Р Е Ш Е Н И Е

№ 147 8.012018. гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският окръжен съд I - ви въззивен наказателен състав

На 6 декември 2017 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Диана Фарфарова

Членове: Петранка Жекова

Иван И.

Секретар Ив.Златева

Прокурор Е.Гоцев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. № 360 по описа за 2017г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х.С.Н., депозирана чрез защитника му адв.П.М. против присъда № 48/ 15.09.2017г.постановена по нохд № 699/2016г.по описа на Районен съд- Елхово.

С обжалваната присъда въззивника подсъдим е признат за виновен, в това, че на 1.03.2015г.около 15,00часа в двора на частен имот в с.Малко Шарково, обл.Ямбол е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325 ал.1, вр.с чл.54 от НК, е осъден на шест месеца лишаване от свобода и обществено порицание, което да бъде изпълнено, чрез публикуване на настоящата присъда на официалния сайт на Община Болярово.

На основание чл. 66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият Н. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място се е заканил с убийство на Я И. К, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3, вр.с ал.1 и чл.54 от НК е осъден на 10 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият Н. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място се е заканил с убийство на Г.Х.Г, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 ал.3, вр.с ал.1 и чл.54 от НК е осъден на 10 месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23 ал.1 от НК по отношение на подс.Н. е определено общо наказание между наказанията наложени по настоящата присъда , а именно 10 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.23 ал.2 от НК към определеното общо наказание лишаване от свобода е присъединено и наказанието обществено порицание, което да бъде изпълнено, чрез публикуване на настоящата присъда на официалния сайт на Община Болярово.

Подс.Н. е осъден да заплати на частните обвинители Р.Л., С.К. и М.Г., направените от тях разноски в размер на 600лв.

В жалбата на подсъдимия Н. се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на присъда. Твърди се, че на съдебното следствие не е доказана вината на подсъдимия по несъмнен начин, както и, че инкриминираните деяния не биха могли да бъдат извършени по описания от прокурора начин. Излагат се и твърдения за допуснати процесуални нарушения, без да се конкретизира в какво точно се изразяват същите. На това основани се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде изцяло оправдан.

Въззивният съд изключи М.Г., С.К. и Р.Л. като страни в процеса- частни обвинители, тъй като същите са били неправилно конституирани от първоинстанционния съд. Посочените лица в качеството си на наследници на пострадалия от престъплението Г.Г /починал на 18.02.2016г., делото е внесено за разглеждане в ЕРС на 8.03.2016г., а молбата за конституиране на частни обвинители е депозирана на 13.02.2017г./ нямат самостоятелно качество на пострадали, а единствено могат да заместят наследодателя си, в случай че същия е бил конституиран в процеса като частен обвинител.

Участващият по делото прокурор пледира да се потвърди обжалваната присъда като законосъобразна, обоснована и справедлива.

Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и със защитника си адвокат М., чрез който поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Твърди се, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение нарушаващо правото на защита на подсъдимия, тъй като неправилно е конституирал наследниците на пострадалия като частни обвинители. Сочи се, че участието на ненадлежна страна в процеса винаги е съществено процесуално нарушение и същото води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. По отношение на деянията по чл.144 ал.3 от НК се сочи, че по делото не са събрани никакви доказателства от които да се направи извод, че отправените закани са възбудили основателен страх за които се твърди, че са насочени- единия от които е починал, а другия категорично заявява, че не е възприел такива закани. На това основание се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или за постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде изцяло оправдан.

ЯОС след като обсъди доводите в жалбата, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Районният съд незаканосъобразно е конституирал в качеството на частни обвинители в наказателния процес наследниците на Г.Х.Г- съпругата му М.Г. и двете му дъщери С.К. и Р.Л., тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 76 от НПК. Разпоредбата визира лицата, които могат да бъдат конституирани като частни обвинители и това са пострадалият, претърпял имуществени и неимуществени вреди от престъплението, а след смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. От изложеното е видно, че процесуално правоприемство е допустимо само в случай, че настъпи смърт на вече конституираната страна в процеса. Само в този случай се допуска производството по делото да продължи с участието на неговите наследници. В случая посочената разпоредба не намира приложение, тъй като пострадалия от престъплението Г.Г е починал преди внасянето на делото в съда и преди образуването на наказателното производство, поради което и същия не е имал физическа възможност да предяви претенциите си за конституиране в качеството на частен обвинител. Това е така , тъй като Г. е починал на 18.02.2016г., делото е внесено за разглеждане в ЕРС на 8.03.2016г., а молбата за конституиране на частни обвинители за първи път е депозирана от Г., К. и Л. на 24.04.2016г. Участието в наказателния процес на страна, която няма процесуална легитимация винаги е процесуално нарушение от категорията на съществените, налагащо отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. За да се прецени дали това нарушение е довело до съществено нарушаване правата на подсъдимия в насока на утежняване положението му следва да се установи дали ненадлежно конституираните частни обвинители са инициирали събирането и представянето на доказателства, касаещи въпроси свързани с наказателната отговорност на подсъдимия, извън установените фактически констатации. В случая частните обвинители представени, чрез поверениците си за взели активно участие при събирането на доказателства пред първоинстанционния съд- по тяхна инициатива са приобщени събрани гласни доказателства на досъдебното производство, представили са писмени доказателства относно влошаването на здравословното състояние на пострадалия Г. след деянието, както и са инициирали събирането на писмени доказателства- преписка на РПУ Елхово свързана с инкриминираното деяние. Районният съд в мотивите си е анализирал посочените доказателства събрани по инициатива на частните обвинители и съответно ги е отчел при постановяването на присъдата. По тези съображения въззивният съд счита, че незаконосъобразното конституиране като частни обвинители на Г., К. и Л. е утежнило положението на подсъдимия и е нарушило правата му, поради което и това нарушение се приема като съществено, водещо до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При този изход на делото съдът намира за ненужно да обсъжда и да взема отношение по наведените доводи във въззивната жалба.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Водим от горното и на основание чл.335 ал.2, вр.с чл.348 л.3 т.1 от НПК Ямболският окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 48/15.09.2017г.постановена по нохд № 699/2016г. по описа на Районен съд- Елхово и връща делото за ново разглеждане на първата инстанция от друг съдебен състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: Членове:1. 2.