие на инсулт. За да се регистрират исхемичните промени, са нужни поне 12 часа, поради което обичайно не се бърза с провеждане на скенера. С изследването е изключена мозъчна хеморагия. Като причина за неврологичните нарушения при пациента вещите лица установяват като причина посочените в 2 или 3, като и двете се дължат на сърдечната тампонада с последващите хемодинамични и ритъмни нарушения. В ИЗ № 671 има 3 рентгенови плаки от извършена КАТ на мозъка на 06.02.2010г. на П.И.С., от които вещите лица са установили следното: КОРОВА АТРОФИЯ. МУЛТИИНФАРКТНА ЕНЦЕФАЛОПАТИЯ. ДЕМАРКИРАНА ИСХЕМИЧНА ЗОНА В ДЯСНАТА ТЕМЕННО-ОКЦИПИТАЛНА ОБЛАСТ, В СЪСЕДСТВО С ОКЦИПИТАЛНИЯ РОГ НА СТРАНИЧНИЯ ВЕНТРИКУЛ (давност от 3 - 4 дни). Описаните неврологични нарушения са в резултат от предхождащите ги хемодинамични нарушения, дължащи се както на изходното заболяване на пациента - ОСТЪР ИНФАРКТ, УСЛОЖНЕН С ПРОВОДНИ НАРУШЕНИЯ, ТАКА И НА ВЪЗНИКНАЛАТА СЪРДЕЧНАТА ТАМПОНАДА. В крайна сметка неврологичните нарушения са също във връзка с леталния изход при пациента, настъпил 00.02 ч., 08.02.2010г. По описанието на декурзусите в История на заболяването, хемодинамичното състояние на пациента след 2 часа на 06.02.2010г. (след перикардиоцентезата и началото на заместване с кръвни продукти) е стабилно, и не това е довело пряко до смъртта на пациента.
Извършените консултации с невролог и направен скенер са правилни и навреме, както и проведено неврологично лечение. Предположената от невролога консултант, друга локализация на инсулта не променя провежданото лечение. ИСХЕМИЧНИЯТ ИНСУЛТ може да бъде следствие от множество причинно-следствени фактори като на първо място вещите лица сочат АТЕРОСКЛЕРОЗА НА МОЗЪЧНИТЕ СЪДОВЕ. Недостатъчно снабдяване на мозъка с кислород и хранителни вещества, поради ниско артериално налягане, нисък хемоглобин, метаболитни нарушения при състоянието на шок, възможна емболизация в мозъчната артерия, много вероятните налични изходни стеснения на мозъчните съдове. Не може да се изключи като водеща причина за смъртта ИСХЕМИЧНИЯ МОЗЪЧЕН ИНСУЛТ поради високорисковия за атеросклероза профил на пациента.
Тъй като не е направена аутопсия, не може да се установи с абсолютна сигурност коя е точната непосредствена причина за смъртта на пациента П.И.С.. На базата на установените болестни увреждания на централната нервна система и на миокарда, приема се като водеща причина за смъртта нововъзникналият мозъчен инфаркт, без да се изключи като причина и острият инфаркт на миокарда. По делото е установено, че на пациента П.И.С. са били извършени диагностични, терапевтични, реанимационни и ресусцитационни мероприятия. Извършени са били всички необходими действия, отговарящи на правилата за добра медицинска практика и медицински стандарти, по отношение на диагностицирането и лечението на пациента П.И.С..
По медицинската документация се установява перманентно следене на състоянието на пациента П.И.С., което е във всеки един етап от неговото лечение. Състоянието му е било своевременно и правилно диагностицирано, проведено му е своевременно, адекватно и правилно лечение. Не е проявено лекарско бездействие, несвоевременно лечение и не са допуснати неправилни и/или погрешни медицински манипулации, в.т.ч. и конкретни инвазивни процедури. Извършени са необходимите и достатъчни изследвания, въз основа на които е преценен рискът за пациента С. от извършените инвазивни процедури. Поставена е била правилна диагноза на пациента във всички етапи на престоя му в болницата и са били изчерпани всички възможности за предотвратяване на смъртния изход. Неблагоприятният резултат не е във връзка с немарливо изпълнение на медицинските дейности в лечебното заведение. Няма допуснати нарушения и пропуски, включително и изразяващи се като немарливи действия, всички диагностични и терапевтични мероприятия са в синхрон с утвърдената технология за лечение при конкретния пациент, според заключенията на в.л., чийто изводи съдът приема. Няма несъответствие между дължимите медицински грижи за пострадалия, с оглед конкретното му здравословно състояние, и положените грижи. Няма допуснати лекарски грешки при проведеното лечение на П.И.С.. Медицинският екип на ответната болница е действал съобразно правилата за действие при съответните клинични състояния. Усилията на медицинския екип са се оказали безрезултатни, поради късно потърсената медицинска помощ, при пресен инфаркт на миокарда, на фона на авансирал атеросклеротичен процес в кръвоносната система. По делото не се доказа да съществува причинно-следствена връзка между проведеното лечение и настъпилата на 08.02.2010г. смърт на наследодателя на ищците - П.И.С..
