Р Е Ш Е Н И Е

гр.Ямбол........28.02........2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание

На..............................двадесет и седми...февруари...................................

През две хиляди и осемнадесета година,..........в състав:

Председател: Росица Стоева

Членове: Калина Пейчева

Галина Вълчанова

като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова възз.гр.д.№ 414

по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от В.В.К. чрез пълномощника му адв.М.А.,*** против решение № 691/7.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 1453/2017 г. по описа на РС Ямбол, иска се отмяната на този акт и отхвърляне на предявения иск. С атакуваното решение съдът е уважил иска на В.В.К. като на основание чл.30 от ЗН е намалил със сумата 12 912 лв. направеното в полза на жалбоподателя дарение на 3/4 ид.ч. от подробно описан апартамент в гр.Я. и е възстановил запазената му част от наследството на В. В. К., починал на ***г., по отношение на този имот, която е в размер 12912/49770 ид.ч.

Постановеното решение се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Счита се на първо място, че районният съд се е произнесъл по недопустим иск, тъй като не са налице доказателства, установяващи категорично, че ищецът е приел наследството по опис към датата на завеждане на иска, което би следвало да му даде право да предяви иска си. На второ място решението се счита постановено при неизяснена фактическа обстановка. Предвид неизяснения факт на приемане на наследството по опис от страна на ищеца, е останал неизяснен въпроса и относно действителното съдържание на наследствената маса, което е необходимо при разглеждане на спора за намаляне на дарственото разпореждане. Счита се, че при изготвяне и на двете технически експертизи не са включени при оценяване на имотите наличните в тях вещи, които се виждат от снимките на вещите лица и биха се отразили върху стойността им. Съдът не е следвало да кредитира заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, тъй като при едни и същи разсъждения на вещите лица, се дават заключения за различна стойност на дарения имот в гр.Ямбол на ул.“Раковски“. Повторната експертиза е направила оценка на имотите в противоречие с всякакви изисквания.

Въз основа на тези оплаквания, жалбоподателят е направил искане за назначаване на тройна съдебно-техническа експертиза относно стойността на имотите от наследствената маса като се отчете състоянието им към момента на откриване на наследството. Това искане не е уважено от въззивния съд, тъй като не са налице предпоставките на чл.266 ал.3 от ГПК – да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения.

В законоустановения срок ищецът по делото е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила с присъждане на направените разноски. Излагат се подробни съображения за това, че решението не страда от сочените в жалбата пороци, а напротив представлява образец на съдебен акт. Фактическата обстановка, въз основа на която е постановено решението е напълно и правилно изяснена. Съдът правилно е обсъдил събраните писмени доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.

В съдебно заседание страните редовно призовани чрез своите пълномощници поддържат заявените по въззивната жалба и отговора по нея становища.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не са спорни по делото, а и от събраните доказателства се установяват обстоятелствата, че В.В.К. е единствен наследник по закон на В. К. К. - негова майка, починала на **** г. и на В. В, К. - негов баща, починал на *** г. - удостоверения за наследници № *****г. и № ****г. на Община Я.; че процесният апартамент в гр.Я*, ул."Р*"№ **, вх."*", ет.*, ап.**, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.541.17.1.22 е придобит възмездно от наследодателите, съгласно нотариален акт № 23, том ІV, дело № 1111/1968 г., както и че наследодателят В. В, К. е дарил идеалните си части от апартамента - 3/4 на жалбоподателя В.В.К. /негов внук и син на ищеца/ с нотариален акт за дарение № 171, том ІІ, дело № 241/21.05.2009 г.

Безспорно е още, че В.В.К. е придобил по наследство от майка си, впоследствие и от баща си, земеделски земи в землището на с.Ботево - четири ниви, които е продал с нотариален акт № 4, том 3, дело № 300/03.05.2017 г., както и че наследодателите са притежавали в режим на СИО посочения в отговора имот в м.”Нови лозя” с идентификатор 87374.564.293 с площ от 561 кв.м.

