МОТИВИ на Присъда № 151/13.12.2017 г.,
постановена по ВНОХД № 217/2017 г. по описа на ОС – Ямбол
Съдебното
производство е
образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура – Ямбол против Присъда
№ 87/05.06.2017 г. постановена по НОХД
№ ***по описа на Районен съд – Ямбол за
В протеста се сочи, че атакуваната присъда на ЯРС е неправилна.
Протестиращият прокурор счита, че по делото е било доказано, че подс. В., който
владял л.а. БМВ Х5 с рег. № **** въз основа на устна уговорка с М.Р.,
представляваща „****” – гр. Сливен (собственик
на автомобила и правоприемник на „Адвокатско дружество – ****” – гр. Сливен),
неправомерно е отказал да върне процесната вещ и противозаконно я задържал,
като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
В
открито съдебно заседание участващият във въззивното производство прокурор от Окръжна
прокуратура – Ямбол поддържа протеста и счита, че решаващият съд неправилно е
преценил голяма част от доказателствата, които са били събрани в хода на
съдебното следствие и досъдебното производство. Акцентира върху това, че свид. Р.
разговаряла с подс. В. през юни 2014 г., че задължително той трябвало да върне
автомобила, тъй като за една седмица наследниците на Ц. – Д. и И. щели да бъдат
в страната и тогава подсъдимият направил отказ да върне процесния автомобил. Сочи
също така, че през юни 2014 г. наследниците на Ц. разговаряли с подсъдимия за
връщане на автомобила и пред тях е заявил, че няма да видят нищо от него и няма
да върне автомобила. С оглед на това прокурорът настоява да се отмени оправдателната
присъда спрямо подс. В. и да постанови нова, с която да бъде признават за
виновен за извършено от него престъпление по чл. 206 НК и да му се определи наказание
от една година лишаване от свобода, което на основание чл. 66 НК да се отложите
за изпитателен срок от три години.
Въззиваемият В., чрез упълномощените
си защитници, настоява да се постанови решение, с което да се потвърди
присъдата на Ямболският районен съд, като се приеме, че същата е правилна и
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и
материалния закон. Защитникът адв. Г. ***, сочи, че с обвинителния акт е повдигнато
обвинение за това, че подс. В. през юни
2014 г. противозаконно е присвоил процесната чужда движима вещ, като по делото
се е установило, че управителят на дружеството М.Р. е давала съгласие той да
управлява МПС-то в инкриминирания период, както и че няма нито едно
доказателство, че през юни 2014 г. подс. В.В. е отказал да върне автомобила и е
извършил присвоителната дейност. Твърди, че през целия период до изчезването на
автомобила е било налице съгласие от страна на управителя на дружеството М.Р.,
този автомобил да бъде управляван и ползван от подс. В.В., а разговорите с наследниците
на К. Ц. – И. и Д. Ц.и касаели други взаимоотношения, нямащи нищо общо с
автомобила и със съгласието този автомобил да бъде управляван от подсъдимия.
Защитникът адв. К. *** допълва, че подс. В. не могъл да се изрази по начина, по
който юристи биха харесали обясненията му, че оперативните служби не са си
свършили работата за да установят къде действително е местонахождението на
автомобила, а прокуратурата е изготвила некомпетентно обвинителния акт, до
степен да затрудни съда и да затрудни и защитата на подсъдимия по начин, по
който да се приеме, че няма годен обвинителен акт. Сочи, че обвинението е за
това, че през месец юни 2014 г. подс. В. отказал на наследниците на К. Ц. да
върне автомобила, но в действителност се е установило, че автомобилът не е
собственост на братята Ц.и, а на адвокатското дружеството. Допълва, че подс. В.
е разговарял с управителя свид. М.Р., тя му е искала автомобила, но той отговорил
уклончиво, че е искал да го ползва докато му изплатят застраховката и тя се е
съгласявала. Изтъква, че за м. юни 2014 г. в ОА няма справедлива цена на
процесния автомобил, а за май 2015 г. – няма обвинение. Също сочи, че подс. В.
не е върнал автомобила защото е той изчезнал, но не по негова вина. В такъв
смисъл са и депозираните по делата писмени бележки от двамата защитници. Подс. В.В.
не се признава за виновен по предявеното му обвинение и в лична защита сочи, че
при всичките разговори със свид. М.Р. след 10.03.2014 г., никога не е бил
поставян въпросът „върни автомобила”, а е било коментирано кога ще върне автомобила.
Твърди, че първия разговор за автомобила е бил с Д. Ц., който го попитал „какво
ще правим с автомобила” и той му обяснил, че след като получи застраховката,
тогава ще го върне, а при разговора с И. Ц. му казал, че той не е той човекът,
който трябва да се интересува от съдбата на този автомобил. Сочи, че нямал
задължение да върне автомобила на синовете на К. Ц. и затова не го върнал след
като получил застраховката, дружеството не е искало автомобила, а свид. М.Р. само
питала кога ще го върне. Окончателният си отговор той дал в изпратения до нея имейл
– единствената писмена кореспонденция между него и адв. Р. като представител на
дружеството. Предвид изложеното се пледира да се отхвърли протеста като
неоснователен и да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.
Ямболският
окръжен съд констатира следното:
Протестът,
като подаден от прокурор в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е процесуално
допустим, а разгледан по същество – основателен, по следните
съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС
приема за установена фактическа обстановка, в основната си част правилно
възприета и от първоинстанционния съд, както следва:
„Адвокатско дружество ****“ било
вписано по ф.д. № ***г. на ОС – Сливен, в регистъра за адвокатски дружества при
ОС – Сливен, като съдружник в него бил и адв. К. Ц.. Адвокатското дружество
притежавало лек автомобил БМВ Х5 с ДК № ****, който се ползвал от адв. К. Ц..
