Р Е Ш Е Н И Е
№__139 17.01.2018 г. гр. Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри въззивен наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и втори декември две хиляди и седемнадесета
година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ФАРФАРОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
секретар
М. Коматарова
прокурор
Д. Люцканов
като
разгледа докладваното от съдия Петков
ВНОХД № 350 по описа на ЯОС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС, е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по жалба на подсъдимия М.А.Ю., срещу Присъда № 126/26.09.2017 г. постановена по НОХД № ***по
описа РС – Ямбол за 2017 г., в частта с която, на основание чл. 343г от НК му е
наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца. С атакувания съдебен акт подсъдимият М.А.Ю. е признат
за виновен в това, че на 23.10.2014 г. около 20:15 часа на път 1-
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и явна несправедливост на
присъдата в атакуваната част, като се иска да се намали срока на наказанието лишаването
от правоуправление. Излагат се доводи, че размерът на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за период от една
година и шест месеца е ненужно завишен и не е съобразен с вида и характера на
деянието и с всички факти и обстоятелства по делото. Сочи се, че подсъдимият
заедно със семейството си живее и работи от дълго време в Република Германия,
което налага често да шофира, както и че му предстои да започна нова работа в гр.
Гьотинген и за ежедневното му придвижване до работното място е необходимо да
ползва личния си автомобил. В съдебно заседание се пледира атакуваната присъда
да бъде изменена и наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година
и шест месеца, бъде намалено и синхронизирано със смекчаващите вината му обстоятелства.
В
съдебно заседание, представителят на държавното обвинение оспорва
основателността на въззивната жалба и предлага съда да потвърди изцяло атакуваната
присъда.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице имащо право и интерес да
обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е частично
основателна, макар и не по изложените съображенията, както следва:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена следната
фактическа обстановка, правилно възприето на основание чл. 373, ал. 3,
вр. с чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК и от решаващият съд:
На 23.10.2014 г. около 20:15
часа по път 1-
Видно от назначената по
делото медицинска експертиза на А.Ш.С.от гр. Ямбол е била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в Компресионни счупвания на телата на четвърти и
пети прешлени от гръдния сегмент на гръбначния стълб, довело до трайно
затрудняване движенията на снагата за срок не по-малък от 7-8 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси. С цел по-добро и пълноценно
възстановяване функциите на гръбначния стълб в гръдния сегмент на пострадалата А.Ш.С.е
било приложено оперативно лечение с използване на метални укрепващи и
осъществяващи тракция материали, като след приключване на оздравителните
процеси и по преценка на лекуващите лекари неврохирурзи може да се наложи
повторна операция за изваждане на метала. Останалите увреждания са причинили на
пострадалата А.Ш.С.временно разстройство на здравето, неопасно за живота й.
Видно от назначената по
делото медицинска експертиза на К.П.И. *** са причинени средни телесни повреди,
изразяващи се в изкълчване /пълно разместване на ставните повърхности една
спрямо друга/ на лакетната става на лява ръка. Това е наложило наместване на
костите, формиращи тази става под пълна анестезия и фиксирането им с метална
Киршнерова игла. Това увреждане е довело до затруднения в движенията на
едноименната ръка за срок от 2-3 месеца при нормален ход на оздравителните
процеси и това е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник. Било причинено и счупването на три съседни ребра от гръдния кош - V,
VI и VII ребро /пето, шесто и седмо ребро/ в дясна гръдна половина е довело до
затруднения движенията на снагата за срок около 1.5-2 месеца при нормален ход на оздравителните процеси и това е
довело до трайно затрудняване движенията на снагата. Останалите увреждания в
съвкупност са причинили на пострадалата К.П.И. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота й. Видно от назначената по делото допълнителна
съдебномедицинска експертиза, липсва причинно-следствена връзка между
получените в резултат на пътнотранспортното произшествие от 23.10.2014 г.
телесни увреждания и настъпилата на 26.06.2016 г. смърт на пострадала К.П.И..
