РЕШЕНИЕ

гр.Ямбол 25.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Д.Кючуков

при секретаря. Л. Р., след като разгледа докладваното от Д.Кючуков гр.д. № 319 за 2017 година, установи следното:

В Ямболския окръжен съд е постъпила искова молба от Ж.Й.С. *** против Прокуратурата на Република България, с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца , на осн. чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинените , му неимуществени вреди, и сумата от 9 520 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди , свързани с незаконосъобразните действия на органите на прокуратурата, мораторна лихва в размер на 18 159,85 лв. за периода, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 07.11.2016 г. до завеждане на исковата молба и законна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответникът - Прокуратурата на Република България, като счита предявените искове за недоказани и неоснователни, иска тяхното отхвърлене. Отделно от това искането на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в претендирания с исковата молба размер не е съобразено с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика, поради неговата прекомерност. Прокуратурата не може да носи отговорност за вреди от действията на други органи, за вреди търпени от близки на ищеца, за публикации в пресата . Не е доказана връзката между наказателното производство и заболяването на ищеца. Оспорва се по основание и размер претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като разходи за пътувания, неизплатено трудово възнаграждение,* адвокатски хонорари. Оспорва се претенцията за обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи заплатеното възнаграждение за адвокатска защита. Размерът на хонорара не е съответен на правната защита. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за завеждане на делото.Възразява се срещу искането за присъждане на мораторна лихва.

За да се произнесе съдът взе предвид следното: Към 07.06.2012 г. ищецът Ж.Й.С. е бил на кадрова служба в БНА със звание "сержант" и е заемал длъжността "Завеждащ "Хранилище" в секция "ААВ", отделение "Логистика", във военно формирование № 26 030 - Безмер. На 07.06.2012 г. е било образувано досъдебно производство № VI-59/2012 г. по описа на РСВоенна полиция" гр. Сливен. С постановление на прокурор при Сливенскатавоенно окръжна прокуратура от 07.06.2012 г. досъдебното производство е възложено на следовател при ВСУ гр. Ямбол под № 46-СЛЛ/-/2012 г.. В хода на разследването с постановление от 08.06.2012 г. на Сливенската военноокръжна прокуратура ищецът Ж.Й.С. е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.202 ал.2 т.1, вр. ал.1 т.2, вр. чл.201,вр.чл.20 ал.2 НК и чл.339 ал.2 вр. ал.1 ,вр.чл.20 ал.2 НК. Със същото постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража" за срок от 72 часа. С определение № 41/08.06. 2012 г. по по чнд № 139/2012 г. по описа на Сливенския военен съд по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража". Взетата мярка за неотклонение „задържане под стража" е изменена в "домашен арест" с определение № 60/06.07.2012 г. на Сливенския военен съд. С постановление от 17.08.2012 г. на прокурор от Сливенската военноокръжна прокуратура взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение е изменена в "подписка". С постановление от 28.09.2012 г. на прокурор от Сливенската военноокръжна прокуратура по същото досъдебно производство, ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.339 ал.2 вр. ал.1, вр.чл.20 ал.2 НК и му е взета мярка за неотклонение "подписка". След приключване на досъдебното производство Сливенската военноокръжна прокуратура е внесла в Сливенския военен съд обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл.339 ал.2 вр. ал.1,вр.чл.20 ал.2 НК, по който е образувано нохд № 255/2012 г. по описа на съда. С присъда № 4/05.03.2013 г., постановена по нохд № 255/2012 г.,на Сливенския военен съд ищецът Ж.Й.С. е бил признат за невинен в извършване на престъплението, за което е бил привлечен като обвиняем и оправдан по това обвинение. С решение № 23/22.05.2013 г. по внохд № 23/2013 г. на Военноапелативният съд е отменена присъдата на Сливенския военен съд и делото върнато за ново разглеждане на Сливенската военно окръжна прокуратура. Последната отново внася обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.339 ал.2 вр. ал.1,вр.чл.20 ал.2 НК, по който е образувано нохд № 48/2013 г. по описа на съда. При новото разглеждане на делото с присъда № 10/15.11.2013 г. по нохд № 48 /2013 г. Сливенския окръжен съд го признава за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен и му налага наказание "лишаване от свобода" за сро'к от 2 години, като на осн.чл. 66 НК отлага изпълнението на наказанието за срок от 3 години. С решение № 1/ 20.02.2014 г. по нохд № 4/2014 г. на Военноапелативният съд присъдата е потвърдена. С решение № 270/10.06.2014 г. по касационно наказателно дело № 710/2014 г. Върховния касационен съд е отменил решение № 1/ 20.02.2014 г. по нохд № 4/2014 г. на Военноапелативният съд в частта, с която е потвърдена на присъдата на Сливенския военен съд по нохд № 48/2013 г. в осъдителната и част и върнал делото за ново разглеждане в тази част. При новото разглеждане на делото с решение № 24/20.03.2015 г. по внохд № 24/2014 г. на

