ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №16 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по частна жалба на Б.Я.М. *** против Определение №1425/20.07.2017 г., постановено по гр.д.№1679/2017 г. по описа на ЯРС, с което е прекратено производството по делото, на осн. чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстраняване в срок на нередовности по исковата молба /ИМ/.

В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателя счита за неправилен извода на ЯРС, че е редовно уведомен за указанията на съда за отстраняване нередовности на ИМ на осн. чл.41, ал.2 ГПК. Счита за неправилен и диспозитива на атакуваното определение, тъй като според него ЯРС е следвало да му върне исковата молба, като нередовна, като същата бъде оставена в канцеларията на съда на негово разположение. Оспорва и редовността на извършеното връчване на съобщението за констатираните нередовности по ИМ, тъй като не е напуснал адреса, който е посочил в ИМ и на който е търсен, а и търсенето е продължило точно един месец. Позовава се на практика на ВКС по приложението на чл.47 ГПК. Счита за опорочена процедурата по връчването на съобщението за констатираните нередовности по ИМ, тъй като "приложението на процедурата по чл.41 ГПК трябвало да бъде последвана от такава по чл.47 ГПК, т.е. от залепване на уведомление". Предвид на тези и другите подробно изложени в частната жалба съображения иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Заявена е и претенция за присъждане на сторените за въззивното производство разноски.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание чл.129, ал.3, предл. последно, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК, подадена е в законовия срок по чл.275, ал.1 ГПК /при съобразяване на чл.275, ал.2, вр. с чл.259, ал.2 и ал.3 ГПК/ и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията са следните:

С Разпореждане №3789/08.06.2017 г. ИМ на Б.М. е оставена "без движение", като са му дадени подробни и ясни указания за отстраняване на констатирани нередовности по нея. За постановеното разпореждане на 09.06.2017 г. е изготвено съобщение до ищеца. Видно от извършеното върху съобщението отбелязване, връчителя е търсил М. многократно на адреса, посочен в ИМ, в продължение на един месец, на датите: 12.06; 16.06.; 19.06; 28.06.; 04.07. и 12.07.2017 г., но не го е открил, за да извърши връчване на книжата. На 12.07.2017 г. залепил уведомление. Въз основа на отразените от връчителя данни, ЯРС с разпореждане от 14.07.2017 г. приел ищеца М. за редовно уведомен на осн. чл.41, ал.2 ГПК на 12.07.2017 г. След изтичане на предоставения едноседмичен срок /изтичащ на 19.07.2017 г./ и след като констатирал, че указанията за отстраняване на нередовности по ИМ не са изпълнени, съдът постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което на осн. чл.129, ал.3 ГПК прекратил производството по делото.

Определението е правилно.

ЯОС, като съобрази извършените по делото от ищеца и съда процесуални действия и при наличието на една безспорно нередовна искова молба, чиито нередовности не са отстранени счита, че производството правилно е било прекратено от ЯРС. Правилна е преценката на ЯРС и досежно приложението на чл.41, ал.2 ГПК, относно редовността на уведомяването на ищеца в тази хипотеза -указанията на ЯРС се считат получени от ищеца на 12.07.2017 г., когато съобщението с книжата са приложени по делото.

Неоснователни са и не се споделят от въззивния съд оплакванията в частната жалба за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения по призоваването на ищеца /сега частен жалбоподател/.

