гр.Ямбол........15.02........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................шести...февруари……….........................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Калина Пейчева
Галина Вълчанова
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от И.Е.Е. *** чрез
пълномощника му адв.Ж.Г.,*** против решение № 721/20.11.2017 г., постановено по
гр.д.№ 2336/2017 г. по описа на РС Ямбол.С атакуваното решение районният съд: ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Е.Е. с ЕГН ********** *** против
„ЮГО ПРОЕКТ“ ООД с ЕИК 203706532, със седалище и адрес на управление с. Бояново,
Общ. Елхово, ул. „Козлодуй“ № 8, представлявано от управителя В.А.Б. иск за
прогласяване на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за нищожен поради липса на съгласие на сключения
между страните договор за проектантска услуга от 30.09.2015 г.; ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Е.Е. с ЕГН ********** *** против
„ЮГО ПРОЕКТ“ ООД с ЕИК 203706532, със седалище и адрес на управление с.
Бояново, Общ. Елхово, ул. „Козлодуй“ № 8, представлявано от управителя В.А.Б.
иск за унищожаване на основание чл.29 от ЗЗД поради измама на сключения между страните договор за
проектантска услуга от 30.09.2015 г.
Жалбоподателят желае отмяната на този акт и постановяване на решение, с което договорът от 30.09.2015 г. сключен между Е. и „ЮГО ПРОЕКТ“ ЕООД да бъде обявен за нищожен на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД или на основание чл.29 от ЗЗД договорът да бъде прогласен за унищожаем. Постановеното решение се счита за неправилно и необосновано, тъй като съдът повърхностно и непоследователно е анализирал писмените и гласни доказателства и е стигнал до грешни изводи. Съдът неправилно е приел за недопустими гласните доказателства от свидетелката Стефанова, тъй като става въпрос за установяване съдържанието на писменото съглашение. Свидетелката е установявала липсата на съгласие, както и че жалбоподателя не е имал намерение и възможност да залаща консултантски услуги и други факти. Относно наличието на измама във връзка с евентуалния иск, във въззивната жалба за първи път се сочи за противоречащи помежду си уговорки в договора, сочещи на подвеждане и измама. По тези и други подробни съображения, посочени в жалбата се желае отмяна на атакуванато решение и уважаване на исковете.
В законоустановения срок ответникът по делото не е
депозирал отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание страните редовно
призовани не се явяват и не изпращат представител.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения пред районния
съд договор за проектантска услуга от 30.09.2015 г., И.Е.Е.,
в качеството му на възложител е възложил на „ЮГО ПРОЕКТ“ ООД изпълнението на
проектантска услуга за изработка на инвестиционен проект „Оранжерии“, която
включва изготвяне на технически проект с обем и съдържание съгласно
изискванията на Наредба № 4, като в договора е посочено, че проектантската
услуга се основава на приета оферта от страна на възложителя от 29.09.2015 г. Страните са уговорили, че
срокът за изпълнение на проектантската услуга е 60 дни при съответна готовност
от страна на възложителя, както и че за изпълнението на задачата възложителят
дължи на изпълнителя договореното възнаграждение съгласно приетата оферта,
платимо, както следва: 2 000 лв. – в петдневен срок от подписване на договора,
а остатъкът от договорената сума в размер на 14 000 лв. след приспадане на
изплатената сума от 2 000 лв. – в 120-дневен срок след издаването на разрешение за строеж. Общо
дължимата от възложителя на изпълнителя сума е в размер на 16 000 лв. Възложителят също има
задължение да оказва принципно съдействие на изпълнителя в процеса на изпълнение на
поставената задача, а изпълнителят - да изпълни поставената задача в
съответствие с нормативните изисквания и в интерес на възложителя.
Ищецът Е. не оспорва подписа си
върху договора, а възразява за това, че го е сключил при липса на съгласие – не
е давал изричното си съгласие за подписване на договора с ответника; не е имал
намерение да подписва такъв договор и не е договарял плащане на 14 000 лв.
