Решение по Гражданско дело 307/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 09.02.2018 година гр.Ямбол

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ямболският окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав,

на 05.12.2017 година, в публично заседание в следН.състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

въззивно гражданско дело № 307 по описа за 2017 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от А.А.М., чрез адв.В.К. от ЯАК, се обжалва решение № 364 от 26.06.2017г. на ЯРС по гр.д.№ 3539/2016г. по описа на ЯРС в частта, с която ответникът М. е осъден, на основание чл.108 от ЗС, да предаде на Н. И.С., ЕГН - ********** ***, в качеството й на правоприемник на починалата в хода на процеса М. М.И.,***, владението върху 1/2 идеална част от нива от 13,997 дка, 4-та категория, в местността „Юрташки кайряк", съставляваща имот № 018018 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я., при граници и съседи: имоти №№№ 018019, № 018055, № 000125 и № 018017 и от нива от 16,995 дка, 4-та категория в местността „Старите лозя", съставляваща имот № 021052 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я., при граници и съседи: имоти №№№ 000169, № 021064, № 021123, № 000168 и № 021127.

Въззивникът смята решението на ЯРС в обжалваната част за незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалН.и процесуалН. закон и необосновано като излага подробни съображеН.. Смята, че са събрани достатъчно доказателства за придобиването от И.а по давност на 1/2 ид.ч. от нивите с присъединяване на владение от баща ù и излага съображеН.. Счита за неоснователен иска по чл.108 ЗС, поради факта, че владее своята част от имота на правно основание - договор за дарение и договор за продажба с ответницата И.а, която като наследница по завещание има идеална част от имотите, които е прехвърлила на ответника М.. Не оспорва идеалната част на ищцата, която не владее. Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение и върне делото за ново разглеждане на друг състав на ЯРС, респ. се иска отмяна на решението на ЯРС и отхвърляне на иска по чл.108 ЗС като неоснователен и недоказан.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от Н.И.С., чрез адв.Д., с който оспорва като неоснователна въззивната жалба и излага съображеН.. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба и претендира направените пред въззивната инстанция разноски.

Н.Д. И.а - ответник по иска по чл.124, ал.1 ГПК, чрез адв.В.Г. от САК, обжалва решение № 364 от 26.06.2017г. на ЯРС по гр.д.№ 3539/2016г. по описа на ЯРС, като възразява, че неправилно не е призната за собственик и ответника М. е осъден да предаде владението върху имотите. Смята решението за незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалноправните и процесуалните разпоредби. Възразява, че първоинстанционН.съд не е зачел представеН.от нея констативен нотариален акт за собственост, който е оспорен, но ищцата не е ангажирала каквито и да било доказателства за оборване на този акт. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира направените разноски по делото.

Постъпил е отговор от Н.И.С., чрез адв.Д., с който оспорва като неоснователна въззивната жалба и излага своите съображеН.. Счита обжалваното решение за правилно, че фактическата обстановка е правилно установена като ЯРС е направил правилни и обосновани правни изводи. Моли ЯОС да потвърди обжалваното решение и претендира направените пред въззивната инстанция разноски.

След преценка на оплакваН.та по жалбата и доказателствата по делото, въззивН.т съд приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 4201 от 25.05.1998 г. на ПК - Тунджа на наследниците на М. К.К., б.ж. на с.Х., обл.Я. е било възстановено правото на собственост върху процесните недвижими имоти - нива от 13,997 дка, 4-та категория, в местността „Юрташки кайряк", съставляваща имот № 018018 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я., при граници и съседи: имоти №№№ 018019, № 018055, № 000125 и № 018017 и нива от 16,995 дка, 4-та категория в местността „Старите лозя", съставляваща имот № 021052 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я., при граници и съседи: имоти №№№ 000169, № 021064, № 021123, № 000168 и № 021127, както и върху трети имот, представляващ лозе, който не е предмет на иска.

От удостоверение за наследници изх.№ 307/12.09.2016 г. на Община Т., кметство с.Х. се установява, че М. К.К. е починал на 01.03.1937 г. и след смъртта си е оставил за свои законни наследници преживялата си съпруга М. А.Т., починала на 01.10.1957 г., и децата му Н. М. Д., починала на 05.01.1963 г., А. М. К., починал на 07.03.1975 г., Й.М. С., починала на 22.04.1977 г. и И.М.К., починал 14.01.1966 г.

