гр.Ямбол........1.02........2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
На..............................девети...януари………….........................................
През две хиляди и
осемнадесета година,..........в състав:
Председател: Росица Стоева
Членове:
Калина Пейчева
Галина Вълчанова
Производството по делото е по реда на чл.258 от ГПК.
Пред ЯОС е депозирана въззивна жалба от П.Б.П. и М.Б.С. чрез пълномощника им адв.Ж.К.,*** против решение № 629/11.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 830/2017 г. по описа на РС Ямбол, иска се отмяната на този акт и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен предявеният срещу тях иск. С атакуваното решение съдът е уважил иска по чл.30 от ЗН на С.В.К. и Т.В.Т. и е намалено с 38 937 лв. /1/3 ид.ч./ дарственото разпореждане, извършено от наследодателката С. В. К. в полза на жалбоподателите, възстановена е запазената част на въззиваемите в същия размер - 38 937 лв. /1/3 ид.ч./, а жалбоподателите са осъдени да заплатят на всеки от тях по 19 468,50 лв. и разноските по делото, както и допълнителна ДТ, изчислена в решението.
Постановеното решение се счита за постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния
закон, правните изводи на съда не съответстват на събрания доказателствен
материал и липсват, което прави решението необосновано. Искът е бил оспорен от
жалбоподателите с възражение, че договорът за дарение е симулативен и прикрива
възмезден договор, т.е. не е налице безвъзмездна сделка, накърняваща запазената
част на ищците наследници. Районният съд не е уважил искането за събиране на
гласни доказателства, нито е допуснал графологична експертиза, поискана по
повод откритото производство по чл.193 от ГПК. Съдът не се е произнесъл по
спорния въпрос относно възмездността на сделката, а обсъжда представената
декларация от 4.12.2000 г. като несъдържаща всички елементи от съдържанието на
прикрития договор. При определяне на запазената част от наследството съдът се е
позовал на приетата по делото експертиза, а заключението й се счита за
недостатъчно, както и че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалния
закон като не е извършил всички необходими изчисления за определяне на запазена
и разполагаема част. Счита се, че въззивният съд следва да укаже на
жалбоподателите възможността да предприемат съответните процесуални действия по
посочване на относими към делото доказателства. Възразява се и по определяне на допълнителна ДТ за внасяне от ответниците
при приключване на производството като се счита, че ДТ в пълен размер е внесена
първоначално от ищците и размерът й е включен в присъдените в тяхна полза
разноски.
В законоустановения срок ищците по делото са депозирали
отговор на въззивната жалба и считат същата за неоснователна, а постановеното
от районния съд решение като правилно и законосъобразно се желае да бъде
оставено в сила. Излагат се подробни съображения за това, че искът на ищците е
бил надлежно доказан, а районният съд е преценил правилно събраните
доказателства и правилно не е уважил искането на ответниците за допускане на
гласни доказателства и графологична експертиза. Съдът правилно е обсъдил
събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на което е постановил и
своя акт.
Нови доказателства пред въззивната
инстанция не са поискани за събиране.
В съдебно заседание се явяват
пълномощниците на страните и поддържат своите становища изразени във въззивната
жалба и отговора по нея.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от удостоверение за наследници
№ ГС/02-001395/16.02.2017 г. С. В. К., вдовица е починала на 15.08.2015 г. и
оставила за свои наследници страните по делото, които от своя страна са
наследници на починалите преди наследодателката нейни деца, както следва:
ищците С.В.К. и Т.В.Т. са низходящи на В. Т. Д., починал на ***г., а
ответниците М.Б.С. и П.Б.П. са низходящи на С. Т. Н., починала на ***
Преди смъртта си Стайка Кръстева по
нот.акт № 162 т.XXI д.№
5054/98 г. е призната за собственик на възстановени по ЗСПЗЗ земеделски имоти в
землището на с.Тенево, а нот.акт № 105 т.VI д.№ 760/2000 г. е дарила същите земеделски имоти
на своите внуци – ответниците М.Б. П. и П.Б.П., а именно: нива в м. „Парцелите“ с площ от 26.999 дка, трета категория, съставляващ
имот № 017002 по ПЗ; нива в м. „Чукурлий“ с площ от 29.600 дка, четвърта категория, съставляващ
имот № 032147 по ПЗ; нива в м. „Юрта“ с площ от 12.000 дка, трета категория, съставляваща
имот № 041012 по ПЗ и нива в м. „Таукчия“ с площ от
25.629 дка, трета категория, съставляващ имот № 048040 по ПЗ. На следващата година, видно от нот.акт № 152
т.XI д.№
1498/2001 г. надарените М.Б. П. и П.Б.П. са продали имотите на своя баща Б. П.