От ищцовата страна са събрани и
гласни доказателства в лицето на свидетелката Н. С., живуща на семейни
начала с ищеца. Свидетелката твърди, че консултант им
е бил А. О. и той ги е свързал с
управителя на ответното дружество В.Б.. Същият им е обяснил, че за изготвянето
на проекта ще имат нужда от архитект и геодезист и е настоял да ползват
услугите на ответника. Свидетелката твърди, че са разбрали, че управителят на
ответното дружество В.Б. не е архитект, след като са видели изготвения документ
по техническата част на проекта, печатите върху който са сочели имената на
други лица. Свидетелката заявява, че Е. не е сключвал договор с Б., а въз основа на документите,
изготвени от друг архитект, с който ищецът не е договарял, последният е получил
разрешение за строеж. Свидетелката твърди, че през цялото време са мислели, че
г-н Б. работи по техния проект и че разрешението за строеж е резултат от
неговата работа. Твърди, че когато консултантът О. ги е насочил към услугите на ответника, всички
срещи с него са се осъществявали в офиса на О., като при тези срещи е било договорено на О. да се платят 1 500
лв., а на Б. – 2 000 лв. още в самото начало, с подписването на договора,
а след подписването на проекта и одобрението за финансиране е следвало да се
изплати на Б. остатъкът от дължимото възнаграждение в размер на 14 000 лв.
При тези уговорки Е. е заплатил на консултанта Обрешков сумата от 1 500 лв., а на
управителя на ответното дружество Б. –
сумата от 2 000 лв., като остатъкът от 14 000 лв. не е бил
заплатена на ответника, тъй като към момента липсвало одобрение на проекта. Ищецът подал
необходимите документи за одобрението и финансирането му още миналата година,
но до момента никой не е осъществил контакт с него. С Е. са разбрали за договора след като Б. е изпратил нотариална покана за заплащане на остатъка
от 14 000 лв., в която бил цитиран този договор. Тогава ищецът е направил
усилия да потърси въпросния договор и се оказало, че подписано от него копие се
съхранява в папката с документи при неговия консултант Обрешков, като
последният му е обяснил, че договорът е бил подписан от ищеца на една от
техните срещи. Свидетелката сочи, че подписаният договор е различен от
действителните уговорки между страните, тъй като в него било записано, че
остатъкът от дължимата сума ще бъде заплатен след получаване на разрешение за
строеж, а в действителност страните са постигнали съгласие, че тази сума ще се
заплати от възложителя след одобрението и финансирането по проекта.
От ищеца е представена още заглавната страница на изготвения във връзка със
задачата технически проект от м. ноември 2016 г. за обект: Сграда за
производство на селскостопанска продукция с обслужващи битови помещения и офис
– оранжерия с възложител – ищецът и изпълнител – „Ели Пропърти“ ЕООД. Видно от
така представения технически проект, отделните части от проекта - архитектурна, ПБЗ, ел., ВиК и
геодезия са възложени на различни инженери, а водещият проектант по
архитектурната част е арх. М. К.-У. Безспорно е, че въз
основа на този проект Е. се е снабдил с разрешение за
строеж № 38 от 05.12.2016 г. на Община Стралджа на проектирания по негово възлагане обект.
Представена е и извадка от регистъра на архитектите,
публикувана на интернет страницата на Камарата на архитектите в РБ, видно от която в този регистър липсва вписан архитект с имената В.Б..
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Предявените искове са с правно
основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД за нищожност на договор
за проектантска услуга от 30.09.2015 г. поради липса на съгласие и евентуален иск с правно основание чл.29 от ЗЗД
за унищожаемост на същия договор поради измама, тъй като ищецът е
умишлено въведен в заблуждение относно правоспособността на управителя на ответното
дружество В.Б. за това, че е
архитект. Въззивният съд споделя изцяло дадената от районния съд правна
квалификация на исковете, крайния изход на делото, а именно, че исковете са
отхвърлени, както и съображенията на съда за това.