Подс. В.В.В. и адв. К. Ц. били приятели и често си разменяли автомобилите,
които управлявали. В края на 2013 г. двамата отново си разменили автомобилите,
като адв. К. Ц. предоставил процесния лек автомобил БМВ Х5 с ДК № **** за
ползване на подс. В.В., а той
на адв. Ц. – собствения си лек автомобил БМВ 730. На 10.03.2014 г. адв. К. Ц. катастрофирал
с предоставения му от подс. В. лек автомобил БМВ 730 и загинал.
След смъртта на адв. К. Ц., свид.
адв. М.Р. изкупила дела му в „Адвокатско дружество ****“. С Решение №
23/09.04.2014 г. по ф.д. № ****г. на ОС – Сливен, дружеството било преименувано
на „****“ и адв. К. Ц. бил заличен като съдружник и управител. С това решение, като
съдружници заедно с адв. М.К., били вписани адв. М.Р. и адв. Е.Д.които две да управляват
и представляващи заедно и поотделно адвокатското дружеството. С Решение № 40/01.06.2015
г. по ф.д. № ****г. на ОС – Сливен, адв. Е.Д.била заличен като съдружник и
управител на адвокатското дружеството.
След смъртта на адв. К. Ц. през
март 2014 г., свид. М.Р., провела разговор с неговите наследници – синовете му
свид. Д. Ц.и и свид. И. Ц.и, при който те заявили претенции за изплащане на
ликвидационен дял за баща им, като съдружник в „Адвокатско дружество ****“. В
тази връзка свид. Д. Ц.и и свид. И. Ц.и постигнали договореност със свид. М.Р.,
в качеството й на управляващ съдружник в дружеството правоприемник – „се води ****“,
да им бъде прехвърлена собствеността върху лекия автомобил БМВ Х5 с ДК № ****.
Синовата на адв. Ц. държали да получат автомобила, защото смятали, че той само
документално на дружеството, а действително е на техния баща. Свид. М.Р.
поръчала на свид. И. да говори с подс. В.В. и да поиска процесния лек автомобил
да бъде върнат на адвокатското дружество, за да им бъде прехвърлена пред
нотариус.
През м. март 2014 г. свид. Д. Ц.
разговарял с подс. В.В. и поискал
от него да им предаде (на наследниците на адв. К. Ц.) лекия автомобил БМВ Х5 с
ДК № ****. Подсъдимият казал на свид. Д. Ц., че ще върне автомобила, след като
уреди отношенията си със застрахователното дружество по щетите по собствения му
лек автомобил БМВ 730, с който катастрофирал баща им.
Като управители на „****“, свид. М.К.
и свид. М.Р. се разбрали тя да води разговорите с подс. В. за връщане на
автомобила БМВ Х5 с ДК № ****. В тази връзка разговор с подс. В.В. за връщане на лекия автомобил
БМВ Х5 с ДК № **** бил проведен през пролетта на 2014 г. от свид. М.Р., като тя
се съгласила процесния автомобил да бъде върнат от подсъдимия, след като той
уреди със застрахователното дружество отношенията си за щетите по лекия
автомобил БМВ 730. Около 2 месеца след катастрофата, свид. М.Р. се обадила на
подс. В. и му казала, че синовете на К. Ц. ще си идват в България и че иска той
да върне автомобила, за да го прехвърли
на Ц.и.
През м. юни 2014 г. синовете на
адв. К. Ц. – свидетелите Д. Ц. и И. Ц. се върнали в България и се срещнали с
подс. В. в техния дом в гр. СлИ. кв. Клуцохор, където била и майка им – свид. Т.
Ц.. На тази среща двамата братя отново поискали от подс. В. да им върне
автомобила, но той категорично отказал, показал им ключовете на автомобила и
казал, че няма да им върне автомобила – че е „егоист и нищо няма да видят от
него”. Свидетелите били възмутени от това държание на подс. В..
Скоро след като адв. Ц. загинал
(през м. март 2014 г.) свид. Р. предала „големия” талон на БМВ Х5 с ДК № **** на
подс. В.В., за да може той да премине технически преглед на автомобила. Без да
има съгласие от адвокатското дружество, подс. В.В. извършил ремонт по процесния
лек автомобил на стойност 762.50 лв., за който на „клиент – ****” от „доставчик
– КАЛЕ АУТО ООД гр. Сливен” била издадена фактура № 0100014669/14.08.2014 година.
Като узнала за фактурата свид. Р. отказала да плати този ремонт, тъй като
сметнала, че авторемонтната фирма няма право да издава фактура на адвокатското
дружеството за ремонт непоръчан от тях, а от лице което не е пълномощник или
упълномощен представил на собственика на автомобила.
На 28.07.2014 г. с Платежно нареждане
щ. 3001403100206, от ЗАД Армеец превели по сметка на подс. В.В. сумата от 24129.55 лв. като
обезщетение от застрахователното събитие с лекия автомобил БМВ 730, негова
собственост.
Свид. Р. очаквала действията по
връщането на автомобила и уговорките с подс. В.В. да извърши свид. И. Ц.. След
смъртта на К. Ц., свид. М.Р. в продължение на една година (до м. май 2015 г.),
няколко пъти разговаряла с подс. В. и настоявала за връщането на лекия
автомобил, но той всеки път искал отсрочка под предлог да уреди отношенията си
със застрахователното дружество за щетата по неговия собствен л.а. БМВ 730, а
след като получил застрахователната сума – докато си закупи автомобил. Подс. В.
изпратил на свид. М.Р. имейл с „Податeл: В.В. <wenlin_was@abv.bg>; До:
russeva_maia@abv.bg; Относно: ала, бала; Дата 10.03.2015 11:17; със съдържание:
М., извинявай, че пак ти пиша, но пропуснах да помоля ако е възможно да върна
колата доброволно след Великден /между 20,04,2015 и 25,04,2015/. Благодаря! В.В.,***.”.
Свид. Р. не ползвала този електронен адрес, тъй като след като станала
управител на „****“ през м. април 2014 г., си създала нов и не прочела това писмо.