Ищцата Н. И.С. е дъщеря и единствен наследник по закон на М. М. И., починала на 17.12.2016 г., а последната от своя страна е била дъщеря и наследник по закон на Й. М. С., чиито наследници по закон са петте й деца, респ. техните деца и преживели съпрузи.

Видно от удостоверение за наследници № 567/16.11.2007 г. на Община Т., с.Б. въззивницата-ответница Н.Д. И.а е дъщеря и наследник по закон на Д.Д.И., починал на 27.10.2007 г.. Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№ ГС/02-9280 от 25.08.2015 г. на Община Я. името Д.Д.И. и имената Д. Д. И. и Д. Д. И. са имена на едно и също лице, с ЕГН **********.

От решението от 21.01.1972г. по гр.д.№ 23/1972г. на ЯНС, влязло в сила на 29.01.1972г., се установява, че Д. И. М. е осиновен при условията на пълно осиновяване и името му е променено на Д.Д.И.. ЯОС намира, че след смъртта на И.М.К., починал на 14.01.1966г., синът му Д. е осиновен от Д. И. - съпруг на майката, с решение от 21.01.1972г. по гр.д.№ 23/1972г. на ЯНС при условията на пълно осиновяване и името му от Д. И. М.е променено на Д.Д.И.. Пълното осиновяване няма правопрекратяващо действие по отношение на притежаваните от детето имуществени права, независимо от основанието, на което са възникнали (Решение № 95 от 28.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 703/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова). След смъртта на рождеН.си баща И.М.К. (поч.1966г.) Д.Д.И. (бащата на Н.И.а) е придобил по наследство от починалия си рожден баща право на собственост.

Видно от представеН.по делото н.а. № 39, т.З, рег.№ 5330, дело № 361 от 18.08.2016 г. на нотариус П. К., с рег.№ 170 по регистъра на НК и район на действие при ЯРС, ответницата-въззивница Н. Д. И.а е призната от нотариуса за собственик по силата на давностно владение на 1/2 идеална част от процесните недвижими имоти, находящи се в землището на с.Х., обл.Я. и съставляващи нива от 13,997 дка, 4 - та категория, в местността „Юрташки кайряк", съставляваща имот № 018018 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я., при граници и съседи: имоти №№№ 018019, № 018055, № 000125 и № 018017 и нива от 16,995 дка, 4-та категория в местността „Старите лозя", съставляваща имот № 021052 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Ямбол, при граници и съседи: имоти №№№ 000169, № 021064, № 021123, № 000168 и № 021127, както и върху третия реституиран на наследниците на М. К.К. имот - лозе с площ от 0,439 дка.

От материалите по н.д. № 361 от 18.18.2016 г. на нотариус П. К., с рег.№ 170 по регистъра на НК и район на действие при ЯРС се установява, че при извършването на обстоятелствената проверка от нотариуса като свидетели са били разпитани лицата С. А. С., Н. П.Ж. и Р. Д. М., които са посочили, че Н. Д. И.а владее по една втора идеална част от двете ниви, за които е ставало въпрос и цялото лозе, като ги отдава под наем на кооперацията и получава рента за тях. И тримата свидетели са заявили, че не са чували някой да оспорва собствеността ù върху имотите.

С н.а. № 41, т.З, рег.№ 5332, дело № 362 от 18.08.2016 г. на нотариус П. К., с рег.№ 170 по регистъра на НК и район на действие при ЯРС Н. Д. И.а е дарила на ответника А.А.М. 1/10 идеална част от недвижимите имоти, за чийто собственик е била призната от нотариуса, а с н.а. № 42, т.З, рег.№ 5342, дело № 363 от 18.08.2016 г. на нотариус П. К., с рег.№ 170 по регистъра на НК и район на действие при ЯРС Н. Д. И.а е продала на ответника А.А.М. останалите 9/10 идеални части от същите недвижими имоти.

От представеН. препис от саморъчно завещание на Д.Д.И. от 22.07.2005г. се установява, че същият е завещал на дъщеря си Н. Д. И.а всички недвижими имоти, които притежава и владее и ползва от 1999 г.