Съгласно правната доктрина, за да е
налице хипотезата за нищожност на договор поради липса на съгласие е необходимо
по съответната сделка да няма две съвпадащи си насрещни волеизявления или
волеизявленията да не се отнасят до един и същ предмет; когато съгласието е
изтръгнато чрез насилие или изразеното съгласие е без намерение за обвързване –
дадено на шега и т.н. В случая ищецът навежда твърдения за нищожност на
договора, които не сочат на порока липса на съгласие. Твърдението на Е., че не
е дал съгласие за сключване на договора не води до нищожност на същия - не е
ясно на кого счита, че би следвало да даде съгласие след като договорът е
подписан лично от него и подписът не се оспорва. Сочи се, че не е имал
намерение да подписва договора, но след изработване на възложения проект
безспорно се възползва от него като същият е в основата на издаденото разрешение
за строеж от Община Стралджа, с което ищецът кандидатства, както сам твърди по
мярка 4.1. „Инвестиции в земеделските стопанства“. С тези си действия Е.
потвърждава намерението си за сключване на договора, а не обратното. Не се
доказва и твърдението на Е., че не е договарял плащане на 14 000 лв.,
което е в противоречие с основната му теза за липса на съгласие, водещо до
нищожност на договора. След като крайната цена на договора е 16 000 лв. и
ищецът заявява, че е платил 2000 лв. от същата, това плащане за съда е
потвърждение за наличието на съгласие при сключване на договора, а не както се
твърди за липса на такова. Остатъкът за плащане е 14 000 лв. и след като
договорът е подписан с изрично посочване на начина на плащане по размер и
момент, не може да бъде направен извода, че с подписване на договора ищецът не
се е съгласил да заплати този размер. Както и свидетелката Н.
С. твърди - Е. е заплатил на управителя
на ответното дружество Б. – сумата от 2
000 лв., като остатъкът от 14 000 лв. не е бил заплатен, тъй като към
момента липсвало одобрение на проекта.
Т.е. уговорката за плащането по договора се потвърждава от свидетелските
показания и от тях не може да се направи извод за липса на съгласие и намерение
да бъде платена цялата стойност. Обстоятелството, че Е. вероятно е очаквал
по-скорошно одобрение на проекта, след което да извърши плащането е без
значение след като уговорката по договора е друга, а именно - остатъкът от договорената сума в размер на 14 000 лв. следва да се заплати след приспадане на изплатената
сума от 2 000 лв. /тази сума не
се оспорва/ – в 120-дневен срок след издаването на
разрешение за строеж, което е
издадено на 05.12.2016 г.
По тези съображения съдът счита, че
претенцията за нищожност на процесния договор правилно е отхвърлена от
първоинстанционния съд, от което следва и разглеждането на евентуалния иск за
унищожаемост на този договор, който настоящият състав счита, че също правилно е
отхвърлен. При установената фактическа обстановка по делото съдът приема, че не
е налице твърдяната измама при сключване на договора от 30.09.2015 г. За да е
налице измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД следва едната страна да е била
подведена от другата страна да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение
– Е. твърди, че е въведен в заблуждение относно
правоспособността като архитект на управителя на ответното дружество В.Б.. При сключването на договора за проектантска услуга
ищецът е възложил на дружество, а не на физическо лице архитект изработването
на проект за обект: Сграда за производство на
селскостопанска продукция с обслужващи битови помещения и офис – оранжерия. Безспорно е, че техническият проект е съвкупност от
отделни части - архитектурна, ПБЗ, ел., ВиК и геодезия и същият не би могло да бъде изработен само от едно лице и то със
специалност архитект. Различните дейности по проекта са
възложени на различни инженери, което
е изцяло в правомощията на дружеството изпълнител. Предвид това и обстоятелството, че договорът не е
сключен лично с лицето В.Б. и от него не се очаква изпълнение на действия в
лично качество и то на архитект, съдът счита, че обстоятелството, че същият не
притежава правоспособност на архитект не биха могли да доведат до измама в този
смисъл. С отхвърляне на иска по чл.29 от ЗЗД районният съд е постановил
правилно решение, поради което въззивната жалба и в тази част е неоснователна.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 721/20.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 2336/2017 г. по описа на РС
Ямбол.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.