Предвид изложеното, макар и да отчита, че загубата, която ищцата е понесла и болките и страданията, които е преживяла от смъртта на своя съпруг, са налице, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение на същите, както и искът за обезщетение на имуществените вреди, предявени срещу ответното лечебно заведение не са основателни и доказани и не следва да се уважават. До същия извод съдът достига и по отношение исковете на другия ищец И.П. - син на починалия П.С., за обезщетение на неимуществените и имуществените вреди, в резултат от смъртта на наследодателя му.
Тъй като фактическият състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД не е налице, исковете следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на главните искови претенции води до извод за неоснователност и на акцесорните такива с правна квалификация чл.86 от ЗЗД.
Предвид изхода на делото, ищците следва да заплатят направените от ответника разноски по делото по представения от него списък по чл.80 ГПК, с който се претендира заплащането на общо 9810лв., състояща се от 8500лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.10.2017г., 1250 лева, заплатени депозити за вещи лица и 60 лева за призоваване на свидетели.
На основание изложеното, ЯОС
Р Е Ш И :
Отхвърля предявения от ищцата Й.В.С. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.П.Н. *** със съдебен адрес:***, офис №*, против ответника - „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ЯМБОЛ"ЕАД, ЕИК 200111173, със седалище гр.Ямбол, ул."Д.Благоев" 69, представлявано от П.И. Д., иск по чл.49 от ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата 150000 лева, представляваща обезщетение за причинените ù неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг П.И.С., починал на 08.02.2010г. в ответната болница, ведно с претенцията по чл.86 от ЗЗД за законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на смъртта - 08.02.2010г., до нейното окончателно изплащане, като неоснователни и недоказани.
Отхвърля предявения от Й.В.С. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.П.Н. *** със съдебен адрес:***, офис №*, против „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ЯМБОЛ"ЕАД, ЕИК 200111173, със седалище гр.Ямбол, ул."Д.Благоев" 69, представлявано от П.И. Д., иск по чл.49 от ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответника, да заплати на ищцата сумата 500 лева, представляваща обезщетение за причинените ù имуществени вреди от загубата на нейния съпруг П.И. ***, починал на 08.02.2010г. в ответната болница, изразяващи се в стойността на обичайните разходи за погребението, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане, като неоснователен и недоказан.
Отхвърля предявения от И.П.И. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.П.Н. *** със съдебен адрес:***, офис №.*1, против „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ЯМБОЛ"ЕАД, ЕИК 200111173, със седалище гр.Ямбол, ул."Д.Благоев" 69, представлявано от П.И. Д., иск по чл.49 от ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответника, да заплати на ищеца сумата 150000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия баща П.И. ***, починал на 08.02.2010г. в ответната болница, ведно с претенцията по чл.86 от ЗЗД за законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на смъртта - 08.02.2010г., до нейното окончателно изплащане, като неоснователни и недоказани.
Отхвърля предявения от И.П.И. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.П.Н. *** със съдебен адрес:***, офис №*, против „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ЯМБОЛ"ЕАД, ЕИК 200111173, със седалище гр.Ямбол, ул."Д.Благоев" 69, представлявано от П.И. Д., иск по чл.49 от ЗЗД, с който се претендира да бъде осъден ответника, да заплати на ищеца сумата 250 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от смъртта на баща му П.И. ***, починал на 08.02.2010г. в ответната болница, изразяващи се в стойността на обичайните разходи за погребението, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до нейното окончателно изплащане, като неоснователен и недоказан.
Осъжда Й.В.С. ***, с ЕГН ********** и И.П.И. ***, с ЕГН **********,***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплатят на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО КАРДИОЛОГИЯ ЯМБОЛ"ЕАД, ЕИК 200111173, със седалище гр.Ямбол, ул."Д.Благоев" 69, представлявано от П.И. Д., направените разноски по делото в размер 9810лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр.Бургас.