В края на м. април 2015 г. подс. В.
отново казал на свид. Р., че след около седмица ще върне автомобила. През м.
май 2015 г. адв. Р., в присъствието на свид. И. Ц. и свид. М.П., се обадила по
телефона на подсъдимия и отново го попитала кога ще предаде автомобила. Тогава
подс. В. и отговорил, че няма да върне автомобила, като допълнил, че „между
другото” същият вече го нямало. Няколко дни по-късно свид. Р. сигнализирала органите
на МВР за липсата на автомобила БМВ Х5 с ДК № ****. Била извършена полицейската
проверка в хода на която подс. В.В. заявил пред свид. полицай Н.Е., че през м.
май 2015 г., без да сочи точна дата, паркирал процесния автомобил пред сградата
на Административен съд – Сливен, оставил автомобила отключен с ключа на
клемореда, а по-късно на същия ден установил, че автомобила го няма. Казал също,
че не уведомил затова собствениците или органите на МВР, тъй като не го
интересувала съдбата на автомобила. Също така подс. В. дал обяснения, че
ключовете за автомобила, който той държал заключени в дома си също липсвали и
тогава той предположил, че автомобила е откраднат. Във връзка с изчезването на
автомобила БМВ Х5 с ДК № **** на 01.09.2015 г. било образувано настоящото ДП №
1036/2015 г. по описа на РУ МВР – Сливен, срещу Неизвестен извършител с оглед престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК и лекия автомобил бил обявен за издирване с телеграма №
22278/29.05.2015 г. (видно от Специално съобщение рег. № 251р - 15259/2015 год.
от 10.06.2015 г. на Зам.-директора на ОДМВР – Бургас). С постановление на
разследващия орган от 22.04.2016 г. била назначена автотехническа експертиза
видно от която стойността на процесния автомобил БМВ Х5 с ДК № ****, към м. май
2015 г. (към времето на кражбата) възлизала на 12564 лева. С Постановление от
15.07.2016 г. в качеството на обвиняем по досъдебното производство бил
привлечен подс. В.В., с оглед осъществено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, за
това че през м. юни 2014 г. в гр. Сливен противозаконно присвоил чужда движима
вещ, която владеел – лек автомобил БМВ Х5 с ДК № ****, собственост на
Адвокатско дружество „***“ – гр. Сливен (правоприемник на Адвокатско дружество
„**** – гр. Сливен). С Постановление от 18.08.2016 г. на прокурор от РП –
Сливен, наказателното производство по ДП № 1036/2015 г. по описа на РУ МВР –
Сливен, било частично прекратено в частта му срещу Неизвестен извършител за
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и останало да се води срещу В.В. за осъществено
от него престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.
В първоинстанционното
производство е проведена допълнителна автотехническа експертиза, ВЛ по която
посочва стойността на процесния автомобил – 13984 лв., към времето на деянието
м. юни 2014 година.
В последствие „****“, било
осъдено да заплати около 19000 лв. на наследниците на адв. К. Ц., за неговия
дружествен дял от „Адвокатско дружество ****“.
Видно от справката му за съдимост
подс В.В. е неосъждан.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Настоящият състав, след като извърши
собствена преценка на събраните по делото доказателства – отделно и в тяхната
съвкупност, счита че решаващият съд правилно е възприел фактическата обстановка,
въз основа на частично на обясненията на подс. В.; показанията на свидетелите М.Р.,
М.К., И. Ц. (вкл. и дадените от него показания в хода на досъдебното
производство в прочетените им от съда части), дадените в хода на досъдебното производство
показания на свидетелите Д. Ц., Т. Ц., Н.Е. и М.П., приобщени към материалите
по делото по предвидения процесуален ред чрез прочитането (им при дадено
съгласие на страните по чл. 371, т. 1 от НПК); заключенията ВЛ по назначените
по делото две автотехнически оценителни експертизи; Приложените писмени
доказателства: удостоверение от Окръжен съд – Сливен, фактура № 14669/14.08.14
г., договор за покупко-продажба на МПС от 21.06.12 г., Удостоверение за
декларирани данни, свидетелство за регистрация на МПС част І, пълномощно,
заверени преписи по ф.д. ***г. на СлОС, платежно нареждане от 28.07.2014 г.,
справка за съдимост.
В хода на въззивното съдебно следствие,
свид. М.Р. депозира допълнителни показания и след като бяха констатирани
противоречия с тези дадени в ДП на 16.09.2015 г., на основание чл. 281, ал. 4
вр. ал. 1 т. 1 НПК се прочетоха показанията й находящи на л. 49 и л. 50 от ДП.
Също така, поради констатирани противоречия се прочетоха и показанията на свид.
Р., дадени на 13.07.2016 г. пред съдия от РС – Сливен, находящи се в том ДП на
л. 93 гръб последните 12 реда и л. 94 лице първите 5 реда. Настоящият състав,
чрез непосредствен разпит на свид. Р. и чрез техниките по чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1 т. 1 НПК и чл. 281, ал. 1 т. 1 от НПК установи допълнително, че свид. Р.
провела няколко разговора с подс. В.В. за връщана на процесния автомобил БМВ Х5
с ДК № ****. Така също синовете на К. Ц. и свид. Р. се разбрали за уравняване
на дела на баща им от адвокатското дружество, който им се полагал като
наследници, те да получат процесния автомобил и пари, а те държали на автомобила,
защото смятали, че той само документално се води на дружеството, а действително
е на техния баща. Свид. Р. поръчала на свид. И. да говори с подс. В.В. и да
поиска колата да бъде върната на адвокатското дружество, за да им бъде прехвърлена
пред нотариус. Също така, след около 2 месеца след катастрофата, тя се обадила
на подс. В. и му казала, че синовете на К. Ц. ще си идват за празниците и че
иска колата, за да им я прехвърли на тях. Подс. В. отказвал няколко пъти да
върне автомобила, като с последния отказ казал, че колата вече я няма. Също
така свид. Р. очаквала действията по връщането на автомобила и уговорките с подс.