В Определение №559/16.07.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№4222/2014 г., IV г.о. касационната инстанция е дала подробни разяснения по въпроса за призоваването на ищеца. Прието е, че ищецът се призовава и съобщения и книжа му се връчват на адреса, посочен в исковата молба. Връчването се извършва лично или на друго лице. Ако ищецът е посочил съдебен адресат, или има пълномощник, връчването се извършва на съдебния адресат или на пълномощника. Само когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. Ако ищецът отсъства от посочения в исковата молба адрес в продължение на повече от един месец, съобщение не може да му бъде връчено чрез залепване на уведомление, тъй като този способ за връчване е приложим за ответника. Когато ищецът отсъства повече от един месец от посочения в исковата молба адрес и не може да бъде намерен там, за да бъде извършено личното връчване или връчване на друго лице, съобщението се прилага към делото и се счита връчено - чл.41, ал.2 ГПК. В този случай не е необходимо ищецът да е предупреден за последиците от неизпълнение на задължението му по чл.41, ал.1 ГПК, тъй като това предупреждение се прави при връчване на първото съобщение, но именно неговото извършване е невъзможно, поради отсъствието на адресата от посочения от него адрес. При констатирано отсъствие на ищеца от посочения адрес, връчването на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба не се извършва по реда на чл.129, ал.2, изр.2 ГПК, тъй като този начин на връчване е уреден само за случаите, в които адресът на ищеца не е посочен в исковата молба и не е известен на съда. Отсъствието на ищеца от посочения в исковата молба адрес, както и отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение /не по-малко от три/ в продължение на повече от един месец. В същия смисъл е и Определение №376/22.05.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№2942/2014 г., IV г.о. и Определение №399/20.10.2016 г. на ВКС по ч.гр.д.№4107/2016 г., III г.о.

При изложеното въззивния съд намери, че извършените от първостепенния съд процесуални действия по връчване указанията на съда за отстраняване на нередовности по ИМ на ищеца /сега частен жалбоподател/ са правилни, изцяло по буквата на закона и в съответствие с цитираната практика на касационната инстанция, поради което и оплакванията в частната жалба в обратна насока не могат да бъдат споделени.

Неоснователно е, не намира опора в закона и практиката на ВКС и не може да бъде споделено оплакването в частната жалба за опорочена процедурата по връчването на съобщението за констатираните нередовности по ИМ, тъй като "приложението на процедурата по чл.41 ГПК трябвало да бъде последвана от такава по чл.47 ГПК, т.е. от залепване на уведомление". Както вече се посочи реда на чл.47 ГПК - чрез залепване на уведомление е начин на връчване, приложим само за ответната страна в производството, респ. не е приложим за ищеца. Ако страната сама е посочила адрес за призоваване и не може да бъде открита на него, последиците са уредени от разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК. В случая уведомяването на жалбоподателя за разпорежданията на съда е извършено редовно - в съответствие с процесуалните норми на чл.41 ГПК. Обстоятелството, че връчителя, залепвайки на адреса уведомление, е извършил повече от разпореденото му от съда, не може да доведе до промяна в крайния извод на въззивния съд за редовност на връчването, най - малкото поради факта, че залепването не разпоредено и съответно не е зачетено от първостепенния съд, който правилно е приложил относимата към случая разпоредба - тази на чл.41 ГПК.

Не е налице и твърдяната от жалбоподателя неправилност в диспозитива на атакуваното определение. Връщане на исковата молба, поради неотстранени нередовности по нея се извършва в случай, че последната не е образувана в дело, каквато настоящата хипотеза не е. Когато нередовностите на ИМ се забележат в хода на образуваното производство, последицата от неотстраняването им е прекратяване на производството. А по повод оплакването, че нередовната ИМ не е оставена в канцеларията на съда на разположение на ищеца, съдът вече посочи, че хипотезата на чл.129, ал.2, изр.2 ГПК е уредена само за случаите, в които адресът на ищеца не е посочен в исковата молба и не е известен на съда.

Макар и да е без значение за крайния извод на въззивния съд, но за изчерпателност следва да бъде отбелязано, че цитираната в частната жалба практика на ВКС, относима към редовността на призоваването по реда на чл.47 ГПК е неотносима за конкретния случай. И това е така, тъй като както вече се каза този способ за връчване е приложим за ответника, а процесуалното качество на жалбоподателя в първоинстанционното производство е на ищец и той се призовава и съобщения и книжа му се връчват на адреса, посочен в исковата молба.

Така мотивиран, ЯОС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение №11425/20.07.2017 г., постановено по гр.д.№1679/2017 г. по описа на ЯРС.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.