Видно от назначената по
делото оценителна авто-техническа експертиза на л.а. „Ауди“ 80 с peг. ****,
управляван от подсъдимия М.Ю., собственост на И.А.И. ***, в резултат на
възникналото ПТП, са причинени щети както следва: предна броня -облицовка на
стойност 111,00 лева, преден десен калник на стойност 156,00 лева, преден десен
фар на стойност 49,50 лева, преден десен мигач на стойност 15,00 лева, предна
декоративна маска на стойност 33,50 лева, преден капак на стойност 137,50 лева,
преден пластмасов подкалник на стойност 17,00 лева, таван купе на стойност
242,00 лева, предно ветроупорно стъкло на стойност 147,00 лева, стъкло предна
дясна врата на стойност 64,50 лева, стъкло задна дясна врата на стойност 56,00
лева, дясно странично огледало на стойност 49,00 лева, средна дясна колона на
стойност 64,00 лева, заден десен калник на стойност 172,50 лева, предна дясна
врата на стойност 154,00 лева и задна дясна врата на стойност 140,00 лева или
всичко на обща стойност 1608,50 лева.
Видно
от приложената по делото декларация (л. 78 от том ДП), свид. С.е направила
разходи за лечение на уврежданията, получени вследствие на настъпилото ПТП, в
размер на 5300 лева.
Към
момента на извършване на деянието подс. М.Ю.
не е бил осъждан, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VІІІ, раздел ІV от НК и няма данни да е наказван по административен ред
за нарушаване правилата за движение по пътищата.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС установи, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка, въз основа на направеното
от подсъдимия признание на изложените обстоятелства което, което както е
отбелязал ЯРС, се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство
доказателства - от обясненията му, от показанията на свидетелите С., И.И., К.И.,
М. А. и А.А, от заключенията на вещите лица, изготвили назначените СМЕ и АТЕ,
от обективните находки, отразени в протокола за оглед на веществени
доказателства и приложения към него фотоалбум, както и от писмените доказателства
по делото.
Всички доказателствата са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага
тяхното подробно обсъждане, като ЯОС счита, че
обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството,
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При
изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни
изводи, че подс. М.А.Ю. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 3, б. „а“ вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на
23.10.2014 г. около 20:15 часа на път 1-
Правилно решаващият съд е преценил, че авторството е установено по
безспорен начин от всички събрани по делото доказателства.
От обективна страна ЯОС счита, че безспорно по делото е установено, че подсъдимият като управлявал МПС е нарушил правилата за движение
по пътищата по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и след преодоляване
на десен завой изгубил контрол над управлението и причинил процесното ПТП, при
което на пътуващите в автомобила повече
от едно лице, били причинени една средна телесна повреда на свид. С.и две
средни телесни повреди на свид. К.И.. Законосъобразен е извода на решаващия
съд, че е налице каузалитет между деянието на подсъдимия, настъпването на ПТП и
уврежданията на пострадалите, както и че с нарушаване на правилото за движение визирано
в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да
предотврати ПТП и в този смисъл е станал причина за настъпването му.
Проверяващата инстанция счита за правилен и извода
на районния съд, че от субективна страна процесното престъпление е
извършено от подсъдимия при условията на несъзнавана непредпазливост, тъй като
същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен да ги предвиди – като правоспособен водач е бил запознат с нормата на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го да контролира непрекъснато автомобила който управлява
и ако бе спазил горепосоченото правило не би предизвикал настъпването на ПТП.
Макар
и присъдата в тази й част да не е протестирана, ЯОС ще отбележи, че правилно
първостепенният съд е преценил, че подсъдимият не е извършил вмененото му
нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП тъй като по делото е
установено, че ПТП е единствено вследствие на загубата му на контрол над
управлението. Поради това правилно ЯРС, на основание чл. 304 от НПК е признал
подсъдимият за невинен в това да е извършил деянието, чрез нарушаване на това
правило за движение по пътищата и го оправдал по обвинението в тази му част.