В.В. да извърши свид. И. Ц. и след като подсъдимият не връща колата на
адвокатското дружество, да я върне на наследниците на К. Ц. след получаване на застраховката
„Каско” за неговия автомобил – „Такъв беше разговорът ни с В. - аз да прехвърля
колата на наследниците на К. като я върне на мен. И след като ми отказа, аз
очаквах уговорките да направят синовете на Ц., по-скоро И..”. ЯОС намира че именно на показанията на свид. М.Р., със съдържание
в този смисъл, следва да се даде кредит на доверие т.к. те, за тези
обстоятелства, са хармонични с кредитираните показания на свид. И. Ц. и свид. Д. Ц..
ЯОС не кредитира обясненията на подс.
В.В. в частта им, че при всичките разговори от 2014 г., след 10.03.2014 г.,
никога не е му бил поставян въпросът „върни автомобила”, а винаги е коментирано
кога ще върне автомобила. В тази му част обясненията му противоречат на еднопосочните
показания па свид. М.Р., свид. И. Ц., свид. Д. Ц. и свид. Тотка Ц.а, от които безсъмнено
се установи, че подс. В. няколкократно е бил подканян да върне процесния
автомобил – и на дружеството и на наследниците на К. Ц., а през м. юни 2014 г.
в дома на Ц.и в гр. Сливен кв. Клуцохор, той изрично отказал. Обясненията на
подс. В. досежно това, че казал на свид. И. Ц., че не е той човекът, който
трябва да се интересува от съдбата на този автомобил настоящият състав намира
за негова защитна теза, за каквато счита и частите от обясненията му, че няма
задължение да върне автомобила на наследниците на Ц., а че дружеството не си е
искало автомобила, като адв. М.Р. само го питала кога ще го върне, а той дал
окончателен отговор в имейла до нея, датиран „10.03.2015 11:17” – съобщение за което
се установи, че не било прочетено от получателя адв. М.Р..
Настоящият състав намира, че макар
и да съществуват частични несъществени разминавания между кредитираните показанията
на свидетелите М.Р., И. Ц. и Д. Ц., по делото безспорно се установиха
обстоятелствата, че автомобила е следвало да се върне на синовете на К. Ц. – И.
Ц. и Д. Ц., като дял на баща им от адвокатското дружество, че свид. М.Р. и
свидетелите И. и Д. Ц.и, които още преди м. юни 2014 г. изрично са заявили това
на подс. В., че през м. юни 2014 г. подс. В. се срещнал със свидетелите Д. Ц. и
И. Ц. в техния дом в гр. Сливен кв. Клуцохор, че те отново поискали той да им
върне автомобила, но подсъдимият категорично отказал и казал, че е егоист и
нищо няма да получат от него. В тази насока съдебната практика е единна по
отношение на това, че е нормално показанията на отделни свидетели които предават свои лични и непосредствени
впечатления, да носят нюанси. Във връзка с верификацията на тези гласни
доказателства, ЯОС намира че те са логични, взаимно допълващи се и подкрепящи
се, а са и в унисон с частите от обясненията на подс. В. където той сочи, че разговори
с него за връщане на процесния автомобил БМВ Х5 с ДК № **** са водили и свид. М.Р.,
както и свидетелите И. Ц. и Д. Ц. (вкл. и в техния дом в гр. Сливен кв.
Клуцохор). Ерго, показанията на свидетелите М.Р.,
И. Ц. и К. Ц., по отношение на главния факт по делото, са
обективни и достоверни. Още повече – по отношение на предмета на
доказване в казуса, кредитираните
показания на всички разпитани по делото свидетели са непротиворечащи си
помежду и взаимно се допълват и се подкрепят от
писмените доказателства по делото.
Горната фактическа
обстановка се подкрепя и от всички събрани по делото писмени доказателства – и
основно от посочените напред в изложението: материали по ф.д. № ***г. на ОС – Сливен с
Решение № 23/09.04.2014 г. (л. 67 и 68 от първоинстанционното съдебно
производство) и Решение № 40/01.06.2015 г. (л. 79 от първоинстанционното
съдебно производство); Договор за покупко-продажба на МПС от 21.06.12 г. (л. 23
от ДП); Фактура № 0100014669/14.08.2014 г. (л. 13 от ДП); Платежно нареждане щ.
3001403100206 (л. 128 от първоинстанционното съдебно производство); имейл с
подател <wenlin_was@abv.bg> (л. 127 от първоинстанционното съдебно
производство); Специално съобщение рег. № 251р - 15259/2015 год. от 10.06.2015
г. на Зам.-директора на ОДМВР – Бургас (л. 18 от ДП); Справка за съдимост на
подс. В.В. (л. 105 от ДП).
По отношение на заключението на
ВЛ по проведена в първоинстанционното производство допълнителна автотехническа
експертиза по която стойността на процесния автомобил към м. юни 2014 г. е
определена на 13984 лева ЯОС намира, че същото е ясно, научно обосновано,
почива на детайлно изследване на данните по делото и е изготвено от експерт със
задълбочени научни знания, поради което следва да се цени. Назначената с
постановление на разследващия орган от 22.04.2016 г. автотехническа експертиза
от която е видно, че процесния автомобил БМВ Х5 с ДК № **** е на стойност 12564
лв., сочи цената на инкриминираната вещ към м. май 2015 г. – когато е извършена
кражбата на автомобила.