Военноапелативният съд е отменена присъдата на Сливенския военен съд и делото върнато за ново разглеждане на Сливенския военен съд. След връщане на делото в Сливенския военен съд е образувано нохд № 37/2015 г. по описа на съд, като с определение от 17.04.2015 г. съдът е прекратил производството по делото и върнал същото на Сливенската военноокръжна прокуратура за доразследване. Последната внася нов обвинителен акт срещу ищеца за престъпление по чл.339 ал.2 вр. ал.1 НК,вр.чл.20 ал.2 НК по който е образувано нохд № 20 8/2015 г. по описа на Сливенския военен съд. С присъда № 4/09.03.2015 г. на Сливенския военен съд ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата е потвърдена от Военноапелативния съд с решение № 20/27.05.2016 г. по внохд № 33/2016 г.по описа на същия съд. С решение № 180/07.11.2016 г. по нохд № 765/216 г. на Върховния касационен съд решение № 20/27.05.2016 г. по внохд № 33/2016 г. по описа на Военноапелативния съд е отмено частично в едната му част, като производството по делото в тази част е прекратено, и оставено в сила в останалата му част.

Поради взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение "задържане под стража", със заповед № 664/08.06.2912 г. на Командира ва военно формирование № 26 030 - Безмер ищецът е бил временно отстранен от длъжност, считано от 08.06.2012 г.. Със заповед № 780/06.07.2912 г. на Командира на военно формирование № 26 030 - Безмер ищецът е бил временно отстранен от длъжност, считано от 10.07.2012 г., поради наложената мярка за неотклонение "домашен арест" до отмяната на последната и/или заменянето и с по лека. Във връзка с образуваното наказателно производство срещу ищеца със заповед № К-518/17.08.2012 г. на Командира на ВВС му е наложено дисциплинарно наказание " Уволнение", договорът за военна служба прекратен и е освободен от военна служба. С влязло в сила решение № 7047/27.05.2014 г. по адм. дело № 12168/2013 г. на Административен съд София заповедта за уволнение е отменена и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. На 18.09.2014 г. с решение на Държавна агенция "Национална сигурност" на ищеца е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация. Основанието за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация е свързано с образуваното срещу него наказателно производство. Вследствие отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация със заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на военно формирование № 26 030 - Безмер ищецът е освободен от военна служба, поради прекратяване на договора му.

След образуване на наказателното преследване срещу ищеца, с постановление на Военна прокуратура Сливен от 03.07.2012 г. на същия е наложена забрана да напуска пределите на РБългария за срока на наказателното производство.

Изложеното е безспорно установено от събраните по делото писменни доказателства и не се оспорва от страните.

От събраните по делото гласни доказателства - разпита на св. . С.С., С.С. и Н.А., се установява, че вследствие повдигнатото му обвинение и последвалото задържане под стража, ищецът преживял негативни емоции, отразили се неблагоприятно на психиката му, на

социалния му и семеен живот. Станал унил и мълчалив. Затворил се в себе си. Странял от хората, тъй като се срамувал от повдигнатото му обвинение. Изпитвал неудобство и срам и пред близките си. Поради повдигнатото обвинение ищецът загубил работата си, което довело лишаването му от сигурни доходи и финансови затруднения за семейството му. Ищецът бил споходен и от здравословните проблеми, свързани с повишено кръвно налягане и сърцебиене, за лечението на които се е наложило да приема медикаменти. Повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство се отразили и на психиката на ищеца. Изпитвал страх, получавал пристъпи на паника от това, че може да бъде осъден за престъплението, в което е обвинен и да влезе в затвора. Повдигнатото срещу ищеца обвинение било отразено в средствата за масово осведомяване и имало широк обществен отзвук, което допълнително се отразило неблагоприятно на психическото му здраве и на отношението на околните. Колегите му започнали да го отбягват и да странят от него.