Видно от договор за наем на земеделска земя, сключен на 01.10.2009 г. между Н. Д. И.а и ЗПК „Развитие - Ханово" - с.Ханово, същата е отдала под наем на кооперацията нива с площ от 7,5 дка, 4-та категория, имот № 018018, в м."Юрташки кайрак", за срок от пет стопански години до 01.09.2013 г., а видно от договор за наем на земеделска земя № 295/19.08.2013 г. Н. И.а е отдала под наем на ЗПК „Развитие - Ханово" - с.Ханово нива с площ от 7,5 дка, 4-та категория, имот № 018018, в м."Юрташки кайрак", за срок от пет стопански години до 30.09.2019 г.

От служебна бележка изх.№ 36/30.05.2017 г. на ЗПК „Развитие - Ханово" -с.Ханово, се установява, че през 2001 г. лицето Д.Д.И. е внесъл за обработка под наем 7,500 дка земеделска земя от имот № 018018 в землището на с.Х., собственост на М. К.К. и е получавал рента за това до 2009 г. включително, а от 2010 г. до 2014 г. включително земята е била дадена под наем в кооперацията от дъщеря му Н. Д. И.а и рентата била получавана от нея.

По делото са разпитани свидетели като от показаН.та на разпитаН.по делото свидетел С. А. С. се установява, че живее в с.Х. от около 30-40 години и се е познавал с бащата на ответницата Н. И.а, с когото го бил запознал братовчед на Д. И. от селото. Свидетелят се запознал с Д. И. през 1999 г. - 2000 г. и в продължение на три-четири години купувал от него зърното, което И. получавал като рента. От братовчеда на Д. И. свидетелят знаел, че имат ниви в с.Х., около 15 дка, но не знаел къде се намират като местности. В Ханово имало земеделска кооперация, а имотите й били разпръснати, като имало в много местности, част от които свидетелят не знаел. Покойна съседка на свидетеля била домакин в кооперацията и чрез нея Славов купувал зърно, като освен от бащата на ответницата И.а бил купувал и от ищцата, както и от други хора. Свидетелят сочи, че миналата година е ходил пред нотариус, където са говорили за двор в Ханово и ниви, като разпознава подписа си в протокола за обстоятелствена проверка и потвърждава, че това е казал пред нотариуса. Свидетеля сочи, че никой от роднините на бащата на Н. не бил оспорвал правото му да получава рента от земята.

От показаН.та на свидетелката Н. П. Ж. се установява, че живее в с.Х. и от 1997г. работи като касиер в кооперацията, която е единствена в селото. Свидетелката познавала ищцата, както и бащата на ответницата Н. И.а, който бил връстник на сестра й, като го познавала с имената М. И. М.. През 2001 г. М. И. М. бил сключил с кооперацията договор за наем на 7,5 дка и до 2009 г. договорът съществувал на негово име и през това време свидетелката му плащала рентата. След смъртта на М. И. М. дъщеря му Н. отишла в кооперацията и от 01.10.2010 г. бил сключен договор с нея и до 2014 година тя получавала рента от кооперацията. След това земята на Н. била преминала като бяло петно и кооперацията не плащала на нея, а на община Тунджа, а от 2015 година земята преминала другаде. Свидетелката сочи, че е познавала М. като малък, като е живял в с.Х., а след смъртта на баща му - И.М.К., майка му се преместила в с.Б. и там се омъжила. Самият М. И. М. нямал имоти в с.Х., а това било земя на дядо му М. К.К., който имал трима преки наследници - синовете си А. М.К., И.М.К. и дъщеря му Й. М. С., но свидетелката не знае какво били притежавали тези хора. В кооперацията фигурирал само М. И. М. със земя от 7,5 дка и никой друг не бил ходил в кооперацията да има претенции да получи рентата за тази земя. Свидетелката сочи, че миналата година заедно с председателката на кооперацията -Руска ходила при нотариус, за да кажат каква земя има Н. И.а.

Н. Ж. разпознава подписа си в протокола за обстоятелствена проверка и потвърждава, че е казала това на нотариуса, но твърди, че не знае какво означава 1/2 идеална част и смисъла на думата „владея", а въобще не се сеща да е говорила за лозе. Била изтълкувала, че 1/2 идеална част от нивите е 7,5 дка, които работела кооперацията въз основа на сключен договор и скица, с посочен като собственик М. К.К., а останалите 7,5 дка не знае от кого се работят. За изплащането на рентата управителН.т съвет на кооперацията решавал по колко килограма зърно на декар ще се дава, изчислявала се полагащата се рента за декарите, изготвяли се списъци и въз основа на тях се изплащала рентата на лицето за съответните декари, като домакинката издавала документ, а записите били в счетоводството на кооперацията.