На практика, всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства са непротиворечиви по отношение на авторството,
времето, мястото и условията при които е извършено деянието обсебване. В тази
насока доказателствата са в хармонично единство, в логична
връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин главния факт по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
ЯОС намира, че решаващият съд е
направил грешни правни изводи, че по делото не е установено подс. В. с деянието
си, да е осъществил състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 НК, а именно
през м. юни 2014 г. в гр. Сливен противозаконно да е присвоил чужда движима
вещ, която владеел – лек автомобил БМВ Х5 с ДК № ****, собственост на
Адвокатско дружество „***“ – гр. Сливен (правоприемник на Адвокатско дружество „****
– гр. Сливен). Първоинстанционният съд е
изложил мотиви, че в конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства
по безспорен начин се установява, че през инкриминирания период от време
подсъдимият е разполагал с фактическата власт върху лек автомобил БМВ Х5 с ДК №
****, собствеността на адвокатското дружество, но липсват доказателства за
това, че към м. юни 2014 г. той да е извършил разпоредителни действия с
автомобила. Впрочем в такава насока са и основните възражения на защитата.
Районният съд е развил съждения, че отказа на подсъдимия да върне автомобила на
наследниците на адв. Ц. през м. юни 2014 г., не обективират присвоителни
намерения от негова страна, доколкото към този момент И. Ц. и Д. Ц. не са били собственици
на колата, а при всички водени разговори със законния представител на
адвокатското дружество, подс. В. е обещавал да върне автомобила след като уреди
отношенията си със застрахователната компания и си закупи собствен автомобил. ЯРС
е приел, че релевантен за обвинението по чл. 206 НК, се явява отказа на подсъдимия
да върне автомобила на собственика обективиран едва през м. май 2015 г., но доколкото
липсва повдигнато обвинение за този период, подсъдимият следва да бъде признат за
невиновен по предявеното му обвинение по чл. 206, ал. 1 НК за периода м. юни
2014 година.
Настоящият състав не споделя тези
изводи на ЯРС и счита, че от всички събрани по делото доказателства по
безспорен и несъмнен начин се установи, че подсъдимият е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението за което му е
повдигнато обвинение по чл. 206, ал. 1 НК, поради което ЯОС отмени атакуваната първоинстанционна
присъда и призна подс. В.В.В. за
виновен в това, през месец юни
Престъпление обсебване
е налице, когато дееца получи на някакво правно основание (определено конкретно
– било по силата на договор, устно разпореждане или фактическо предаване) чуждо
имущество, да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на
имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като недвусмислено манифестира
промяната на отношението си към него като към свое, засягайки възможността на собственикът
на вещта да се разпорежда с нея. В правната теория и съдебната практика е прието
еднопосочно, че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в
разпореждане с чуждата вещ, така и в отказ същата да бъде върната на
собственика й. Във втората хипотеза (приложима в конкретния случай) отказът да
се върне вещта следва да е противозаконен, като поведението на дееца да бъде в
разрез правното основание, на което той владее тази вещ (в тази насока Решение
№ 46/2014 г. по н.д. № ****г., II НО на ВКС, Решение
№ 231/2001 г. на I НО на ВКС и Решение № 35/2009 на III НО на ВКС). За да е налице обсебване е необходимо деецът да
присвои чуждата движима вещ, която владее или пази на законно основание, а своенето
се изразява в промяна на отношението на дееца към вещта, който престава да я
счита за чужда и започва да я държи като своя. Невръщането на чуждата вещ след
поискването й от собственика или на лицето на което е следвало да бъде върната,
се определя като акт на имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна
дейност. Престъплението е резултатно и като такова, може да бъде извършено само
с пряк умисъл, деецът трябва да съзнава, че поведението му ще увреди защитените
обществени отношения, свързани със собствеността (интелектуалния момента на
умисъла) и да желае настъпването на общественоопасния резултат (волевия момент).
От обективна страна.
В конкретния случай, през м. юни 2014 г. при срещата си
със синовете на адв. К. Ц. – свидетелите Д. Ц. и И. Ц. в техния дом в гр. Сливен
кв. Клуцохор, на която те отново поискали от подс. В. да им върне автомобила, подс. В. категорично отказал, показал им ключовете и
казал, че е егоист и „нищо няма да видят от него”, ясно съзнавайки, че поведението му излиза извън допустимото, съобразно
правното основание, на което се владее лекия автомобил „БМВ Х5“, с peг. № ****. При обективиране на отказа си подс.
В. е бил наясно, след проведени с него разговори и от свид. М.Р. и от синовете на
адв. К. Ц., че след като той върне автомобила на адвокатското дружество, то ще
прехвърли собствеността му на братя И. и Д. Ц.и. Ето защо ЯОС намира, че именно
този отказ за връщането на процесния автомобил, след поискването му през м.
юни 2014 г. от свидетелите Д. Ц. и И. Ц. в техния дом в гр. Сливен кв.
Клуцохор, представлява съзнателен противоправен отказ
за връщане на чуждата вещ, обективиращ собственически анимус. По делото е
установен факта, и не може да бъде обект на оспорване, че владението върху
коментираното превозно средство е получено от подс. В. по правомерен начин, но единствено
временно. Също така установено е, че към м. юни 2014 г. автомобилът е бил във владението на подс. В. и за него е
било обективно възможно да го върне, но той не е сторил това, като при
поредната покана в дома на свидетелите Д. Ц. и И. Ц. в гр. Сливен кв.
Клуцохор, той категорично отказал да стори
това. ЯОС счита, че този отказ да изпълни задължението
за връщане на автомобила представлява действие на разпореждане (своене) по
смисъла на НК и то при наличие на ясни представи и съзнание у дееца – подс. В.,
за липса на основание да продължи държането, ерго – той е променил субективното
си отношение към процесния автомобил, считайки го за свой и присвояване е недвусмислено реализирано.
Този отказ се явява форма на изпълнителното деяние на престъплението
„обсебване” и демонстрира явно желанието на дееца да третира оттам насетне
вещта като своя. (пр. виж Решение №
608 от 12.VII.1991 г. по н. д. № ****г., I НО,
Решение № 217 от 19.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 817/2016 г., I НО, Решение № 516 от 22.12.2011 г. на ВКС по н.
д. № ****г., II НО, Решение № 94 от 09.06.2017 г. на ВКС по н. д. № 361/2017
г., III НО). В дадения казус ЯОС счита, че е
доказаното съществуване на такъв отказ, извършен през м. юни 2014 г. когато
подс. В. изрично е заявил на синовете на адв. К.