По делото е приложено ч.гр.д.№ 1434/2017 г. по описа на ЯРС, по което В.В.К. е подал на 28.04.2017 г. молба за приемане на наследството на В. В, К. по опис, в която е посочил, че наследодателят е притежавал 3/4 ид.ч. от апартамента на ул.“Р,“ № **. При извършване на описа, назначен от съда на община Ямбол, служителите са установили и в описа е включен и още един имот, притежаван от наследодателя - 3/4 ид.ч. от земя и сгради, находящи се в гр.Я., район „К.”, м.”Н. л.”, бл.**, парцел **, с площ на земята по нотариален акт 545 кв.м, а по скица 544,25 кв.м, с идентификатор 87374.564.372, ведно с вилна сграда с площ от 22,58 кв.м (по скица 18,87 кв.м) и постройка на допълващото застрояване от 17,61 кв.м. По това дело е приложена справка от деловодството на районен съд за това, че в особената книга на съда под № 46/26.05.2017 г. е вписано приемането на наследство на В. В, К.,*** от В.В.К..

Пред районния съд е била назначена първоначално строително-техническа експертиза, изготвена от вещо лице геодезист, което дава заключение, че към датата на откриване на наследството пазарната стойност на земеделските земи, продадени от В.В.К. е 18 375 лв., т.е. не се различава от продажната им цена, тъй като датите са близки и няма големи разлики в пазарните стойности на земите. Вещото лице е изчислило, че стойността на имота в м.”Нови лозя” с идентификатор 87374.564.293 с площ от 561 кв.м е 1188 лв. В останалата част на заключението относно пазарната стойност на апартамента и застроения имот в м.”Нови лозя” същото е оспорено от ищеца К., не е взето предвид от съда при постановяване на решението, тъй като е назначена повторна експертиза за оценка на тези два имота.

По повторната експертиза заключението на вещото лице строителен инженер е, че пазарната стойност на процесния апартамент е 49 770 лв., а на застроения имот в м.”Нови лозя” е 1900 лв. Вещото лице подробно е изложило мотивите си и е обосновало изводите си относно дадените пазарни стойности на имотите, а именно състоянието на двата имота. Относно апартамента в града е взето предвид, че конструкцията е здрава, изпълнена като класическо монолитно строителство, като довършителните работи са остарели и се нуждаят от ремонт. Взето е предвид местоположението на имота (в същинския център на града), на главна пешеходна улица в града-пешеходна връзка с централния градски площад, което е най-голямата привлекателност на имота, с оглед наличието на комуникационни връзки, осигуряващи административно и търговско обслужване( в близост до поликлиника, училище, банки, покрит пазар, аптеки, магазини, заведения за хранене и др.). В сградата има приземен търговски етаж.

За имота в м.“Нови лозя“ вещото лице е отчело състоянието му, че е много занемарен. Токът е прекъснат, няма изградена инфраструктура, няма вода, а сондата не работи. Пристроената къща е толкова занемарена, че за да се възстанови електроподаването, трябва проверка и ремонт на инсталацията. Вещото лице е посочило проценти на овехтяване на постройките: бараката- 100 % овехтяване, салмата- 90 %, а пристроената сграда-80 %, тъй като има пукнатини вътре, следи от течове. Достъпът в имота е затруднен –дворът е обрасъл с трева, шипки.

Първоинстанционния съд, а и настоящия приема изцяло дадените заключения на вещите лица, тъй като същите са изготвени компетентно и обективно, изводите са съобразени с всички относими обстоятелства и събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Предявеният иск е с правно основание чл.30 от ЗН, както е квалифициран и от районния съд. Претендира се намаляване на дарение и възстановяване на запазена част от наследството.

