Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.02.2018 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I въззивен граждански състав
На 09
януари 2018 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2.
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар П.У.
като разгледа
докладваното от съдия РОСИЦА СТОЕВА
въззивно гражданско
дело № 400 по описа на 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С.Т.Ч. и Н.Г.Ч.,***,
чрез пълномощника адв.Т.Р. от АК-С. против
Решение №632/12.10.2017 г., постановено по гр.д.№2697/2016 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е
постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.53, ал.2 изр.ІІ – ро от ЗКИР по
отношение на С.П.Ч., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********, че към датата на
одобряване на КККР на с.Л., общ.С. - по плана от 1969 год., одобрен със Заповед
№188/20.10.1969 год. съдържа грешка, изразяваща се в неправилно отразяване на
границата на имота на ищците С.П.Ч., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН **********,
съставляващ УПИ II-314 и имота на ответниците, съставляващ УПИ IX-137, кв.39 и УПИ III-315, кв.38, при което неправилно
част от имота на С.П.Ч., ЕГН ********** и Г.П.Г., ЕГН ********** с площ от
390 кв.м. е отразена като
част от кадастралната основа на имота на ответниците, като към момента на
одобряването на действащата
кадастрална карта на с.Л., общ.С., С.П.Ч. и Г.П.Г. са били собственици на тази
неправилно отразена площ от 390 кв.м.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло с твърдения, че е неправилно. Сочи
се, че по делото не са представени категорични доказателства, че ищците С.П.Ч.
и Г.П.Г. са наследници на П. С. Г. - титуляр на правото на собственост по НА
№144/1961 г., както и дали последния е починал и кога, има ли други наследници,
което според въззивниците означавало липса на правен интерес за ищците от
завеждане на делото. На следващо място са заявени твърдения, че според
заключенията на назначената СТЕ, спорните 390 кв.м. не попадат изцяло в парцела
на ответниците и не би трябвало да се търсят само от тях, а и от другите съседи
на имота. Посочено е още, че атакуваното решение противоречи на действащия в
момента регулационен план на селото от 1969 г. и приетия през 2012 г. ПУП. Иска
се отмяна на атакуваното решение изцяло, в т.ч. и в частта му за разноските. Претенция
за присъждане на разноски за въззивното производство не е заявена.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемите С.П.Ч. и Г.П.Г. не са се възползвали от
възможността да депозират отговор по въззивната жалба и не са изразили
становище по нея.
В о.с.з. въззивниците, редовно и
своевременно призовани, не се явяват, като двамата се представляват от
процесуалния представител адв.Р., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Иска отмяна на атакуваното решение и съответно отхвърляне на
предявения иск. Заявява претенцията за присъждане на разноски за двете
инстанции.
В о.с.з.
въззиваемите, редовно
и своевременно призовани, не се явяват, но се представляват от процесуалния
представител адв.Е., която заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска
потвърждаване на атакуваното решение. Претенцията за присъждане
на разноски за въззивната инстанция не е
заявена.
След преценка на оплакванията по
жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото,
Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като
е подадена
от легитимирани страни, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на
обжалване акт и в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената
служебна проверка, въззивния съд намери атакуваното решение за валидно. При
преценка на допустимостта на първоинстанционното решение, въззивния съд намери същото за недопустимо. И това е така, тъй като съдът е разгледал и по същество се е произнесъл по непредявен иск и с
неясен диспозитив.
Съображенията са следните:
ЯРС е бил сезиран с
искова молба, с която ищците С.П.Ч. и Г.П.Г. са предявили против ответниците С.Т.Ч.
и Н.Г.Ч. иск "да се приеме за
установено по отношение на страните, че към момента на приемане на изменението
на регулационния план от 2012 г. ищците С.П.Ч. и Г.П.Г. са собственици на недвижим
имот, находящ се в с.Л.,
представляващ дворно място с площ от 1615 кв.м., парцел IV-137 в кв.39 по стария план на селото, който
неправилно е заснет в момента като ПИ 314 в кв.38 по плана на селото с площ от
1235 кв.м., а разликата в квадратурата е придадена към парцели XVII-315 и XVI-315 в кв.38
по плана на селото, собственост на ответниците С. и Н. Ч.."