Ц., в техния дом в гр. Сливен, че няма да върне процесния автомобил. При този разговор подс. В.
е бил наясно, че той неправомерно лишава от владение лицата оторизирани от
управителя на дружеството адв. Р., да искат връщане на автомобила БМВ Х5“ с peг. № ****, собственост на „****”
– гр. Сливен (правоприемник на „Адвокатско дружество ****“ – гр. Сливен), за да им бъде прехвърлен на тях. Доказателствата
по делото са категорични, по отношение на това, че собствеността на
процесния автомобил БМВ Х5 с ДК № **** е следвало да бъда прехвърлена на
синовете на К. Ц. – И. Ц. и Д. Ц., като дял на баща им от заличеното адвокатско
дружество, че свид. М.Р. и свидетелите И. и Д. Ц.и още от около два месеца след
инцидента (т.е. преди м. юни 2014 г.) изрично са заявили волята си на подс. В.
да върне автомобила, че през юни 2014 г. подсъдимият се срещнал със свидетелите
Д. Ц. и И. Ц. в техния дом в гр. СлИ. кв. Клуцохор, че те отново поискали той
да им върне автомобила, но подсъдимият категорично отказал. Тук следва да се
отбележи, че съдебната практика е единна и по отношение на това, че невръщането на чуждата вещ, независимо дали деецът е дължал
връщането й на прекия собственик на вещта, или на лицето, на което тя е била
предоставена от прекия собственик, също е форма на изпълнение на деянието
обсебване (Решение № 33/08.02.2011 г. на ВКС по н. д. № **** г. III н. о., НК).
Въпреки знанието на фактическите обстоятелства обаче, подс. В. отказал да върне
автомобила, като именно такъв подход разкрива стремежът му да свои вещта.
Точно в тази насока са свидетелските показания на М.Р.,
Д. Ц., И. Ц. и Т Ц.а, като и частично обяснения на
самия подсъдимия, макар той да твърди, че синовете на адв. К. Ц. не могат да
претендират връщане на автомобила.
Процесното деяние е
довършено през м.
юни 2014 г., в момента когато подс. В. изрично
е заявил на свидетелите Д. Ц. и И. Ц. при срещата им в техния дом, че отказва
да върне процесния автомобил, като той не е заявил че ще го върне на
дружеството. Точно тогава подсъдимият е демонстрирал
формиралото се у него присвоително намерение и престъпният резултат е настъпил
именно през м. юни 2014 г. което се явява
времето на извършване на деянието. Последващите му действия, датиращи от м. юни
2014 г. до м. май 2015 г. (когато автомобилът е бил откраднат), свързани с невръщането
на автомобила също доказват умисъла на подс. В. да свои вещта.
От субективна страна
Подсъдимият
В. е пълнолетно вменяемо лице и по време на извършване на деянието е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. От субективна
страна присвоителното деяние (обсебването) е осъществено от него при форма на
вината пряк умисъл съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като той,
като човек с нормална психика, образован и в достатъчен житейски опит, без
всякакво съмнение е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, а
именно – че с декларирания от него отказ за връщането на автомобила извършвайки
действия, насочени към ползването на вещта като своя и присвоява противозаконно
чуждата движима вещ. Най-малко подс. В.
е имал представа, че невръщането на автомобила нито на собственика, нито
на лицата бъдещи приобретатели на автомобила, е поначало неправомерно. Освен
това подс. В. е предвиждал и общественоопасните последици на своето деяние, а
именно – невъзможността собственикът на автомобилът да го ползва или разпорежда
с него, доколкото същият е бил задържан от него. Без съмнение подсъдимия е
искал и настъпването им, тъй като всичките му действия са били насочени към
лишаването на собственика от възможността да ползва вещта и да се разпорежда с
нея. Последиците от деянието на подс. В., безспорно увреждат интересите и
на адвокатското дружество и на наследниците
на адв. К. Ц.
– свидетелите Д. Ц. и И. Ц., тъй като в резултат на
съзнателното поведение на подсъдимия собственикът е бил лишен от
възможността да се разпорежда с лекия автомобил –
адвокатското дружество да го предаде юридически и физически на наследниците на адв.
К. Ц. – Д. Ц. и И. Ц.. Затова ЯОС счита, че с
инкриминираното си поведение подс. В. е реализирал съзнателна, волево
мотивирана дейност за своене на чуждата вещ.
За виновното
извършителство от страна на подсъдимия на описаното в обвинителния акт деяние
са налице както преки, така и косвени доказателства, които в своята съвкупна
преценка предпоставят именно произнасянето на осъдителна присъда. В противна
насока са налице единствено обясненията на подсъдимия, които обаче с оглед своя
нелогичен и изолиран характер, се преценят от настоящият състав като защитна
версия. Ето защо настоящият състав намира за установено по делото наличие на
всички съставомерни елементи на престъплението „обсебване”, като възприетата
фактология се субсумира именно по хипотезата на тази санкционна норма – чл.
206, ал. 1 от НК.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Безспорно основния въпрос на който следва да се отговори по това дело, е
дали подс. В. именно
през юни 2014 г. противозаконно е присвоил процесната чужда движима вещ. В тази връзка са и основните аргументи
и възражения на защитата, които настоящият състав намира за неоснователни.