От показаН.та на свидетелката Р.М. се установява, че работи в ЗПК „Развитие-Ханово" - с.Х. от 2000 г., като от 2003 г. е председател на кооперацията, а в самото село живее от 2007 г. Познава ищцата, която работи като земеделски производител, ответницата Н. И.а познава от 2013 година, а баща й не е познавала лично. В кооперацията се работело по дневници и по ведомостите от 2001 г. и земята от 7,5 дка в 18-ти масив в 18-ти парцел се водела на името на И. М.И. от времето на тогавашН. председателя, като свидетелката продължила да я води на това име и след като тя станала председател, а на 30.05.2017 г. разбрала, че всъщност човека се казва Д.Д.И., но не знае по каква причина през цялото време като е получавал рента не си е поправил името. Свидетелката знае, че този човек има братовчед Н., чиято майка е Д., които му били дали тази земя на него и нямали подялба, а на скицата на половината от парчето пишело М. И. М.в, който до 2009 г. по ведомости бил вземал рентата, а след 2009 г. - 2010 г. по ведомости рентата за 7,5 дка започнала да я взема Н., като я получавала до 2015 година, когато излезли белите петна. Свидетелката не познавала Н. И.а и по повод на белите петна я потърсила, за да й каже, че от 2015 година ще си получава рентата от Община Тунджа. След това Н. И.а отишла и започнала да си оправя документите, но от 2015 година нямала земя в кооперацията. Свидетелката посочва, че през 2016 година е ходила пред нотариус, за да може Н. И.а да си уточни нейната земя и да си извади документ за собственост, като видяла, че й били дали 30-31 дка, а тя им била казала, че има 7,5 дка. Не помни да се е подписвала някъде. При предявяването на протокола за обстоятелствена проверка свидетелката М. разпознава подписа и имената си. Заявява, че кооперацията е работила само 7,5 дка в 18-ти масив в 18-ти парцел, т.к. друга нива нямало в кооперацията.

По отношение на предявената й служебна бележка изх.№ 36/30.05.2017 г. на ЗПК „Развитие - Ханово" - с.Ханово, представена и приета като доказателство по делото, свидетелката посочва, че във връзка с тази бележка при нея са отишли адв.В.К. и г-жа К. и след като проверила в книгите, изготвила бележката с името М. И.М., който бил вписан като наемодател. Те обаче и казали, че това не ги устройва и че името на бащата на Н. И.а било Д.Д.И. и тогава свидетелката разбрала, че той бил осиновен, като впоследствие издала приетата като доказателство бележка. Записаното в нея обаче не отразявало вписаното във ведомостите и книгите на кооперацията. Свидетелката имала като документ само една скица, на която пишело името на М. К.К., дядо на бащата на Н. И.а.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба от Н. И.а е допустима като подадена в срок срещу първоинстанционното решение. Въззивната жалба от А.М. е допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.

ПредявеН.т от ищцата срещу ответницата И.а установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване по отношение на същата, че ищцата е собственик по наследство на претендираната от нея идеална част от наследствени земи в землището на с.Х.. Правото на собственост върху двете процесни ниви е възстановено на наследниците на М. К.К., починал на 01.03.1937г. с решение на поземлената комисия от 1998г., което има конститутивно действие. По смисъла на чл.91а от ЗН одържавените или включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации имоти, собствеността върху които се възстановява, съставляват новооткрито наследство по смисъла на чл.1 от ЗН. При новооткрито наследство по чл.91а от ЗН кръгът на наследниците се определя в момента на смъртта на наследодателя. М. К.К. е починал на 01.03.1937г. и към него момент негови наследници са: преживялата му съпруга М. А. Т., синовете му А. М. К. и И.М.К. и дъщерите му Н. М. Д. и Й. П. М.. Към момента на откриване на наследството е действал Закон за наследството от 1890г., съгласно чл.21 от който при наследяването на непокрити имоти, каквито са земеделските земи, наследниците от мъжки пол са имали право на два пъти по-голяма част от наследниците от женски пол, а съгласно разпоредбата на чл.38 от същия закон, когато наследници са съпруг и повече от три деца от различен пол, частта на съпруга е равна на частта на наследник от мъжки пол. Преките наследници на М. К.К. към момента на откриване на наследството са съпруга, двама сина и две дъщери, поради което съпругата и всеки от двамата синове - А. М. К. и И.М.К., придобиват по 2/8 идеални части от включените в наследството непокрити имоти, а всяка от дъщерите е придобила по 1/8 идеална част от тях. След смъртта на съпругата М. А. Т., починала на 01.10.1957 г., съгласно действащия Закон за наследството, децата са наследили нейните 2/8 ид.ч. по равно - придобили са по 1/16 ид.част. В резултат синовете А. М. К. и И.М.К. са станали собственици на по 5/16 идеални части, а дъщерите - Н.М.Д. и Й. П. М., на по 3/16 идеални части.