При проверка
редовността на депозираната ИМ и констатирайки нередовности по нея, с
разпореждане №5492/12.10.2016 г. ЯРС е обездвижил производството по делото,
като е указал на ищците в едноседмичен срок от уведомяването, наред с другите
констатирани нередовности /представяне на пълномощно за адвоката, подписал ИМ;
посочване цена на иска и внасяне на ДТ /, да конкретизират петитума на ИМ, като
бъде посочено колко кв.м. твърдят, че са грешно заснети в кадастъра към всеки
един от двата поземлени имота, собственост на ответниците.
С молба, вх.№15637/03.11.2016
г. ищците са заявили, че уточняват петитума на исковата си претенция по следния
начин: "съда да постанови решение,
с което да приеме, че е налице несъответствие между обема на правото на
собственост на С.П.Ч.
и Г.П.Г., като същите са собственици на недвижим имот, находящ
се в с.Л.,
представляващ дворно място с площ от 1615 кв.м., парцел IV-137 в кв.39 по стария план на селото, който
неправилно е заснет и отразен в кадастралната карта като ПИ 314, за който е
отреден УПИ II-314 с неуредени регулационни сметки, с площ от 1235
кв.м., а разликата в квадратурата в размер общо на 380 кв.м. е придадена към
парцели XVII-315 /съответно 350 кв.м./ и XVI-315
/съответно 30 кв.м./ в кв.38 по плана на
селото, намиращи се на източната граница на моя имот, като и двата имата са
собственост на С. и Н. Ч.."
След постъпване на
тази молба и явно приемайки, че са отстранени всички констатирани нередовностите
на ИМ, съдията - докладчик е разпоредил връчване на препис от ИМ и приложенията
на ответника със срок за отговор по чл.131 ГПК.
С проекто-доклада съда
приел, че с ИМ е предявен иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, а петитума
на същия е по първоначалната ИМ, без да съобрази уточнението направено с
молбата от 03.11.2016 г.
В решението ЯРС се е
произнесъл на основание чл.53, ал.2 ЗКИР /правна квалификация, различна от
дадената в доклада/ и по искане различно от заявеното от ищците - различна е не
само номерацията на имотите и плана по отношение, на който ищците твърдят
наличие на грешка, но и площта, за която е прието наличие на грешка при
заснемането /вместо поисканите 380 кв.м., ЯРС се е произнесъл за 390 кв.м./.
При така установеното
от фактическа страна, настоящия съд намери, че ЯРС, като не е съобразил
заявеното от ищците с молбата - уточнение, направено в изпълнение на
собствените му указания, се е произнесъл по нещо различно от заявеното, т.е.
произнесъл се е по непредявен иск.
Разглеждайки и произнасяйки се по
непредявен иск, ЯРС е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да
бъде обезсилено. На основание чл.270, ал.3, предл.последно ГПК делото следва да
се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по действително предявения иск.
Макар и да е без значение за
крайния изход на въззивното производство, но за изчерпателност настоящия съд се
счита ангажиран да отбележи, че първоинстанционното решение е постановено при
липса на мотиви за подлежащите на изследване в производството обстоятелства. С
оглед разясненията в ТР №8/2016 г. по т.д.№8/2014 г. на
ОСГК на ВКС /т.4/ относно трансформацията на регулационните граници в имотни,
съгласно §5, ал.1 ПЗР на ЗКИР, в производството по иска за собственост подлежи
на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на
кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по
тези планове или неприлагане, съответно - прекратяване на отчуждителното им
действие съобразно разрешенията, дадени в ТР №3/1993 г. по гр.д.№2/1993 г. на
ОСГК на ВС и ТР №3/2011 г. по т.д.№3/2010 г. на ОСГК на ВКС и всички други
факти, водещи до промяна на границите.
При изхода на въззивното производство, в полза на
въззивниците следва да се присъдят направените разноски в размер на 18 лв. -
заплатена ДТ.
Водим
от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл.270, ал.3 ГПК, Решение №632/12.10.2017
г., постановено по гр.д.№2697/2016 г. по описа на ЯРС.
ВРЪЩА, на осн. чл.270, ал.3, предл.последно ГПК, делото на ЯРС за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
ОСЪЖДА С.П.Ч.
с ЕГН ********** и Г.П.Г. с ЕГН ********** да заплатят на С.Т.Ч. с
ЕГН ********** и Н.Г.Ч. с ЕГН ********** сумата 18 лв. - разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.