С оглед на изложеното, което съдът намира за напълно доказано по делото, че настъпилите наблагоприятни последици върху личността и здравето на ищеца са в причинна връзка с повдигнатото и подържано от Прокуратурата обвинение срещу него. В резултат на незаконното обвинение ищецът е преживял твърдените с исковата молба негативни последици - чувство на страх, срам, уроненен бил престижа и доброто му име, влошило се здравословното му състояние.

След като е образувала досъдебното производство, упражнявала е надзор върху него, внесла и подържала обвинителния акт в съда, поискала е и подържала искането за налагане на постоянна мярка мярка за неотклонение" задържане под стража" Прокуратурата на РБългария, на осн. чл.2 ал.1 т. 3 ЗОДОВ, носи отговорността за вредите /неимуществени и имуществени/, причинени на ищеца от тези си действия.

Отчитайки това, както и продължителността на съдебното преследване, задържането под стража на ищеца, ограничаване правото му на свободно придвижване, негативното отражение върху психиката, здравословното състояние, контактите, социалния му и обществен живот, невъзможността за работа и препитание през част от времето, през което се е водило наказателното производство срещу него, компрометирането му пред колегите, семейството и пред обществеността чрез обширното отразяване на случая в средствата за масова информация, формирало негативни обществени нагласи срещу ищеца, изхождайки от принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита, че размерът на обещетението за претърпените от ищеца Ж.Й.С. неимуществени вреди от повдигнатото и подържано незаконно обвинение срещу него, следва да бъде определен в размер на 6 000 лв., която сума ще го възмезди за неблагоприятните неимуществени последици от незаконното наказателно преследване. До този размер искът за присъждане на обещетение за претърпените от незаконното, наказателно преследване неимуществени щети е основателен и следва да бъде уважен, ведно с лихвите за забава, считано от деня на влизане в сила на решението, с което е оправдан - 07.11.2016 г.. В останалата част, над този размер до предявения с исковата молба размер - 200000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Размерът на дължимото на ищеца обещетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение не зависи от обстоятелството, че и друг правораздавателен орган, в лицето на съда и другите органи на предварителното производство, е допринесъл за настъпването на вредите. Отговорността за вреди се носи от всички правораздавателни органи, които са повдигнали и подържали незаконното обвинение, независимо от приноса на всеки от тях за настъпването на вредите. И ако вредите са резултат от съвместни действия, отговорността им е солидарна, съгласно разпоредбите на чл.53 ЗЗД вр. с § 1 от ДР на ЗОДОВ. В случая прокуратурата и съдът носят солидарна отговорност за претърпените от ищеца вреди, като обещетението за тях следва да бъде определено в глобален размер- т.р № 3/2005 г. ОСГК на ВКС.

Поради незаконното обвинение, имащо за последица и временното отстраняване на ищеца от работа, същият е бил лишен възможността на упражнява правото си на труд, респ. да получава трудово възнаграждение за времето през което е бил времено отстранен от работа, поради наложените в наказателното производство мерки за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест". Незаконното обвинение срещу ищеца, довело като последица временното му отстраняване от работа, го е лишило от получаването на един постоянен, конкретно определен по размер сигурен доход, какъвто представлява месечното трудовото възнаграждение за заеманата длъжност. Неполучаването му съставлява имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение срещу ищеца и, за която последният също следва да бъде овъзмезден на основание чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ, вр. чл.4 ЗОДОВ. По заключението на съдебно-икономическата експертиза /приета от съда и неоспорена от страните/ за периода на временното отстраняване на ищеца от работа - 08.06.2012 г. - 17.08. 2012 г., поради взетите спрямо него мерки за неотклонение " задържане под стража" и "домашен арест", същият е имал право на трудово възнаграждение в размер на 2 335,95лв., което не му е платено при прекратяване на служебното му правоотношение /дисциплинарно уволнение/. Тъй като искът е предявен за сумата 2 200, 00 лв. до дози размер искът се явява основателен и следва да бъде уважен.

