О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 26.02.2018г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен граждански състав
На 26 февруари
2018 година
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИН КЮЧУКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Н.Иванов възз.ч.гр.д. №44 по описа на ЯОС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Топлофикация - София"ЕАД
гр. София, с ЕИК-831609046 подадена, чрез юрисконсулт К.И., срещу Определение
№7609/14.12.2017г. по ч.гр.д. №4155/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, в
която съдът е обезсилил Заповед за
изпълнение №2697/03.11.2017г. издадена по ч.гр.д.№4155/2017г. по описа на
ЯРС, за размера над сумата 68,66лв., и е прекратил производството по
ч.гр.д.№4255/2017г. по описа на ЯРС в посочената част. В жалбата се твърди,
че определението в обжалваната му част е незаконосъобразно и противоречи на
материалния и процесуалния закон. Сочи се, че извършеното от длъжника
доброволно плащане на 23.11.2017г. по банков път на сума в размер на 926,77лв.,
не е достатъчно да покрие изцяло задълженията по заповедта и след плащането е
остатнал дължим остатък в размер на 68,66лв., а не 7,59лв., както е посочил ЯРС.
В писмен отговор на
насрещната страна жалбата се оспорва, като неоснователна.
Съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от ч.гр.д.№4255/2017г. по описа на ЯРС, същото
е образувано по заявление от 20.01.2017г. на „Топлофикация
- София"ЕАД гр. София за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.Р.К.. Заявлението е било уважено от съда, като със
Заповед №2697/03.11.2017г. по ч.гр.д. №4155/2017г, на осн.чл.410 ГПК, ЯРС е
разпоредил длъжникът Р.Р.К., да заплати
на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 803,21 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 20.01.2017г до пълното и изплащане, сумата от 48,56лв мораторна
лихва за периода 31.01.2014г.-17.01.2017г. и 75лв. разноски по делото/ в т.ч.
ДТ-25лв. и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение/.
Срещу заповедта е било подадено възражение от длъжника, че не
дължи присъдените суми, в което е
посочил, че е издължил цялата сума посочена в заповедта. Към възражението е приложен платежен документ от
23.11.2017г за сумата от 926,77лв., в който като основание за плащането е
посочено Заповед №2697/3.11.2017г.
С оглед на това, /съгл. чл.414а ал.3 ГПК/,
на 04.12.2017г. ЯРС е разпоредил, да бъде уведомен заявителя, като му се изпрати
препис от възражението за извършено
плащане и приложения към него платежен документ, и му е дал тридневен срок за
писмено становище.
Видно от молба вх.№19662/13.12.2017г.,
заявителят „Топлофикация
- София"ЕАД гр.София, в изпълнение на
указанията на ЯРС в дадения му срок, е посочил, че заплащайки сумата от
926,77лв. длъжникът е погасил главница в размер на 803,21лв., мораторна лихва в
размер на 48,56лв., законна лихва в размер на 68,56лв. и част от ДТ /неточно
посочена в молбата в размер на 18,66лв./. В молбата изрично е посочено, че
неплатено е останало юрисконсултското възнаграждение и ДТ в размер на 18,66лв.
и е заявена претенция за издаване на ИЛ за тези разноски.
Вместо да се произнесе по молбата,
първоинстанционния съд е постановил атакуваното определение, с което е
обезсилил издадена на осн.чл.410
ГПК Заповед в частта й, с която съдът е разпоредил длъжникът Р.Р.К. да заплати
на „Топлофикация-София“ ЕАД гр.София главница над сумата от 7,59лв. до размера
на 803,21лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.01.2017г. до пълното
и изплащане, сумата от 48,56лв мораторна лихва за периода 31.01.2014г.-17.01.17г.
и 75лв. разноски по делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, от лице с правен интерес от обжалването.
Преценена по
същество, частната жалба е основателна:
Правилно
първоинстанционният съд, с оглед
представените по делото доказателства, възражението на длъжника и становището
на заявителя, е приел, че в срока за доброволно изпълнение, длъжникът по заповедта
е внесъл сумата от 926,77лв., както и че същата е недостатъчна да покрие всички
присъдени суми по заповедта. Неправилно обаче, в атакуваното определение ЯРС е
изчислил и посочил общо дължимите по заповедта суми. Съгласно заповедта същите
са както следва: главница в размер на 803,21лв., мораторна лихва в размер на 48,56лв.,
законна лихва в размер на 68,66лв./същата е
изчислена за периода от датата на депозиране на заявлението в съда -20.01.2017г.