След смъртта на Й. М. на 22.04.1977г. тя е наследена от петте си деца, едно от които е М.М. И., завела иска, като всяко от тях получава 3/80 ид.части. След смъртта на Й. М., починала през 2016г. тя е оставила единствен законен наследник ищцата-въззиваема Н.С., която е станала собственик на тези 3/80 ид.части от земеделските земи от наследството на М. К.К.. ЯОС намира, че правН.т извод на ЯРС, че ищцата е собственик по наследяване и реституция на 3/80 идеални части от процесните земеделски имоти, е правилен и следва да бъде потвърден. Като е уважил установителН. иск за собственост до този размер на дела - 3/80 ид.части, съответно го е отхвърлил до размера на претендираните 1/20 ид.части, ЯРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваната част.

Решението на ЯРС се обжалва от въззивника М. само в частта относно иска по чл.108 от ЗС. В частта, с която ЯРС признава за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Н. Д. И.а и А.А.М., че Н. И.С., в качеството й на правоприемник на починалата в хода на процеса М. М. И.,***, е собственик по силата на наследство и реституция на 3/80 идеални части от нива от 13,997 дка, 4категория, в местността „Юрташки кайряк", съставляваща имот № 018018 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я., при граници и съседи: имоти №№№ 018019, № 018055, № 000125 и № 018017 и от нива от 16,995 дка, 4-та категория в местността „Старите лозя", съставляваща имот № 021052 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Ямбол, при граници и съседи: имоти №№№ 000169, № 021064, № 021123, № 000168 и № 021127, и отхвърля исковете като неоснователни за разликата над 3/80 идеални части до претендираните 1/20 идеални части, първоинстанционното решение не се обжалва.

Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Съгласно ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, т.2А, искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационН.т иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искаН. за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесН. имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен предявеН.т с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искаН. следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесН. имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искаН.: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорН. имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесН. имот, съдът ще отхвърли и двете искаН. за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационН. иск е собственик на процесН. имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 ЗС е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.

По делото е установено, и това не се оспорва, че ищцата притежава 3/80 ид.ч. от процесните ниви. Ищцата не е единствен титуляр на правото на собственост върху процесните ниви. Всеки от съсобствениците може да ревандикира притежаваната само от него част от имотите. Ето защо ищцата може да иска предаване на владението само на тези 3/80 ид.части, които притежава, от ответника, ако докаже, че той ги владее.

По делото е установено, че ответникът М. владее 1/2 ид.част от нивите, които е придобил чрез дарение на 1/10ид.ч. от 1/2ид.ч. от процесните ниви в землището на с.Х. от Н. И.а с н.а. № 41/2016г. и чрез покупко-продажба на 9/10 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от същите ниви, с н.а. № 42/2016г. Прехвърлителката Н. И.а е удостоверила правото си на собственост върху тази 1/2 идеална част от процесните ниви с КНА 39/2016г..

Ищцата е оспорила констативН. нотариален акт по обстоятелствена проверка, с който ответницата И.а е призната за собственик на 1/2 ид.ч. от процесните ниви. Съгласно Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д.№11/2012г., ОСГК, нотариалН.т акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК. С оглед обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая в тежест на ищцата е да докаже несъществуването на признатото на Н. И.а в констативен нот. акт 39/2016г. право на собственост по давностно владение върху 1/2 ид.част от процесните ниви.