ЯОС
обаче счита, че подсъдимият неправилно не е бил признат за невиновен и в това да е извършил престъплението,
като да е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, задължаващи го като участник в движението по пътищата с
поведението си да не създава опасности и пречки за движението и да не поставя в
опасност живота и здравето на хората. Досежно тази законова разпоредба настоящият съд ще
отбележи, че съдебната практика е единна по отношение на това, че
при наличие на доказателства за нарушение на конкретни норми уреждащи правилата
за движение по пътищата (в случая тази на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП), дееца следва
да носи отговорност само за тях, тъй като те се явяват специални спрямо общите
правила и няма възможност, едновременно със специалната, да се инкриминира и
нарушаване на общата разпоредба (в случая тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП).
Ето защо ЯОС счита, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да бъде
ангажирана само за нарушението на правилото за движение, посочено в чл. 20, ал.
1 от ЗДвП, което единствено
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП и
вредоносния резултат, поради което на основание чл. 304 от НПК, той трябва да бъде
оправдан по предявеното му обвинение и в частта касаеща нарушение на общата разпоредба
на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПО
НАКАЗАНИЕТО
Настоящият
състав счита, че неправилно ЯРС не е освободил подсъдимия от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, като е отчел, че разходите
за лечението на свид. С.в размер на 5300 лева, не са възстановени. В чл. 78а, ал. 1 от НК е указано, че
„Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се
налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно
следните условия: а) за престъплението се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или
лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е
непредпазливо; б) деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и в) причинените
от престъплението имуществени вреди са възстановени. За извършеното от подсъдимия непредпазливото
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1 б. „б” вр. чл.
342, ал. 1 от НК,
съгласно действащата към момента на извършване на престъплението разпоредба от
НК, е било
предвидено наказание лишаване от свобода от една до пет години и
с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, конкретното наказание следва да се
определи именно в тези граници. Безспорно, подс. М.А.Ю.,
към момента на извършване на деянието не е бил осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.
По отношение на предпоставката по б. „в” на чл. 78а, ал. 1 от НК, настоящият
състав ще посочи, че съдилищата са длъжни да се съобразяват с тълкуването, дадено
от ОСНК на ВКС на Република България в Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСНК – т. 3 „Предпоставка за прилагането на
диференцираната процедура по Глава 28 от НПК, е да бъдат възстановени
причинените от престъплението имуществени вреди, които са елемент от
фактическия състав на престъплението. Така могат да бъдат постигнати
едновременно две цели – от една страна да бъде облекчена процедурата по този
вид дела, което включва и своевременно реализиране на целите на наказанието; а
от друга – бързо и ефикасно пострадалите да бъдат компенсирани за претърпените
от тях имуществени фиксирани по размер вреди, елемент от състава на
престъплението”. Тук следва да се
отбележи, че имуществените вреди са елемент от фактическия състав само на
деянието по чл. 343, ал. 1, б. „а” и то когато са значителни. С оглед гореизложеното ЯОС счита, че няма
пречка за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК, въпреки, че от деянието на
подсъдимия са последвали имуществени вреди, които не са възстановени – по л.а. „Ауди“ 80 с peг. № ****собственост на И.А И. ***,
на обща стойност 1608.50 лева, както и от пострадалата С.са направени
невъзстановени й разходи в размер на 5300 лв. за лечение на уврежданията получени
при настъпилото ПТП, тъй като имуществени вреди не са елемент от фактическия
състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а”, вр. ал. 1 б. „б” вр. чл.
342, ал. 1 от НК. При това положение ЯОС приема, че са налице всички
основанията по чл. 78а, ал. 1 от НК и липсват отрицателните предпоставки по чл.
78а, ал. 7 от НК, за освобождаване на подс. М.А.Ю. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба в
размер от 2000 лева. За да определи конкретния размер на това наказание, въззивният
съд взе предвид от една страна – сравнително високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на този вид
престъпления в страната (тъй нар. „война по пътищата”), както и причинения
тежък вредоносен резултат – средни телесни повреди на две лица и щети по л.а. по
л.а. „Ауди“ 80 с peг. № ****на стойност 1608.50
лв. (макар и те при тази правна квалификация да се „поглъщат” от
уврежданията на пострадалите), но от друга – ниската степен на обществена
опасност и добрите характеристични данни на подсъдимия, съдействието му при
разследването, липсата на наказания за нарушения по ЗДвП, които да са му били
налагани като водач на МПС, проявената критичност и изразеното искрено
съжаление за стореното, както и относително дългия период от време след
деянието (повече от три години). За това и като дава приоритет на
индивидуалната пред генералната превенция, въззивният съд счита за справедливо
именно това наказание – глоба в размер на 2000 лв., което се налага при превес
на смекчаващи
отговорността на подс. М.А.Ю. обстоятелства.