до датата на плащането – 23.11.2017г. /неточно посочена от ЯРС-21.11.2017г./, чрез онлайн калкулатор за изчисляване на зак.
лихва /www.calculator.bg/ и 75лв. разноски по делото /в т.ч. ДТ-25лв. и
50лв.-юрисконсултско възнаграждение/, т.е. общо дължимата сума по заповедта към
датата на плащането 23.11.2017г. е била в размер на 995,43лв. При това
положение, след извършеното от длъжника плащане е останала дължима сума в
размер на 68,66лв. В срока по чл.414а ал.3 ГПК, в
нарочна молба до съда заявителят изрично е посочил, че
плащането касае главница, мораторна и законна лихва и част от ДТ, а неплатено е
останало юрисконсултското възнаграждение и ДТ в размер на 18,66лв. и е заявена
претенция за издаване на ИЛ за тези разноски. Т.е., видно от посоченото,
останалата дължимата сума е сбор от определеното от ЯРС юрисконсултското
възнаграждение в размер на 50лв. и остатъка от заплатената ДТ в размер на
18,66лв. /в тази връзка констатациите на ЯРС, че в постъпило писмено становище от
„Топлофикация София“ ЕАД се казва, че заплатената сума не покрива присъдените
главница, мораторна и законна лихви и разноски по делото, като
остава незаплатена сума само в размер на 18,66лв. са
неточни и неправилни/.
Съгласно приетото в т.10в от TP №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, разноските в заповедното производство
представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени
от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.412,
т.6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма
характер на самостоятелно съдебно предявено притезание
и не се включва във формиране размера на цената на иска. Ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но
не и на разноските по заповедта за изпълнение в
периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника,
интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази
хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта
за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от
длъжника плащане. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по заповедта
за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.407
ГПК.
От изложеното следва,
че с оглед направеното изрично изявление от заявителя, че е получил изпълнение на вземането по
заповедта/главница, лихви и част от платена ДТ/, но не и на разноските по
заповедта за изпълнение в пълен размер, ЯРС е следвало да се произнесе по
молбата му за издаване на ИЛ за неплатените разноски в размер на 68,66лв. /вкл.: юрисконсултското възнаграждение
в размер на 50лв. и остатъка от заплатената ДТ в размер на 18,66лв. /, и да
обезсили заповедта в останалата й част, извън посочената дължима сума за
разноски.
Ето защо атакуваното
Определение, с което обезсилена Заповед №2697/3.11.2017г. по ч.гр.д. № 4155/2017г на ЯРС, издадена
на осн.чл.410 ГПК в частта й, с която съдът е разпоредил длъжникът Р.Р.К. да
заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД гр.София
разноски по делото до размера от 68,66лв. и е прекратено производството
по делото в тази му част, като неправилно, следва да бъде отменено и делото да
бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата за издаване на
ИЛ /съгл. правомощията му по чл.405 ал.2 ГПК/, респ. за обезсилване на
заповедта в останалата й част.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски пред
настоящата инстанция в размер на 65 лв.
/в т.ч. ДТ-15лв. и 50лв.- възнаграждение на юрисконсулт, съгл. чл.78 ал.8 ГПК,
вр. с чл.37 ЗПП, вр. с чл.25а ал.2 от
НАРЕДБА за заплащането на правната помощ/.
Предвид изложеното,
ЯОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №7609/14.12.2017г. по ч.гр.д. №4155/2017г. по описа на ЯРС, в частта му, в която съдът е обезсилил Заповед за изпълнение №2697/03.11.2017г. издадена по ч.гр.д.№4155/2017г. по описа на ЯРС, срещу длъжникът Р.Р.К., в частта й за разноските по делото до размера от 68,66лв., и е прекратил производството по ч.гр.д.№4155/2017г. по описа на ЯРС в посочената част.
Делото да се върне на ЯРС, за произнасяне по молбата за издаване на ИЛ /съгл. правомощията му по
чл.405 ал.2 ГПК/.
ОСЪЖДА Р.Р.К. да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД гр.София с ЕИК-831609046, направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 65лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.