Ирелевантно за ангажиране на наказателната
отговорност на подсъдимия е обстоятелството каква е била съдбата на
инкриминираното превозно средство след м. юни 2014 г., а още по-малко – след
изчезването му през м. май 2015 година, а факта, че то не е открито не влияе на
довършеността на описаното в обвинителния акт деяние. Именно през юни
2014 г. подс. В. изрично е демонстрирал, че започва да владее вещта като своя,
без да има правно основание повече да я задържа. Както се отбеляза напред в
изложението, невръщането на чуждата вещ, независимо дали деецът е дължал
връщането й на собственика на вещта или на лицето, за което той знае, че е предоставена
от собственика, също е форма на изпълнение на деянието обсебване. От
материалите по делото е установено, че свид. М.Р. в качеството и на управител
на „****” – гр. Сливен (правоприемник
на „Адвокатско дружество ****“ – гр. Сливен), собственик на автомобила
„БМВ Х5“, с peг. № ****, се е договорила със синовете на адв. К. Ц. да им
прехвърли пред нотариус собствеността на процесния автомобил и подс. В. е бил
напълно наясно с тази тяхна уговорка. Съгласието на представляващия
собственика М.Р. се е отнасяло единствено до предоставянето на автомобила на
подс. В. за послужване, без точно определен период, като са съществували
уговорки той да го ползва до изплащане на застраховката за неговия автомобил. При
осъществяване на престъплението обсебване обаче, същественото е не до кога е
дадено съгласие за ползване на вещта, а кога дееца променя намерението си и
започне да владее инкриминираната вещ за себе си. Именно тази промяна на намерението
е моментът, в който се осъществява престъплението по чл. 206 НК (виж Решение № 590 от 04.02.2013 г. на ВКС по
н. д. № ****г., I НО). В този смисъл настоящият състав стои на мнение, че ако
се приема обратната опозиция, би се достигнало до абсурдното правно положение,
нарушаващо един от основните принципи на правосъдието – Lex respicit aequitatem
(правото уважава справедливостта), при което ако дееца неправомерно се разпореди
с вещта в срока на съгласието на собственика за ползване (пр. продаде я,
унищожи я или откаже да я върне), то да не може да се ангажира неговата
наказателна отговорност за „обсебване” именно поради това, че не е изтекъл този
срок. Отделно, съгласието на свид. Р. подсъдимият да върне вещта след заплащане
на застраховката е било мотивирано от него чрез явно измамни обещания за това,
т.к. от доказателствата по делото се установява, че и след получаването на
сумата от застраховката, автомобилът не е върнат на свид. Р. от подс. В..
Тук следва да се отбележи, че по делото
липсват достоверни данни за реално съществуващи преки или опосредени от другиго
фактически финансови взаимоотношения за изплащане на цената на автомобила, между
подс. В. от една страна, а от друга „****”
– гр. Сливен и/или наследниците адв. К. Ц., чието изпълнение да е било
започнало или да е било договорено за в бъдеще.
В подкрепа на извода, че след
отказа подс. В. „свои” вещта и я счита за своя е и факта, че същият дал процесния
лек автомобил БМВ Х5 с ДК № **** на ремонт, без да взема становище на
собственика, без дори да го уведоми, но пък опитвайки да го ангажира за
заплащане на стойността по фактура № 0100014669/14.08.2014 година. Също така,
безспорно когато някой ползва предоставена му на правно основание чужда вещ, то
той следва да полага за нея „грижата на добър стопанин”. Едва ли обаче поведението
на подс. В. при „изчезването” на процесния автомобил през м. май 2015 г., който
той паркирал пред сградата на Административен съд – Сливен отключен и с ключ на
клемореда и след като установил, че и ключовете за автомобила който той държал
заключени в дома си също липсвали, не уведомил собствениците или органите на
МВР, тъй като не го „интересувала съдбата на автомобила”, могат да изпълнят
дори минималните критерии за добра грижа и в същност обективират недвусмислено
субективното отношение на подсъдимия и към собственика и към самата вещ.
Не може да се сподели и
възражението за неяснота или непълнота на обвинителния акт, по силата на който
е образувано първоинстанционното съдебно производство. ЯОС намира, че в него по
достатъчно ясен начин се сочи с какви действия подсъдимият е реализирал
престъпния състав на чл. 206, ал. 1 от НК (механизма на присвояване е недвусмислено
посочен като осъществен чрез отказ за връщане на инкриминираната вещ), уточнени
са пострадалите лица, времето и мястото на деянието. Следователно, налице са
всички необходими елементи по чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК за възприемане на
настоящия обвинителен акт като годно средство за образуване на съдебно производство
и ангажиране на становище относно извършеното деяние и неговия автор. Относно възраженията, че в ОА липсва справедлива цена на
автомобила към м. юни 2014 г. ЯОС констатира, че с постановление на
разследващия орган от 22.04.2016 г. е била назначена автотехническа експертиза,
ВЛ по която е дало стойност от 12564 лв. на процесния автомобил към м. май 2015
г. – към времето на кражбата. Тази експертиза е била проведена по ДП №
1036/2015 г. по описа на РУ МВР – Сливен, във връзка с първоначалната квалификация
на деяние, т.к. ДП е образувано срещу Неизвестен извършител с оглед
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Вярно е, че по-коректно би било преди
привличането на В.В. като обвиняем за обсебването на автомобила, разследващият
оран да възложи нова автотехническа експертиза за стойността към м. юни 2014
г., но този пропуск не е съществен и по никакъв начин не може да се твърди за
нарушени права на подсъдимия или неговите защитници, доколкото описанието на
реализираното деяние е достатъчно за недвусмислено разбиране от тяхна страна на
естеството на обвинението и организиране на защитата. Тук ЯОС ще отбележи, че
правото на защита на подс. В. не е било нарушено, тъй като той се защитава по
фактите, срещу ясно и недвусмислено обвинение за обсебване на точно определена и
индивидуализирана движима вещ – лек автомобил БМВ Х5 с ДК № ****. Стойността на
инкриминираната вещ би била от съществено значение, ако прокурорът беше
повдигнал обвинение срещу подс. В. за квалифициран случай на обсебване – в големи или особено големи размери. Конкретното обвинение обаче
е за обсебване по основния текст на това престъпление – по чл. 206, ал. 1 от
НК, като от обективна страна стойността на обсебеното имущество не надхвърля 70/140 пъти минималната
работна заплата за страната (в периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.