Н.
За установяване пазарната стойност
на дарените имоти пред районния съд е назначена, изслушана и неоспорена
съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
пазарната стойност на четирите земеделски имота в с.Тенево към момента на
откриване на наследството на 15.08.2015 г. е в размер 116 811 лв., а към
настоящия момент е в размер 97 342 лв.
В подкрепа на своите възражения за
наличие на симулативност на сделката дарение и прикритата с нея възмездна
сделка, ответниците са представили ръкописна декларация, изходяща от тях
двамата, изготвена на 4.12.2000 г. – датата на дарението. В тази декларация П.Б.
и М.Б. заявяват, че договор за дарение на земеделска земя в с.Тенево е
привиден, тъй като действително баба им С. К. е желаела да им прехвърли
собствеността върху имотите срещу тяхното задължение за издръжка и гледане до
края на дните й и да й осигурят спокоен живот, с което те са се съгласили.
Други доказателства освен описаните
в настоящото производство не са събирани.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена е в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество въззивната жалба е частично
основателна.
В съответствие с правомощията си,
при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният
съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за частично правилно.
Предявеният иск е с правно основание
чл.30 от ЗН, както е квалифициран и от районния съд. Съгласно тази разпоредба
наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера,
необходим за попълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове.
Безспорно е в случая, че ответниците
са получили с дарение собствеността на притежаваните от наследодателката
земеделски имоти в землището на с.Тенево. Въпреки направеното от надарените
възражение, че в действителност волята на наследодателката е била да прехвърли
собствеността срещу задължение за издръжка и гледане - наличието на симулативна
сделка дарение, прикриваща възмезден договор, не бяха доказани. Единственото
представено в тази връзка писмено доказателство – декларация от 4.12.2000 г. не
е обратно писмо, тъй като изхожда само от страната на надарените и съдържа
техните подписи. Други доказателства – гласни и графологична експертиза с оглед
оспорените подписи не са събрани пред районния съд и не бяха поискани за
събиране пред настоящата въззивна инстанция, поради което възражението на
ответниците за симулация е недоказано и сделката предмет на иска съдът приема,
че е единствено дарение.
За да бъдат определени размерите на
разполагаемата и запазената част от наследството на наследодателя следва
съгласно чл.31 от ЗН да бъде формирана наследствена маса, която се състои от
имуществото на наследодателя към момента на смъртта му като се извадят
задълженията и увеличенията на наследството по чл.12 ал.2 от ЗН, прибавят се
даренията с изключение на обичайните според стойността им по време на откриване
на наследството. Наследствената маса на наследодателката С. К. в случая следва
да бъде формирана от дарените имоти, тъй като не се установява да има други
притежавани към момента на смъртта й имущества. Ответниците считат, че
наследствената маса, важна за определяне размерите на разполагаема и запазена
част, не се състои само от имотите предмет на дарението, но съществуват ли
други имущества към момента на смъртта на К. не посочват, нито представят
доказателства за такива. В подкрепа на своето твърдение, че наследствената маса
се изчерпва със земеделските имоти и при възражението на ответниците, ищците са
представили договор от 29.11.2001 г. с нотариална заверка на подписите, по
който наследодателката К. е продала на ответниците наследствения си дял от 4/6
ид.ч. от наследството, останало след смъртта на съпруга й Т. Д. К.