ЯРС
на основание чл. 343г НК е лишил подс. М.А.Ю.
К.. от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Въззивната
инстанция намира, че при това положение – освобождаване дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, следва да се измени основанието за определяне
на наказанието по чл. 37,
ал. 1 т. 7 от НК, като същото да се наложи при приложение на разпоредбата на
чл. 78а, ал. 4 от НК. Правилно ЯРС е определил размерът
му – една година и шест месеца лишаване от право да управлява МПС, отчитайки
всички относими фактори, които обуславят определянето и на основното наказание
– сравнително високата степен на обществена опасност на конкретното
престъпление, ниската степен на лична опасност на подсъдимия, наличните
смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства (обсъдени по-горе), както и
целите на санкцията по чл. 36 от НК. Въззивният съд намира за неоснователно възражението на защитата, че присъдата е несправедлива в
тази й част, тъй като трудовата дейност на подс. М.А.Ю. в Германия е свързана с пътуване и управление на
автомобил. Именно за това, както и предвид сумарния тежък вредоносен резултат
от престъплението, е необходимо едно относително по-продължително въздействие върху него, с оглед
мотивирането му занапред при управление на МПС да не си позволява да върши
нарушения на правилата за движение по пътищата. Изложения от защитата довод е ирелевантен при определяне
на срока на лишаването от право
на управление на МПС, а дори още повече – това обстоятелство е
следвало да мотивира подс. М.А.Ю. да не върши процесното деяние. По тези съображения ЯОС не споделя доводите на защитата
за намаляне на раз.на наказанието лишаване от право да управлява МПС
за срок от една година и шест месеца и намира, че това наказание в конкретния му размер, което е съобразено с
тежестта на осъщественото деяние и с личността на подс. М.А.Ю., ще коригира неговото поведението като водач на МПС.
Настоящият състав счита, че конкретните
наложени на подсъдимия наказания се законосъобразни и справедливи, а комплексно
– са необходими и достатъчни за оказване на предупредително, превъзпитателно и
възпиращо въздействие, както на подсъдимата, така и спрямо останалите членове
на обществото, така щото да се постигнат целите визирани в чл. 36 от НК.
Като причина за извършване на
престъплението, ЯОС приема несъобразяването и незачитането на правилата за
безопасност на движението по пътищата, от страна на подс. М.А.Ю..
Правилно,
при този изход на делото, ЯРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъдил подс. М.А.Ю.,
да заплати на частните обвинители А. С., И.И., М.А.и А.А.направените
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на по 600 лева за
всеки, както и направените по време на ДП разноски по делото за изготвяне на
експертизи в размер на 609 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и по
сметката на ОД на МВР – Ямбол.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3
и т. 6 от НПК, Ямболският окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда № 126/26.09.2017 г. постановена по НОХД № ***по
описа РС – Ямбол за 2017 г., като я ОТМЕНЯ: в частта с която е прието,
че подс. М.А.Ю. е извършил деянието, като е
нарушил и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и в
частта с която за престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК (изм.), на
основание чл. 2, ал. 2 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му е
наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено от изтърпяване за изпитателен срок от три години и ВМЕСТО
ТОВА за извършеното престъпление по чл.
343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК (изм.), на
основание чл. 2, ал. 2 от НК и чл. 78а от НК ОСВОБОЖДАВА подс. М.А.Ю. от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание Глоба в размер на 2000 (две
хиляди лева).
ИЗМЕНЯ основанието на което подс. М.А.Ю. е
бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца, от чл. 343г НК на чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата
й част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.