т.е. и към момента на извършване на деянието и към
момента на „изчезването” на автомобила, тя
е била 340 лв. – ПМС № 249/31.10.2013 г.), поради
което стойността на обсебеното имущество не се явява и не представлява „големи
или особено големи размери” по смисъла на чл. 206, ал. 3 или ал. 4 от НК. Поради
това непосочването в диспозитива на ОА на сумата на обсебения автомобил не
влияе на правната квалификация на деянието по чл. 206, ал. 1 от НК и не нарушава правото на защита на
обвиняемия/подсъдимия, който както вече се отбеляза, се защитава срещу фактите
изложени от прокурора в обстоятелствената част на ОА. На подс. В. и на защитата
е било ясно каква е фактическата и правна рамка на обвинението, както и
обстоятелството, че обвинението се отнася за обсебването точно на лекия
автомобил БМВ Х5 с ДК № **** (а за не друг случай). Конкретната
стойност би била съществена и при предявяване на граждански иск за обезщетение от
причинените от деянието имуществени вреди, но в случая такъв иск не се
разглежда. По делото има определена справедлива цена на автомобила към датата
на деянието, тъй като в хода на
първоинстанционното производство е проведена допълнителна автотехническа
експертиза, ВЛ по която посочва стойността на процесния автомобил – 13984 лв.,
към времето на деянието м. юни 2014 г., която междувпрочем е и по-висока от
този, посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт срещу която подс. В.
се защитава.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от НК предвижда
налагането на наказание лишаване от свобода в размер от една до шест
години. При определяне на наказанието, съдът взе предвид
наличните смекчаващи отговорността на подс. В.В. обстоятелства: добри характеристични
данните за личността му предвид
изградените му трудови навици и ангажираност към момента на деянието, фактите
че е образован (с висше образование), семеен и неосъждан, както и инцидентността
на деянието – всичко това налагащо извод за невисока степен на обществена опасност на дееца, но и отегчаващите:
висока степен на обществената опасност на деянието,
засягащо значими обществени отношения свързани със свободното осъществяване
правото на собственост, сравнително висока стойност на инкриминирания автомобил,
както и факта, че е проявил престъпна настоятелност при осъществяване на
решението си за обсебване, пренебрегвайки няколкократно молбите за връщане на
автомобила. При това положение ЯОС намери комплексно, че констатираните
смекчаващи отговорността обстоятелства, не представляват съществено отклонение
от типичните случаи и не притежават нито изключителност, нито извънредност,
нито необичайност, каквито законодателят изисква за приложението на чл. 55 от
НК. Тук следва да се отчете и наличието отегчаващите обстоятелства, изключващи възможността
смекчаващите такива да бъдат оценени като многобройни и да мотивират настоящата
инстанция да приеме, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от
подс. В. се явява несъразмерно тежко.
При определянето на наказанието
се прецениха и подбудите за извършване
на престъплението – незачитане от страна на подсъдимия на правовия
ред, гарантиращ свободното и пълноценно осъществявате на конституционното
правото на собственост в страната.
При това положение настоящият съд
счете за справедливо и съответно на извършеното, да наложи на подс. В. наказание
при условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно – две години лишаване от свобода. ЯОС счита, че в
случая този превес не е основание за определяне на минималния размер на
наказанието, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не се в такъв
обем и с такава значимост, а по правило е предпоставка за определяне на размер
под средния (виж. Решение № 197 от 01.07.2015
г. на ВКС по н. д. № ****г., III н. о.).
По отношение на така определеното
наказание „лишаване от свобода”, ЯОС счете, че за да бъдат постигнати целите на
наказанието посочени в чл. 36 от НК не се налага ефективното му изтърпяване от
подс. В.. Налице са всички
материално-правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по
отношение на подсъдимия – той не е осъждан на лишаване от свобода
за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода е
за срок до 3 години. За постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето му, ЯОС намира, че условното
осъждане на подсъдимия ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му,
предвид факта, че е човек в активна трудоспособна възраст, образован, с добри
характеристични данни и неосъждан. Поради това настоящият състав прие, че
налагането на ефективно наказание по отношение на подсъдимия, би било ненужна
репресия срещу личността му и отложи изтърпяването на така определеното
наказание „лишаване от свобода”. При определяне продължителността на
изпитателния срок по чл. 66 от НК, ЯОС съобрази значението на смекчаващите
обстоятелства и възможността за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, прие
че следва това да е за минимално допустимия срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила. Въпреки и независимо от демонстрираната упоритост при
реализиране на престъпната цел ЯОС счита, че като цяло подс. В. не е личност
със значителна обществена опасност, а посочените по-горе смекчаващи
отговорността му обстоятелства обосновават извод, че извършеното от него е
по-скоро инцидентна проява, отколкото израз на трайно установен модел на
поведение, поради което за постигане на индивидуалната превенция (която
безспорно е водеща при прилагане института на условното осъждане) не е
наложително да бъде определен по-продължителен от минималния изпитателен срок
от три години с който безсъмнено ще се постигнат целите по чл. 36 от НК.
Наложеното на подс. В.В.
наказание в конкретните му параметри, като комплекс за възмездие и въздействие,
ЯОС счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност на
деянието и дееца и моралната укоримост на престъплението. Наказанието е подходящо
да повлияе на подсъдимия поправително и превъзпитателно към спазване на законите
и добрите нрави, да му въздействат предупредително и да го възпре да върши
други престъпления,
без да му се оказва ненужно тежка наказателна репресия, но и да не създава у
него погрешно усещане за безнаказаност. Определеното
наказание е необходимо и достатъчно и за постигане на целите
на генералната превенция, спрямо другите членове на обществото.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ЯОС осъди подс. В.В. да заплати направените по
делото разноски за възнаграждения на вещите лица по двете автотехнически
експертизи (проведени в досъдебното и в първоинстанционно съдебно производство),
в размер на 150 лева в приход на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР –
Сливен и 190.44 лева в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Ямбол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.