С оглед изложеното съдът приема за
правилен извода на районния съд, че наследствената маса съгласно чл.31 от ЗН се
състои от четирите земеделски имота в с.Тенево, а стойността на наследствената маса
съобразно заключението на вещото лице е в размер 116811 лв. към момента на
откриване на наследството – 15.08.2015 г.
Съгласно чл.29 ал.1 предл.2 от ЗН
когато наследодателят не е оставил съпруг, запазената част при две и повече
деца или низходящи от тях е 2/3. Стайка Кръстева не е оставила съпруг и след
смъртта си се наследява от низходящите на починалите преди нея деца като
запазената част от наследството й е в размер 2/3 - 77 874 лв., а
разполагаемата част от 1/3 е в размер 38 937 лв. Наследниците със запазена
част в случая са четирима, поради което запазената част за всеки от тях е по
1/6 /2/3:4/, а стойностно изражението на запазената част за всеки е в размер
19 468,50 лв. /77 874 лв.:4/. Тъй като двама от наследниците
претендират за накърняване на техните запазени части, то стойностното изражение
на тяхната запазена част е в размер 38 937 лв. общо или по 19 468,50
лв. за всеки. След като не се установи да има други извършени дарения в полза
на ищците, които да бъдат приспаднати, съдът приема, че с извършеното дарение в
полза на ответниците, наследодателката е накърнила тяхната запазена част от 1/3
в размер на 38 937 лв., която следва да се възстанови в този размер. В
тази част решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като
правилно, тъй като са достигнати същите правни изводи.
Както се посочи друго имущество
освен дареното наследодателката не е оставила, за да може да бъде покрита
накърнената запазена част на ищците – недостигът е в размер 38 937 лв. Дарението следва да бъде намалено с квота,
представляваща съотношение между стойността на накърняването и стойността на
дарението /определение № 374/20.04.2011 г. по гр.д.№ 1373/2010 г. I ГО на ВКС/, поради което
дарението в полза на ответниците следва да бъде намалено със съответната квота –
38 937/116 811 ид.ч. В тази част решението на първоинстанционния съд е
неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено намаляне на
извършеното дарение с 38 937/116 811 ид.ч., а не както е постановил съдът
с 38 937 лв.
Установи се, че непосредствено след
получаване на недвижимите имоти по дарение, ответниците М.Б. П. и П.Б.П. са
продали имотите на своя баща Б. П. Н. Т.е. имотите са отчуждени, не са били в
патримониума на наследодателката при откриване наследството и не могат да бъдат
върнати в наследственото имущество, за да бъде извършена делба. Не са налице и
хипотезите на чл.36 и чл.37 от ЗН надарените да запазят дареното имущество, тъй
като те са се разпоредили вече с него. Поради това ищците с накърнена запазена
част следва да бъдат възмездени от надарените ответници парично като бъде
уважена и тази им претенция. Намаляне на дарствено разпореждане се извършва
съобразно стойността на дареното имущество към момента на откриване на
наследството, а накърнената запазена част се възмездява по стойността на
имуществото към момента на намалянето. Сумата, с която ищците следва да бъдат
удовлетворени заради накърняване на запазената им част следва е по
16 223,67 лв., която е пресметната след като квотата на намалението за
всеки от тях – 19 468/116 811 ид.ч. се умножи по стойността на имотите към
момента – 97 342 лв. В тази част решението на районния съд като неправилно
също следва да бъде отменено, тъй като направените изчисления за сумата, с
която следва да бъдат възмездени ищците са други.
Решението следва да бъде отменено и
в частта, в която първоинстанционният съд е присъдил в края на производството
допълнителна ДТ, която да бъде платена от ответниците. В случая определянето на
цената на иска не е спорно и е по реда на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК. Цена на иска е
посочена и следващата се ДТ е платена в началото на производството. Съдът не е
бил в хипотезата на неясна първоначална цена на иска и окончателното й
определяне в хода на производството, за да бъде присъден окончателен
допълнителен размер ДТ с решението.