ЯОС намира, че по делото ищцата не е доказала несъществуването на признатото на Н. И.а с констативН. нотариален акт право на собственост. От съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства по делото въззивН.т състав счита, че не е проведено пълно доказване, че Н. И.а не е владяла посочената в констативН. нотариален акт 1/2 идеална част от процесните ниви. Напротив, от свидетелските показаН. на свидетеля С. се установява, че бащата на Н. И.а е владял близо 15 дка в землището на с.Х., за които получавал рента от земеделската кооперация. Събрани са доказателства, че Н. И.а след смъртта на баща си е установила необезпокоявано, непрекъснато и явно владение като е присъединила владението от баща си. През 2001г. бащата на Н. И.а е отдал под наем 7.500дка от нивата в м."Юрташки кайрак" на кооперацията в Х. и е получавал рентата за нея до 2009г. включително, а от 2010г. до 2014г. включително тази земя е отдавана под наем от Н. И.а и тя е получавала рентата за нея.

Освен това, ЯОС намира, че по делото не е доказано от ищцата, че ответникът М. владее собствените ù 3/80 ид.части от процесните ниви. Въззивникът-ответник владее придобитите от него в резултат на дарение и покупко-продажба по 1/2 ид.част от нива от 13,997 дка, 4 - та категория, в местността „Юрташки кайряк", съставляваща имот № 018018 по плана за земеразделяне на с.Ханово, обл.Ямбол, и нива от 16,995 дка, 4-та категория, в местността „Старите лозя", съставляваща имот № 021052 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я. и не оспорва собствените на въззиваемата 3/80 идеални части. Предвид изложеното, въззивН.т съд намира, че следва да отмени обжалваното решение в частта, с която е осъден ответникът М. да предаде на Н. И.С., ЕГН - ********** ***, в качеството й на правоприемник на починалата в хода на процеса М.М. И.,*** владението върху 1/2 идеална част от нива от 13,997 дка, 4-та категория, в местността „Юрташки кайряк", съставляваща имот № 018018 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я., при граници и съседи: имоти №№№ 018019, № 018055, № 000125 и № 018017 и от нива от 16,995 дка, 4-та категория в местността „Старите лозя", съставляваща имот № 021052 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я., при граници и съседи: имоти №№№ 000169, № 021064, № 021123, № 000168 и № 021127 и постанови ново, с което да отхвърли искането за предаване на владението.

С оглед изхода на делото, на въззивника М. следва да се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 525лв.

Предвид изложеното, ЯОС

Р Е Ш И :

Отменя решение № 364 от 26.06.2017г. на ЯРС по гр.д.№ 3539/2016г. по описа на ЯРС в частта, с която ответникът М. е осъден, на основание чл.108 от ЗС, да предаде на Н. И.С., ЕГН - ********** ***, в качеството й на правоприемник на починалата в хода на процеса М. М. И.,***, владението върху 1/2 идеална част от нива от 13,997 дка, 4-та категория, в местността „Юрташки кайряк", съставляваща имот № 018018 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я., при граници и съседи: имоти №№№ 018019, № 018055, № 000125 и № 018017 и от нива от 16,995 дка, 4-та категория в местността „Старите лозя", съставляваща имот № 021052 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я., при граници и съседи: имоти №№№ 000169, № 021064, № 021123, № 000168 и № 021127, вместо което постановява:

Отхвърля искането на ищцата Н. И.С., ЕГН - ********** ***, в качеството на правоприемник на починалата в хода на процеса М. М. И.,***, за осъждане на А.А.М. *** да предаде владението върху 1/2 идеална част от нива от 13,997 дка, 4-та категория, в местността „Юрташки кайряк", съставляваща имот № 018018 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я., при граници и съседи: имоти №№№ 018019, № 018055, № 000125 и № 018017 и от нива от 16,995 дка, 4-та категория в местността „Старите лозя", съставляваща имот № 021052 по плана за земеразделяне на с.Х., обл.Я., при граници и съседи: имоти №№№ 000169, № 021064, № 021123, № 000168 и № 021127.

Потвърждава решението в останалата обжалвана част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

Осъжда Н. И.С., ЕГН - ********** ***, в качеството на правоприемник на починалата в хода на процеса М. М. И.,***, да заплати на А.А.М. *** с ЕГН ********** направените във въззивното производство разноски в размер 525лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.