Съгласно чл. 29 ал.1 предл.1 от ЗН ищецът В.В.К. като наследник единствено дете на наследодателя В. В. К.,*** е със запазена част в размер 1/2. Съгласно чл. 28 ал.2 от ЗН, частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя, която в случая следва да е 1/2. Безспорно е, че ответникът и жалбоподател В.В.К. не е призовано към наследяване лице, поради което за предявяване на настоящия иск е необходимо ищецът да е приел наследството по опис в срока по чл. 61 ал.1 от ЗН (съобразно Тълкувателно решение № 1/04.02.2005 г. по гр.д.№1/2005 г., ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по т.д.№3/2013 г., ОСГК на ВКС). Съдът приема, че предвид приложеното ч.гр.д.№ 1434/2017 г. по описа на ЯРС, претендиращият за намаляне на дарението В.В.К. е приел по опис наследството на своя баща. Възраженията на въззивника в тази насока са напълно неоснователни. В посоченото частно производство е извършена цялата процедура по приемане на наследството по опис и същата е приключила с вписване на това действие в особената книга на съда под № 46/26.05.2017 г. Действително вписването в книгата е станало след завеждане на иска на 2.05.2017 г., но това обстоятелство не води до недопустимост на иска, както твърди въззивника в жалбата си. Съгласно Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС т.4 приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо надарен, който не е призован към наследяване. Т.е. неприемането на наследството по опис от ищеца би довело до неоснователност на претенциите му за намаляне на дарението, а не до недопустимост на иска, тъй като това действие не е процесуална предпоставка за предявяване на иска. В случая приемането на наследството по опис от страна на ищеца е станало след завеждане на иска и по време на дадения едномесечен срок за отговор на ответника – в началото на процеса. Съгласно чл.235 ал.3 от ГПК районният съд правилно е взел предвид обстоятелството на приемане на наследството по опис като факт настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. В този смисъл съдът намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба в тази й част.

Неоснователни са възраженията на въззивника и относно неизясняване на фактическата обстановка във връзка с обема на наследствената маса и определяне на стойността й. Районният съд предвид събраните по делото доказателства е определил обема на наследствената маса, необходим за определяне чистия актив за удовлетворяване на наследника със запазена част. Въззивният съд изцяло споделя изводите на съда за това, че в наследството на В. В. К. влиза 1/2 ид.ч. от земите в с.Б., продадени от ищеца. От първото неоспорено в тази част заключението се установява, че тези имоти са на стойност към момента на откриване на наследството от 18 375 лв. и половината от нея е 9187,50 лв. Към тази сума следва да се прибави стойността на притежаваните от наследодателя части от двата имота СИО с покойната му съпругата в м.”Нови лозя” – по 3/4 ид.части, които са 891 лв. при стойност на незастроения имот 1188 лв. и 1425 лв. при стойност на застроения имот 1900 лв. След сборуване на сумите стойността на чистият актив на наследството е 11503,50 лв. Съгласно чл.31 изр.2 ЗН към наследствената маса следва да се прибави дарението според стойността му по време на откриване на наследството. Пазарната стойност на дарения имот е 49770 лв., а 3/4 от нея /собственост на наследодателя/, се равняват на 37327,50 лв. При това положение стойността на наследствената маса е общо 48 831 лв., разполагаемата част на наследодателя е половината - 24 415,50 лв., колкото е и запазената част на ищеца. Следва да се приспадне полученото от ищеца имущество на стойност 11503,50 лв., при което извършеното в полза на ответника дарение накърнява запазената част със сумата 12912 лв., с която дарението следва да бъде намалено.

Неоснователни са възраженията по въззивната жалба относно изчисляването на пазарната стойност на имотите от наследствената маса, тъй като и двете заключения са обоснован от вещите лица – геодезист и строителен инженер. В заключенията са изложени подробно съображенията за оценката като е отчетено реалното състояние на имотите и строителството в тях, съпоставяйки ги с пазарната стойност на достатъчно други сходни имоти, а по отношение на апартамента в града е взето предвид местоположението на имота в същинския център на града. В жалбата се твърди, че от съда не е дадена възможност с тройна експертиза да бъдат установени и други елементи от наследствената маса, което е без значение при положение, че жалбоподателят не е посочил в преклузивния срок за отговор на исковата молба наличието на такива, които с експертиза биха могли да бъдат оценени, но не и първоначално установени.

При извършеното изчисление на стойностите на наследствената маса, разполагаемата и запазена част от наследството, правилно районният съд е изчислил запазената част на ищеца, която е 12912/49770 ид.ч., която следва да се възстанови. Достигайки до същите фактически и правни изводи изцяло споделени от окръжния съд, решението на първоинстанционния съд е правлино постановено и следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на въззивното производство, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер 900 лв.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 691/7.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 1453/2017 г. по описа на РС Ямбол.

ОСЪЖДА В.В.К. да заплати на В.В.К. направените пред настоящата инстанция разноски в размер 900 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.