При този изход на делото
въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивниците направените
разноски пред настоящата инстанция в размер на 778,74 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 629/11.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 830/2017 г. по
описа на РС Ямбол в
частите, в които съдът:
НАМАЛЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН с 38 937 лв./ с 1/3 ид.ч./ дарственото разпореждане извършено от наследодателката С. В. К., починала на***. направено с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 105,том VI,рег.№
7965,дело № 760 от 04.12.2000 год. на нотраиус с рег.№ 170 по описа на НК,с
район на действие РС-Ямбол по
силата на който наследодателката се е разпоредила в полза
на П.Б.П.,ЕГН ********** и М.Б. С.,ЕГН **********,с предмет земеделска земя находяща се в землището на
с.Тенево.
ОСЪЖДА П.Б.П. с ЕГН ********** и М.Б. С.,ЕГН ********** да заплатят на С.В.К.,ЕГН ********** сумата от 19 468.50 лв.,представляваща пазарната стойност/към момента на намаляването на запазената част,принадлежаща на С.В.К.,ЕГН ********** от наследството на С. В. К.,б.ж.на гр.Я.,поч. на ***год.,по иска на С.В.К.,ЕГН ********** и Т.В.Т.,ЕГН ********** срещу П.Б.П. с ЕГН ********** и М.Б. С.,ЕГН **********,с прано основание чл.30,ал.1 ЗН,вр.чл.36,ал.1 ЗН.
ОСЪЖДА П.Б.П. с ЕГН ********** и М.Б. С.,ЕГН ********** да заплатят на Т.В.Т.,ЕГН ********** сумата от 19 468.50 лв.,представляваща пазарната стойност/към момента на намаляването на запазената част,принадлежаща на С.В.К.,ЕГН ********** от наследството на С. В. К.,б.ж.на гр.Я.,поч. на ***год.,по иска на С.В.К.,ЕГН ********** и Т.В.Т.,ЕГН ********** срещу П.Б.П. с ЕГН ********** и М.Б. С.,ЕГН **********,с прано основание чл.30,ал.1 ЗН,вр.чл.36,ал.1 ЗН.
ОСЪЖДА П.Б.П. с ЕГН ********** и
М.Б. С.,ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТЯТ да
заплатят по сметка на Районен съд-Ямбол държавна такса в размер на 1397.48 лева и вместо това ПОСТАНОВИ:
НАМАЛЯВА на основание чл.30 ал.1 от ЗН с
38 937/116 811 ид.ч. дарственото
разпореждане извършено от наследодателката Стайка В.
Кръстева, починала на 15.08.2015 г., направено с нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 105, том VI, рег.№ 7965, дело № 760/04.12.2000 г. на нотраиус с рег.№ 170 по описа на НК, по силата на който наследодателката е дарила на П.Б.П., ЕГН ********** и М.Б.С., ЕГН ********** земеделска
земя,
находяща се в землището на с.Тенево,
както следва: нива в м. „Парцелите“ с площ от 26.999 дка, трета категория, съставляващ
имот № 017002 по ПЗ; нива в м. „Чукурлий“ с площ от 29.600 дка, четвърта категория, съставляващ
имот № 032147 по ПЗ; нива в м. „Юрта“ с площ от 12.000 дка, трета категория, съставляваща
имот № 041012 по ПЗ и нива в м. „Таукчия“ с площ от
25.629 дка, трета категория, съставляващ имот № 048040 по ПЗ.
ОСЪЖДА П.Б.П., ЕГН ********** *** и М.Б.С., ЕГН ********** *** да заплатят на Т.В.Т., ЕГН ********** *** и на С.В.К., ЕГН ********** *** сумата по 16 223,67 лв.,
представляваща стойността на запазените им части от наследството на С. В. К., починала на ****г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Т.В.Т. и С.В.К. с посочени данни да заплатят
на П.Б.П. и М.Б.С. с посочени данни направените пред настоящата инстанция разноски в размер
на 778,74 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщението на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.