От приложените по досъденото производство документи /договори за правна помощ/ и от заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че ищецът е заплатил възнаграждение за адвокат в досъдебното производство в размер на 1000 лв. и други 5000 лв. при разглеждане на делата срещу него в съдебната фаза. Съдът счита,'че сумите заплатени от ищеца за адвокатстко възнаграждение на пълномощника му в различните фази от наказателното производство, общо в размер на 6 000 лв., представлява имуществена вреда - пряка последица от повдигането и подържането на незаконното обвинение, за която ищецът също следва да бъде овъзмезден, на основание чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ, вр. чл.4 ЗОДОВ.

По делото не се събраха доказателства относно основателността на претенцията на ищеца за заплащане на сумата 1320,00 лв., представляваща транспортни разноски на ищеца и пълномощника му до гр. София и гр. Сливен с личния на ищеца автомобил за участие във водените срещу него наказателните производства. Вещото лице е изготвило експертизата в тази и част, като изчислило транспортни разходи за пътувания единствено по твърденията на ищеца, залегнали в исковата му молба. По делото не се събраха доказателства /фактури, касови бележки, командировъчни/, които да установят извършени ли са тези пътувания и свързани ли са с явяване на ищеца и пълномощника му по делата, водени от Прокуратурата по предявеното му обвинение, техния брой, плащане на гориво, превозното средство, с което са направени, изминатите километри, разходните норми. Поради което съдът приема, че искът в тази му част - за присъждане на обещетение за пречинени имуществени вреди от направени разходи за пътувания на ищеца и пълномощника му във връзка с водените срещу него дела по незаконното обвинение на Прократурата, общо в размер на 1320,00 лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Или, предявеният от ищеца иск за присъждане на обещетение за претърпени от незаконното обвинение имуществени вреди, предмет на исковата молба, следва да бъде уважен общо до размер на 8 220, 00 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на решението, с което е оправдан - 07.11.2016 г.. Искът за заплащане на обещетение за претърпени от незаконното обвинение имуществени вреди, общо над размера на 8 222,00 лв. до размер на 9 520,00лв.,следва да бъде са отхвърлен, като неоснователен.

Не следва да бъде уважена претенцията на ищецаг по исковата му молба, за присъждане на сумата 18 159,85 лв., дължима като мораторна лихва върху размера на определените обещетения. Лихвите за забава при задължение от непозволено увреждане, на осн.чл.84 ал.З ЗЗД, се дължат от деня на влизане в сила на решението, с което ищецът е бил оправдан - 07.11.2016 г..

В съответствие с уважената част от предявените искове на ищеца следва да бъдат присъдени, на осн.чл.10 ал.З ЗОДОВ, и разноските направени от него по настоящото производство - за платени такси и разноски общо в размер на 230,00 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника му, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 407,33 лв..

Водим от горното окръжният съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.2 ал.1 т.З от _ ЗОДОВ, Прокуратурата на РБългария да заплати на Ж.Й.С. ***, ЕГН ********** сумата 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща обещетение за причинените му от , незаконно обвинение немуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2016 г. до окончателното и изплащане, като искът в останалата му част - за присъждане на обещетение за причинените му от незаконно обвинение немуществени вреди над размер на 6 000 лева до размер на 200 000 лева - ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА, на основание чл.2 ал.1 т.З от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБългария да заплати на Ж.Й.С. ***, ЕГН ********** сумата 8 220 /осем хиляди двеста и двадесет/ лева, представляваща обещетение за причинените му от незаконно обвинение имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от от 07.11.2016 г.. като искът в останалата му част - за присъждане на обещетение за причинените му от незаконно обвинение имуществени вреди над размер на 8 220 лева до размер на 9 520, 00 лева - ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА, на основание чл.10 ал.З от ЗОДОВ, Прокуратурата на РБългария да заплати на Ж.Й.С. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски - платени държавни такси и разноски в размер на 230,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 407,33 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: